РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. Перник, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500387 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е въззивна жалба от К. Л. М., чрез адвокат Б. В., против Решение №
373 от 13.04.2022 г., постановено по гр.д. № 6114 по описа на Районен съд Перник за
2021 г., в частта, с която съдът е уважил предявените от „Топлофикация - Перник“ АД
установителни искове срещу нея и я е осъдил да заплати направените разноски в
производството, съразмерно с уважената част от исковете.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и се моли да бъде
обезсилено в частта, с която съдът е признал за установено, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата от 762.67 лева, представляваща 4/6 от непогасената
главница претендирана от нея за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г. и за сумата от
100.68 лева, представляваща 4/6 от законната лихва върху тази главница за периода от
09.09.2018 г. до 23.07.2020 г., поради извършено от нейна страна признание на
дължимостта на тези суми с подаденото от нея по реда на чл. 414 ГПК възражение вх.
№ 9407/29.10.2021 г. по ч.гр.д. № 4370/2021 г. на ПРС. В останалата част на
обжалваното решение се твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно и се
моли да бъде отменено. Посочва се, че неправилно са изчислени дължимите от
ответницата суми за главница и лихви, съобразно припадащите й се 4/6 ид.части от
топлоснабдения недвижим имот, както и кои суми са погасени по давност.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства
1
и доводите на страните намира за установено следното:
Пред районния съд е предявен установителен иск по чл. 415, вр. чл.124 ГПК.
Производството пред Районен съд Перник е образувано въз основа на искова
молба от „Топлофикация-Перник” АД срещу К. Л. М., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 124, вр. чл.
415, вр. чл. 410 от ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че К. М. дължи
на ищцовото дружество сумата в размер на 1305.61 лева, представляваща стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***,
от които главница в размер на 1153.97 лева за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г.
включително, сумата от 151.64 лева – обезщетение за забава за периода от 09.08.2018 г.
до 23.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението на заповед за изпълнение – 10.08.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 1339/11.08.2021 г. по ч.гр.д.
№ 4370/2021 г. на ПРС.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като
неоснователни и недопустими. Твърди се, че ответникът не е собственик на процесния
имот и не е живял в него в процесния период, съответно няма качеството „потребител”
на топлинна енергия. Посочва се, че по делото не са представени изравнителни сметки
с отразено в тях име на ответника.
С обжалваното решение Районният съд е приел, че ответникът е собственик на
процесния имот и е направил извод за наличие на облигационна връзка между
страните. Въз основа на приетите по делото СИЕ и СТЕ и като обсъдил направените
възражения за погасяване на част от сумите по давност, както и възражението, че
ответницата не е единствен собственик на топлоснабдения имот съдът е приел за
установено, че К. М. дължи на ищцовото дружество сумата от 939.16 лева,
представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент,
находящ се на адрес: ***, за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., сумата от 132.56
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 08.09.2018 г. до 23.07.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението на заповед за изпълнение – 10.08.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена Заповед № 1339/11.08.2021 г. по ч.гр.д. № 4370/2021
г. на ПРС. С обжалваното Решение Районният съд отхвърлил като неоснователни и
поради изтекла давност исковете за главница в размер на 214.81 лева за периода от
01.06.2018 г. до 30.06.2018 г. и периода от 17.03.2019 г. до 30.04.2019 г., и за лихва за
забава в размер на 18.98 лева за периода от 09.08.2018 г. до 23.07.2020 г.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за м. 06.2018 г. и за периода
от 09.05.2019 г. до 23.07.2020 г.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Искането на жалбоподателката да бъде обезсилено обжалваното Решение в
признатата част на главница в размер на 762.67 лева за периода от 01.07.2018 г. до
30.04.2019 г. и признатата лихва в размер на 100.68 лева за периода от 09.09.2018 г. до
23.07.2020 г., като недопустима и въззивният съд да преизчисли дължимите се между
страните разноски е неоснователно. Настоящият състав изцяло споделя съображенията
първата инстанция относно посоченото във въззивната жалба признаване на суми с
2
подаденото срещу ЗИПЗ главница в размер на 762.67 лв. за периода от 01.07.2018 г. до
30.04.2019 г. и представляваща 4/6 част от общата непогасена главница за този период
от 1153.97 лв. и признатата лихва в размер на 100.68 лв. за периода от 09.09.2018 г. до
23.07.2020 г. и представляваща 4/6 част от общата непогасена лихва за този период от
151.64 лв. Както се установява от приложеното към ч.гр.д. № 4370 по описа на РС
Перник за 2021 г. възражение, в същото е отразено, че е налице недължимост на
вземането по издадената заповед за изпълнение, а от друга страна не се оспорва
дължимостта на процесиите суми до 4/6 части от вземанията предмет на иска. На
следващо място в депозирания отговор на исковата молба се твърди, че К. М. не
притежава в гр. Перник подробно описания в исковата молба имот, респ. оспорва
размер на правата на собственост и ползване само и единствено и от страна на
ответницата изцяло, без да е посочен част от периода за който се твърди това
обстоятелство. При тези данни правилно и законосъобразно Районният съд е приел, че
липсва категорично признание на иска до посочените във възражението размери и се е
произнесъл по предявените искове.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, че Районният съд неправилно и
незаконосъобразно е изчислил дължимите се от ответницата суми имайки предвид, че
са събрани доказателства за нейно задължение върху 4/6 ид. части от собствеността.
Видно от събраните по делото доказателства жалбоподателката е била
съсобственик на ½ ид.ч. от процесния топлоснабден имот на основание покупко-
продажба от 26.04.1991 г., а останалата ½ ид.ч. е била собственост на починалия й
съпруг Н.Й.М.. Безспорно е установено, че процесния имот е придобит от К. М. и
покойния й съпруг (починал на ***) по време на брака им. В мотивите си
първоинстанционният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от СК,
разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като
е съобразил, че съгласно ал. 2 на същата разпоредба, съпрузите отговарят солидарно за
задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, респ. всеки от съпрузите
отговаря за цялото задължение в отношенията към топлопреносното дружество. При
тези доказателства правилно и в съответствие със закона Районният съд приел, че К. М.
отговаря солидарно със съпруга си приживе за задълженията към ищцовото дружество
за периода от 01.06.2018 г. до *** за процесния топлоснабден имот. Отново
законосъобразни са изводите на първостепенния съд, че след смъртта на Н.Й.М. на ***
жалбоподателката е останала собственик на своите ½ ид.ч. от процесния топлоснабден
имот, като по наследство оставено от починалия й съпруг е придобила в собственост и
част от останалата ½ част от имота, а именно К. М. е придобила в съсобственост с
другите двама наследници 1/6 ид.ч., а останалите 2/6 ид.ч. са придобити по наследство
от синовете им Д.Н.Й. и Л.Н.Й.. Предвид тези констатации първоинстанционният съд е
достигнал до извода, който изцяло се споделя и от настоящия въззивен състав, че за
процесния период от 17.03.2019 г. до 30.04.2019 г. ответницата отговаря до 4/6 части,
тъй като до тази част е станала съсобственик на процесния топлоснабден имот. При
правилни математически изчисления Районният съд е достигнал извода, че
жалбоподателката дължи на въззиваемото дружество сумите посочени в обжалваното
Решение за главница, лихви и разноски.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на
чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на
различни от сочените основания за неправилност на решението. С решението си
първоинстанционният съд е достигнал до идентичен краен резултат с този на
въззивния съд, поради което и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за
3
разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл.
78 ГПК.
По разноските.
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство. Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като е представила списък по чл. 80 от ГПК. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от
Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското
възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както
и фактическата и правна сложност на делото, Окръжният съд счита, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100
лв.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предложение първо от ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 373 от 13.04.2022 г., постановено по гр.д. № 6114
по описа на Районен съд Перник за 2021 г.
ОСЪЖДА К. Л. М., с ЕГН: ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация Перник” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, сумата от 100 лв. (сто лева) направени
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4