Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 07.05.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 167 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.09.2019 г. по гр.д. 47830/17г.,
СРС, ІІІ ГО, 143 с-в е отхвърлил като погасени по давност предявените от М.на м.и с., със служебен
адрес гр. София, бул. „*********, представлявано от Министъра на м.и с.срещу Сдружение „Б.Т.С.“, ЕИК по БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*********
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, с искане за осъждане на
ответника за заплати на ищеца сумите: 10 000 лв. - частичен иск от общата
искова претенция от 531 280,64 лв. - съгласно клаузата на чл. 9, ал. 2 от
Договор № 23-00-22/8.3.2007 г., 10 000 лв. - частичен иск от общата искова
претенция от 353 071,88 лв. - съгласно клаузата на чл. 9, ал. 2 на Договор №
23-00-277/12.6.2008 г. и 10 000 лв. - частичен иск от общата искова претенция
от 435 170,45 лв. - съгласно клаузата на чл. 9, ал. 2 на Договор №
23-00-43/20.5.2009 г. Осъдил е М.на
м.и с., със служебен
адрес гр. София, бул. „*********, представлявано от Министъра на м.и с.да заплати на Сдружение „Б.Т.С.“, ЕИК по БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*********,
сумата от 2400 лв. - разноски за адвокат.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца М.на м.и с./ММС/, с адрес гр. София, бул. „*********, представлявано от
Министъра на м.и с., чрез пълномощника по делото юрисконсулт М.М.по съображения, изложени в жалбата. Твърди се, че съдът
неправилно е приел, че претендираните вземания по
трите договора са станали изискуеми от датата на която е изтекъл срокът за
представяне на отчети за изпълнението им и следователно давността е изтекла за
договор № 23-00-22/08.03.2007 г.-на 31.01.2013 г., за договор №
23-00-277/12.06.2008 г.-на 31.01.2014 г. и за договор № 23-00-43/20.05.2009
г.-на 31.01.2015 г. С процесните договори ММС/преди
ДАМС/ е предоставило целеви финансови средства от държавния бюджет на Сдружение „Б.Т.С.“ за реализиране
на строителни дейности на хижа „Мусала“ и други високо
планински туристически обекти. От своя страна, Сдружение
„Б.Т.С.“ се е задължило да изразходва предоставените му финансови средства
изключително за целите, за които са предоставени- чл.5, ал.1 идентичен в трите
договора. Описаното определя особения характер на процесните
договори, който ги различава от гражданско-правните и от търговските, доколкото
едната страна по договора е орган на власт, а предмет е предоставяне на
средства от държавния бюджет за реализиране на цел в обществен интерес. В тази
връзка в договорите са включени клаузи, насочени към осигуряване на стриктна
отчетност на ответника по отношение на изразходването на предоставените му
средства/ чл.5, ал.4 от договорите/, както и задължение на същия да възстанови
на финансиращия орган средствата, които не са изразходвани по предназначение/
чл.9, ал.2 от договора от 2007 г., чл.8, ал.2 от договора от 2008 г. и чл.9,
ал.2 от договора от 2009г./ В договорите не е уговорен срок или момент, от
който длъжникът дължи връщането на средствата, поради което счита, че
изискуемостта на задължението за възстановяване на неизразходваните по
предназначение средства настъпва от момента на покана от страна на финансиращия орган
за възстановяване на средствата или друго категорично уведомяване на ответника
за становището на ММС по изразходването на предоставените средства.
Алтернативно, най-ранният момент, от който би могла да възникне изискуемостта,
е моментът, в който финансиращият орган по безспорен начин е формирал
заключението си, че част от предоставените средства не са изразходвани по
предназначението им. За да отправи такава покана, финансиращият орган следва да
е извършил контрол на предоставените финансови отчети и други документи и да
формира оценката си по отношение на изразходването на средствата, което е било
затруднено от формалното изпълнение на задължението за отчитане от страна на
ответника. Кореспонденцията между страните е продължила до 2012 г. включително.
След получаване в ММС на 24.04.2014 г. на доклад № ДИ1СФ-0037/05.07.2013 г. и
допълнително заключение към доклада вх. № 96/14.10.2013 г. на резултатите от
проверка на изпълнението на процесните договори,
извършена от Агенцията за държавна финансова инспекция/ АДФИ/ по искане на ММС,
финансиращият орган е възприел заключението на компетентният контролен орган по
отношение изразходването от ответника на предоставените публични финансови
средства. В посочения доклад се съдържат указания към ответника за
възстановяване на ММС на неизразходвани по предназначение средства в точно
посочен размер, предоставени по трите процесни
договора/ и на други основания, които не са предмет на настоящето
производство/. Във връзка с това, ММС е изпратило на ответника писмо изх. №
09-00-2899/19 от 27.05.2014 г., с което се дава срок за информиране на ММС за
предприетите мерки по дадените от АДФИ указания за възстановяване на средства
на ММС. Прави извод, че задължението за възстановяване на изразходваните не по
предназначение средства е станало изискуемо след това изрично уведомяване на
ответника и давността по чл.110 от ЗЗД следва да се изчислява от този момент,
или алтернативно от датата, на която докладът от проверката на АДФИ е станал
известен на ММС-24.04.2014г. Считано от посочените дати, погасителната давност
не е изтекла към датата на внасяне на исковата молба-21.04.2017 г. Преди
внасянето на исковата молба, на ответника е била изпратена нот.
покана изх. № 06-00-11/26.01.2017 г., с която е бил поканен да заплати сумата
1 319 522,97 лв., дължима за възстановяване по трите процесни договора съгласно доклада на АДФИ.
Предвид
гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъдат уважени предявените искове. Не претендира
разноски.
Въззиваемият Сдружение „Б.Т.С.“, ЕИК по БУЛСТАТ *********, представлявано от председателя на
УС А.С., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*********, чрез
пълномощника по делото адвокат А.И.Г. от АК-Благоевград, със съдебен адрес:*** оспорва
въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски
за настоящето производство, включително адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество
неоснователна, поради следното:
Предявени са като частични искове по чл.79, ал.1 ЗЗД от М.на м.и
с./ММС/ срещу Сдружение „Б.Т.С.“ на
следните суми: 10 000 лв. -
частичен иск от общата искова
претенция от 531 280, 64 лв. - съгласно клаузата на чл.
9, ал. 2 от Договор № 23-00-22/8.3.2007 г., 10 000 лв.
- частичен иск от общата искова
претенция от 353 071, 88 лв. - съгласно клаузата на чл.
9, ал. 2 на Договор № 23-00-277/12.6.2008 г. и 10 000 лв. - частичен иск от общата
искова претенция от 435 170, 45 лв. - съгласно клаузата на чл. 9, ал.
2 на Договор № 23-00-43/20.5.2009
г. Претендира се и законната лихва върху сумите от
датата на подаване на исковата
молба в съда.
Ищецът ММС твърди, че между Държавна агенция за м.и с./ ДАМС/, чийто
правоприемник е ММС и ответника Сдружение „Б.Т.С.“ са били сключени три договора за финансово
подпомагане: 1. .Договор № 23-00-22/8.3.2007 г., 2. Договор № 23-00-277/12.6.2008 г. и 3. Договор № 23-00-43/20.5.2009 г., по които са
били отпуснати целеви средства за изграждане,
ремонт, поддържане и възстановяване на туристически имоти. Част от средствата
били разходвани нецелесъобразно, а други - неусвоени, съгласно доклад ДИ1СФ-0037/5.7.2013 г. на
АДФИ, поради което ответникът следвало да ги върне,
което било уговорено в чл. 9, ал. 2 от трите
договора.
По Договор
№ 23-00-22/8.3.2007 г. подлежали на
възстановяване 531 280, 64 лв.,
от които 7485, 56 лв. – неусвоени средства, 300 956 - изразходвани
за цели неотносими
към обекта, 12 500 лв. - използвани за дълготраен актив
- ски - влек, тоест използвани не по предназначение
според договора, 78 000 лв. - за които
не е представен разходооправдателен документ и
132 335, 08 лв. - изразходвани
за 33 хижи, непосочени в списъка към договора.
По Договор
№ 23-00-277/12.6.2008 г. следвало да
се възстановят 353 071, 88 лв., от които
260 077, 06 лв - изразходвани
не по предназначение
и 92 994, 82 лв. - изразходвани
за 33 хижи, непосочени в списъка към договора.
По Договор
№ 23-00-43/20.5.2009 г. следвало да
се възстановят 435 170, 45 лв., от които
247 989, 69 лв. - неотносими
към проекта разходи и 187 180, 76 лв. - изразходвани за 31 хижи, непосочени в списъка към договора.
Ответникът бил
поканен с писмо изх. № 09-00-2899/19/27.5.2014 г. и нотариарна
покана изх. №
06-00-11/26.1.2017 г. да възстанови
сумата, което не направил.
Ответникът Сдружение „Б.Т.С.“ е депозирал отговор на
исковата молба, в който е оспорил
предявените искове с възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията на ищеца,
както и поради това, че текст
относно задължението да върне средствата, ако са използвани не
по предназначение или не ги
отчете, не съществува в Договор № 23-00-277/12.6.2008 г
Съдът
констатира следното:
П
о делото е безспорно, а и от представените писмени доказателства се установява,
че между ДАМС и
Сдружение „Б.Т.С.“
са били сключени процесните три договора, а именно:
1.Договор № 23-00-22/08.03.2007 (Договор № 22) за предоставяне на 1 970 000, 00 лева за хижа
„Мусала“ и 970 000 лв.
за други туристически обекти посочени в Списък на викокопланиски обекти на БТС, нуждаещи се от целеви средства за поддържане и ремонт за 2007 година, който е неразделна част от договора.
Съгласно чл. 2 от Договор № 22 срокът на договора
е до 31.12.2007 г. Съгласно
чл. 4 със сключване на договора
възложителят е изплатил целевите средства на изпълнителя,
по посочена в договора банкова сметка. ***.12.2007
година. В чл. 5, ал. 4 от Договор
№ 22 е уговорено, че изпълнителят трябва да предостави на
възложителя финансов отчет, съдържащ копия от разходно-оправдателните
документи за изразходваните средства, както и строителна документация за изпълнените СРР (актове, протоколи, заповедна книга, доклади и др.)
във връзка с изпълнението на настоящия договор, не по-късно от
един месец след изтичане на
срока на договора. В раздел V от договора са уговорени начините за прекратяването му, като в чл.
11 е уговорено,
че договорът се прекратява с изтичане на неговият
срок. В раздел IV от Договор № 22 е уговорено отговорност и санкции, като в чл. 9, ал. 2 от договора е уговорено,
че в случай, че изпълнителят не изразходва получените
средства по предназначение
или не ги
отчете, той дължи връщане на
средствата, съобразно изпълнената част, ведно с лихвите от датата на
предоставяне на целевите средства.
2. На 28.03.2007 година бил сключен
Договор № 23-00-277/12.06.2008 г. (Договор № 277) за предоставяне на 1 970 000 лева, от тях
1 000 000 лв. за проект "Доизграждане на хижа "Мусала", доставка на машинии
и съоръжения" и 970 000 лв.
за изграждане, поддържане и ремонт на високопланински туристически обекти на БТС, посочени в Списък на високопланински
обекти на Б., нуждаещи се от
целеви средства за поддържане и ремонт за 2008 г. и проект за "Доизграждане на хижа "Мусала", доставка на машинии
и съоръжения" неразделна
част от договора.
Срокът на договора е до 31.12.2008 г. Съгласно
чл. 4 със сключване на договора
възложителят е изплатил целевите средства на изпълнителя, по посочена в договора
банкова сметка. ***. 5, ал. 4 от Договор № 22 е уговорено, че изпълнителят
трябва да предостави на възложителя
финансов отчет, съдържащ копия от разходно-оправдателните документи за изразходваните
средства, както и строителна документация за изпълнените СРР (актове, протоколи, заповедна книга, докалди и др.) във връзка
с изпълнението на настоящия договор в посочените в договора срокове.
Възложителят е изпратил до изпълнителя
писмо с изх. № 09-00-3753/2
от 26.10.2012г., че представените от БТС с писма
извлечения от счетоводните сметки не отговарят на изискванията на чл. 5 от Договор № 22 и Договор № 277, като е посочено, че е необходимо да бъдат представени
комплектовани финансови отчети и заверени копия разходно-оправдателни документи (фактури, договори и платежни документи) за средствата
по горепосочените договори. В отговор на писмото на
МФВС ответникът е изпратил писмо
с изх. № ф388 от 05.11.2012 година, с което
заявява, че поради големият документооборот и съкратения срок за представяне
на документите, за обектите по
договорите съшите ще бъдат представени
в най-кратък срок.
3. На 28.03.2007 година бил сключен Договор
№ 23-00-43/20.05.2009 г. (Договор № 43) за предоставяне на 2 020 000 лв. за изграждане, поддържане и ремонт на вискокопланински туристически обекти на БТС, посочени в представения от изпълнителя проект. Срокът на договора
е до 31.12.2009
г. Съгласно чл. 4 със сключване на
договора възложителят е изплатил целевите средства на изпълнителя, по посочена в договора банкови сметки. В чл. 5, ал. 4 от Договор № 43 е уговорено, че изпълнителят
трябва да предостави на възложителят
финансов отчет, съдържащ копия от разходно-оправдателните документи за изразходваните
средства, както и строителна документация за изпълнените СРР (актове, протоколи, заповедна книга, докалди и др.) във връзка
с изпълнението на настоящия договор, не по-късно от
един месец след изтичане на
срока на договора.
Между страните е била проведена кореспонденция с представяне на документи доказващи изразходените средства. Депозиран е
Доклад № ДИ1СФ-0037/05.07.2013 г. на
Агенция за държавна финансова инспекция/ АДФИ/ за извършена финансова инспекция на Сдружение „Български туридстически съюз“ гр.София, като в доклада са били констатирани множество нарушения по изразходването
на предоставените от ищеца на
ответника средства. По делото
е била приета ССЕ, според която отчетените
суми не са ползвани по предназначение и не попадат в дефиницията капиталови
разходи. Тази фактическа обстановка е била описана от СРС, неоспорена от
страните.
По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните доводи.
Основният спорен момент
е моментът на настъпване на изискуемостта на задължението за възстановяване на
неизразходваните по предназначение средства. Според въззивника/
ищец това е моментът на отправена покана
от страна на финансиращия орган за възстановяването на средствата до
ответника-27.05.2014 г. или от
момента, в който финансиращият орган по безспорен начин е формирал заключението
си, че част от предоставените средства не са изразходвани според
предназначението им, т.е. от датата, на която докладът на АДФИ е станал известен на ищеца/ ММС/-24.04.2014 г.
Настоящата инстанция
приема за законосъобразни доводите на въззивника/ ищец, че в случая става въпрос за особен вид
договори, които не могат да бъдат приети като чисто гражданско-правни или
търговски такива. Същевременно в чл.1, изр. последно и в трите договора,
изрично е посочено, че изпълнителят се задължава да изразходва предоставените
му целеви финансови средства в съответствие с поетите в този договор
задължения, при спазване на разпоредбите на Закона за обществените поръчки и
Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. По делото липсват
доказателства, а и няма твърдение, че тези средства са били предоставени след
провеждане на процедура по възлагане на обществена поръчка. При тези данни не
следва да бъдат прилагани цитираните ЗОП /отм./ в случая от 2004 г. и съответно
Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. Законосъобразно е и
посоченото във въззивната жалба, че в тези договори
са включени клаузи, насочени към осигуряване на
стриктна отчетност на ответника по отношение на изразходването на
предоставените му средства/ чл.5, ал.4 от договорите/, както и задължение на
същия да възстанови на финансиращия орган средствата, които не са изразходвани
по предназначение/ чл.9, ал.2 от договора от 2007 г., чл.8, ал.2 от договора от
2008 г. и чл.9, ал.2 от договора от 2009г./ Същевременно, в договорите не е
уговорен срок или момент, от който длъжникът дължи връщането на средствата, т.е
моментът, от който настъпва
изискуемостта на задължението за възстановяване на неизразходваните по
предназначение средства.
Настоящата инстанция счита, че
приложение следва да намери общата разпоредба на чл.79 ЗЗД, като е приложима
пет годишната давност при договорните отношения, регламентирана в чл.110 ЗЗД,
по което обстоятелство страните не спорят. Тъй като става въпрос да договорни
отношения, давността започва да тече от падежа, който е датата, на която
договорът следва да бъде изпълнен. Посочено е, че договорите се прекратяват с изтичане на договорения срок или с изпълнение на уговореното. В
трите договора е посочено съгласно чл.5, ал.4, че изпълнителят следва да
предостави на възложителя финансов отчет, съдържащ копия от
разходно-оправдателни документи за изразходваните средства, както и строителната
документация за изпълнението СРР/ актове, протоколи, заповедна книга, доклади и
други/във връзка с изпълнението на договора, не по-късно от един месец след
изтичане срока на договора. По Договор №
22, срокът е до 31.12.2007 г.,
а срокът за отчитане на изпълнението му, съгласно 5,
ал. 4 - до
31.1.2008,
т.е давността
е изтекла към 31.01.2013 г. По Договор №
277-срокът
на договора е до 31.12.2008 г., а срокът за отчитане на
изпълнението му съгласно чл. 5,
ал. 4, т. 2
-
до 31.1.2009 г., т.е. давността е изтекла към
31.1.2014 г. По Договор №
43
- срокът на договора е до 31.12.2009 г., а срокът за
отчитане изпълнението му - до 03.01.2010 г., т. е давността е изтекла на 31.1.2015 г. Изводът е, че исковете са
погасени по давност.
На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр.
ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора
и предявената претенция въззивникът следва да заплати
на въззиваемото дружество направените разноски за
настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 1430 лв.,
определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 20.09.2018 г. по гр.д.
№ 47830/17г. на СРС, ІІІ ГО, 143 с-в.
ОСЪЖДА М.на м.и с.с адрес гр. София, бул. „*********, представлявано от
Министъра на м.и с., чрез пълномощника по делото юрисконсулт М.М.да заплати на Сдружение „Б.Т.С.“, ЕИК по БУЛСТАТ
*********, представлявано от председателя на УС А.С., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*********, чрез пълномощника по делото адвокат А.И.Г.
от АК-Благоевград, със съдебен адрес:*** направените разноски за настоящата инстанция във
вид на адвокатско възнаграждение в размер на 1430 лв.
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.