Р Е Ш Е Н И Е
С., 10.07.2013
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти
с-в, в публичното заседание на единадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря С.А. като
разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 8230 по описа за 2012
год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са субективно съединени искове от И.А.Д. и С.С.Д. и двамата от
гр.С. против „Д.з.” АД *** с
пр.основание на претенциите чл.226,ал.1 от Кодекс за застраховането - обезщетяване
на вреди от непозволено увреждане при ПТП настъпило на 23.08.2009 год. И
двамата ищци твърдят, че са получили множество телесни увреждания /особено
първия/ в следствие на катастрофата,която е настъпила по вина на водача на лек
автомобил „Н.”,марка „Т.” с д.к. № ********* с прикачено товарно ремарке Н.Д.Ж..
За автомобила е имало валидна застраховка за гражданска отговорност при
ответното дружество.
Първият
ищец претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000
лв.,предявен като частичен за сумата от 80 000 лв. , а втория-50 000
лв.,предявен като частичен за сумата от 26 000 лв.
Чрез техния процесуален представител ищците поддържат исковете
и претендират присъждане законната лихва върху главниците считано датата на
катастрофата до окончателното им изплащане и разноските по делото.
Ответникът ”ДЗИ О.З.”
АД чрез своя процесуален представител първоначално прави възражение за
неоснователност на исковите претенции и моли съда да отхвърли исковете. Впоследствие
в течение на процеса предлага и реално извършва плащане и на двамата ищци-на
първия в размер на 48 000 лв. и на втория в размер на 5000 лв. и лихви
върху тези суми от датата на деликта до 07.03.2013 год. Твърди, че в тези
размери ищците са справедливо обезщетени и моли съдът да отхвърли исковете над
размера на платените суми и да възложи разноските по делото на ищците на
основание чл.78,ал.2 ГПК.
Доказателствата
по делото са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от споразумение по нохд № 145/2011 год. на Районен съд гр.К. от 23.04.2012 год.
на 23.08.2009 год. около 21.20 часа на път ВП-
Н.Д.Ж.
е признат за виновен по нохд № 145/2011 год. на Районен съд гр.К. за настъпилото
ПТП,поради нарушаване на чл.15,ал.1 и чл.20,ал.1 и ал.2 ЗДвП и му е наложено
наказание „Пробация”.
От
заключението на СМЕ дадено от специалист травматолог ,което съдът възприема
като обективно и професионално,а и от представените писмени доказателства се
установява,че И.А.Д. е получила следните увреждания: травматичен шок,двойно
счупване на дясната бедрена кост,многофрагментарно счупване в долната трета на
костите на дясната подбедрица от типа „пилон”, контузия на гърдите,счупване на
4-то и пето ребро вдясно,контузия на корема, разкъсване на чревния опорък, частично
разкъсване на далака, вътрекоремен кръвоизлив-200 мл и разкъсно контузни рани
на челната област на главата. По спешност са извършени коремна операция и
операция за наместване на счупената бедрена кост. Последвала рехабилитация
около 7 месеца и още две операции на дясното бедро-за укрепване на задния
фрагмент на бедрената кост и за отстраняване на металната синтеза.Търпените
болки и страдания са били интензивни в първите 6 месаца, около година ищцата е
била обездвижена, а възстановителния период продължил около 2 години.
С.С.Д.
получил охлузване на главата, хематоми по главата и лицето,кръвонасядане по
лявото рамо и лявата хълбочна област,охлузвания по двете колене,дясната
подбедрица и двете стъпала,както и контузия на гърдите и корема.След болничен
преглед е освободен за амбулаторно лечение. Интензивни болки е търпял през
първите 2 седмици до 1 месец след увреждането,възстановил се е напълно.
Заключението
по психиатричната експертиза установява ,че И.А.Д. е преживяла остра стресова
реакция от катастрофата, преминала след около месец и половина в
посттравматично стресово разстройство и едва сега,около 4 години след
катастрофата има данни,че излиза от това психическо състояние,патологията е
отзвучала.
За
лекия автомобил „Н.”,марка „Т.” с д.к. № ********* е имало валидна застраховка
при ответното дружество за „Гражданска отговорност” полица №
065090454401/17.11.2008 год. - на л.161 от делото
От
показанията на св.Д. и св.Б. се установяват,че непосредствено след ПТП-то
ищцата Д. било в много тежко състояние,което продължило дълго време и оказало
сериозно въздействие на психиката й. Шест
месеца след увреждането била на легло,после започнала да се придвижва с
помощта на патерици.Преди катастрофата била весела и жизнерадостна,а след това
постоянно плачела,била подтисната и депресирана.И понастоящем продължава да
куца и изпитва болки при ходене.Изпитва страх да се вози в автомобил.С.Д. имал
по-леки физически увреждания,но пък психически се измъчвал,тъй като изпитвал
вина за катастрофата и все мислел,че е имало начин да я избегне.
Горната
фактическа обстановка се установява и от приетите по делото медицинска
документация за здравословен статус , изследвания и констатации и за двамата
ищци,счетоводни документи за плащания в тази връзка.
Прието
е за безспорно по делото , че в течение на процеса ответникът е изплатил на
ищците следните суми-на И.А.Д. сумата от 48 000 лв. главница и
17 704.49 лв. лихва за времето от 23.09.2009 год. до 07.03.2013 год. и на С.С.Д.
сумата от 5000 лв. главница и 1844.22 лв. лихва за горния период от време.В
подкрепа на тези плащания са и два документа за кредитен превод на л.258 и 259
от делото.
С
оглед доказателствата и становищата на страните съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно 226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл.
45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
С оглед на валидното застрахователно правоотношение
отговорността на ответното дружество е установена.
В настоящия случай се установи, че са налице предвидените
и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат,
вина и причинна връзка между тях.
Безспорно
е, че произшествието е настъпило по вина на водача на лек автомобил „Н.”,марка
„Т.” с д.к. № ********* Н.Д.Ж., който навлязъл в насрещната лента за движение и
там блъснал автомобила, в който се
намирали ищците и им причинил телесни увреждания. Относно противоправността на
деянието и вината на деликвента се прилага разпоредбата на чл.300 ГПК, тъй като
споразумението е със силата на присъда.
Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат е
в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявените
искове за претърпени неимуществени вреди са ОСНОВАТЕЛНИ .
По
отношение на техните размери:
съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД при непозволено увреждане
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе пред вид
характера и степента на увреждането, претърпените силни болки
и страдания в началния период след злополуката-около 1 месец,обездвижването за
около 6 месеца и дългия почти 2 години възстановителен период за И.А.Д.. Тази
ищца е преживяла не само физически болки и страдания,а също и сериозно
психическо разстройство от катастрофата, дългия болничен престой, множеството
операции.
Уврежданията на ищеца С.С.Д. безспорно са по-леки - при
тях болките и страданията са продължили около 2 седмици. следва да се отчете факта, че се касае
предимно за увреждания съпроводени с временни болки и страдания, от които
втория ищец се е възстановил напълно след около месец и половина.
На основание изложеното, съдът намира, че справедливо
обезщетение за неимуществените вреди търпени от И.А.Д. следва да бъде в размер
за сумата от 80 000 лв.,а това на С.С.Д.
за неимуществени вреди-в размер на 10 000 лв.
След приспадане на извънсъдебно платените от ответника
суми ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на И.А.Д. сумата от 32 000
лв. ,а на С.С.Д. сумата от 5000 лв. ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 23.08.2009 г. до окончателното им изплащане. Съдът намира този
размер за справедлив и обоснован с оглед претърпените от всеки един от ищците
болки и страдания , тяхната продължителност и интензитет и отговаря на принципа
на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната към
момента на уврежданията.
Над уважените размери до претендираниите такива от И.А.Д.
в размер от 80 000 лв. /частичен от
150 000 лв./ и от С.С.Д. от 26 000 лв./частичен от 50 000 лв./
исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Съобразно този
изход на делото и след компенсация на адвокатските възнаграждения
ответникът следва да заплати на първата
ищца разходи по делото в размер на 264 лв.-за адвокатско възнаграждение ,на
втория ищец-24 лв. и на двамата общо за разноски за експертизи съобразно
уважените части на исковете в размер на 160 лв., а по сметка на СГС държавна
такса в размер на 1680 лв.
Възражението на ответника за възлагане на разноските на
ищците с основание чл.78,ал.2 ГПК е неоснователно,тъй като частичното признание
и плащане по претенциите е настъпило след предявяване на исковата молба и около
месец преди приемане делото за решаване.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ”ДЗИ - О.З.” АД със седалище и адрес на управление гр.С. , ул.”Г.Б.”
№ * с ЕИК- *************
да заплати общо на И.А.Д. ЕГН: **********
със съдебен адрес на адв.П.С. *** сумата от 32 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди – чл.226,ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД ведно със законната лихва върху тази
сума считано от 23.08.2009 г. до
окончателното й изплащане и разноски по делото от 246 лв., като отхвърля предявения иск над уважения
размер до претендирания такъв от
80 000 лв./частичен от 150 000 лв./ като неоснователен.
ОСЪЖДА ”ДЗИ - О.З.”
АД със седалище и адрес на управление гр.С. , ул.”Г.Б.”
№ * с ЕИК- ***********
да заплати на С.С.Д. ЕГН:**********
със съдебен адрес на адв.П.С. *** сумата в размер на 5 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди –чл.226,ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД ведно със законната лихва върху тази
сума считано от 23.08.2009 г. до окончателното й изплащане и разноски по делото
в размер на 24 лв., като отхвърля
предявения иск над уважения размер до претендирания такъв от 26 000
лв./частичен от 50 000 лв./ като неоснователен.
ОСЪЖДА ”ДЗИ - О.З.” АД със седалище и адрес на управление гр.С. , ул.”Г.Б.”
№ * с ЕИК- ***************
да заплати общо на И.А.Д. ЕГН: **********
и С.С.Д.
сумата от 160 лв.-разноски по делото , а на Софийски градски съд дължимата
държавна такса в размер на 1680 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: