Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 15.03.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, пети състав в открито съдебно
заседание проведено на петнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина А., като
разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 214/2023г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118,
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба вх. № 1476/31.01.2023г.
на А.П.А., ЕГН:**********,***, против Решение № 2153-03-3 от 06.01.2023г. на
Директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен
институт /ТП на НОИ/, с което е отхвърлена жалба вх. № 1029-03-661/06.12.2022г.
от А.П.А. срещу Разпореждане № 031-00-4424-6/15.11.2022г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП-Варна на НОИ, с което на основание чл. 114,
ал.3, във връзка с чл.114, ал.2, т.2 от КСО, е разпоредено да възстанови добросъвестно
полученото парично обезщетение за безработица, за периода от 26.08.2019г. до
31.03.2020г. в размер 6921,86 лева – главница.
Жалбоподателят не е изразил конкретни доводи относно
незаконосъобразността на оспорения административен акт. Позовавайки се на
разпоредбата на чл.10 от КСО счита, че неправомерното поведение на осигурителя
не следва да влече неблагоприятни последици за осигуреното лице и в частност да
засегне правото му да получи парично обезщетение при настъпване на осигурения
социален риск. По тези съображения е направено искане за отмяна на оспореното
решение на Директора на ТП – Варна на НОИ. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на ТП – Варна на НОИ,
чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Л , изразява становище за неоснователност
на жалбата, а оспореното решение намира за законосъобразно. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С Разпореждане № 031-00-4424-1/17.09.2019г. на А. е
било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 26.08.2019г. до
25.08.2020г., в размер на 47,41 лева дневно, по подадено от същата заявление
рег. № 031-00-4424/09.09.2019г. и приложена Заповед № ZO0000000028/23.08.2019г., издадена от „Порт баланс“ ООД – Варна за
прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.71, ал.1 от Кодекса
на труда, считано от 26.08.2019г. Със заявление за подаване на декларация за
промяна на обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица
вх. № 901603-31/20.03.2020г., А. е заявила начало на трудова дейност по чл.4 от КСО, с начална дата 12.03.2020г. С Разпореждане № 031-00-4424-2/20.03.2020г. е
било прекратено отпуснатото парично обезщетение за безработица, считано от 12.03.2020г.,
с мотив – започване на трудова дейност.
Със заявление за подаване на декларация за промяна на
обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица вх. №
901603-32/22.03.2020г., А. е заявила прекратено трудово правоотношение с начална
дата 18.03.2020г. С Разпореждане № 031-00-4424-3/25.03.2020г. е било
възстановено изплащането на отпуснатото с Разпореждане №
031-00-4424-1/17.09.2019г. парично обезщетение за безработица, за периода от
18.03.2020г. до 31.08.2020г., в размер на 47,41 лева дневно. Паричното обезщетение
за безработица е изплащано до 31.03.20220г. С писмо до началник сектор „КРДОО“
в ТП – Варна на НОИ е поискано да бъде извършена проверка на „Порт баланс“ ООД –
Варна, с цел да се установи дали за лицето А.А. е възникнало основание за осигуряване
чрез горепосочения осигурител. След извършената проверка е установено, че за
лицето липсват доказателства за полагане на труд и не е възникнало основание за
осигуряване при посочения осигурител, т.е. не е било осигурено лице по смисъла
на чл.10 от КСО, предвид което с Разпореждане № 031-00-4424-4/29.07.2021г., на
основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено Разпореждане
№031-00-4424-1/17.09.2019г. за отпускане на парично обезщетение за безработица
по чл.54а от КСО. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в законна сила.
С Разпореждане № 031-00-4424-5/02.08.2021г., по
заявление вх. № 031-00-4424/09.09.2019г. от А., с прекратено правоотношение от
26.08.2019г. по чл. 71, ал.1 от КТ, на основание чл. 54ж, ал.1 от КСО, във
връзка с чл.10 от КСО, на А. е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл.54а от КСО. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в
законна сила. Предвид информацията от извършена проверка на „Порт баланс“ ООД –
Варна, че няма доказателства за извършване на търговска дейност от страна на
дружеството, респ. на трудова дейност от лицата по чл.4, ал.1 от КСО /за
периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г./, с писмо от началник сектор „КРДОО“ е
поискано да бъдат издадени задължителни предписания за заличаване на данни от
Регистъра на осигурените лица, за всички лица, за които е подавана информация в
НАП чрез декларация № 1. За извършена проверка на „Порт баланс“ ООД – Варна е
изготвен констативен протокол № КВ-5-03-01139821/31.05.2022г. Въз основа на
констатациите от проверката, на дружеството са дадени задължителни предписания
за заличаване на подадените от дружеството данни по чл.5, ал.4 от КСО за А. с
вид осигурен „01“, за периода от 13.06.2019г. до 25.08.2019г., поради това, че
няма основание за осигуряване по смисъла на чл.4 от КСО, независимо, че е бил
сключен трудов договор. Предвид обстоятелството, че представляващия дружеството
не е бил открит за да му бъдат връчени задължителните предписания, данните на А.
са били заличени служебно, на основание чл.4, ал.10, т.4 от Наредба №
Н-13/17.12.2019г.
С
Разпореждане № 031-00-4424-6/15.11.2022г., на основание чл.114, ал.3, във вр. с
чл.114, ал.2, т.2 от КСО, е разпоредено А.А. да възстанови добросъвестно
полученото парично обезщетение за безработица, за периода от 26.08.2019г. до
31.03.2020г. в размер 6921,86 лева – главница.
С жалба вх. № 1012-03-661/06.12.2022г. А. е оспорила
Разпореждане № 031-00-4424-6/15.11.2022г. пред Директора на ТП-Варна на НОИ,
който с Решение № 2153-03-3 от 06.01.2023г. отхвърлил жалбата и потвърдил
оспореното разпореждане, излагайки установените в хода на административното производство
обстоятелства и анализ на приложимите правни норми.
При така установените факти, от правна страна съдът
съобрази следното:
Предмет на оспорване по делото е Решение № 2153-03-3
от 06.01.2023г. на Директора на Териториално поделение – Варна на Националния
осигурителен институт, за което изрично е предвидена възможност за съдебен
контрол, а адресатът на акта е надлежна страна с право и интерес от обжалване.
Жалбата е подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното Решение № 2153-03-3 от 06.01.2023г. е
постановено в производството по обжалване на Разпореждане № 031-00-4424-6/15.11.2022г.
на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП-Варна на НОИ, с което на жалбоподателката
е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за
безработица, за периода от 26.08.2019г. до 31.03.2020г. в размер 6921,86 лева –
главница. Решението е издадено от Директора на ТП-Варна на НОИ, който е
компетентният орган да разгледа жалби за отказ или неправилно определяне,
изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица, съгласно чл.117, ал.1,
т.2, б.“д“ от КСО. Решението е в писмена форма и съдържа подробни мотиви, както
от фактическа, така и от правна страна. Съдът не установи в хода на
административното производство при постановяване както на разпореждане № №
031-00-4424-6/15.11.2022г., така и на решение № 2153-03-3 от 06.01.2023г., да
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно §1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КСО „осигурено
лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО регламентира,
че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Категорично установено по
делото е, че жалбоподателката не е престирала работна сила, поради което не е
била осигурено лице по см. на §1, т.3 от ДР на КСО. Именно поради това, че не е
доказано упражняване на трудова дейност, осигуряване по смисъла на чл.10, ал.1
от КСО за жалбоподателката не е възникнало. При извършената проверка в регистър
„Трудови договори“ е констатирано, че А. има сключен основен трудов договор с „Порт баланс“ ООД – Варна от 12.06.2019г. на
длъжност „управител бар“ и прекратяване от 26.08.2019г. При извършената от
контролните органи на ТП – Варна на НОИ проверка, за „Порт баланс“ ООД – Варна
са събрани доказателства от които се установява, че едноличен собственик и
управител на дружеството е Д Д Д с ЕГН: **********, на когото има прехвърлени
значителен брой дружества. В регистъра на осигурените лица е установено, че има
подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО за периодите на сключените договори, но
липсват внесени осигурителни вноски за наети лица. За периода 01.07.2018г. –
30.04.2020г. дружеството няма регистрирани ЕКАФП, няма подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО след 2018г., няма подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2018г., 2019г.
Констатирано е, че липсват безспорни доказателства за полагане на труд от
лицата, упражняване на трудова дейност, както и осигуряване на лицата по чл.4,
ал.1 от КСО за периода 01.09.2018г. – 30.04.2020г. чрез „Порт баланс“ ЕООД. От
дружеството не са подавани декларации обр.1 и обр.6, като осигурителни
задължения не са внасяни. С оглед на това неправомерно за лицата, с които са
сключени трудови договори за периода 01.09.2018г.-30.04.2020г. са създадени
осигурителни права, за които е подадена информация в персоналния регистър.
Установено по делото е, че за периода от 26.08.2019г.
до 31.03.2020г., на А. са изплатени суми за парично обезщетение за безработица
в размер на 6921,86 лева, по подадено от същата заявление рег. №
031-00-4424/09.09.2019г. и приложена заповед № ZO0000000028/23.08.2019г., издадена от „Порт баланс“ ООД – Варна за
прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.71, ал.1 от Кодекса
на труда, считано от 26.08.2019г. С оглед представените и приобщени по делото
доказателства, след изплащането на сумите за парично обезщетение за безработица,
са налице нови факти и обстоятелства, които имат значение за определяне правото
на парично обезщетение за безработица на жалбоподателката, по аргумент на
чл.114, ал.2, т.2 от КСО – заличаване на подадените от „Порт баланс“ ООД –
Варна за А.А. данни по чл.5, ал.4 от КСО с вид осигурен „01“, за периода от
13.06.2019г. до 25.08.2019г., поради това, че няма основание за осигуряване по
смисъла на чл.4 от КСО и в частност за социалноосигурения риск „безработица“.
За жалбоподателката, за която са подадени данни по
чл.5, ал.4 от КСО, не може да се установи реално упражняване на трудова
дейност, за която да подлежи на осигуряване по КСО. Лице, което не е доказало,
че е извършвало трудова дейност, не може да има и качеството на осигурено лице.
Доказателствената тежест за установяване на положения труд е на самото лице. Жалбоподателката
не е оборила констатациите на контролните органи, че не е осъществявала трудова
дейност при въпросния осигурител, поради което за нея не е възникнало
задължение за осигуряване, т.е., че не е осигурено лице по смисъла на чл.10,
ал.1 от КСО и § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. В тази връзка съдът намира за
необходимо да отбележи, че наличието на трудов договор не би било достатъчно
условие за възникване правото на парично обезщетение. Необходимо е лицето и реално да е осъществявало трудова дейност. В
хода на административното производство и в съдебното производство жалбоподателката
не доказва дали и какви трудови функции е осъществявала в „Порт баланс“ ЕООД.
Предмет на защита са само реално възникнали трудови, респ. осигурителни права.
Именно поради това подадените за жалбоподателката данни по чл.5, ал.4 от КСО са
били служебно заличени.
С оглед изложеното, съдът намира, че са налице
предпоставките на члр.114, ал.2, т.2 от КСО за издаване на разпореждане за
възстановяване на получените от жалбоподателката суми за посочения период. Административният
акт, предмет на съдебен контрол в настоящото производство е издаден при наличието
на посочените в закона материални предпоставки и съответства на относимите правни
норми. При осъществения съдебен контрол не се констатират отменителни основания
по чл.146, т.4 от АПК. Обжалваното решение е съобразено и с целта на закона, а
именно да се препятства неоснователното обогатяване за сметка на държавното обществено
осигуряване. Т.е. не е налице и отменителното основание по чл.146, т.5 от АПК.
По изложените съображения съдът намира, че Решение № 2153-03-3
от 06.01.2023г. на Директора на Териториално поделение – Варна на Националния
осигурителен институт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора основателно и своевременно
направено се явява искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност
на спора, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ТП – Варна на
НОИ разноски в размер на 100 /сто/ лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от Закона
за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По тези съображения и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.П.А., ЕГН:**********,***,
против Решение № 2153-03-3 от 06.01.2023г. на Директора на Териториално
поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена
жалба вх. № 1029-03-661/06.12.2022г. от А.П.А. срещу Разпореждане № 031-00-4424-6/15.11.2022г.
на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП-Варна на НОИ, с което на
основание чл. 114, ал.3, във връзка с чл.114, ал.2, т.2 от КСО, е разпоредено
да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица, за
периода от 26.08.2019г. до 31.03.2020г. в размер 6921,86 лева – главница.
ОСЪЖДА А.П.А., ЕГН:**********,***, да
заплати на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт сумата
от 100.00 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: