№ 20443
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г К
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110137209 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК ...,със седалище и адрес на управление
гр....,представлявано от А А и И Е,против Д. П. Г.,ЕГН **********,с адрес
гр....,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 1769,60 лева цена за
топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,ведно със
законната лихва,считано от 17.05.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането,мораторна лихва върху главница за топлинна енергия в размер от
198,21 лева за периода 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г.,сума за дялово
разпределение в размер от 55,59 лева за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г.,ведно със законната лихва,считано от 17.05.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането,мораторна лихва върху сума за дялово разпределение
в размер на 10,79 лева за периода 16.07.2020 г. до 02.05.2023 г.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в
гр....,при което ответникът е задължен да заплаща стойността на доставена
топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че за процесния период
цената на топлинна енергия не е заплатена и възлиза на 1769,60 лева,което
съответства на реално доставено количество топлинна енергия. Предвид
това,че цената не е заплатена в срок,ищецът претендира мораторна лихва в
размер от 198,21 лева. С исковата молба са претендирани и парични суми за
дялово разпределение и мораторна лихва върху дялово
разпределение,съответно в размер от 55,59 лева и 10,79 лева. Исковата
претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на
заповедното производство,но с оглед подадено възражение е налице правен
интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да
1
уважи предявените искове.
Ответникът Д. П. Г. в депозирания писмен отговор оспорва исковете и
се позовава на настъпила погасителна давност. Моли съда да отхвърли
исковете.
Третото лице помагач „Т С“ЕООД намира исковете за основателни.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД претендира от Д. П.
Г. сумите от 1769,60 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2020
г. до м.04.2022 г.,198,21 лева мораторна лихва за периода 18.09.2021 г. до
02.05.2023 г.,55,59 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2020 г.
до м.04.2022 г.,10,79 лева лихва за забава за периода 16.07.2020 г. до
02.05.2023 г.,ведно със законната лихва,считано от подаване на заявлението
до окончателното изплащане. Искането е уважено с издадената заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 26727/2023 г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Видно от договор от 23.08.2002 г.,сключен между „Т С“ЕООД и
етажните собственици в бл.... на ж.к.“К С“ бл....,страните са постигнали
съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което дружеството
приема да реализира дейност по дялово разпределение на топлинна енергия,а
етажните собственици се съгласяват да поставят индивидуални
разпределители. Договорът е сключен в изпълнение на приетото решение на
общото събрание на етажните собственици от 06.07.2002 г.
Представени са общи фактури,издадени на 31.07.2021 г. и 31.07.2022 г.
от „Т С“ЕАД с получател Д. П. Г..
С договор за продажба на държавен недвижим имот от 05.09.1989 г. Д.
П. Г. се легитимира като собственик на ап.... в бл.... на ж.к.“К С“.
Приет е нотариален акт от 1992 г.,съгласно който Д. П. Г. учредява
договорна ипотека върху собствения си недвижим имот ... на ж.к.“К С“.
Установява се от договор от 03.06.2020 г.,че „Т С“ЕАД,като
възложител,и „Т С“ЕООД,като изпълнител,че изпълнителят приема да
реализира дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на
етажна собственост,а възложителят се съгласява да заплаща възнаграждение.
Видно от документи за главен отчет,същите отразяват отчетените
показания и имат подпис за абонат.
Според заключението по съдебно-техническата експертиза общият
топломер се отчита на първо число всеки месец,след което за сметка на
доставчика се приспадат технологичните разходи,общият топломер е
преминавал периодична метрологична проверка със заключение за
съответствие,което означава,че е годно средство за търговско
измерване,дяловото разпределение е реализирано при спазване на
нормативната уредба,главницата за процесния период,без да има включени
задължения извън процесния период възлиза на 1820,94 лева.
2
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
начислените месечни задължения са сторнирани и са въведени в
информационната система стойностите по общите фактури,дължимата
главница възлиза на 1784,91 лева,мораторната лихва върху главница за
топлинна енергия е в размер от 201,24 лева,сумата за дялово разпределение
възлиза на 55,59 лева,а лихвата за забава – 10,79 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
постъпило възражение. Този иск има предмет,идентичен с предмета на
заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на
соченото основание и в претендирания размер,за което е издадена заповедта
за изпълнение. В конкретния случай дружеството ищец следва да проведе
доказване,че между страните съществува договорно правоотношение относно
доставка и продажба на топлинна енергия,да установи уговорените между
страните права и задължения,да докаже вземането си по размер. С оглед
регламентирането на иска като положителен установителен иск в тежест на
ищеца е възложено провеждането на доказване за наличието на
материалноправни предпоставки за уважаване на исковете. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано
от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на 17.05.2023 г.
Софийският районен съд счита,че е доказано от представените по
делото доказателства,че между страните съществува договорно
правоотношение – дружеството ищец извършва по занятие дейност по
доставка и продажба на топлинна енергия,а ответникът Г. е клиент на
топлинна енергия в качеството си на собственик на недвижимия имот,в която
насока съдът отчете представените по делото договор за продажба на
държавен имот и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека.
Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или
носителят на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,поради
което при съобразяване притежаваното от ответника Г. право на собственост
върху топлоснабдения имот ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по
предявената искова претенция. Законът не поставя изискване за наличието на
сключен писмен договор за имотите,които са топлоснабдени към влизане в
сила на закона,а договорното правоотношение възниква при съобразяване
притежаваното вещно право. Така мотивиран,съдът намира,че е доказано
съществуване на договорно правоотношение между страните. Разпоредбата
на чл.150,ал.1 от ЗЕ регламентира,че правата и задълженията между страните
се уреждат според общите условия на дружеството доставчик. Страните не
твърдят да са уговорили индивидуални условия,което означава,че приложими
са именно общите условия. За да бъде изпълнението на задължението за
заплащане цена на топлинна енергия точно,необходимо е същата да бъде
заплатена в предвидения съгласно общите условия срок,а именно 45
дни,считано от изтичане месеца на доставката. Провеждането на доказване
3
факта на точно изпълнение на задължението за заплащане цена на топлинна
енергия е възложено на страната ответник като довод,правоизключващ
основателността на исковата претенция – ако страната ответник проведе
доказване,че е изпълнила точно своите договорни задължения,то искът би
бил неоснователен. В хода на производството ответникът Г. не твърди,нито
доказва да е изпълнил задължението си – изцяло или отчасти,поради което
съдът приема,че исковата претенция е доказана по основание. Съдът
намира,че от ангажираните по делото доказателства може да бъде направен
извод,че в сградата,където се намира топлоснабденият имот е въведена
система за дялово разпределение на топлинна енергия,т.е. всеки от
собствениците на имот дължи заплащане на стойността на доставена
топлинна енергия,определена от дялово разпределение. Наличието на
подписани за абонат документи за главен отчет,съпоставено с представените
изравнителни сметки и със заключението по съдебно-техническата
експертиза,според което дяловото разпределение е реализирано при спазване
на установената методика,позволява да бъде възприето,че предявената от
ищеца искова претенция за главница за топлинна енергия в размер от 1769,60
лева подлежи изцяло на уважаване. Съдът,отчитайки заключението по
съдебно-техническата експертиза,според което стойността на топлинна
енергия за процесния период,без да има включени задължения извън
процесния период възлиза на парична сума в по-висок размер спрямо
предявения размер с исковата молба,счита,че искът за главница за топлинна
енергия следва да бъде уважен изцяло. Софийският районен съд приема,че
исковата претенция е основателна и по отношение на предявената искова
претенция за сума за дялово разпределение в размер от 55,59 лева. Съгласно
чл.12,ал.1 и чл.36,ал.2 от общите условия на дружеството доставчик клиентът
на топлинна енергия заплаща стойността на доставена топлинна енергия на
доставчика. Предвид това,че ответникът Г. не е доказал да е заплатил
стойността на сумата за дялово разпределение на ищеца,както и с оглед
заключението по съдебно-счетоводната експертиза,според което дължимата
сума за дялово разпределение възлиза на 55,59 лева,съдът намира,че искът за
сума за дялово разпределение е доказан по основание и по размер и подлежи
на уважаване. Изводът на съда,че исковете за главница за топлинна енергия и
за сума за дялово разпределение са доказани по основание и по размер налага
да бъде разгледано своевременно формулираното в писмения отговор
възражение за настъпила погасителна давност. Погасителната давност е
уредена в полза на длъжника на парично задължение,който може да се позове
на давност,ако кредиторът е бездействал в определен период от
време,считано от настъпване изискуемостта на вземането. Приложимата
погасителна давност за вземания за топлинна енергия е тригодишната давност
съгласно приетото Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС по тълк.дело №
3/2011 г. Софийският районен съд счита,че възражението за настъпила
давност се явява неоснователно,тъй като към предявяване на иска – на
17.05.2023 г. не е изминал период,по-дълъг от три години,считано от
изискуемост на нито едно вземане в рамките на процесния период. С оглед
обстоятелството,че най-старото задължение е за м.05.2023 г. при
съобразяване наличието на срок от 45 дни за изпълнение на задължението за
заплащане стойността на топлинна енергия съдът счита,че към датата на
предявяване на иска няма задължения,за които да бъде възприето,че са
4
погасени по давност.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парично задължение не е заплатено,поради което за периода на
забава кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от
длъжника. Когато задължението има падеж или срок,считано от
датата,следваща падежната дата или датата,следваща последния ден от срока
длъжникът изпада в забава,без да е необходимо да му бъде отправена
покана,докато ако задължението няма определен срок,за да бъде поставен в
забава длъжникът е необходимо кредиторът да му отправи покана.
Софийският районен съд счита,че исковата претенция за мораторна лихва
върху главница за топлинна енергия подлежи на уважаване – общите условия
на дружеството доставчик регламентират срок от 45 дни за изпълнение на
задължението за заплащане стойността на доставена топлинна енергия,което
означава,че при липса на плащане на задължението в срок клиентът на
топлинна енергия отговаря за заплащане на обезщетение за забава,в която
насока съдът приема,че искът за мораторна лихва за претендирания период е
доказан по основание и по размер. Когато клиентът на топлинна енергия не е
заплатил стойността на топлинна енергия в срок,вземане за мораторна лихва е
възникнало,считано от датата,следваща последния ден от срока и предявената
искова претенция,считано от по-късна дата подлежи на уважаване при
съобразяване липсата на плащане. Следва да бъде отбелязано,че с издаването
на общта фактура не възниква ново вземане,а при съобразяване чл.32,ал.4 и 5
от общите условия на дружеството доставчик при съпоставяне на
задължението по общата фактура спрямо месечните задължения се достига до
формиране на разлика – за възстановяване или за доплащане в зависимост от
резултата. В хипотезата,когато клиентът не е заплатил никаква част от
задълженията,начислявани ежемесечно,клиентът отговаря за заплащане на
мораторна лихва за допуснатото неточно изпълнение във времево отношение.
Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че исковата претенция за
мораторна лихва подлежи изцяло на уважаване за сумата от 198,21
лева,каквато парична сума е предявена,тъй като според заключението по
съдебно-счетоводната експертиза размерът на дължимата мораторна лихва е
201,24 лева,т.е. по-висок спрямо претендирания,от което следва,че искът
подлежи изцяло на уважаване. Софийският районен съд приема,че исковата
претенция за мораторна лихва върху сума за дялово разпределение подлежи
на отхвърляне. Общите условия на дружеството ищец не регламентират срок
за изпълнение на задължението за заплащане сума за дялово разпределение,а
същевременно дружеството ищец не доказва да е канило ответника Г. да
заплати сумата за дялово разпределение,поради което ответникът не е
поставен в забава,респективно искът за мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение в размер от 10,79 лева подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 90,23 лева за заповедното
производство,за чието присъждане се произнася съдът,който разглежда
установителните искове съгласно приетото Тълкувателно решение на ОСГТК
на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г.,както и в размер от 1015,68 лева за исковото
производство.
5
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на Д. П. Г.,ЕГН **********,с адрес гр....,че съществува вземане на
„Т С“ЕАД,ЕИК ...,със седалище и адрес на управление гр....,представлявано
от А А и И Е в размер от 1769,60 лева ( хиляда седемстотин шестдесет и девет
лева и шестдесет стотинки ) цена за топлинна енергия за периода 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г.,ведно със законната лихва,считано от 17.05.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането,мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия в размер от 198,21 лева ( сто деветдесет и осем лева
двадесет и една стотинки ) за периода 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г.,сума за
дялово разпределение в размер от 55,59 лева ( петдесет и пет лева петдесет и
пет стотинки ) за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,ведно със законната
лихва,считано от 17.05.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането,относно което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
26727/2023 г. по описа на СРС,42 състав,като отхвърля иска за мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение в размер на 10,79 лева за периода
16.07.2020 г. до 02.05.2023 г.
ОСЪЖДА Д. П. Г.,ЕГН **********,с адрес гр.... да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК ...,със
седалище и адрес на управление гр....,представлявано от А А и И Е, сумите от
90,23 лева ( деветдесет лева двадесет и три стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и от 1015,68 лева ( хиляда и петнадесет лева
шестдесет и осем стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т
С“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6