РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. София, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20211110214336 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П - Б“ срещу наказателно постановление
/НП/ № Р-10-729/15.09.2021 г., издадено от заместник-председател на
Комисия за финансов надзор/КФН/, ръководещ управление „Осигурителен
надзор”, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 20 000 лв. на основание чл. 351, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса за
социално осигуряване/КСО/ за нарушение на чл. 176, ал. 1, т. 12 КСО.
С жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и
неправилно. Жалбоподателят сочи, че не е необходима нова лицензионна
процедура по чл. 197, ал. 1 от Закона за дейността на колективните
инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране
/ЗДКИСДПКИ/ и че не е извършено нарушение на чл. 176, ал. 1, т. 12 КСО.
Поддържа се, че „А А М има лиценз за управление както на колективни
инвестиционни схеми, така и на национални инвестиционни фондове. В КСО
се ползвало по-широкото понятие „разрешение“, а не лиценз, което
означавало, че се визирали всички разрешения, получени съгласно Директива
2011/61 ЕС, без да се конкретизират основанията и начините на получаване на
разрешение за лице, управляващо алтернативен инвестиционен фонд. Счита
1
се, че нарушението е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН и се моли за
отмяна на НП.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав жалбоподателят не
се представлява.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Н, който моли НП да бъде
потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представя
писмени бележки.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От страна на КФН е осъществяван надзор върху ежедневната
информация, получавана в комисията, за дейността на управлявания от „П
„П, като е установено, че на 18.01.2021г. съгласно представената от банката-
попечител на пенсионния фонд „Ю Б“ „Справка за сключените сделки „П П
за 18.01.2021г.“ „П“ е закупил 306 372.54900 броя дялове на Национален
договорен фонд “А с ISIN код на стойност 300 000 лева, които са
класифицирани от дружеството като дялове на алтернативен инвестиционен
фонд по смисъла на чл. 176, ал. 1, т. 12 КСО.
Извършена е проверка на интернет страницата на УД „А А М“, при
която е установено, че активите на НДФ „А“ са в размер на 10 000 000 лева,
т.е. управляваните активи не надхвърлят праговете на чл. 197, ал. 1
ЗДКИСДПКИ. При проверката в регистрите на КФН е установено, че за УД
„А А М“ , управляващо НДФ „А“, липсва информация за получено
разрешение съгласно изискванията на Директива 2011/61/ЕС.
С оглед на това с писмо с изх. № РГ-12-9-4 от 04.02.2021г. от „П-Б“ са
изискани заверени копия на документи и информация за сключената от
дружеството сделка от името и за сметка на „ПБ“. С писмо с вх. № РГ-12-9-
4/11.02.21г. дружеството е представило документи и информация за
сключената сделка, свързана с покупка на дялове, като е уведомило КФН, че
решението за инвестиране в този финансов инструмент е взето на базата на
инвестиционно предложение от 11.01.2021г., взето на заседание на Комитета
по инвестиции с протокол от 11.01.2021г. В писмото дружеството е изразило
становище, че придобитите от „П-Б“ дялове на НДФ „А“ отговарят на
изискванията на чл. 176, ал. 1, т. 12 КСО, като счита, че не е необходимо да
2
преминава нова процедура по чл. 197, ал. 1 ЗДКИСДПКИ.
С писмо с изх. № РГ-12-9-4/25.02.21г. на КФН на „П-Б“ е разяснено, че
не може да се счита, че лице, регистрирано по чл. 214 ЗДКИСДПКИ, може да
се счита за лице, което е получило разрешение по директивата.
В отговор с писмо с вх. № РГ-12-9-4/01.03.21г. „П-Б“ АД е представило
информация, че са получили писмо от „А Ат М“ , с което ги уведомяват, че
на 26.02.21г. са изпратили искане за становище на заместник-председателя на
КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ по
въпроса дали управляващото дружество има качеството на лице, получило
разрешение съгласно Директива 2011/61/ЕС във основа на притежаван от
него лиценз № 58-УД от 25.07.17г. и Решение 917-ЛУАИФ/15.12.2020г. на
КФН.
С писмо с изх. № РГ-12-9-4/16.03.21г. „П-Б“ е информирано, че
заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“ е изпратил отговор на запитването на „А А М“ на
02.03.21г. С писмо от 19.03.21г. „П-Б“ са информирали КФН, че не са
получили от „А А М“ отговора на КФН от 02.03.21г., и с писмо до КФН от
08.03.21г. са изложили доказателства и мотиви към твърденията си. В същото
писмо „А А М“ е уведомило „-Б“ , че на 16.03.21г. са подали заявление за
издаване на лиценз за извършване на дейност по управление на алтернативни
инвестиционни фондове по чл. 197, ал. 1 ЗДКИСДПКИ. С оглед на това и „П-
Б“ АД изразява желание да се изчака решението на КФН относно искането за
издаване на лиценз на „А А М“ като в случай че такъв бъде издаден, „П-Б“
ще предприеме незабавни мерки за привеждане на инвестициите на „П“ в
съответствие с разпоредбите на КСО.
При така установените факти на 14.04.2021г. свидетелят К. ЛЮБ. Д.,
главен експерт в дирекция „Осигурителен надзор“ на КФН, съставил на „П-
Б“ АУАН № Р-06-296/14.04.2021г. за нарушение на чл. 176, ал. 1, т. 12 КСО.
АУАН е предявен на представляващите дружеството В М и А.
Срещу АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, както и след това не са
постъпили писмени възражения.
Въз основа на АУАН № Р-06-296/14.04.2021г. е издадено атакуваното
НП № Р-10-729/15.09.2021г., с което на „П-Б“ е наложена имуществена
санкция в размер на 20 000 лева на основание чл. 351, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2
3
КСО за нарушение на чл. 176, ал. 1, т. 12 КСО.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на
събраните гласни доказателства чрез разпита на св. К.Д.. Събраните по делото
доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка
по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост, като не
се налага обстоен доказателствен анализ.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав, съобразявайки разпоредбата на чл. 354, ал.
1 и ал. 2 КСО, както и заповед № З-30/05.02.2021г. на заместник-председателя
на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, намира, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени от компетентни органи.
Съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното
НП са спазени изискванията на процесуалния закон - актът и НП са издадени
в изискуемата се от закона форма и при спазване разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 ЗАНН, с оглед на което не е налице основание за отмяна на атакуваното
НП на формално основание. Преценката на настоящия съдебен състав е, че
както в АУАН, така и в НП подробно е описана фактическата обстановка, при
която е извършено административното нарушение, като фактическите
констатации са подведени под съответната правна норма, която е посочена
както в АУАН, така и в НП както в словесно, така и в цифрово изражение.
Описаният състав на административното нарушение изцяло кореспондира с
описаната фактическа обстановка.
Категорично се установява, че „П-Б“ е пенсионноосигурително
дружество, управляващо „П-Б. Несъмнено се установява също така, че на
18.01.2021г. „П-Б“ АД е закупило от името и за сметка на „П-Б“ 306
372.54900 броя дялове на Национален договорен фонд “А“ с ISIN код
4
BG9000002204 на стойност 300 000 лева. Информация за покупката е
подадена на КФН от „Ю Б“ АД като банка-попечител на
пенсионноосигурителното дружество. Видно от подадената справка тази
инвестиция е класифицирана като инвестиция по чл. 176, ал. 1, т. 12 КСО, т.е.
дялове на алтернативни инвестиционни фондове, управлявани от лице,
получило разрешение съгласно изискванията на Директива 2011/61/ЕС на
Европейския парламент и Съвета от 8.06.2011г. относно лицата, управляващи
алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви
2003/31/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти/ЕО/ № 1060/2009 и /ЕС/ №
1095/2010.
Установено е, че НДФ „А“ се управлява от УД „АА М“ , а активите на
този фонд не надхвърлят 10 млн. лева. Съгласно лиценз № 58-УД/25.07.2017г.
УД има право да управлява национален инвестиционен фонд, какъвто е НДФ
„А“. Според чл. 194, ал. 6ЗДКИСДПКИ националните инвестиционни
фондове са алтернативни инвестиционни фондове, т.е. за националните
инвестиционни фондове следва да се прилагат правилата за алтернативните
фондове.
Съгласно чл. 197, ал. 1 ЗДКИСДПКИ лице със седалище в Република
България, което пряко или непряко управлява алтернативни инвестиционни
фондове, трябва да притежава лиценз за извършване на дейност по
управление на алтернативни инвестиционни фондове, издаден при условията
на раздел II, ако управлява пряко или непряко алтернативни инвестиционни
фондове, стойността на чиито активи, определена в съответствие с Делегиран
регламент/ЕС/ № 231/2013 на Комисията от 19.12.2012г. за допълване на
Дирктива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на
освобождаванията, общите условия във връзка с дейността, депозитарите,
ливъриджа, прозрачността и надзора/ОВ, L 83/1 от 22.03.2013г. /Делегиран
регламент/ЕС/ 231/2013/ в съвкупност надхвърля:
1.левовата равностойност на 100 000 000 евро, включително активи,
придобити чрез използване на ливъридж;
2.левовата равностойност на 500 000 000 евро, когато портфейлите се състоят
от алтернативни инвестиционни фондове, които не използват ливъридж и при
които правото на обратно изкупуване не може да бъде упражнено за период 5
години от датата на ървоначалната инвестиция във всеки от тези
5
алтернативни инвестиционни фондове.
Несъмнено активите на НДФ „А“ не надхвърлят 10 млн.лева, поради
което същият не попада в хипотезата на посочената норма на чл. 197, ал. 1
ЗДКИСДПКИ.
За управляващо дружество, което управлява фонд с активи под
установените в чл. 197, ал. 1, т.1 и т. 2 ЗДКИСДПКИ, нормата на ал. 4
предвижда регистрация при условията на раздел IV от закона. Тази
регистрация обаче не представлява разрешение по смисъла на чл. 176, ал. 1, т.
12 КСО. Дейностите, които могат да бъдат осъществявани от управляващото
дружество при управление на алтернативен инвестиционен фонд без лиценз,
са услугите по чл. 86, ал. 2, т. 2-4 ЗДКИСДПКИ. Лицензът по чл. 197, ал. 1
ЗДКИСДПКИ дава право на управляващото дружество да осъществява
дейностите по отношение на управлението на алтернативните инвестиционни
фондове, посочени в разпоредбите на чл. 198 ЗДКИСДПКИ.
Съгласно чл. 3, пар. 3 от Директива 2011/61/ЕС лицата, управляващи
алтернативни инвестиционни фондове, чиито активи не надхвърлят
предвидените в директивата прагове, подлежат най-малко на регистрация и
този режим е транспониран в дял втори, глава двадесета, раздел IV от
ЗДКИСДПКИ – чл. 214 и сл.
За лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, чиито
активи надхвърлят предвидените в директивата прагове, е предвиден
лицензионен режим. С нормата на чл. 217, ал. 1 ЗДКИСДПКИ е предвидена
възможност на управляващите дружества, които управляват алтернативни
инвестиционни фондове с активи под праговете, да подадат заявление за
издаване на лиценз, която разпоредба кореспондира с чл. 6 и сл. от Директива
2011/61/ЕС.
В процесния случай УД „А А М“ не управлява активи над посочените в
чл. 197, ал. 1 ЗДКИСДПКИ и единствено е вписано в регистъра на КФН по
чл. 30, ал. 1, т. 7 ЗКФН, поради което не може да се третира като лице,
получило разрешение съгласно Директива 2011/61/ЕС.
УД „А А М“ може да развива дейност и без лиценз по Директива
2011/61/ЕС, но тази дейност е ограничена до извършването на услугите по чл.
86, ал. 2, т. 2-4 ЗДКИСДПКИ.
6
В жалбата е изтъкнат довод, свързан със съображение 17 от преамбюла
на Директива 2011/61/ЕС, с оглед на което следва да се посочи, че
съображение 17 е в системна връзка с чл. 3, пар. 4 от директивата, съгласно
който посочените в пар. 2 ЛУАИФ нямат правата по настоящата
директива/т.е. лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове с
активи под праговете/, освен ако не решат да бъдат включени в приложното
поле на директивата. Именно тази възможност е транспонирана с нормата на
чл. 217, ал. 1 ЗДКИСДПКИ, т.е. тези лица имат възможност да искат да бъдат
лицензирани, макар и да не отговарят на изискванията за надхвърляне на
праговете. Поради това и макар и регистрирано с вписването му в публичния
регистър на КФН по чл. 30, ал. 1, т. 7 ЗКФН, УД „А А М“ не притежава
„разрешение“ съгласно Директива 2011/61/ЕС, тъй като това разрешение се
получава с издаването на лиценз от КФН. Издаването на такъв е поискано от
УД съгласно приобщените писмени доказателства със заявление с вх. № РГ-
16-16-1#1/16.03.21г., т.е. близо три месеца след като на 18.01.2021г. „П-Б“ е
закупило 306 372.54900 броя дялове на НДФ „А“.
Съобразно чл. 176, ал. 1, т. 12 КСО пенсионноосигурителното
дружество може да инвестира средствата на фонд за допълнително
задължително пенсионно осигуряване в акции и/или дялове на алтернативни
инвестиционни фондове, управлявани от лице, получило разрешение
съгласно изискванията на Директира 2011/61 ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 8.06.2011г. относно лицата, управляващи алтернативни
инвестиционни фондове и за изменение на Директиви 2003/41/ЕО и
2009/65/ЕО и на Регламенти/ЕО/ № 1060/2009 и /ЕС/ № 1095/2010.
В случая „А А М“ , управляващо НДФ „А“, който е приравнен на
алтернативен инвестиционен фонд, не притежава разрешение съгласно
изискванията на Директива 2011/61/ЕС, а такова разрешение се получава с
издаване на лиценз съгласно чл. 197 и сл. ЗДКИСДПКИ. Използването на
термина „разрешение“ в Директивата не променя характера му на разрешение
за извършване на определена дейност от овластен за това държавен орган,
което в случая съгласно националното законодателство се осъществява чрез
издаване на лиценз при спазване на процедурата, предвидена в ЗДКИСДПКИ.
С оглед горното с придобиването на 18.01.2021г. от името и за сметка
на „П-Б“ дялове на НДФ „А“ „П-Б е нарушило разпоредбата на чл. 176, ал. 1,
7
т. 12 КСО, тъй като е инвестирало средства на „П-Б“ в дялове на алтернативен
инвестиционен фонд, който е управляван от лице, което не е получило
разрешение съгласно изискванията на Директива 2011/61/ЕС.
Отговорността на дружеството е обективна и безвиновна и не следва да
се обсъжда субективната страна на нарушението.
Нарушението на чл. 176, ал. 1, т. 12 КСО не може да бъде определено
като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Специалният статут на
дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, каквото е и „П-Б
предполага и грижата в управлението на активите му да бъде подчинена на
строги правила, като дружеството може да инвестира средства на
управляваните фондове единствено в лимитативно изброени в закона
финансови инструменти и при спазване на специални изисквания за
емитентите им. Средствата на фондовете по допълнително задължително
пенсионно осигуряване се акумулират от вноските на осигуряващите се лица,
поради което и държавата предвижда специални механизми при управлението
на тези средства като гаранция, че интересите на осигуряващите се ще бъдат
защитени в максимална степен. В конкретния случай нарушението разкрива
висока степен на обществена опасност, каквато воля е изразил и
законодателят, предвиждайки в чл. 351, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 КСО, че
имуществената санкция за нарушение на чл. 276, ал. 1, т. 12 КСО е в размер
от 20 000 до 100 000 лева.
Наложеното наказание имуществена санкция от 20 000 лева е
минималното, предвидено в чл. 351, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 КСО, с оглед на
което размерът не подлежи на обсъждане.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
КФН следва да се присъди възнаграждение, тъй като
административнонаказващият орган в съдебното производство е бил
защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди
жалбоподателя „Б“ да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева.
Така мотивиран, съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно и на основание чл. 63, ал. 1, пр.
8
1 ЗАНН, Софийски районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-729/15.09.2021 г.,
издадено от заместник-председател на Комисия за финансов надзор,
ръководещ управление „Осигурителен надзор”, с което на „П-Б“ е наложена
имуществена санкция в размер на 20 000 лв. на основание чл. 351, ал. 3, т. 2,
вр. ал. 1, т. 2 КСО за нарушение на чл. 176, ал. 1, т. 12 КСО.
ОСЪЖДА „П-Б“ да заплати на Комисия за финансов надзор
юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер
на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9