Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Стара Загора, 15.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VIII състав, в публично съдебно заседание на единадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Николина Николова
и в присъствието на
прокурора Константин Тачев,
като разгледа
докладваното от СТИЛИЯН МАНОЛОВ адм.дело
№ 677 по описа за 2020г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл.285, ал.1 и
чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по исковата молба на П.П.
Й., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Белене, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
гр.София, за присъждане на сумата от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в
резултат на поставянето му при неблагоприятни условия по време на
пребиваването му в Затвора Стара Загора, поради
липса на медицинско обслужване. В исковата молба се сочи, че ищецът е приведен
от Затвора – Белене в Затвора – Стара Загора за периода 2007г. – 2011г., за да
завърши средното си образование. Твърди се, че през месец март 2011г. се
влошава здравословното му състояние, като на 23.03.2011г. при сутрешното му
събуждане усетил, че с лявото си око не вижда добре. Ищецът казал за това на
длъжностно лице от Затвора, като последният го завел в стационара, за да изчака
пристигането на работа на лекаря и медицинския фелдшер. Същия ден в стационара
дошъл само медицинският фелдшер и след извършен преглед на ищеца казал, че нищо
не може да направи, дори и да го изведе по спешност. Ищецът твърди, че е
оставен цяла седмица с болки в лявото око в стационара на затвора, без никакво
лечение. Според ищеца медицинският фелдшер на Затвора го е оставил да ослепее
за цял живот, тъй като категорично отказала да го изведе по спешност в
болницата.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.Г.П.. Процесуалният
представител на ищеца заявява, че исковата молба е основателна въпреки
отдалечения период от време, като в случая говорим за бездействие на
затворническата администрация, с което е нарушено правото на ищеца да получи
своевременно и адекватно медицинско обслужване, на каквото той има право като
лишен от свобода. В конкретния случай след като изпитва болка сутринта и
установява, че зрението му е рязко влошено на едното око, ищецът веднага се
обажда на администрацията в затвора с молба да бъде заведен при специалист.
Освен психическия шок и ужас от това, че губи зрението си с едното око, той
изпива и силни остри болки, които само специалист очен лекар би могъл адекватно
да констатира и отстрани със своевременно лечение. Това действително е станало,
но една седмица по-късно. В рамките на седем дни това негово страдание е
продължавало и не е имало адекватни действия от страна на администрацията на
Затвора-Стара Загора, дори нещо по-лошо - имало е отказ да бъде своевременно
изведен и евентуално настанен в болница в гр.Стара Загора. Именно тези свои
болки и страдания и негативни психически преживявания, ищецът счита, че
държавата би следвало да го обезвъзмезди по подходящ начин. Счита, че предвид
събраните доказателства по делото безспорно е установено твърдяното в исковата
молба, а по отношение на становището на ответника, че е изтекла погасителна
давност, счита, че в конкретния случай, когато вредите произтичат фактически от
бездействие на администрацията на затвора, би следвало в настоящото
производство да се установи, че такова бездействие е незаконосъобразно, в
нарушение на правото на лишения от свобода на адекватно медицинско обслужване в
местата за лишаване от свобода. От този момент 23.03.2011г. и до настоящия има едно непрекъснато влошаване на състоянието на ищеца. В
неговия случай заболяването е такова, че ако не се реагира своевременно, а
забавено, то на по-късен период вече настъпилите тотални последици не могат да
се коригират с последващо лечение.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт С.П.Т.-С., в представения отговор на
исковата молба и в съдебно заседание оспорва предявения иск. Моли съда да
отхвърли исковата претенция като неоснователна и погасена по давност с оглед
чл.110 от ЗЗД, във връзка с разрешението, дадено с тълкувателно решение
№3/2005г. на ВКС, постановено по тълк. д. №3/2004г. Алтернативно моли съда да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Сочи, че видно от представената
медицинска документация не е спорно, че ищеца е с поставена диагноза глаукома,
която видно от експертно решение на МБАЛ „Св.Анна“ е установена през
1998г., много преди постъпването на
ищеца в Затвора Стара Загора. Видно от представените медицински документи по
време на изтърпяване на наказанието си лишаване от свобода ищецът е преглеждан
в медицинския център на Затвора Стара Загора и е извеждан за прегледи при
специалисти очни лекари, както и в очна клиника. Ако и Й. да е търпял някакви
неудобства, те са свързани единствено с естествения ход на самото заболяване,
което няма връзка нито с условията в затвора, нито с дейността на медицинските
специалисти. Съдебната практика е константна в разбирането си, че действията на
медицинските специалисти по начало са относими към извършването на една
специфична експертна дейност, която е различна от изпълняваната дейност на
администриране на затворническата администрация, поради което не може да бъде
предмет, още по-малко основание за присъждане на обезщетение в настоящото
производство. Предвид което моли съда, след като анализира в цялост всички
събрани по делото доказателства, да приеме, че в проведеното производство не са налице предпоставките и фактическия
състав на чл.284, ал.1 ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ГДИН. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Стара
Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС,
чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че исковата
молба се явява неоснователна и недоказана. Сочи, че не са налице основания да
се приема, че администрацията на Затвора Стара Загора е бездействала в случая,
още повече, че медицинският център в Затвора Стара Загора е със статут на
лечебно заведение, с регламентиране на дейността съгласно изискванията на
ЗИНЗС, където работят освен дежурни фелдшери и съответните правоспособни лекари.
Всеки преглед на лишен от свобода в медицинския център на затвора се извършва
задължително от лице с лекарска правоспособност, а единствено фелдшерите дават дежурства, като това
обстоятелство следва да се има предвид най-вече досежно твърдението на ищеца,
че е бил прегледан от фелдшер. Според прокурора, в случая следва да се отбележи
и обстоятелството, че лекарски преглед на ищеца е направен и при съответния
специалист в ОРБ Стара Загора. И не на последно място следва да се приеме
обстоятелството, че ищецът е страдал от това заболяване още от 1998г., т.е.
внезапно заболяване в случая няма, а
както се твърди и от процесуалния предствител на ответника има едно влошаване
на заболяването, което е естествения ход на самото заболяването.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
На 04.07.2005г. е издадено
Експертно решение №1715/04.07.2005г. от МБАЛ „Св.Анна“ – Варна АД, в което е
посочена водеща диагноза на ищеца П.П.Й. „глаукома“ (л.79). Като анамнеза
е посочено, че от 1997г. е установена „глаукома“ на двете очи, за което е
опериран (л.79).
Видно от представената по делото справка от Затвора – Стара
Загора ищецът П.П.Й., изтърпяващ наказание в размер на 18 години „лишаване от
свобода“ е постъпил в Затвора – Стара Загора на 20.09.2007г. – приведен от
Затвора – Белене, като на 29.08.2011. същият отново е преведен в Затвора –
Белене за доизтърпяване на наказанието (л.69).
На 21.11.2007г. на П.Й. е издаден
Амбулаторен лист №001745 за извършен преглед от лекар, специалист – очни
болести, като в документа за основна диагноза е отбелязано „глукома“ (л.81).
На 20.08.2010г. на П.Й. е издаден
Амбулаторен лист №000267 за извършен преглед от лекар, специалист – очни болести,
като в документа за основна диагноза е отбелязано „глукома“ (л.70).
На 24.07.2008г. е издадено
Експертно решение №1715/04.07.2005г. от МБАЛ „Св.Анна“ – Варна АД, в което е
посочена водеща диагноза на ищеца П.П.Й. „глаукома“ (л.82).
От представената по делото
медицинска справка от 29.10.2008г. се установява, че от 1997г. ищеца е с
установена глаукома на двете очи. Проведено е оперативно лечение.
Диспансеризиран при офтамолог. Периодично са извършвани контролни прегледи,
като в момента не се налага лечение (л.83).
Видно от представеното по делото
копие от Амбулаторна книга, водена в МЦ при Затвора Стара Загора, се
установява, че на ищеца са извършени три медицински прегледа – на 24.03.2011г.
(л.48), на 28.03.2011г. (л.49) и на 02.08.2011г. (л.51).
На ищеца е издадена епикриза от
МБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович“ – Стара Загора, от която е видно, че лицето е
постъпило за лечение в медицинското заведение на 31.03.2011г. и е изписано на
06.04.2011г., като му е поставена окончателна диагноза „увеитис ок син глаукома
АА прог.Комп ок утр. Ср. Сост те ок утр“ (л.7).
От представената по делото
медицинска справка от 17.06.2011г. се установява, че по повод зачервяване,
дразнене и болка в ляво око, ищеца е хоспитализиран в Очно отделение на МБАЛ –
Стара Загора (от 31.03.2011г. до 06.04.2011г.), като след изписването е
настанен в стационара на Затвора (л.83-гръб).
На ищеца е издадено Експертно
решение от 01.09.2011г. от МБАЛ „Св.Анна“ – гр.Варна, в което е посочена като водеща
диагноза „глукома“ (л.6).
На 23.10.2020г. на П.Й. е издаден
Амбулаторен лист №004092 за извършен преглед от лекар, специалист – очни
болести, като в документа за основна диагноза е отбелязано „глукома неуточнена“
(л.91).
На 03.02.2021г. на П.Й. е издаден
Амбулаторен лист №000315 за извършен преглед от лекар, специалист – очни
болести, като в документа за основна диагноза е отбелязано „първична глукома с
отворен ъгъл“ (л.91).
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск е
процесуално допустим.
Спазването на
изискванията, при които следва да бъде изпълнявано наказанието лишаване от
свобода се осъществява чрез издаваните актове и осъществяваните действия и
бездействия от органите по ЗИНЗС. Фактическите обстоятелства, върху които се
основава искът са свързани неудовлетворителни условия, при които е бил поставен
ищеца в заявения от него период от 23.03.2011г. – 30.03.2011г., в който П.Й. е
изтърпявал наказание лишаване от свобода. Последният твърди, че неимуществени
вреди са в резултат на незаконосъобразните бездействия на административни
органи и длъжностни лица в Затвора – Стара Загора при осъществяване на
възложената им от ЗИНЗС дейност по изпълнение на наказанията – да осигурят на ищеца приемливи условия за
изтърпяване на това наказание.
Съгласно чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода
и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията
в резултат на нарушения на чл.3. Нормата на чл.3 от ЗИНЗС въвежда императив, според който осъдените и задържаните под стража не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Втората алинея на същата норма предвижда, че за нарушение на ал.1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Безспорно Й. има
интерес от водене на исковия процес, предвид факта, че за посочения период
същият е бил лице, лишено от свобода.
Съгласно чл.285,
ал.1 от ЗИНЗС искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а според ал.2 искът се
предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия
адрес на увредения срещу органите по чл.284, ал.1, от чиито актове, действия
или бездействия са причинени вредите. Нормата на чл.205
от АПК предвижда, че искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Според чл.12
от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), която е юридическо лице към министъра на
правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка. Съгласно чл.12,
ал.3 от ЗИНЗС затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са
териториални служби на ГДИН, като такава териториална служба е и Затвора –
Стара Загора. Следователно, ГДИН притежава и материална, и процесуална
легитимация да бъде ответник по предявените искове.
По изложените
мотиви искът е допустим за разглеждане в производство по реда на чл.285
и сл. от ЗИНЗС във връзка с гл.11
от АПК и е подсъден на Административен съд – Стара Загора, съгласно чл.285,
ал.2 от ЗИНЗС поради твърдяното от ищеца място на увреждане – Затвора Стара
Загора.
По основателността
на иска:
За да е
основателен иска за вреди с правно основание чл.
284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: 1) акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
което се нарушава чл.3
от ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в
резултат на нарушението; 3) неимуществената вреда се предполага до доказване на
противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284,
ал.5 от ЗИНЗС.
Ищецът П.Й.
претендира обезщетение за неимуществени вреди настъпили от липса на медицинско
обслужване. Задължението на ответната страна за оказване на медицинска помощ и
здравен контрол е разписано в чл.128,
ал.3 от ЗИНЗС и в издадената въз основа на този текст Наредба № 2/22.03.2010г.
за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода
(издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, обн.,
ДВ, бр. 31/23.04.2010г.). Съгласно разпоредбата на чл.128,
ал.1 от ЗИНЗС (редакция ДВ, бр.103 от 2012г., относима към процесния период)
при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за
опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Според чл.12,
чл.13
и чл.14
от Наредба № 2/22.03.2010г., амбулаторният прием в медицинския център се
извършва по график, утвърден от началника на затвора или поправителния дом.
Лишените от свобода, които желаят да посетят медицински специалист, се записват
в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се
осъществява от медицински специалист в срок до 24 часа от вписването.
Амбулаторният прием се извършва от медицински специалист в медицински център,
като при необходимост може да присъства и служител от надзорно-охранителния
състав. Амбулаторният преглед се регистрира в амбулаторна книга, в която се
записват имената на пациента, диагнозата с латинското наименование на
заболяването и предписаното лечение. При необходимост се определя дата за
повторно явяване, дават се препоръки за освобождаване от работа, за амбулаторно
или стационарно лечение и други медицински препоръки. Болните с температура или
съмнения за инфекциозно заболяване, с травми, отравяния или други спешни
състояния се приемат незабавно и по всяко време.
От събраните по
делото доказателства не се установява по безспорен начин ответната страна да е
проявила бездействие и да не е осигурила дължимата медицинска помощ на ищеца,
така както тя е описана в горецитираните нормативни актове. От представените по
делото копия от Амбулаторна книга се установява, че през процесния период на
ищеца са проведени два медицински прегледа – на 24.03.2011г. и на 28.03.2011г.
в Медицински център при Затвора – Стара Загора. Не се доказа ищецът да е бил в
състояние, което изисква незабавен прием и да му е било отказано своевременно
да бъде изведен и евентуално настанен в болница в гр.Стара Загора, както се твърди
в исковата молба. Очното заболяване на ищеца е установено още през 2005г. и
след този момент същият е преминал множество медицински прегледи, като след
лечение в МБАЛ – „Проф.д-р Стоян Киркович“ – Стара Загора, проведено в периода
31.03.2011г. – 06.04.2011г., непосредствено след исковия период, същият е
изписан с подобрения (л.7). Поради това съдът споделя доводите на ответника, че
дори и да е претърпял болки и страдания от обостряне на заболяването си, то те
не са вследствие на дейността на медицинските лица при Затвора – Стара Загора,
тъй като липсват доказателства затворническата администрация да не е реагирала
адекватно и да не е изпълнила задълженията си по Наредба № 2/2010г.
Извършените лечебни мероприятия – прегледи от 24.04.2011г. и 28.03.2011г.,
както и последващото настаняване на ищеца в МБАЛ – Стара Загора, установяват
отсъствието на първата предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС – бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона, което пък от своя страна
изключва и настъпването на другата предпоставка – вреди от такава незаконосъобразна
дейност. С оглед тези съображения искът на П.П.Й. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Предявеният иск се
явява неоснователен и на друго основание, а именно – поради изтекла погасителна
давност. Погасителната давност е институт
на материалното и процесуалното право, представляваща изтичането на предвидения
в закона период от време, през който субектът на правото (вземането) бездейства
и не го упражнява. Съответно с изтичането на давността
и при направено възражение от насрещната страна вземането се погасява,
респективно предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен поради
изтичането на давностния срок.
Нормата на чл.203,
ал.2 от АПК предвижда за неуредените въпроси за имуществената отговорност
на държавата за вреди, причинени на граждани да се прилагат разпоредбите на
ЗОДОВ или на ЗИНЗС за вреди. В приложимия към случая ЗИНЗС обаче не се урежда
въпросът за погасителната давност и в
частност за началния момент, от който същата започва да тече, както и давностният срок за погасяване на правото да се
търси обезщетение от държавата за причинени вреди от имуществен или
неимуществен характер. Такава уредба липсва и в ЗОДОВ. Съгласно § 1 от ЗР на
ЗОДОВ за неуредените въпроси в закона се прилагат разпоредбите на гражданските
и трудови закони. Следователно приложение следва да намерят разпоредбите на Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), уреждащ института на погасителната давност. Съгласно чл.120
от ЗЗД съдът не прилага давността
служебно, но в случая от страна на процесуалния представител на ответника е
направено възражение за изтекла погасителна давност
на претендираните с исковата молба вземания. С оглед направеното възражение
съдът следва да се произнесе по въпроса погасено ли е по давност процесното вземане.
Съгласно чл.110
от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност
се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно
т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004г.,
ОСГК, при незаконни фактически действия или бездействия на администрацията
вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на тяхното
преустановяване. От този момент съгласно цитираното тълкувателно решение
започва да тече погасителната давност за
тези вземания. При незаконни действия или бездействия на административните
органи, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната
лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото
заплащане е моментът на тяхното преустановяване. В случая се твърди, че незаконосъобразните
бездействия са от 23.03.2011г. – 30.03.2011г. Крайната дата следва да се счита
като начална дата, от която започва да тече предвиденият от законодателя давностен срок. В този смисъл за претендирани
вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия за посочения период, срокът,
до който ищецът е имал възможност да претендира обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди е 30.03.2016г. Доколкото настоящата искова молба (наименувана
„жалба“) е подадена по пощата на 13.10.2020г., възражението на ответната
страна, че искът е погасен по давност, се
явява основателно.
От изложеното
следва извода, че към датата на предявяване на исковата молба, правото на иск
за претендираното обезщетение е погасено поради изтичане на предвидената от
закона погасителна давност.
Ответната страна
претендира присъждане на разноски по делото. Съобразно чл.286,
ал.2, изр.1 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца
да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по
аргумент от чл.75
и чл.76
от ГПК, са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е.
разноски, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат
извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл.286,
ал.3 от ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се
ограничава само до разноските по производството. Обратно – при частично или
пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца разноски за
производството, както и заплатената от него държавна такса и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Предвид
изложеното искането на ответника е неоснователно, тъй като въпреки изхода от
спора, ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, по
арг. от чл.286,
ал.2 от ЗИНЗС.
Водим от горните мотиви,
Старозагорският административен съд, VIII състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС, предявен от П.П. Й., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода”
в Затвора – Белене, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
гр.София, за присъждане на сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди през периода 23.03.2011г. – 30.03.2011г.,
настъпили в резултат на поставянето му
при неблагоприятни условия по време на
пребиваването му в Затвора Стара Загора, поради
липса на медицинско обслужване, като
неоснователен и недоказан.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ – гр.София за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.285, ал.1, изр. второ ЗИНЗС решението
подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд
Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: