№ 160
гр. Сливен, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20252200500081 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от адв. П., пълномощник на
П. М. П., ЕГН ********** от с. Ж., общ. К., против решение № 84/04.12.2024
г. по гр.д. № 839/2023 г. на РС – К., в частта с която
По предявения иск с правно основание чл. 79, вр. чл. 365 ал. 1 от ЗЗД
жалбоподателят е бил осъден да заплати на „Сириус – 49“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. В., к.к. „Св. Св. К. и Е.“ № ***
сумата от 4050.00лв. представляваща задължение по спогодба съгласно
споразумение от 29.08.2022г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска 04.12.2023г. до
окончателното изплащане;
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД жалбоподателят е
бил осъден да заплати на „Сириус – 49“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. В., к.к. „Св. Св. К. и Е.“ № *** сумата от 330.93лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
1
главницата от 4050.00лв. за периода от 31.03.2023г. до 22.11.2023г.;
По предявения иск с правно основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД
жалбоподателят е бил осъден да заплати на „Сириус – 49“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. В., к.к. „Св. Св. К. и Е.“ № ***
сумата от 650.00лв., представляваща годишна наемна цена по договор за
наем инкорпориран в споразумение от 29.08.2022г. и Анекс № 1 към него,
за ползване под наем за 2022г. на поземлени имоти с идентификатор №
29283.33.3, идентификатор № 29283.29.9, идентификатор № 29283.29.8
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба;
По предявения иск с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД
жалбоподателят е бил осъден да заплати на „Сириус – 49“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. В., к.к. „Св. Св. К. и Е.“ № ***
сумата от 4500.00лв., представляваща годишна наемна цена по договор за
наем инкорпориран в споразумение от 29.08.2022г. и Анекс № 1 към него,
за ползване под наем за 2022г. на поземлени имоти с идентификатор №
29283.29.9, идентификатор № 29283.29.8 ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба;
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД жалбоподателят е
бил осъден да заплати на „Сириус – 49“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. В., к.к. „Св. Св. К. и Е.“ № *** сумата от 496.18лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 4500.00лв.;
По предявения иск с правно основание чл. 232 ал. 2 от ЗЗД
жалбоподателят е бил осъден да заплати на „Сириус – 49“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. В., к.к. „Св. Св. К. и Е.“ № ***
сумата от 4500.00лв., представляваща годишна наемна цена по договор за
наем инкорпориран в споразумение от 29.08.2022г. и Анекс № 1 към него,
за ползване под наем за 2023 г. на поземлени имоти с идентификатор №
29283.29.9 и идентификатор № 29283.29.8 ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба;
Решението е обжалвано в частта, с която жалбоподателят е бил осъден да
заплати деловодни разноски в размер на 2872.00лв.
Решението е обжалвано като неправилно, немотивирано, необосновано,
постановено при несъобразяване със събраните по делото доказателства и при
неправилно прилагане на материалния и процесуален закон.
2
Страната посочва, че първоинстанционният съд неправилно бил
установил фактическата обстановка, без основание той игнорирал
свидетелските показания на водените от него свидетели, а е приел и е
кредитирал показанията на свидетеля Васил Лещов, воден от насрещната
страна, с когото жалбоподателят през годините бил в недобри отношения и с
когото бил водил съдебни дела. По този начин свидетелят Лещов се явявал
заинтересован и съдът не следвало да кредитира казаното от него.
Жалбоподателят намира, че от данните по делото безспорно било установено,
че процесните имоти не са били използвани за паркинги по време на
фестивала, който се провежда в с. Ж. през 2022 – 2023г., поради което
претенцията на жалбоподателя за наемна цена в размер на 4500.00лв. и за
2022г. и за 2023г. се явява неоснователна. Неоснователни били претенциите за
лихва. Единствено основателна била претенцията на ищеца за сумата в размер
на 1300.00лв., която сума била заплатена от страната, за което е приложено
платежно нареждане.
Жалбоподателят твърди, че задължението в размер на 4500.00лв.,
касаещо наемна цена на процесните имоти в предходните години не е
дължима, тъй като по отношение на нея била изтекла погасителна давност.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено
друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се
деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адв.С., пълномощник на „Сириус – 49“ ЕООД, с който въззивната жалба е
оспорена като неоснователна. Страната сочи, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. По отношение претенцията за изтекла
погасителна давност за главницата от 4050.00лв. представляваща дължима
сума по спогодба от 2022г., както и по отношение на сумата 330.93лв.
представляваща лихва върху описаната по-горе главница страната счита, че
същата е неоснователна. В случая подписвайки спогодбата страните били
приели, че такова задължение съществува и погасителна давност започвала да
тече от датата на подписване на споразумението. Не се касаело за периодично
плащане, поради което вземането било дължимо, а не погасено по давност. На
следващо място страната посочва, че правилно съдът не бил кредитирал
показанията на свидетелите. С тях се било установявано единствено
3
обстоятелството дали наетите поземлени имоти се използват като паркинги по
време на годишния фестивал в с. Ж.. Наемателят сам преценял дали ще ползва
имотите като терени, на които да паркират автомобилите или както той твърди
ще ги използва за засаждане на люцерна. Страните се били споразумели той
да заплаща наемна цена от 650.00лв. и още 4050.00лв., която сума следвало да
представлява годишният минимум за ползването на имотите като паркинги.
Заплащането на наемна цена не било обвързано от ползването на процесните
имоти по точно определен начин.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се
деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована се явява
лично, както и с процесуален представител по пълномощие - адв.П., който
заявява, че поддържа въззивната жалба, моли тя да бъде уважена. Претендира
разноски. Заявява, че е направено частично признание на иска и че със
заплатената сума в размер на 1300.00лв. е извършено погасяване на наемната
цена по споразумението от 29.08.2022г. – 650.00лв. наем за 2022г. и 650.00лв.
наем за 2023г.
В съдебно заседание въззиваемата страна не се явява и не се
представлява. Пълномощника и адв.С. в писмено становище заявява, че
оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното
решение. Претендира разноски.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на
11.12.2024 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на
27.12.2024г. е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – К. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Пред настоящата инстанция бяха събрани допълнителни доказателства,
от които се установи, че след приключване на съдебното дирене по делото
пред РС – К., въззивната страна е заплатила на въззиваемата сумата от
1300.00лв. представляваща наемна цена по споразумение от 29.08.2022г. –
650.00лв. наем за 2022г. и 650.00лв. наем за 2023г.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
Пред РС – са били предявени няколко иска.
Първият от тях е с правна квалификация чл.79 във вр. с чл.365 от ЗЗД за
4
заплащане на сумата от 4050.00лв., представляваща неплатено задължение
по сключено между страните споразумение от 29.08.2022г. и анекс към
него от 14.12.2022г. По повод претендираната сума ответникът е посочил, че
същата е само частично дължима. Според него се касаело за периодични
плащания на наемна цена и претенциите за периода преди 04.12.2020г. били
погасени по давност.
Като писмено доказателство по делото са представени Споразумение от
29.08.2022г. и Анекс №1 към него от 29.08.2022г. При съвместното тълкуване
на двата документа, за които няма спор, че са подписани от двете страни се
налагат следните изводи:
На първо място със споразумението страните са се съгласили, че
ответникът П. ще заплати на ищеца „СИРИУС -49“ ЕООД сумата от
4050.00лв. до края на м.март 2023г. Така уточнената сума е част от
споразумението постигнато от страните. В споразумението е посочено как е
определен размерът на тази сума, а именно страните са приели, че тя е
дължима като годишен наем на 13дка. зем.земя за периода от 2013г. до 2022г.
Макар сумата да е наименована „наем“, тя по съществото си представлява
обезщетение за неправомерно ползване на 13дка. зем.земи, което е формирано
като равностойност на незаплатени през годините наеми. Погасителната
давност за това задължение започва да тече от датата, на която страните са
признали съществуването му – 29.08.2022г. и към датата на депозиране на
исковата молба (04.12.2023г.) не е изтекла. Сумата е дължима изцяло.
С исковата молба е бил предявен и иск за заплащане на законна лихва
върху главницата от 4050.00лв. от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението. Тази претенция е субсидиарна. След като е
уважен главният иск, следва да бъди уважена и претенцията за лихви. В тази
част обжалваното решение е също законосъобразно.
На второ място при анализа на представените Споразумение от
29.08.2022г. и Анекс №1 към него от 29.08.2022г. се налага изводът, че
страните са се споразумели „СИРИУС -49“ ЕООД да отдава под наем на П.
ползването на поземлени имот с идентификатори 29283.33.3, 29283.29.9 и
29283.29.8, находящи се в землището на с.Ж..
5
Трето, страните са били постигнали съгласие да се заплаща наемна цена,
която е формирана от два компонента – сумата от 650.00лв. – дължима при
всички случаи и по – голямата от двете суми – 4500.00лв. или 50% от
получените от П. суми от използването част от наетите площи (ПИ 29283.29.9
и 29283.29.8) като паркинг по време на годишния фолклорен фестивал
провеждан в с.Ж..
Четвърто, страните са се съгласили наемната цена да бъде заплащана на
два пъти – сумата от 650.00лв. да се заплаща до 31.12 всяка година, а в 14-
дневен срок от провеждането на годишния фестивал в Ж. е следвало да бъде
заплащана втората компонента на наемната цена – 4500.00лв. или 50% от
получените средства от ползването на земите (ПИ 29283.29.9 и 29283.29.8)
като паркинг. За 2022г. било договорено допълнително уговорената наемна
цена по т.3 от Споразумението да е 31.12.2022г.
При тези данни, съдът намира че е доказано твърдението на ищеца за
договорена наемна цена формирана от два компонента. Така минимално
дължимата наемна цена за всяка година е в размер на 5150.00лв. Тя би могла
да е и повече ако наемателят получи по- голяма сума по време на фестивала в
Ж. от ползването на имотите като паркинг.
Наемодателят е изпълнил своята част от споразумението – предоставил е
на наемателя ползването на договорените зем.земи. По какъв начин
наемателят ще ползва земите е въпрос, който зависи единствено от него. Дали
той ще ги използва за сеитба на земеделски култури или въобще няма да ги
използва, или само ще ги отдава като парко-места по време на годишния
фестивал в Ж. зависи само и единствено от решението на наемателя. Той
обаче дължи заплащането на наемната цена, така както е уговорено.
В този ред на мисли правилно първоинстанционният съд не е
кредитирал свидетелските показания на всички разпитани по делото
свидетели, защото те касаят начина по който са били ползвани отдадените под
наем площи, което е без значение за предмета на делото. Свидетелските
показания не касаят двата основни въпроса – отдаването на зем.земи и
6
плащането на наемна цена, поради което са неотносими към спора.
В хода на производството въззивната страна е признала един от
предявените искове – за заплащане на наемна цена по т.2 от Споразумение от
29.08.2022г. и Анекс №1 към него от 29.08.2022г. за 2022г. и за 2023г. и е
заплатила сумата от 1300.00лв. Това е обстоятелство, което следва да се
съобрази в окончателния съдебен акт. Първоинстанционният съд е уважил
предявения иск по чл. 232, ал.2 от ЗЗД и жалбоподателят е бил осъден да
заплати на „Сириус – 49“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.В.,
к.к. „Св. Св. К. и Е.“ № *** сумата от 650.00лв., (за 2022г.) представляваща
годишна наемна цена по договор за наем инкорпорирана в споразумение от
29.08.2022г. и Анекс № 1 към него, за ползване под наем за 2022г. на
поземлени имоти с идентификатор № 29283.33.3, идентификатор №
29283.29.9, идентификатор № 29283.29.8 ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба. ( Всъщност за заплащането на наемна цена
на същото основание за 2023г. въобще не е бил предявен иск, РС- К. не е
постановявал решение, такъв диспозитив не е бил предмет на въззивна
проверка и сумата от 650.00лв. – наем за 2023г. не касае настоящия спор).
Предвид извършеното плащане в хода на делото, първоинстанционното
решение следва да бъде изменено като присъдената главница бъде отменена и
остане задължението за заплащане на законна лихва от датата на предявяване
на исковата молба – 04.12.2023г. до датата на извършване на плащането на
главницата по иска – 08.07.2024г.
В светлината на изложеното по делото са доказани и останалите
предявени искове. И по отношение на тях обжалваното решение също следва
да бъде уважено.
Тъй като плащането на главницата по единия от предявените искове е
станало след предявяване на исковата молба, страната носи отговорност за
сторените деловодни разноски в пълен размер. За Първа инстанция разноските
по делото не следва да бъдат изменени.
За въззивна инстанция въззиваемата страна е доказала разноски в размер
на 2000.00лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, което следва да се
уважи изцяло. Въззивната страна е направила възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, но същото е неоснователно. В случая
са били предявени шест иска, процесуалният представител на въззиваемата
7
страна е осъществил правна помощ в пълен обем – своевременно е депозирал
отговор на въззивната жалба, взел е участие в с.з. проведено на 30.04.2025г. (
като е пътувал от гр.В.), изразил е писмено становище за последното с.з.
Предвид изложените съображения възражението за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и не следва да
се уважава.
Ръководен от гореизложеното съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 84/04.12.2024 г. по гр.д. № 839/2023 г. на РС – К.,
в частта с която по предявения иск с правно основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД П.
М. П., ЕГН ********** от с. Ж., общ. К. е бил осъден да заплати на „Сириус –
49“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. В., к.к. „Св. Св. К. и Е.“ №
*** сумата от 650.00лв., представляваща годишна наемна цена по договор за
наем инкорпориран в споразумение от 29.08.2022г. и Анекс № 1 към него, за
ползване под наем за 2022г. на поземлени имоти с идентификатор №
29283.33.3, идентификатор № 29283.29.9, идентификатор № 29283.29.8 ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Сириус – 49“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр. В., к.к. „Св. Св. К. и Е.“ № *** против П. М. П., ЕГН
********** от с. Ж., общ. К. иск с правно основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 650.00лв., представляваща годишна наемна цена по
договор за наем инкорпориран в споразумение от 29.08.2022г. и Анекс № 1
към него, за ползване под наем за 2022г. на поземлени имоти с идентификатор
№ 29283.33.3, идентификатор № 29283.29.9, идентификатор № 29283.29.8
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, поради
извършено погасяване в хода на делото.
ОСЪЖДА П. М. П., ЕГН ********** от с. Ж., общ.К. да заплати
законна лихва върху главницата от 650.00лв. считано от датата на предявяване
8
на исковата молба – 04.12.2023г. до датата на извършване на плащането на
главницата по иска – 08.07.2024г.
В останалата част потвърждава решението като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА П. М. П., ЕГН ********** от с. Ж., общ.К. да заплати на
„Сириус – 49“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. В., к.к. „Св. Св.
К. и Е.“ № *** деловодни разноски за въззивна инстанция – заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 2000.00лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9