Р Е Ш Е Н И Е № 8
Гр.Сливен, 06.02.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание на двадесет и първи януари, през
двехиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При секретаря
Пенка Спасова, като
разгледа докладваното от съдията т.дело № 110 по описа за 2019г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен са положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 124 ал. 1 ГПК и цена- 36 619.72лева.
В исковата молба ищецът твърди,
че с договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот
от 27.08.2007 г. и допълнително споразумение от 17.01.2011 г., банката
предоставила на ответницата, в качеството
й на кредитополучател, банков кредит в размер на 35 200лв., който да изплаща в сроковете и
условията подробно описани в т. V от
договора. Съгласно договора, кредитът е
следвало да се издължава на 18 месечни вноски в размер на 213,35 лв. всяка,
считано от 29.01.2011 г. и 242 месечни вноски в размер на 274.94 лв. всяка ,
считано от 29.07.2012
Твърди, че съгласно чл.18 от
договора за кредит, банката имала право да обяви кредитът за предсрочно
изискуем и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг при просрочие на
две минимални погасителни вноски, както и неизпълнение на което и да е от
задълженията по договора.
Твърди, че с допълнителното споразумение от 17.11.2011 г., страните се съгласили да изменят погасителния
план, като променят вноските, поради невъзможност на кредитополучателя да
обслужва задължението си по договора в съответните срокове и размери.
Съгласно чл. 1 от допълнителното споразумение,
страните се съгласили, че към датата на влизането му в сила задължението на
кредитополучателя е в размер на 33 356.50 лв.
Твърди , че поради неплащане на 17 месечни погасителни вноски в
общ размер на 4 584.26лв. за периода
29
След като обявила кредитът за
предсрочно изискуем, банката подала до СлРС заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника, по което било
образувано ч.гр.д. № 543/2017г., по което съдът издал заповед и изпълнителен
лист срещу ответника, за следните суми: 29 584.93 лв.- главница по договора; 4 266.39 лв. –
договорна лихва за периода 29.01.2015г.
– 10.05.2016 г. ; 3039.84 лв. - наказателна лихва за периода 29.01.2015 г. - 01.02.2017 г., ведно със
законната лихва върху просрочената главница от 03.02.2017 г.; 737.82 лв. разноски за държавна такса и 1 336.04 лв. – адвокатско
възнаграждение.
На 31.01.2017 г. ответницата подписала
декларация, с която признала, че вземанията към банката по същия договор са
основателни ликвидни, изискуеми и не ги оспорва, както и не оспорва настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита. С
тази декларация тя се задължила да внася доброволно 3 месеца по 200 лв. за
частично погасяване на задължението си към банката, след което да сключи
споразумение за доброволно погасяване на остатъка от задължението.
Твърди се, че след издаването на
заповедта за изпълнение и съгласно същата декларация, ответницата направила
следните доброволни плащания към банката: на
01.03.2017 г. - 195.05 лв.; на 24.03.2017г. - 195.05 лв.;
на 17.05.2017г. - 390.10 лв.; на 04.07.2017
г. - 200.00 лв.; на 22.05.2018 г. – 1463.25 лв. и на 21.03.2019 г . -
302.41 лв.
Тъй като спряла плащанията,образували
и.д. № 80/19 г при ЧСИ.
Твърди, че актуалния размер на
дълга, след приспадане на извършените плащания, е 29 584.93лв. - просрочена
главница; 3 994.95 лв. – договорна
лихва за периода 29.01.2015 г. –
10.02.2016 г. и 3039.84 лв. -
наказателна лихва за периода 29.01.2015 г. - 01.02.2017 г.
Моли за постановяване на съдебно
решение, с което се признае за установено спрямо ответницата, че дължи на
банката по процесния
договор сумите: 29 584.93лв.. -
просрочена главница; 3 994.95 лв. –
договорна лихва за периода 29.01.2015 г.
– 10.02.2016 г. 3039.84 лв. -
наказателна лихва за периода 29.01.2015 г. - 01.02.2017 г.
Претендира и законна лихва върху
главницата, считано от 03.02.2017г. до окончателното изплащане както и разноски
по делото в т.ч. държавна такса и юриск. възнаграждение.
Ответницата не е подала отговор
на исковата молба лично, а чрез
назначения от съда особен представител, но отговора е подаден след изтичане на
двуседмичния срок по чл. 367 ГПК. Изразено е становище, че иска е допустим, а
неговата основателност следва да се преценя според заключението на
съдебно-икономическа експертиза.
В с.з. банката -ищец се представлява от
процесуален представител, който поддържа предявените искове и моли да бъдат
уважени. Претендира за разноски и представя списък с
разноските по чл. 80 ГПК.
В с.з. ответникът, ред. призован, не се явява
и не се представлява.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 27.08.2008г, страните сключили договор за
предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот, съгласно който
банката предоставила на ответницата, в качеството й на кредитополучател, банков
кредит в размер на 35 200лв., който да
изплаща на 18 месечни вноски в размер на 213,35 лв. всяка, считано от
29.01.2011 г. и 242 месечни вноски в размер на 274.94 лв. всяка ,
считано от 29.07.2012 г.
Съгласно чл.18 от договора за
кредит, банката има правната възможност да обяви кредитът за предсрочно
изискуем при просрочие на две погасителни вноски.
На 17.11.2011г., страните подписали допълнителното споразумение, с което се
съгласили да изменят погасителния план, като променят вноските, поради
невъзможност на кредитополучателя да обслужва задължението си по договора в
съответните срокове и размери, поради влошеното му финансово състояние.
Съгласно допълнителното споразумение, към
датата на влизането му в сила, задължението на кредитополучателя е в размер на
33 356.50 лв и ще се погасява на 18
месечни вноски в размер на 213.39лв, считано от 29.01.2011г и 242 месечни
вноски в размер на 274.94лв, считано от 29.07.2012г, като крайния срок за
издължаване на кредита е 29.08.2032г.
Поради неплащане на 17 месечни погасителни вноски, за
периода 29.12.2014г. – 10.05.2016г.,
банката обявила кредитът за предсрочно изискуем на 10.05.2016г, като уведомила
кредитополучателя за това с уведомление от 11.05.2016 г., получен лично от него
на 31.01.2017г., за което е подписал на
екземпляр от уведомлението.
На 31.01.2017г. ответницата
подписала декларация, с която признава вземанията към банката по процесния договор,
възлизащо към 01.01.2017г в общ размер на сумата 35 890.41лв , като се
задължава да внася доброволно 3 месеца
по 200 лв. за частично погасяване на задължението си към банката, след което да
сключи споразумение за доброволно погасяване на остатъка от задължението.
На 03.02.2017г банката подава до
СлРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу ответника, по което било образувано ч.гр.д. № 543/2017г., по което
съдът издал заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу ответницата, за
следните суми: 29 584.93 лв.-
главница по договора; 4 266.39 лв. – договорна лихва за периода
29.01.2015г. – 10.05.2016 г. ; 3039.84
лв. - наказателна лихва за периода
29.01.2015 г. - 01.02.2017 г., ведно със законната лихва върху
просрочената главница от 03.02.2017 г.; 737.82
лв. разноски за държ.такса и
1 336.04 лв. – адвокатско възнаграждение.
Въз основа на издадената
заповед за незабавно изпълнение и изп.лист е образувано изп.дело №
20189150400260 на ЧСИ Г.Г., с рег. № 915 и район на действие СлОС.
Тъй като
заповедта е била връчена на длъжника по
реда на чл. 47 ал.5 ГПК, на основание
чл. 415 ал.1 т.2 вр. с ал.3 ГПК, заповедният съд е указал на кредитора за предяви в 1-месечен
срок иск за установяване на вземането си, по който иск е образувано настоящото
производство.
След
издаването на заповедта за изпълнение , ответницата направила следните
доброволни плащания към банката, възлизащи в общ размер на 2745.86лв, както следва: на
01.03.2017 г. - 195.05 лв.; на 24.03.2017 г. - 195.05 лв.;
на 17.05.2017 г. - 390.10
лв.; на 04.07.2017 г. - 200.00 лв.; на 22.05.2018 г. – 1463.25
лв. и на 21.03.2019 г . - 302.41 лв
Със заплатената сума от 2745.86лв
банката погасила задължения размер на 2705.86лв. и удържала такса от 40лв за входяща валута.
С
платената сумата от
2705.86лв, банката погасила следните задължения на длъжника:
просрочена договорна лихва- 271.44лв; разноски по изп.дело- 155.25лв; разноски
по заповедното производство- 2073.86лв и нотариална такса за
подновяване на кредита- 205.31лв.
След
извършените доброволни плащания, размерът на дълга e: 29 584.93лв - просрочена главница; 3 994.95 лв. – договорна лихва за
периода 29.03.2015 г. – 10.05.2016 г. и
3039.84 лв. - наказателна лихва за периода 29.01.2015 г. - 01.02.2017 г.
Съгласно заключението на съдебно- икономическата експертиза, в
счетоводната система на „ОББ”АД с дата 30.08.2007г. било отразено усвояване на главница по договор за
предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот в размер на 35
200лв., преведена на две части от 15 700лв. и 19 500лв. по банкова сметка *** ***, отговаряща на счетоводна сметка
*******
Кредитополучателят е погасявал своите задължения по договора, като спазвал сроковете на вноските по погасителен
план до 29.05.2010г.
От 29.06.2010г. не са спазени сроковете на вноските за погасяване, като е
изпадал в забава. С последната вноска на
07.09.2016г. е погасено по старо изискуемо задължение, а именно: част от
вноска по договорна лихва 194,04лв., с
падеж 29.01.2015г.
За периода от 29.09.2007г. до
датата на подаване на заявлението до заповедния съд-03.02.2017г., кредитополучателят
е погасил задължения в общ размер на 23 922,60 лв, в т.ч.: редовна главница - 2
936,12лв. ;просрочена главница - 2 678,95лв.; договорна лихва-9 150,47лв.; просрочена
договорна лихва - 9 034,51лв.; просрочена
наказателна лихва-77,31лв.; просрочена
наказателна неустойка - 45,24лв.
След
образуване на заповедното производство и издаване на изпълнителен лист, ответницата е направила доброволно плащания в общ размер на 2745.86лв,
както следва: на 01.03.2017г,- 195,05лв.; на 24.03.2017г.- 195,05лв.; на
17.05.2017г.- 390,10лв.; на 04.07.2017г.-
200,00лв.; на 22.05.2017г,- 1463,25лв. и на 21.03.2019г,- 302,41лв.
Към
03.02.2017г.- датата на подаване на заявление, задължението на
кредитополучателя е в размер на 36 891,16лв. и включва: главница -29
584,93лв.; договорна лихва-4 266,39лв.от
29.01.2015г,-10.05.2016г. и 3039,84лв - наказателна
лихва за периода 29.01.2015г.-01.02.2017г.
Към
20.08.2019г. -датата на подаване на исковата молба в съда, задължението е в
размер на 36 619.72лв, в т.ч : главница -29 584,93лв.; договорна лихва -3
994,95лв. за периода 29.03.2015г.-10.05.2016г.; наказателна лихва-3 039,84лв. за периода 29.01.2015г.-01.02.2017г,
Размерът на непогасените вноски с настъпил падеж към 20.08.2019г, е в размер
на 14 656.22лв, в т.ч.: главница- 3958.16лв, за периода
29.10.2015г-29.07.2019г и 10 698.06лв- договорна лихва за периода
29.03.2015г-29.07.2019г.
Горната фактическа обстановка е
установена въз основа на събраните писмени доказателства, ценени като относими и допустими.
Съдът приема заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза като
обосновано, ясно и неоспорено.
Така приетото за установено от
фактическа страна, води до следните правни
изводи:
Предявени са положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1, вр чл. 124 ал. 1 ГПК, за
признаване на установено в отношенията между страните, че
съществува вземане на ищеца спрямо ответника, произтичащо от обявена предсрочна
изискуемост на договор за банков
кредит, за сумите, за които е била издадена заповед изпълнение на парично
задължение по чл. 417 т.2 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 ГПК.
Предявените искове са допустими, тъй
като са предявени в едномесечния срок по чл. 415 ал.4 ГПК, указан от заповедния
съд
Разгледани по същество, са основателни и доказани.
Предмет
на делото е вземане, основано на представен документ по
чл. 417 т. ГПК-извлечение от счетоводните книги на банката, като вземането
произтича от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени
от страните при сключването му.
Заповедта за изпълнение на парично
задължение е издадена въз основа на документ по
417 т.2 ГПК- извлечение от счетоводните книги на банката.Тъй като
извлечението удостоверява изгодни за издателя си факти, не се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила. Затова, в исковото производство кредиторът
следва да установява при условията на пълно и главно доказване основанието,
изискуемостта и размера на вземането си към датата на подаване на заявлението
до заповедния съд.
Вземането на ищеца произтича от
обявяване на предсрочна изискуемост на договора. Съгласно
т.18 от ТР №4/18.06.2014г по тълк.дело
№4/2013г на ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал.1 ГПК, вземането,
произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита преди
подаване на заявлението до заповедния съд.
Предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл. 60 ал.2 ЗКИ.
Съгласно
чл.60 ал.2 от ЗКИ, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно
изискуем поради неплащане на една или повече вноски.
Обявяването на предсрочната изискуемост
по см. на чл. 60 ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че счита целия или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитира,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Банката е обявила предсрочната изискуемост на
кредита на 10.05.2016г, за което е уведомила писмено кредитополучателя, връчвайки
му уведомление срещу подпис на 31.01.2017г., а
заявлението до заповедния съд е подадено на 03.02.2017г.
От
заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че от 29.06.2010г не са спазвани сроковете за погасяване на вноските, като плащанията по процесния договор окончателно са спрели на 07.09.2016г.
Щом е налице спиране на
плащанията от страна на длъжника, за кредитора е налице предвидената в чл. 60
ал.2 ЗКИ и т. 18 от договора възможност
да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно
чл.18 от договора за кредит, при пълно
или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става предсрочно
изискуем, като в случая, неплатените вноски с настъпил падеж преди датата на
подаване на заявлението до заповедния съд са общо 17 и се отнасят за периода
21.12.2014г- 29.04.2016г.
Банката се е възползвала от правото си
да обяви кредита на предсрочно изискуем на 10.05.2016г и е довела до това до
знанието на длъжника на 31.01.2017г.- преди подаване на заявлението за
издаване на заповедта за незабавно изпълнение / на 03.02.2017г/.
Тъй като след издаване на заповедта за
изпълнение, кредитополучателят е извършил плащане на сумата 2745.86лв, тя е
приспадната от общия дълг, като остатъка възлиза в размер на сумата 36 619.72лв,
колкото се претендира с исковата молба и включва: 29 584.93лв- просрочена главница;
3 994.95лв- договорна лихва за периода 29.01.2015г- 10.05.2016г и 3 039.84лв- наказателна лихва за периода
29.01.2015г- 01.02.2017г.
Дължима е й законната лихва върху
просрочената главница,считано от датата на подаване на заявлението –
03.02.2017г,
Разноските в заповедното производство са платени от длъжника, поради
което, на основание чл. 78 ал.1 ГПК, бива осъден да заплати на ищеца само
разноски в исковото производство в размер на 1991.27лв , съгласно представени списък по чл. 80 ГПК, в т.ч.: 726.97лв-
държавна такса, 300лв- възнаграждение за вещо лице, 814.30лв- възнаграждение за
особен представител и 150лв- юриск. възнаграждение/
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА “АД, с ЕИК- *********, седалище и адрес на
управление гр.София“, бул. „***************, представлявана от Изпълнителните Директори
Т.В.М. и С.А.Г., искове по чл.
422 ал.1 ГПК, че И.Т.М. ***, с ЕГН- **********, представлявана от особения
представител адв.М.П., ДЪЛЖИ на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА
“АД, с ЕИК******************, седалище и адрес на управление гр.София,, район “******************,
представлявана заедно от Изпълнителните
директори Т.В.М. и С.А.Г., със
съдебен адрес:***26, чрез юриск. С.И., сумата 36 619.72лв, от която: 29 584.93лв- просрочена главница по
договор за предоставяне на кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот от
27.08.2008г и допълнително споразумение от 17.01.2011г; 3994.95лв- договорна лихва за периода 29.01.2015г- 10.05.2016г; 3039.84лв- наказателна лихва за периода
29.01.2015г- 01.02.2017г., ведно със законната лихва върху просрочената
главница, считано от 03.02.2017г
до окончателното изплащане, за които
суми по
ч.гр.дело.№ 543/2017 по описа на СлРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 41 ГПК, връчена
на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА
И.Т.М. ***, с ЕГН- **********, да заплати на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА “АД, с ЕИК- ************, седалище и адрес на управление
гр.София“, представлявана от Изпълнителните директори Т.В.М. и С.А.Г., сумата 1 991.27лв- разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
1.