№ 1305
гр. С., 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000501684 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение от 24.03.2022 г. по гр.д. № 8379/2021 г. на СГС, I-17 състав, е
отхвърлен иска на Д. А. Д. срещу И. Д. В. с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане
на сумата от 52 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
накърняване на честта и доброто име, дискредитиране пред обществото и публично
злепоставяне от публикации в личната страница на ответника в социална мрежа
„Фейсбук“ на 07.05.2021 г. и на 12.05.2021 г., в които се съдържали неверни твърдения
и приписване на престъпления.
Ищецът Д. А. Д. е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното
решение с оплаквания за необоснованост. Съдът не направил пълен анализ на всички
събрани писмени доказателства, поради което достигнал до неправилни фактически и
правни констатации. Решението било немотивирано, съдържало само повърхностен
анализ, изобилствало от погрешни заключения от фактическа страна, което довело до
неправилни правни изводи. Не бил отчетен цялостния ефект на процесните изявления.
Необосновано СГС приел, че процесните изявления не съдържат факти, а оценъчни
съждения. Процесните изявления били фактически твърдения, използвани
тенденциозно срещу Д. с цел унижаване достойнството и авторитета му, чрез изнасяне
на невярна и позоряща информация. На следващо място се правело превратно
тълкуване на изявленията на ответника, несъобразено и с практиката на ВКС. Не били
събрани и преки или косвени доказателства в подкрепа твърденията на ответника. СГС
напълно игнорирал свидетелските показания на свидетелите С. и И., с които били
доказани неимуществените вреди на ищеца. На следващо място се поддържа
твърдение, че ищецът е известен в обществото професионалист и тиражирането на
долнопробни лъжи относно него било деяние с относително по-голяма степен на
вредоносност. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено и
1
искът уважен
Ответникът И. Д. В. е депозирал чрез адв. Р. отговор на въззивната жалба, в
който излага доводи за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът Д. А. Д. е твърдял в исковата си молба, че в периода 07.05.2021 г. –
12.05.2021 г. станал обект на публично злепоставяне пред неограничен кръг хора, чрез
изнесена невярна информация, клевети и обидни квалификации по отношение на
личността му, публикувани от ответника И. В. чрез профила му в социалната мрежа
Фейсбук. Така на 07.05.2021 г. ответникът написал, че: „Когато Д. Д. критикува
ръководството на Ай Джи Би, значи те са на прав път. Нищо, че докато беше
министър и фактор, именно по негово време нищо не се направи и на практика
интерконекторът беше спрял. До 2015 г. – не бе направено нищо.
Нито Б., нито Д. Д. направиха нещо, за да противодействат на опитите на
нефтен олигарх, корпулентен олигарх. Да, същият, който играе съвместни игри с ГРУ
– да блокират чрез жалби процедурите. И така две години. Д. ли не знае, като е в
основата.
Нещо повече, тези подривни действия са известни и съгласувани с Б., Ц. и П..
Затова и ДАНС се намесиха, но не за друго, а за да спрат частните разследвания кой
стои зад блокирането на интерконектора.
Факт е, че ГЕРБ приоритизираха Турски поток, но това стана с цената на
корупция и наливане без оглед на ефективност на огромни средства… Няма как, за да
ускориш проекта, да наливаш безогледно средства.
Д. Д. се опита не за пръв път, чрез служебния министър на Р. Р. ?!? Н. П.
(същият, който днес е шеф на Булгаргаз), да уволни изпълнителния директор от
българска страна за да поставят тяхно протеже. Това бе съгласувано с П. и Д.,
защото остана единствения проект без „далавери“. Доказателството е в това, че
интерконекторът, който минава през много по-тежък релеф, струва 1.3 милиона
евро на километър, а Турски поток 3 милиона евро на километър (малка част от
разликата е заради тръбите, огромната 1 милион евро на километър е
корупцията.“
Ищецът е посочил, че така цитираните публикувани и подчертани с тъмен
курсив твърдения, са клеветнически, доколкото спрямо ищеца са разпространени
неверни и унизителни факти, чрез които ответникът му приписва престъпление,
визирайки, че умишлено е възпрепятствал проект с национално значение и е
приоритизирал друг такъв с цел „далавера“ и „корупция“. Обвиняван бил и в натиск
върху висш чиновник с цел да бъде уволнено конкретно лице и да бъде назначено
негово „протеже“. Изграден бил образа на човек, който стои в основата на огромна
злоупотреба с публични средства. В резултат на тези твърдения му били причинени
2
вреди, изразяващи се в уронване честта и достойнството му, в дискредитирането му
пред обществото и публичното му унижение.
Ищецът сочи още, че на 12.05.2021 г. ответникът написал в страницата си във
Фейсбук, че „Служебният министър в първото служебно правителство на Р. Р. –
сегашния и тогавашния шеф на Булгаргаз Н. П., който самият е потънал в
непрозрачност и сделки, заедно с шефа на хасковската група Д. Д. и главният
приятел на шефа на руското цивилно разузнаване С. Н., Р. П. и хора от АБВ отново се
опитват да махнат, както го направиха през 2016 година – българския изпълнителен
директор на Ай Джи Би, като разпространяват врели некипели.
Фактите.
Този проект беше мъртъв до 2015 година, когато Д. беше заместник, а след
това министър на енергетиката. Така че – ако има някой голяма отговорност, то
това е самият Д.…
И като искат да скрият своите сделки /за това ще посветя отделен пост,
защото е истински скандал)гледат да прехвърлят виновник в интерконектора с
Гърция.
Трето, и Д. и П., и Б., и П. направиха всичко възможно, за да забавят
проекта, защото се бяха вързали с Балкански поток и в никакъв случай не трябваше у
нас да влиза азерски газ от Гърция, преди да протече руския от Сърбия. Случайно да
не падне монопола на Газпром…
В Балкански поток бе приложен вариант на Авомагистрали – няма обществени
поръчки, няма търгове, едни огромни пари минават през Аркад, няма никаква
процедура за възлагане, никакъв контрол /сега ще излязат стряскащи неща/ и накР.
Булгартрансгаз с 3 милиарда лева дълг. Само защото по време на Д. Д. и Б. едни хора
взеха едни руски пари и трябваше да ги връщат.
Мога да продължа още дълго време, защото докато Б., П. и ДАНС не забраниха
през енергийния министър да разкриваме схемите през олигарсите, с които блокират
проекта, ръководството на интерконектора имаше цялата картина, с имена, с
подставени лица.
ДАНС вместо да разследва тези престъпления и игри на руските служби ,
забрани на ръководството на Ай Джи Би да разследва кой му пречи. Може да се
публикуват тези доклади – за да лъснат имената на замесените, които сега се мъчат
да се правят на загрижени за съдбата на „американския проект“.
Сега се мъчат да изкарат проекта на същата морална платформа, като
кражбите в Балкански поток, за да направят „всички са маскари“.
Трън в очите е този интерконектор, защото остана единствения проект, в
който няма корупция.“
Твърденията в тази публикация също били клеветнически спрямо ищеца.
Оклеветен бил в извършване на „безстопанственост“ и „кражби“, наречен бил
„схемаджия“. Обвинен бил в извършване на престъпления и корупция, които ДАНС не
положили усилия да разследват. В резултат на тези твърдения му били причинени
вреди, изразяващи се в уронване честта и достойнството му, в дискредитирането му
пред обществото и публичното му унижение.
Всички направени твърдения били неверни, а направените коментари и
внушения – недопустимо оскърбителни.
Ищецът твърди, че посочените постове му причинили стрес и притеснения да не
би хората да им повярват. Нарушен бил сънят му, загубил концентрация, трябвало да
дава обяснения и това го отклонявало от преките му задължения. Затворил се в себе си
3
и нямал желание да се среща с приятели. Усещал недоверие у част от колегите си от
ГЕРБ. Станал нервен, раздразнителен и притеснен.
Предвид изложеното ищецът е искал да бъде осъден ответникът И. В. да му
заплати 52 000 лева, по 26 000 лева за всяка от двете публикации, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от клеветническите и обидни
твърдения на ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на обезщетението.
Ответникът И. В. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Посочил е, че е анализатор, блогър и основател на фондация „Алтернативи и Анализи“.
Коментирал обществено значим въпрос, който касае проект, в сферата на енергетиката.
Процесните коментари били направени непосредствено след заседание на 45-то
Народно събрание на 07.05.2021 г., когато председателят на КЕВР И. И. говорил за
интерконектора „Комотини – Стара Загора“ и посочил, че е недопустимо забавянето
му и за това, че България търпи загуби от това забавяне. Посочил е още, че ищецът е
известен политик, който 12 години е заемал висши държавни длъжности в сферата на
енергетиката (депутат в шест Народни събрания, заместник-министър и министър на
икономиката, енергетиката и туризма, бил е член и заместник-председател на
комисията но енергетика и климат) и като такъв следва да може да бъде изложен на
критика за действията и бездействията си, а също така по отношение на него, като
политик, границите на критика са по-широки. Коментирал е подробно двата процесни
поста във Фейсбук и е посочил, че същите съдържат предимно оценъчни съждения и
мнения.
В подкрепа твърденията на страните по делото са събрани писмени
доказателства, изслушани са свидетели,
Представени са разпечатки от Фейсбук страницата на И. В., съдържащи двата
цитирани от ищеца поста.
Представена е разпечатка от интернет страницата на Народното събрание,
съдържаща извадка от протокол от заседание на Народното събрание на 07.05.2021 г.,
на което Председателят на КЕВРЕ И. И. е отговарял на въпроси, свързани с цените на
електрическата и топлинна енергия за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г. При
отговора на конкретно поставени въпроси И. И. е коментирал включително забавянето
на интерконектора „Комотини – Стара Загора“, който през 2009 г. е включен от ЕК в
плана „Свързана Европа“. Посочил е, че особено през първите пет-шест години нищо
реално не било направено, че България търпи загуби от мудното му развитие, както и
че по негово виждане забавянето се дължи на проблем в мениджмънта на самата
компания, отговорна за изграждането на интерконектора. Излага се мнение, че този
мениджмънт е следвало да бъде сменен. Сочи, че азерският газ, който ще тече към
България по интерконектора, е по евтин от доставяния от Газпром руски газ.
В електронното издание на в. „Стандарт“ е публикувана на 05.04.2021 г. статия
със заглавие „Изненада и в Хасково. Д. Д. не е първи“.
В електронния сайт на БНР на 23.04.2021 г. е публикувана статия със заглавие
„ГЕРБ-СДС върна на президента мандата за кабинет.
По делото са разпитани двама свидетели – Ж. Д. С. и Д. К. И..
Свидетелят С. е посочил, че познава ищеца покрай работата си като заместник-
министър. Заедно извършвали реформи в енергетиката. Показали му пост срещу Д. Д.
малко преди да напусне поста си в третото правителство на ГЕРБ. Там пишело, че Д. е
действал против интересите на държавата и едва ли не в съдружие с хора с руски
зависимости, които не желаят осъществяването на газовата връзка на България с
Гърция. Колегите, които му показали поста, били силно възмутени. Имали съмнения
4
дали Д. е имал укорими действия. Публикацията била в профила на И. В. във Фейсбук.
Видял и втори пост, който бил споделен във Фейсбук. Там били направени директни
твърдения, че са взимани пари от руската страна, които да блокират проекта, което пък
е против държавните интереси. Колегите му били притеснени и разколебани. Питали
свидетеля възможно ли е, след като толкова време са работили по този проект, Д. Д. да
е вървял срещу него. Имало доста подхвърляния в парламента и по време на форум.
Ако не бил работил с Д., постът щял да повлияе на свидетеля. Виждал, че у Д. има
свиване и притеснение. Имало неформални срещи с опозицията, защото предстояло
съставяне на правителство и понеже станало ясно, че такова няма да има, подмятанията
станали по-силни. Г-н Д. споделял със свидетеля само професионални притеснения във
връзка с работата си, тъй като шест години работили заедно, свидетелят като
зам.министър на енергетиката, а Д. Д. като депутат. От г-н Д. е чувал, че главният
проблем за неосъществяването на газовата връзка е в мениджмънта на компанията
ICGB. От момента, когато свидетелят познава Д. Д., от 2015 г. насетне, не е било в
правомощията на Д. да смени този мениджмънт, а в принципала в „Български енергиен
холдинг“.
Свидетелят Д. И. е посочил, че познава Д. Д. от 2014 г., били колеги в партия
ГЕРБ, контактували почти ежедневно. Във Фейсбук имало специализирани групи за
енергетика и свидетелят е член в тях. През май 2021 г. във Фейсбук имало публикация,
свързана с Д. Д.. Постът бил на И. В. и в него имало много неистини. Имало твърдения
за корупция и че Д. Д. е правил подривни дейности спрямо националната сигурност на
България. Имало обвинения, че са вземани руски пари, за да се монополизира пазара в
полза на Газпром. Коментирали били с Д. Д. посочената публикация. Той останал
ядосан и разочарован от И. В., тъй като го познава като енергиен експерт с капацитет.
Разбрал от него, че са му звънели близки, приятели и и хора от партията да питат,
особено по-млади членове, които не са наясно с тези проекти. Д. му споделил, че е
изпаднал в дълги обяснения, тъй като имало много сериозни обвинения срещу него. По
това време той бил депутат. Той е известна публична личност и по отношение на него
имало много статии, но никога с такива лични нападки. Написаното повлияло
емоционално и психически на г-н Д.. Свидетелят го поканил на рожден ден на 24 май,
той се отбил за малко, казал, че му е дискомфортно, защото постоянно му звънели и се
обяснявал. Казал, че има проблеми със съня, псориазисът му се изострил. Не бил на
себе си в този момент. И към момента посочените неудобства не са отшумели. В
следващите парламенти все се намирало някой да го бъзика и д аго разпитва. Ставало
му неприятно и конфузно. Близките му не повярвали на публикациите. Хората, които
го познавали, не вярвали.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
За да бъде основателен искът за обезвреда на претърпените от ищеца
неимуществени вреди от постовете на ответника във Фейсбук, следва да са налице
кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - извършено виновно от ответника противоправно
деяние, от което в причинно - следствена връзка да са настъпили вреди за пострадалия
от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда
оборима презумция с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
При обсъждане на въпроса дали е налице противоправно поведение от страна на
ответника И. В. следва да се има предвид следното:
В българското право клеветата е противоправно деяние и може да се изразява в
две форми - а) разгласяване на несъществуващо позорно обстоятелство или б)
приписване на неизвършено престъпление (чл. 147, ал. 1 от НК). При първата форма
5
трябва да е налице довеждане до знанието на трето лице на твърдение за
съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия,
който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. В гражданското
право не е необходимо деликта, представляващ клеветнически твърдения срещу трето
лице, да покрива състава на клеветата по НК. Достатъчно е да е извършено
противоправно деяние чрез изнасяне на неверни позорящи факти, включително с
твърдения за престъпна дейност, нанесло вреди на оклеветения, като при твърдяно
престъпление не е необходимо лицето да е осъдено с влязла в сила присъда.
Клеветническите твърдения следва да са ясно свързани с личността на ищеца, дори да
не покриват напълно фактическия състав на чл. 147, ал. 1 НК, като оклеветеният
следва да е посочен по име или по всякакъв друг начин, който не оставя съмнение
относно неговата личност (така решение № 439/20.01.2016 г. по гр.д. № 2773/2015 г. на
ІV г.о. на ВКС). Твърдението трябва да е ясно и да изразява несъмнено знание за
съдържащите се в него факти. Освен това неверните позорящи факти трябва обективно
да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации,
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.
Клеветата и обидните твърдения могат да бъдат разпространени публично чрез
медиите. От друга страна обаче свободата на печата и средствата за масова
информация, както и правото на мнение и на търсене и разпространяване на
информация са защитени от чл. 40, ал. 1, чл. 39, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 от Конституцията
на Република България.
При предявяване на искове за вреди от направени от ответника изявления по
адрес на ищците следва да се съобразява от една страна гарантираната от чл. 39, ал.1
от Конституцията на Република България и чл. 10, т. 1 КЗПЧОС свобода на словото и
печата, и правото на изразяване на мнение, и от друга – правото на добро име.
Упражняване на правото по чл.39, ал.1 от КРБ не следва да се използва, за да се увреди
доброто име на другиго, чрез твърдения и оценъчни мнения. Не е противоправно
поведение да се изказва мнения с негативна оценка, засягащо конкретно лице.
Свободата на изразяване на мнение обаче е изключена в хипотезите, визирани в чл.39,
ал.2 от КРБ, като във всеки друг случай е гарантирана свободата на изразяване на
мнение, свои или чужди оценъчни съждения и проверени, включително и отрицателни
факти за някого. Според съдебната практика негативните оценки не пораждат
отговорност, ако не са насочени към засягане достойнството на личността или нейното
добро име. Константно е прието от съдилищата, че оценъчните съждения не могат да
се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не
възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да
бъдат проверявани фактическите твърдения, разпространени от лице, медия или
средство за масова информация. Ако те са верни, за тях не се носи отговорност, дори да
позорят адресата на публикацията, а ако не са верни, може да се носи отговорност,
доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото авторът или
разпространителят не е положил дължимата грижа преди разпространението им да
провери достоверността на разпространената информация. В този смисъл напр.
решение № 85/2012 г. по гр.д. № 1486/2011г., ІV г.о., решение № 62/2012 г. по гр.д. №
1376/11 ІV г.о. и др.
В контекста на казаното, противоправно би се явило поведението на ответника,
ако на своята страница във Фейсбук е направил изявления конкретно засягащи
жалбоподателя посредством клеветнически твърдения за неверни и позорящи го факти
или е използвал обидни за личността и достойнството му думи и изрази.
В случая следва да се има предвид и друго. Съгласно практиката на ВКС по
сходни казуси (например Решение № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2011
6
г., IV г. о., решение № 204/12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г. на IV г. о. на ВКС,
решение № 110/2017 г. по гр.д. № 2808/2016 г. на ІV ГО, № 148/2015 по гр.д. №
6318/2014 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение № 129 от 11.08.2020 г. на ВКС по гр. д. №
2704/2019 г., IV г. о., Решение № 104 от 14.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2722/2021 г.,
III г. о.) критиката , насочена към публична фигура, особено към политик, е по-широка
и свободна, с оглед възприетото от тях положение в обществото. Политиците са
публични фигури и тяхната дейност следва да се контролира в интерес на обществото,
което предполага към тях критериите за поведение да са по- безкомпромисни. Ето
защо от тях се очаква да са по-толерантни към критика, отколкото частните лица. И в
този случай обаче следва да се търси балансът между правото на свободно изразяване
на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест,
достойнство и доброто име, като границите на приемливата критика по отношение на
политик, действащ в качеството на обществена или държавна фигура, са значително
по-широки, в полза на обществения контрол и политическия дебат. В решение по
делото "Де Хайс и Гайселс срещу Белгия" и делото "Хендисайд срещу Обединеното
кралство", Европейският съд по правата на човека приема, че свободата на изразяване
на мнения е приложима не само по отношение на информация или идеи, които се
възприемат благоприятно или се разглеждат като безобидни или неутрални, но също
така и за изявления, които се възприемат като оскърбителни, шокиращи или
смущаващи от държавата или от част от обществото. Въпреки това, следва да се има
предвид, че разпоредбата на чл. 10, т. 1 КЗПЧОС прокламира свободата на
изразяването на мнения, включително разпространяването на информация и идеи без
намеса на държавните власти, но не дава право да се разпространяват неверни факти,
нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на
фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се простира прогласената
свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и
достойнството на гражданите. Журналистите и гражданите не могат да използват
правото за свободно разпространение на информация, за да нанасят обиди и да
клеветят. Те следва да ограничат критиките до границите, визирани в чл. 39, ал. 2 КРБ,
а доколкото ги прекрачат, отговарят за причинените вреди. При тази отговорност от
съществено значение е разграничаването на твърденията от мненията и оценките, също
така и целта, с която определени злепоставящи твърдения са разпространени, ако
впоследствие се окажат неверни. Значение има и това, доколко конкретното изразяване
на факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо, дали то се използва
целенасочено за накърняване на правата и доброто име на другиго.
В контекста на казаното, противоправно би се явило поведението на ответника
И. В., ако в двата процесни поста на страницата му във Фейсбук се съдържат изявления
конкретно засягащи личността на ищеца посредством клеветнически твърдения за
неверни и позорящи факти или такива, които му приписват извършване на
престъпление, или се съдържат уронващи честта и достойнството му думи и изрази.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява от
събраните относими доказателства, а и не се спори между страните, че ответникът е
направил конкретно посочените от жалбоподателя в исковата молба изявления в два
поста на страницата му във Фейсбук, съответно на 07.05.2021 г. и на 12.05.2021 г. От
цитираното по-горе съдържание на двете поста се установява, че същите са свързани с
темата за строителството на интерконектора „Стара Загора – Комотини“, по който има
очакване да потече азерски газ и така не само да бъде прекратен монопола на Газпром
при доставката на природен газ за страната, но и да бъде постигната по-добра цена на
доставките, която тема несъмнено е от голям обществен интерес и се обсъжда широко
в медийното пространство към момента на публикациите във Фейсбук.
Според настоящия съдебен състав процесните изявления, доколкото се отнасят
7
до Д. Д., представляват критична оценка на общественозначими събития, с които се
свързва и жалбоподателят предвид обстоятелството, че е бил министър на
енергетиката в периода март 2012 г. – март 2013 г., а след това като депутат е
продължил да демонстрира интерес в областта на енергетиката, като включително в
периода 2014 г. – 2017 г. е бил председател на парламентарната комисия по енергетика.
Те представляват общи съждения, умозаключения, мнения и предположения, касаещи
забавянето в строителството на интерконектора, без да се сочат конкретни факти и
обстоятелства от обективната действителност, свързани с Д. Д. или конкретни деяния
на същия, поради което не може да бъде преценявано дали същите са верни или
неверни. Така в началото на първия пост е посочено, че по времето, когато Д. Д. е бил
министър, нищо не е било направено относно интерконектора, което представлява
критична оценка за работата на ищеца като министър, която не излиза извън
допустимите граници за това. Критика е отправена и затова, че нито Б. Б., нито Д. Д. са
направили нещо да спрат опитите на нефтен олигарх да блокира чрез жалби
процедурите. Изразът „Д. ли не знае, като е в основата“ сочи на предположение, че
Д. Д. знае, че нефтен олигарх блокира с жалби процедурата, но не съдържа конкретно
обвинение в нещо позорящо или престъпно като поведение, а е относимо към
критиката за бездействие по този въпрос. Не са използвани обидни и нецензурни думи
по отношение Д. Д..
Посоченото, че „тези подривни действия“ са съгласувани с Б., Ц. и П. се
отнася до подривните действия на руския олигарх и тяхното съгласуване е отнесено
към трите посочени лица, но по никакъв начин не е свързано с името на Д. Д..
После, твърдението, че Турски поток е приоритизиран от ГЕРБ „с цената на
корупция“ не визира Д. Д., а дейността на партия ГЕРБ като цяло.
Твърдението, че Д. Д. се опитал да уволни изпълнителния директор през
служебния министър на Р. Р. – Н. П., за да поставят тяхно протеже , макар да се
отнася до Д. Д., не съдържа опозоряващи факти или обидни твърдения. Същото, макар
и казано с по-груб език, не означава нищо повече от това, че Д. Д. е искал да бъде
сменено ръководството с лице, което той познава. Посоченото не съдържа твърдение
за упражнен натиск над министър П., както субективно го възприема жалбоподателя, а
само указание, че Д. Д. се е опитал да уговори министъра да смени изпълнителния
директор. Посоченото не е нито позорящо, нито престъпно действие, още повече, че са
изразявани мнения, че забавянето на интерконектора се дължи на лош мениджмънт
(изказване на председателя на КЕВР пред НС на 07.05.2021 г.) Същото мнение е имал и
Д. Д., според свидетеля Ж. С., което прави опита му да повлияе за смяна на
мениджмънта резонен.
Твърдението, че интерконекторът е останал единствения проект „без далавери“,
отново не е отнесено към личността на Д. Д., нито твърдението, че „1 милион евро на
километър е корупцията“. Тези твърдения се отнасят по-скоро към дейността на
ГЕРБ като управляваща партия.
Посоченото във втория пост, че „Н. П., който самият е потънал в
непрозрачност и сделки, заедно с шефа на хасковската група Д. Д. и …отново се
опитват да махнат изпълнителния директор на Ай Джи Би…“ отнася към Д. Д.
само опит да махне изпълнителния директор на Ай Джи Би, по отношение което важи
казаното по-горе. Твърдението за потъване в непрозрачност и сделки се отнася за Н.
П., а не за Д. Д..
След това с израза „Така че – ако има някой голяма отговорност, то това е
самият Д.…“ е критично мнение на автора във връзка с бавенето в строителството на
интерконектора и изразеното мнение, че отговорен е Д., който е бил до 2015 г.
министър и зам.министър.
8
В изречението „И като гледат да скрият своите сделки, гледат да
прехвърлят виновник в интерконектора с Гърция“ отново не се съдържа ясна
препратка към Д. Д., а по-скоро използваното множествено число обозначава група
хора, най-вероятно отново ГЕРБ като партия.
Следващото изречение: „И Д. и П., и Б., и П. направиха всичко възможно, за
да забавят проекта, защото се бяха вързали с Балкански поток…. Случайно да не
падне монопола на Газпром…“ представлява допустимо критично съждение и
мнение, че жалбоподателят и други лица са поставили на първо място Балкански поток
пред интерконектора и са предпочитали доставките на Газпром. Само по себе си това
съждение не сочи нито на престъпление, нито на нещо позорящо. В българското
общество и досега се срещат двуполюсни мнения относно това дали трябва да
предпочетем Газпром като доставчик пред други доставчици или не. Въпрос на
разбиране и на политика е кой доставчик ще бъде предпочетен.
След това е изложено критично мнение за работата по Балкански поток, като
твърдението, че там ще излязат стряскащи неща/ и накР. Булгартрансгаз с 3
милиарда дълг. Само защото едни хора по времето на Б. и Д. Д. взеха едни руски
пари и трябваше да ги връщат, съдържа препратка към името на Д. Д. само, за да
бъде обозначен времевия период, в който се твърди, че едни хора са взели руски пари,
а не съдържа твърдение, че той е взел пари.
На следващо място е отправена критика към ДАНС, че не разследва тези
престъпления и игри на руските служби. Отново липсва каквато и да е препратка
към името на Д. Д.
И накР., твърдението, че в Балкански поток има кражби и че „Трън в очите е
този интерконектор, защото остана единствения проект, в който няма
корупция“ също не визира по никакъв начин Д. Д., а е едно обобщаващо
неконкретизирано мнение на автора за това, че в проектите, свързани с енергетиката,
има корупция.
Горното сочи, че в процесните постове липсват сочените в исковата молба
твърдения и обвинения от страна на ответника по отношение на Д. Д., че
приоритизирал проект с цел „далавера“ и „корупция“; че оказва натиск върху висш
чиновник, че за него е характерно поставянето на негови протежета, за да извършва
корупция; че е потънал в непрозрачност, схеми и сделки; че е извършвал
„безстопанственост“ и „кражби“ по повод изграждането на „Балкански поток“; че е
участвал в престъпления и корупция, които ДАНС отказали да разследва. Изцяло плод
на субективно възприятие от страна на жалбоподателя е, че е обвинен в подобни
престъпления. Както бе посочено вече, повечето от повдигнатите в черен цвят думи и
изрази изобщо не се отнасят до Д. Д., а до други лица или организации, а доколкото
други са отнасят до него, същите съдържат допустима критика на дейността му на
висока публична длъжност или негативна оценка за същата, които, щом не съдържат
клеветнически твърдения или обидни думи и изрази, не съставляват противоправно
поведение.
След като не се доказва по делото ответникът да има противоправо поведение по
отношение на Д. Д., публикувайки двата процесни поста във Фейсбук, а същите са
единствено израз на позволено изразяване на макар и негативно мнение и критично
отношение към един обществено значим и широко обсъждан проект в сферата на
енергетиката, в която сфера от години работи жалбоподателят, то и искът за
обезщетение срещу И. В. е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Поради достигане от въззивния съд до кран извод, идентичен на извода,
направен от първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
9
По разноските: При този изход от спора право на разноски във въззивното
производство има въззваемият. Той е доказал разноски за адвокат в размер на 2090
лева, предвид посоченото в Договор за правна защита и съдействие от 25.07.2021 г., че
уговореното възнаграждение в размер на 2090 лева е изплатено напълно в брой, като в
тази част договорът има характер на разписка. Посочената сума се дължи от
въззивника.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.03.2022 г. по гр.д. № 8379/2021 г. на СГС, I-17
състав.
ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН ********** да заплати на И. Д. В., ЕГН **********,
сумата 2090 лева – разноски пред САС.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10