№ 356
гр. гр. Димитровград, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петър Вл. Петров
при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова
като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Гражданско дело №
20235610100655 по описа за 2023 година
1. ИЩЕЦЪТ- Н. Д. Т., чрез пълномощник в исковата си молба твърди, че е страна
по договора за заем № 81928 от 13.02.2023г. сключен със „Сити Кеш“ ООД.
Моли от съда да постанови решение, с което да съда да обяви договора за заем
№ 81928 от 13.02.2023г. сключен със Сити Кеш ООД, за нищожен на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
Евентуално моли съдът да обяви за нищожна клаузата предвиждаща заплащането
на неустойка в размер на 1437.18 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД,
като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.
2. „СИТИ КЕШ“ ООД предявява насрещен иск, приет от този съд. Обявява кредита
за предсрочно изискуем, като заявява , че то е поради неплащане на
задължението по вноска № 1, вноска № 2, вноска 3 и вноска № 4 от страна на
заемополучателя, в размера и сроковете, уговорени в погасителния план към
договора за паричен заем. С него моли от съда да постанови решение ,с което да
бъде осъден ответника по този иск да му заплати следните суми: сумата от
205,41 лева, представляваща незаплатена възнаградителна лихва за периода от
15.03.2023г. - 15.06.2023г., ведно със законната лихва от дата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане; сумата от 498,73 лева,
представляваща непогасен остатък от главницата по падежиралите вноски за
периода от 15.03.2023г. - 15.06.2023г, сумата от 1 101,27 лева, представляваща
непогасен остатък от главницата по непадежирали вноски № 5, № 6, № 7 и № 8
обявени за предсрочно изискуеми с настоящата искова молба, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до датата на
окончателното плащане;
3. Н. Д. Т., чрез пълномощник в писмен отговор оспорва на различни основания.
Прави и възражение за прекомерност на претендиралите разноски, който следва
да бъдат редуцирани до 100 лева юрисконсултско възнаграждение. В случай, че
се уважат насрещните искови претенции, моли на основание чл. 241 от ГПК да се
1
разсрочи изпълнението на търсената сума за главница на 10 месечни вноски.
4. В с. з. не се явява, праща становище, с което поддържа претенцията и моли за
присъждане на разноски.
5. ОТВЕТНИКЪТ - „СИТИ КЕШ“ ООД не праща отговор и не взема становище по
главният иск. В с.з. не праща представител и не взема становище.
Съдът намира:
Материален закон.
6. Закон за задълженията и договорите(ЗЗД)
26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на
закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави,
включително и договорите върху неоткрити наследства.
Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност
на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или
когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
части.
55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне.
7. Закон за потребителския кредит(ЗПК)
Чл. 10а. (2) Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
4) Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Чл. 19. (1) Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
(4) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
(5) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Чл. 22. (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Чл. 23. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Чл. 33. (1) При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата.
2
(2) Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
ДР§ 1. По смисъла на този закон:т.1. "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
8. ЗАКОН за защита на потребителите(ЗЗП)
Чл. 143. (Доп. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., изм., бр. 100 от 2019 г.) (1) Неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Чл. 146. (1) Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално.
Чл. 147. (1) Клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат
съставени по ясен и недвусмислен начин.(2) При съмнение относно смисъла на
определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
По фактите.
9. По делото е представен като доказателство и не оспорен от ответника договора
за заем № 81928 от 13.02.2023г. С него от една страна ответника като
кредитор и от друга страна – ищеца като кредитополучател са се съгласили
ищецът да получи от ответникът кредит в размер на 1600 лв..
10. В чл. 3 от договора са уговорени следните релевантни за настоящото дело
условия: Размер на кредита; 1600 лева.; Размер на погасителна вноска: 2 х
53.40 лв. и 6 х 298.67 лв.; Годишен процент на разходите: 47.97 %;
Фиксиран лихвен процент: 40.05 %; Обезпечение: Поръчител или
банкова гаранция - по избор на кредитополучателя; Обща сума за
плащане: 1 898.82 лева. Според чл.3, ал.2 от договора, годишният процент на
разходите се определя съответно на чл. 19, ал.2 от ЗПК по формулата на
Приложение№1 към ЗПК и включва единствено уговорената между страните
възнаградителна лихва. Договорът служил като разписка , удостоверяваща
получаване на заемната сума от страна на кредитополучателят(чл.4, ал.1 in fine) В
чл.3, ал.1, т.9 от договора е посочено, че в параметрите на кредита влиза
обезпечение- поръчител или банкова гаранция по избор на получателя.В чл.5 от
договора са конкретизирани тези обезпечения, като ищецът се е задължил в чл. 5,
ал.2 от договора в тридневен срок от сключване на договора да представи
обезпечението.
3
11. Според чл. 11 от договора , ищецът се е съгласил ако не представи обезпечението
в сроковете по чл. 5 от договора, дължи неустойка в размер на 1437.18 лева, а
според чл. 11, ал.2 от договора дължимата неустойка щяла да се заплати
разсрочено- съобразно и приложение №1 към договора начин.
12. Представено е и Приложение №1, което е погасителен план към договора. Видно
от него, реално първите три вноски е плащане по лихви, след което следващите
седем- главници и лихви. Към всяка от вноските има начислена неустойка, която
за първите три вноски е в размер на 363.60 лева месечно. В крайна сметка по
погасителен план вноската с неустойка е равна за всеки месец- 417.00 лева.
Крайният размер на дължимата сума е 3360.00 лева.
13. Назначена е съдебно счетоводна експертиза, в отговор на поставената му задача
вещото лице дава заключение, според което Размерът на непогасения остатък на
главницата по договора за заем № 81928 от 13.02.2023г. е 1600 лв. /пълният
размер на предоставения заем/, тъй като, съгласно предоставеното от ответника
извлечение, не е извършено нито едно плащане по заема. Размерът на
непогасения остатък на възнаградителната лихва по договора за заем № 81928 от
13.02.2023г. е 298.82 лв. /пълният размер на договорената лихва/, тъй като,
съгласно предоставеното от ответника извлечение, не е извършено нито едно
плащане по заема.
14. Останалите доказателства по делото не се обсъждат от съда, защото това се явява
не необходимо.
По процеса.
15. Исковата молба е предявена пред компетентен съд.
16. Имаме иск за недействителност/ нищожност, който има своето основание в чл.
26, ал.1 от ЗЗД. Претендират се две основания- противоречие със закона и с
добрите нрави. Предмет е целият договора за заем № 81928 от 13.02.2023г.
Така не говорим за различни искове , а за един главен такъв.
17. Безспорно е, че между страните е възникнало правоотношение с предмет
предоставяне на потребителски кредит от ответното дружество на ищеца.
Процесният договор като страни, предмет и съдържание попада под обхвата на
ЗПК. Ищецът като страна по същият има правният интерес по съдебен ред да
обяви целият договор, или отделни негови клаузи за нищожни, за да предотврати
за в бъдеще евентуалното им негативно за нея проявление. Така искът е
допустим.
18. Имаме втори иск, който е предявен в условията на отрицателна евентуалност- при
отхвърляне на главният да се прогласи за нищожна част от този договор- чл.11 от
него, отново обосновано с чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Този иск също е допустим, съдът
следва да го обсъди в поредността, заявена от ищеца, при сбъдване на условията,
поискани от него в исковата молба.
19. Насрещният иск бе приет за допустим също.
20. Всъщност се касае за три суми- първата е за възнаграждение за даден кредит-
възнаградителна/ договорена лихва; втората и третата суми са равни на главница
по даденият заем.
21. Претенциите следват хипотезата на чл. 55, ал.1 , пр. последно от ЗЗД- иск за
връщане на дадено на отпаднало основание.
22. Съдът прие да разгледа спора по същество.
По същество.
Главен иск.
23. Спор по фактите няма, спорно е правото.
24. Главният иск е основателен. За този извод може да се съди, ако се разгледа
4
инкорпорираната в чл.11 от договора клауза за неустойка при условията на чл. 5,
погасителен план към договора, но в контекста на общата твърдяна
недействителност на целият договор.
25. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК към "общ
разход по кредита за потребителя" следва да се включи неустойката, която по
начина по който е уговорена няма за цел да санкционира потребителя за
неизпълнение на негово същинско задължение по кредита, а представлява
допълнително възнаграждение за кредитора. Като не е сторено това, не е
включена стойността на неустойката е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, не е посочена общо дължимата сума по кредита и на основание чл. 22
ЗПК договора за кредит се явява недействителен.
26. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на
договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и
при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл клауза,
като уговорената в чл. 11 от договора за паричен заем, според която се дължи
неустойка в размер на 1437.18 лева при неизпълнение на задължението по чл.5 за
осигуряване, в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума, на
обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на
определени условия, или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с
преследваната от закона цел. На практика подобна уговорка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т. е. опасността от
свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от
ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да
се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след
предоставянето му да се сключи договора за кредит.
27. Освен това, неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко
с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване, тя е нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, като уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции[1].
28. По посочения по-горе начин се заобикаля закона – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който
текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за
неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение
за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което
обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от
това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези
вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо
29. Непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално
очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание
да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя
последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна
изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с
периодичните вноски. Това навежда на извода, че нито една от страните не е
5
имала реално намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на
кредитора по чл. 71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение. Ако кредиторът е
държал да получи обезпечение, е могъл да отложи даването на кредит, каквато е
обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се
приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се
предоставят и "неустойката" да не се дължи, то това плащане не се явява
неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е
така, тъй като последиците от неизпълнението на "задължението" да се
предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение,
които законът предвижда, а напротив – договорът продължава да се изпълнява по
първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като
неустойка.
30. По посочените причини искът следва да бъде уважен изцяло, без да е
необходимо обсъждане на евентуално предявената претенция за нищожност само
на клаузата за неустойка.
Насрещен иск.
31. Договорът за кредит е недействителен.
32. Несъмнено обаче ищецът получава сумата от 1600 лева.
33. Налице е отпаднало основание за горното. Двете суми, разделени от ищецът по
насрещният иск уравняват даденото на отпаднало основание- 1600 лева
34. Така тази сума следва да бъде върната на ищецът по насрещният иск-
кредитодателят.
35. По закон той не може да претендира нищо друго- чл. 23 от ЗПК, така и първата
претенция – за договорена лихва няма да е възможно да се уважи.
Претенция за разсрочване.
36. Ищецът иска в условията на евентуалност разсрочване на плащане по сумата ,
която следва да върне на ответникът, обосновавайки се на факта, че е в тежко
здравословно състояние.
37. Наистина, съобразно чл.241 , ал.1 от ГПК, при постановяване на решението
съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното
състояние на страната или на други обстоятелства.
38. Такова решение на съда следва да е мотивирано, респективно- да се основава на
обективни факти, които сочат необходимост от такова разсрочване.
39. Такива факти и доказателства към тях няма , поради което такова искане е
неоснователно.
40. Следва да се посочи, че по това искане нарочен диспозитив не се дължи.
Разноски.
41. Уважаването на двата иска предпоставя и основателност на претенции за
разноски.
42. Налице е списък за разноски от ищеца, където са посочени ,адвокатско
възнаграждение в размер на 760,80 лв. с ДДС, адвокатско възнаграждение по
насрещен иск и заплатена такса.
43. Няма никакво значение, дали предоставената адвокатска помощ е безплатна или
не. Налице има ефективно положен високо квалифициран труд, адвоката е
написал искова молба и становище, макар и да не се е явил в с.з. , адекватно
полага действия по защита на своя клиент.
44. Следва да се отбележи, че в случай като настоящият при оказана безплатна
адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения
труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна
същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК[2].
6
45. Липсата на конкретна сума за договорна защита по насрещен иск, както и
доказателства , че има изобщо такова изрично пълномощие, извън първоначално
дадените, не дава възможност на този съд да приеме претенцията за обоснована в
тази част.
46. Поискан е минимален размер, в който е включен ДДС, което отговаря на
практиката на ВКС[3]. Така направеното възражение за прекомерност в
насрещната искова молба е неоснователно.
47. Платена е държавна такса от 133.44 лева, макари не посочено в списъка , но пък-
достатъчно добре индивидуализирана. Това е разход, който следва да се възложи
в тежест на ответника.
48. В насрещната искова молба, ответникът по главния иск претендира разноски.
Списък липсва.
49. Така съдът приема, че разноските са 300 лева за експертиза и ДТ по насрещен иск
от 150 лева.
50. Искът е уважен отчасти по размер, тъй като за сумата от 205,41 лева се явява
неоснователен. По тази причина ,ответникът има право да му бъдат възстановени
398.80 лева.
51. Между сумите следва да се извърши прихващане ,като по- малката следва да се
счете за погасена.
52. В крайна сметка с настоящото решение следва да бъде осъден ответникът да
заплати разноски от 495.44 лева
53. Парите следва да се заплатят по посочените причини (т. 44 от мотивите на
настоящото решение) пряко на адвоката, положил квалифициран труд[4]
Мотивиран така, съдът
[1] т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС
[2] Определение № 7 от 17.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 339/2021 г., I т. о., ТК
[3] Определение № 98 от 8.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1544/2021 г., II т. о., ТК
[4] Решение № 1126 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5496/2019 г., V о.
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА договора за заем № 81928 от 13.02.2023г. сключен между от една
страна „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр,
София, ул. „Славянска“, № 29, ет. 7 като кредитор и от друга Н. Д. Т., ЕГН
**********, гр. Димитровград, ул. ************************, съдебен адрес- адв. М.
В.М., АК- Пловдив, гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе №81, ет.3, ап.Б за НИЩОЖЕН
поради противоречие със закона.
7
ОСЪЖДА Н. Д. Т. да върне на „СИТИ КЕШ“ ООД сумата в размер на 1.600(хиляда и
шестстотин лева), получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 05.07.2023 г. до окончателното `и изплащане, предявеният за сумата от
205,41 лева,иск представляваща незаплатена възнаградителна лихва за периода от
15.03.2023г. - 15.06.2023г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане като неоснователен- ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД да заплати на адв. М. В.М., АК- Пловдив сумата в
размер на 495.44 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните пред ХОС.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
8