№ 13106
гр. София, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110119052 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена от В. Д. П., искова молба насочена
против „И.ф.с. БАН“, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови
претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, с
искане да се постанови решение, с което прекратяването на трудовото правоотношение
със Заповед № РД-15-122/20.02.2023г., да бъде признато за незаконно, ищецът да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да му бъде изплатено
обезщетение за времето през което е останал без работа след незаконното уволнение за
периода 18.02.2023г. – 17.08.2023г. в размер на 15 399.00лв.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между
страните са съществували трудови правоотношения по силата на безсрочен трудов
договор, по силата на които е престирал труд при ответника на длъжност „доцент“.
Сочи се, че 18.01.2023г. му е връчено едномесечно предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение, обективирано в Уведомление ЛС-05-10/17.01.2023г., като
се твърди, че на 20.02.2023г. му е връчена и Заповед № РД-15-122/20.02.2023г., в която
като основание за прекратяване на трудовото правоотношение било посочено
„придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“. Излагат се
подробни съображения, че трудовото правоотношение е прекратено
незаконосъобразно, доколкото се твърди, че към датата на издаване на процесната
заповед ищецът не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При
наведените доводи се прави искане да се постанови решение, с което прекратяването на
трудовото правоотношение със Заповед № РД-15-122/20.02.2023г., да бъде признато за
незаконно, ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да
му бъде изплатено обезщетение за времето през което е останал без работа след
незаконното уволнение за периода 18.02.2023г. – 17.08.2023г. в размер на 15 399.00лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор, с който заявените
претенции се оспорват като неоснователни. Твърди се, че е допусната техническа
грешка в процесната Заповед № РД-15-122/20.02.2023г., като погрешно като основание
за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено „придобито право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст“, която грешка била отстранена, чрез поправка на
1
очевидна фактическа грешка, извършена със Заповед № РД-15-127/23.02.2023г.,
приложена към отговора на исковата молба. На следващо място се сочи, че релевантно
е не основанието за прекратяване, посочено в заповедта, а това индивидуализирано във
връченото на ищеца едномесечно предизвестие, в каквато насока се излагат подробни
съображения. В условията на евентуалност, в случай че съдът уважи предявените
искови претенции, е формулирано възражение за прихващане на претенцията на ищеца
по реда на чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ с изплатено на ищеца обезщетение, на основание чл.
222, ал. 3 КТ в размер на 15 399.00лв.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по подадена от В. Д. П., искова молба насочена
против „И.ф.с. БАН“, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови
претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, с
искане да се постанови решение, с което прекратяването на трудовото правоотношение
със Заповед № РД-15-122/20.02.2023г., да бъде признато за незаконно, ищецът да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да му бъде изплатено
обезщетение за времето през което е останал без работа след незаконното уволнение за
периода 18.02.2023г. – 17.08.2023г. в размер на 15 399.00лв
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно, че е прекратил
трудовото правоотношение законосъобразно на основание чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. II
КТ.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ
работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено
предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните
случаи: при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в
случаите на чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване; при навършване на 65-
годишна възраст – за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на
§ 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование.
Логическото и граматическо тълкуване на цитираната разпоредба обуславя
извода, че със същата са регламентирани две самостоятелни основания за прекратяване
на трудовото правоотношение, а именно:
при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в
случаите на чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване;
при навършване на 65-годишна възраст – за професори, доценти и доктори на
науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби
на Закона за висшето образование.
Настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателна, поради следните съображения.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: че между страните са
съществували трудови правоотношения по силата на безсрочен трудов договор, по
силата на които ищецът е престирал труд при ответника на длъжност „доцент“,
респективно установи се по делото един от елементите от фактическия състав на
материалноправната разпоредба на чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 2 КТ , а именно, че ищецът
е заемал длъжност – „доцент“.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено и обстоятелството, че
между страните са съществували трудови правоотношения по силата на безсрочен
трудов договор, респективно срокът на предизвестието, по аргумент на чл. 328, ал. 1
вр. чл. 326, ал. 2 КТ е 30 дни.
2
Не е спорно между страните и че на 18.01.2023г. на ищеца е връчено
едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение,
обективирано в Уведомление ЛС-05-10/17.01.2023г. /л. 9/.
Съгласно константната практика на ВКС, когато трудовият договор се
прекратява чрез отправяне на предизвестие, правнорелевантният момент, към който
следва да се извърши контрола на съда относно законосъобразността на изявлението за
прекратяване на трудовото правоотношение, е датата на предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение, като основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение е това записано в предизвестието, а не това, записано
в издадената в последствие заповед за прекратяването му, която има само
декларативен характер, поради което противоречието в основанията, посочени в
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и в последвалата
заповед е без правно значение и не обуславя незаконосъобразност на уволнението / в
този смисъл Решение № 62 от 1.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4370/2013 г., III г. о., ГК,
Решение № 27 от 1.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3012/2016 г., IV г. о., ГК, Решение №
50005 от 2.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2022 г., IV г. о., ГК, Решение № 9 от
11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1793/2020 г., IV г. о., ГК и др./.
От приложеното на л. 9 по делото копие на предизвестие, получено от ищеца на
18.01.2023г., се установява, че ответникът е посочил, като основание за прекратяване
на трудовото правоотношение – навършване на 65 годишна възраст, като и липса на
предвиденото в § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето
образование изключение, респективно по изложената аргументация това е
релевантното за прекратяване на трудовото правоотношение основание.
В случаите, когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие,
съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ прекратяването настъпва по силата на закона с
изтичането на срока на предизвестието, а заповедта за прекратяване на договора има
само констативен характер. Такава заповед не е нужно да бъде издавана, защото
прекратителният ефект настъпва автоматично с изтичане срока на предизвестието.
Дори работодателят да е издал уволнителна заповед при изтичане на срока на
предизвестието, този му акт има само декларативен характер, тъй като моментът на
прекратяването е уреден в самия закон - това е датата, на която изтича срокът на
предизвестието. Срокът не зависи от волята на страните, поради което не към
момента на изтичането му, а към момента на връчване на предизвестието се
преценява налице ли са предпоставките за законно извършване на уволнението.
Това е така, защото в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ се връчва предизвестие, а не
заповед за уволнение. В хипотеза, в която работодателят е отправил предизвестие и
правото му да прекрати трудовото правоотношение на това основание е съществувало
към този момент, то трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на
предизвестието, без да са необходими допълнителни действия на страните. Ако
работодателят е издал актове след изтичането на срока на предизвестието, те са без
правно значение, защото трудовото правоотношение вече е било прекратено. Когато
трудовият договор се прекратява чрез отправяне на предизвестие,
правнорелевантният момент, към който следва да се извърши контрола на съда
относно законосъобразността на изявлението за прекратяване на трудовото
правоотношение, е връчването на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение, като основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е
това, което е записано в предизвестието, а не записаното в издадената в последствие
заповед за прекратяването му, която има само декларативен характер. /В този смисъл
Решение № 9/11.02.2021 г. по гр. д. № 1793/2020 г. на ВКС, ІV-то Г. О.; Решение №
27/01.03.2017 г. по гр. д. № 3012/2016 г. на ВКС, ІV-то Г. О.; Решение № 280/14.12.2017
г. по гр. д. № 5006/2016 г. на ВКС, ІV-то Г. О., постановени по реда на чл. 290 от
ГПК/.
Не е спорно по делото, че процесното предизвестие е връчено на ищеца на
3
18.01.2023г., обстоятелство обявено за ненуждаещо се от доказване. По изложената
аргументация това е датата, към която следва да се извърши контрола за
законносъобразност на прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът намира, че
ответникът е прекратил незаконосъобразно трудовото правоотношение, доколкото към
18.01.2023г. не е бил налице един от елементите на фактическия състав на чл. 328, ал.
1, т. 10, пр. 2 КТ, а именно ищецът В. П. не е имал навършени 65 години, доколкото
същият е навършил предвидената в закона възраст на 07.02.2023г., факт обявен за
безспорен в проведеното на 25.07.2023г. открито съдебно заседание.
С оглед изложеното съдът намира, че исковата претенция с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателна, доколкото от страна на ищеца не се доказа
пълно и главно, че е прекратил трудовото правоотношение законосъобразно, в
частност че са били налице всички елементи от фактическия състав на
материалноправната разпоредба на чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 2 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставки за уважаване на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен
характер.
Основателността на иска се обуславя от незаконността на прекратяване на
трудовото правоотношение. Доколкото съдът достигна до такъв фактически и правен
извод, както и предвид обстоятелството, че трудовият договор е за неопределено
време, искът за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност следва да бъде
уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ, при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че след прекратяване
на трудовото правоотношение между страните за периода от 18.02.2023г. – до
17.08.2023г., е останала без работа и не е получавал трудово възнаграждение, че
оставането без работа е в причинна връзка с уволнението /Тълкувателно решение № 6
от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК/.
Не е спорно по делото, а и от представените от ищеца със становището от
11.07.2023г. писмени доказателства / копие на трудова книжка, служебна бележка от
Агенция по заетостта, извлечение от банкова сметка/ се установява, че след
прекратяване на трудовото правоотношение между страните ищецът не е трудово
ангажиран.
С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че дължимият се размер на обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 225 КТ за периода 18.02.2023г. – 17.08.2023г. е в размер на 15 399.00лв., което
обуславя извода за основателност на претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
КТ.
Изводът за основателност на иска налага разглеждането на заявеното при
условията на евентуалност възражение на ответника за прихващане с насрещно негово
вземане за платено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 15399.00лв. По
отношение на размера на вземането, с което прави прихващане, ответникът е заявил в
отговора, че това е сумата, която ищецът е получил при прекратяване на трудовото
правоотношение, като обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 КТ. Възражението за
прихващане е основателно, доколкото са налице предпоставките за извършване на
4
компенсация. С признаване на уволнението за незаконно и с отмяната му отпада с
обратна сила основанието за изплащане обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, поради което
и ищецът следва да го върне – решение № 623/24.06.2002 г. по гр. д. № 933/2011 г.,
ВКС, ІІІг. о.; решение № 432/21.05.2010 г. по гр. д. № 1134/2009 г., ВКС, ІІІг. о.
Следователно налице са предпоставките за уважаване на заявеното от ответника
възражение за прихващане с негово насрещно вземане за връщане на полученото от
ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.
За пълнота следва да се отбележи и че с депозираното Становище вх. №
197790/11.07.2023г. /л.66/, ищецът признава вземането на ответника и не възразява
срещу искането да се извърши прихващане.
Доколкото вземанията на ищеца и ответника са с идентичен размер 15399.00лв.,
исковата претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ следва да бъде
отхвърлена като погасена чрез прихващане.
По разноските.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на
разноски, но същият не претендира такива.
При уважаване на възражение за прихващане съдът установява, че
претендираната сума се дължи, вземането съществува и предявеният от ищеца иск е
основателен, но следва да се постанови отхвърлителен диспозитив поради извършено
прихващане с насрещно вземане на ответника. Тъй като в хода на производството е
установена основателност на ищцовата претенция, то правният спор е предизвикан от
поведението на ответника, който е оспорил изцяло предявения иск, поддържал е, че
вземането не съществува, и в условията на евентуалност е предявил възражение за
прихващане. Доколкото вземането на ищеца е признато от съда, но искът следва да
бъде отхвърлен единствено поради извършената компенсация, то ответникът, който е
предизвикал правния спор, следва да понесе отговорност за разноските, респективно на
същия не се дължат разноски / Определение № 150 от 04.06.2015 г. по ч. гр. д. №
2349/2015 г., ІІ Г.О., ВКС/.
По изложената аргументация в полза на ответника не следва да се присъждат
разноски, доколкото основанието за отхвърляне на иска по чл. 225, ал.1 КТ е
погасяване чрез прихващане, което настъпва в хода на процеса, след като ответникът е
станал повод за завеждане на делото и в полза на ищеца се установи да съществува
вземането по чл. 225, ал.1 КТ в пълен размер.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметката на
СРС, държавна такса в общ размер на 160.00лв. / по 80.00лв. за исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ /
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ,
уволнението на В. Д. П., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, извършено с едномесечно
предизвестие на Директора на ИФС – БАН, обективирано в Уведомление ЛС-05-
10/17.01.2023г., връчено на ищеца на 18.01.2023г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 10,
пр. 2 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, В. Д. П., ЕГН
**********, с адрес: /адрес/, на заеманата преди уволнението длъжност „доцент“ в
„И.ф.с. към БАН“.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. П. , ЕГН **********, с адрес: /адрес/, срещу
5
„И.ф.с. към БАН“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ за
заплащане на сумата от 15 399.00лв. – обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение за периода 18.02.2023г. – 17.08.2023г., като погасен чрез
прихващане със сумата от 15 399.00лв., представляваща изплатено от ответника
на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.
ОСЪЖДА „И.ф.с. към БАН“, БУЛСТАТ *********, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, да заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 160.00лв.
Решението, по аргумент от чл. 315, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване от
страните, в двуседмичен срок от датата на която съдът е посочил, че ще го обяви -
26.07.2023г., пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6