О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 444 06.07.2023г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, V състав, в закрито заседание на шести юли през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар и с
участието
на
прокурора като
разгледа
докладваното
от съдия
Р. ТОДОРОВА
административно дело № 451 по
описа за 2022г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 78, ал.7 от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/ във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано
е по искане на Председателя на Националното бюро за правна помощ, за присъждане
на разноски на основание чл.189 от НПК и чл.81 във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК във
вр. с чл.27а от Закона за правната помощ, за възнаграждението на адвоката, предоставил
правна помощ чрез осъществено процесуално представителство на Г.Й.З. в
производството по адм. дело № 451/ 2022г. по описа на Административен съд –
Стара Загора.
С Определение от 28.09.2022г.,
на
основание чл.95 от ГПК във вр. с чл. 21, т.3, чл.23, ал.2 и ал.3 и чл.25, ал.1
и ал.4 от Закона за правната помощ, е предоставена правна помощ на ищеца Г.З., за осъществяване
на процесуално представителство по делото. С Определение от 03.10.2022г.
определеният от АК – Стара Загора адвокат К.Н.В. – Д., е назначен за
процесуален представител за осъществяване на правна помощ на ищеца Г.З. по адм.
дело № 451/ 2022г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
С влязло в сила Решение № 53 от 21.02.2023г. по посоченото
дело, Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, на основание
чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, е осъдена да заплати на Г.Й.З. сумата от 720лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от Г.З. неимуществени вреди,
вследствие на допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията
нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС в Ареста гр. Стара Загора за
периода 20.01.2018г. – 19.04.2018г. Предявеният от Г.З.
срещу ГД „Изпълнение на наказанията” иск в останалата му част и до размера на
претендираното обезщетение от 20 000лв., е отхвърлен като неоснователен.
В съдебното производство по делото ищецът
Г.З. е бил представляван от назначения за процесуален представител за
осъществяване на правна помощ адвокат - адв. К.Н.В. – Д. ***.
Към искането, във връзка с което е образувано настоящото
производство, е представено Решение № СЗ-SZ270-10206/ 2023 от
16.05.2023г. на Председателя на НБПП, с което на основание чл.24,
изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, на адв. К.В. – Д. е
определено да бъде изплатено възнаграждение в размер на 360лв. за предоставена
правна помощ по адм. дело № 451/ 2022г. по описа на АС – Стара Загора, с
удостоверяване с положен подпис и печат, че така определеното възнаграждение е
изплатено.
Искането на Националното
бюро за правна помощ за присъждане на възнаграждението на адвоката, предоставил
правна помощ в производството по адм. дело № 451/ 2022г. по описа на
Административен съд – Стара Загора, е процесуално допустимо, като разгледано по
същество се явява частично основателно.
Административнопроцесуалният
кодекс не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за
предоставена правна помощ, поради което, по силата на чл. 144 АПК приложение
следва да намерят разпоредбите на ГПК. Съгласно
чл.78, ал.7 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, на което е
предоставена правна помощ, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в
полза на НБПП съразмерно с уважената или отхвърлената част от иска, а когато
делото не е решено в негова полза, лицето, на което е предоставена правна помощ
по чл. 23, ал. 2 от ЗПП, дължи разноски съразмерно с уважената или отхвърлената част от
иска, с изключение на разноските за предоставената му правна помощ.
В настоящия случай
претенцията на лицето, получило правна помощ, е частично уважена – с влязло в
сила Решение № 53 от 21.02.2023г. по адм. дело № 451/ 2022г. по описа на АС –
Стара Загора, предявеният от Г.З. срещу ГД „Изпълнение на наказанията” иск по чл.
284, ал.1 от ЗИНЗС е уважен за сумата от 720лв., представляваща обезщетение за
претърпени от Г. З. неимуществени вреди, вследствие на допуснато от
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение на чл.3, ал.1
във вр. с ал.2 от ЗИНЗС в Ареста гр. Стара Загора за периода 20.01.2018г. – 19.04.2018г.,
като в останалата му част и до размера на претендираното обезщетение от 20
000лв., искът е отхвърлен като недоказан и неоснователен. При прилагането на
чл.78, ал.7, изр. първо от ГПК, Националното бюро за правна помощ има право на
репариране на доказано направения разход за изплатено от бюрото адвокатско
възнаграждение за предоставената правна помощ на страната в съдебното
производство, чиято претенция е частично уважена, съразмерно с уважената част
от иска. С оглед на което в полза на НБПП се следва присъждане на сумата от 13
лева за изплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
иска.
За частично отхвърлената
като неоснователна искова претенция на лицето, получило правна помощ, липсва основание
за присъждане на разноски на НБПП за възнаграждение на адвоката, предоставил
правна помощ, чрез възстановяването им от лицето, на което е предоставена
правната помощ. Втората хипотеза на чл.78, ал.7 от ГПК има предвид разноските,
които е направила по делото ответната страна, като участник в съдебното
производство. Отношенията между НБПП (което не е страна в производството по
делото, а само осигурява безплатна адвокатска защита) и ищецът, на който е
предоставена правна помощ, стоят извън проведеното съдебно производство и
спрямо тези отношения общите разпоредби на ГПК относно разноските, са
неприложими. С изменението на чл.78, ал.7, изр. второ от ГПК, съотв. на чл. 23,
ал.2, изр. второ от ЗПП (ДВ бр. 109/2022г.), вече изрично е регламентирано, че в
случаите, когато искът е отхвърлен частично, лицето, получило правна помощ, не
дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ в полза на
НБПП съразмерно на отхвърлената част на иска. В посочените случаи разходите за
заплатеното от НБПП възнаграждение на адвоката, следва да останат за сметка на
НБПП.
Не е налице и соченото в
искането на Председателя на НБПП основание по чл.27а от ЗПП, която разпоредба
предвижда, че в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена
правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. Заплащане на
определеното възнаграждение на назначения служебен адвокат, от лицето, на което
е предоставена правна помощ, е предвидено само в хипотезата на чл. 97, ал. 1 ГПК,
когато съдът е лишил страната от правна помощ, тъй като условията за нейното
предоставяне не са съществували изобщо или отчасти. Очевидно случаят не е
такъв. Разпоредбите на НПК и в частност тази на чл. 189, също посочена като
правно основание в искането от Председателя на НБПП, не намират субсидиарно
приложение в съдебните административни производства.
По тези съображения съдът
намира, че искането на Председателя на НБПП за присъждане на разноски за
възнаграждение на адвоката за предоставената от него правна помощ чрез
осъществено процесуално представителство на Г.З. в съдебното производство по
адм. дело № 451/ 2022г. по описа на АС – Стара Загора, е частично основателно.
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ следва да бъде осъдена да заплати
на Националното бюро за правна помощ сумата от 13 лева, представляваща
съразмерно на уважената част от иска изплатено от НБПП адвокатско
възнаграждение. В останалата част искането се явява неоснователно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.78, ал.7, изр.
първо от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, Старозагорският административен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, да заплати на Националното бюро за правна помощ,
сумата от 13лв. (тринадесет лева), представляваща съразмерно на уважената част от иска изплатено от
НБПП възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ на ищеца Г.Й.З. в
производството по адм. дело № 451/ 2022г. по описа на Административен съд –
Стара Загора.
ОТХВЪРЛЯ искането на Председателя на Националното бюро
за правна помощ, за присъждане на разноски за възнаграждение на адвоката за
предоставена правна помощ чрез осъществено процесуално представителство на Г.Й.З.
по адм. дело № 451/ 2022г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта му за горницата над 13 лева до претендирания размер на сумата за
присъждане от 360 лева, като
неоснователно.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен
срок от неговото съобщаване.
СЪДИЯ: