Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 08.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание проведено на девети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
11803/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от Т.К.Т.,
ЕГН ********** и Д.Н.Т., ЕГН **********, двамата с адрес *** Д. П.Т., ЕГН ********** с адрес *** иск с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици
на имот с идентификатор № 10135.2517.4117 по КККР одобрени със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, с.о Манастирски
рид, „Бялата чешма и Дъбравата“, с площ от 1014кв.м., при граници на имота по
скица имоти с идентификатори- 10135.2517.4119, 10135.2517.1727,
10135.2517.1041, 10135.2517.1040, 10135.2517.4118, 10135.2517.9931 и
10135.2517.4120, основан на твърдения за придобиване на собствеността по давностно владение осъществявано в периода от 1990г. до
датата на подаване на исковата молба- 25.07.2019г., признато в полза на ищеца с
КНА за собственост върху недвижим имот придобит по давност с № 21, том II, рег.
№ 1826, дело № 186 от 28.07.2014г.
Ищците основават
исковата си претенция излагайки в исковата молба твърдения, че са съпрузи от
08.02.1969г., когато е сключен гражданският им брак. С КНА № 21/2014г. ищецът е
бил признат за собственик на процесния имот по давност. Твърдят, че са
придобили правото на собственост върху имота въз основа на осъществявано от тях
давностно владение от 1990г. и до днешна дата. Имотът
е бил пустеещо място, което двамата са облагородили, обработвали, засадили с
овощни дървета, лозе и други подобрения. Сочат, че владението им е
осъществявано необезпокоявано, спокойно и с намерение за своене. Правният си
интерес от заявяване на исковата претенция обосновават с обстоятелството, че
наследниците на Петко Андреев Карагеоргиев, в случая ответницата, са вписани
като собственици в регистъра към АГКК, без посочено основание за собственост.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответницата не е ангажирала писмен отговор.
В о.с.з. исковата молба
се поддържа. Ответницата редовно призована не се явява и не е изпратила
процесуален представител.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК. Искът е
допустим. Правният си интерес ищците извеждат от вписването в КККР на
наследодателя на ответницата като собственик на имота. Съгласно чл. 41, ал. 6 ЗКИР, когато от събраните с цел изготвяне
на кадастралната карта и кадастралните регистри данни се установи наличие на
документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост,
съответно на друго вещно право, за един и същ имот, в кадастралния регистър на
недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Това
означава, че Службата по геодезия, картография и кадастър няма правомощия да
проверява валидността на документите или да извърши преценка кого да запише в
кадастралните регистри, а следва да нанесе данните за всички лица и документи.
Административният орган не разполага с правомощия да разрешава материалноправен спор по принадлежността на правото на
собственост при наличие на противопоставими права.
Вярно е, че с оглед информационно- оповестителния
характер на кадастралния регистър, записванията в него не рефлектират върху
действителните собственици и размера на правата им върху имотите. Когато обаче
правото на собственост на едно лице, придобило един недвижим имот, стане спорно
поради легитимацията на друго лице като собственик, наличието на записвания с
такова съдържание безспорно поражда правен интерес от разрешаване на
обусловения от него спор по принадлежността на правото на собственост. Налице е колизия на права, като
изходът на спора по установителния иск за собственост по отношение на
процесните имоти би разрешил материалноправния спор между страните досежно принадлежността към патримониума
на ищците на спорното право
върху имота, с което би се
постигнал и целения от тях правен резултат
в пълен обем. Това поражда правния интерес на ищците от разрешаване на спора при така избраната форма на искова защита /така решение № 139/02.10.2019г. по гр.д. № 1087/2019г. на
ВКС/.
Затова,
съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищците следва да
проведат пълно и главно доказване на следните факти: че са собственици на имотите на така въведено основание- давностно владение осъществявано явно и необезпокоявано с
намерение за своене в периода 1990г. до м. 07.2019г.
Ищците са
съпрузи сключили граждански брак на 08.02.1969г.
С КНА № 21, том ІІ,
рег. № 1826, дело № 186/28.07.2014г. на нотариус рег. № 12 на НК и по време на
брака му с ищцата, ищецът е бил признат за собственик по давностно
владение на имот с идентификатор № 10135.2517.4117 по КККР одобрени със Заповед
№ РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, с.о Манастирски
рид, „Бялата чешма и Дъбравата“, с площ от 1014кв.м.
Ответницата се явява
единствен наследник по закон на Петко Андреев Карагеоргиев, починал на
15.12.1990г. и вписан в КР като собственик на имота, без посочен документ за
собственост.
Ангажирани бяха гласни
доказателства посредством показанията на свидетелите водени от ищците, Съби
Атанасов Събев и Иван Марков Станчев /без родство и дела със страни по делото/.
Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели в цялост, в частта им
относно изложените релевантни за делото факти. Показанията им са взаимнодопълващи се, отразяват техни преки лични
впечатления, като собственици на съседни имоти, трупани в годините назад и при
липса на доказателства опровергаващи тяхната достоверност, съдът им дава вяра. И
двамата свидетели се познават с ищците. И двамата притежават имоти в съседство.
Описват имота около декар и отгоре, ограден. В него имало постройка за живеене,
баня, тоалетна, прекарани ток и вода. Т. и жена му го обработвали от дълги
години, още отпреди 2000г. Преди Т. гледал там зайци, кокошки, козичка. Лятото Т. прекарвал там. И двамата свидетели не
знаят някой да е имал претенции за имота.
В рамките на настоящото
производството ищците въвеждат като придобивно
основание- давностно владение в периода от 1990г. и към датата на подаване на исковата
молба- 25.07.2019г.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. За да е налице оригинерното
придобивно основание, следва да са се осъществили
двата елемента от фактическия състав на придобивната
давност, а именно да е упражнявана фактическа власт върху имота в продължение
на предвидения в закона срок и тя да е осъществявана с намерението за
придобиване на вещни права върху имота. Съдебната практика и теория трайно е
наложила, че за да се приеме придобиване по давност на недвижим имот, нужно е
осъществяваното владение да е несъмнено, явно,
непрекъснато и спокойно. Ответницата процесуално не е оспорвала
правата на ищците.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че ищците са
установили владението си върху процесния имот най- рано около 2000г. Започнали са да го обработват, оградили са го.
Направили са стопанска постройка, ползвана за почивка и съхранение на инвентар.
Никой не е оспорвал правата им, респ. не е заявявал собственически такива. Владението
им през всичките тези години е било осъществявано явно и несъмнено, тъй като
стана ясно, че в имота са отглеждани овощни дървета, животни, което изключва
случайния характер на фактическата власт и отразява воля за трайното й
упражняване върху вещта. Владението е и явно. Съвкупният анализ на събраните по
делото доказателства налага извод и за това, че владението е упражнявано
спокойно, доколкото по делото не се установи то да е било установи чрез насилие
или по скрит начин. То е упражнявано и непрекъснато, доколкото липсват данни и
доказателства по какъвто и да е начин до въведения период то да е било
загубвано от ищците. Демонстриране по отношение на невладеещия собственик на
поведение, което несъмнено да сочи, че върху имота се упражнява фактическа
власт като върху собствен имот, т.е. предприемане на активни действия, е
необходимо безспорно само при наличие на заявени претенции от трето лице, че
счита себе си за собственик на същия имот. В случая данни за такива не са налице,
още по- малко такива да са предприемани от ответницата или нейния наследодател.
Следователно, няма и по отношение на кого владелецът да демонстрира подобни
действия. Достатъчно е да полага нормалните за собственика грижи за имота,
както е било в случая. Съгласно презумпцията на чл. 69 ЗС ищците имат
качеството владелци, от което следва, че е установен фактическия състав на
чл.79, ал.1 ЗС и същите са придобили собствеността чрез осъществено явно,
спокойно и непрекъснато владение в изискуемия от закона срок упражнявано от
техните наследодатели и продължило повече от 10г. с начало 2000г. и към датата
на подаване на исковата молба. Позоваването на изтекъл давностен
срок не е елемент от фактическия състав на придобивното
основание, поради което и следва да се приеме, че нужният давностен
срок за придобиване правото на собственост е изтекъл и към датата на издаване в
тяхна полза на КНА за придобиване имота по давностно
владение, на който факт последните понастоящем се позовават. Ето защо, следва
да се приеме, че ищците се легитимират като собственици на имота на въведеното
от тях придобивно основание при липса на въведени и
доказани противопоставими права на ответницата.
Исковата претенция
следва да се уважи.
Съобразно изхода
на спора сторените от ищците разноски следва
да се поемат от ответника, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ищцовата страна сочи да е направила разноски от
1230лева платено адв. възнаграждение по представен договор за правна защита и
съдействие и 306,01лева държавни такси. Те следва да се присъдят в цялост, т.е
в размер на 1536,01лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения положителен установителен
иск от ищците Т.К.Т., ЕГН ********** и Д.Н.Т., ЕГН **********, двамата
с адрес *** срещу ответника Д.
П.Т., ЕГН ********** с адрес ***, че
ищците са собственици на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор №
10135.2517.4117 по КККР одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на
АГКК, находящ се в гр. Варна, с.о Манастирски рид, „Бялата чешма и Дъбравата“,
с площ от 1014кв.м., при граници на имота по скица имоти с идентификатори-
10135.2517.4119, 10135.2517.1727, 10135.2517.1041, 10135.2517.1040,
10135.2517.4118, 10135.2517.9931 и 10135.2517.4120 на основание давностно владение осъществявано в периода от 1990г. до
датата на подаване на исковата молба- 25.07.2019г., признато в полза на ищеца с
КНА за собственост върху недвижим имот придобит по давност с № 21, том II, рег.
№ 1826, дело № 186 от 28.07.2014г., на осн. чл. 124,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. П.Т.,
ЕГН ********** да заплати на Т.К.Т.,
ЕГН ********** и Д.Н.Т., ЕГН ********** сумата от 1536,01лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: