Р Е Ш Е Н И Е
Номер 853
от 10.07.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на десети юни
две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана
Ганева
при секретаря Й. Б. и при
участието на прокурор Христо Колев като
разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 3140 по описа за 2018 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по искова молба на Н.М.И.,
с ЕГН ********** и И.К.И., с ЕГН ********** *** за осъждането й да заплати на
ищците сумата от общо 20 000 лева, частично от общо 100 000 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно
бездействие на административен орган - кмета на Община Бургас по издаване на
заповед по §4к, ал.7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи за довършване на реституционната процедура по отношение на имот с
идентификатор 07079.654.231 по КККР, №231,
с площ от 951 кв. м., находящ се в землището на гр.Бургас,
м. Брястите по одобрената кадастрална карта на гр.Бургас, тъй като по
този начин ответникът по иска си е позволил въвличането на трети лица, в случая
продавачите на ищците, да придобият право на собственост върху посочения имот,
като впоследствие с влязло в сила решение по гр.д.№2113/2015 г. по описа на
Бургаския окръжен съд е прието, че ищците не са собственици на имота.
Претендира се и законна лихва от датата на съдебното им отстраняване 03.12.2016
година до окончателното изплащане.
В съдебно заседание, ищците -
редовно призовани, се представлява от адв. В.С. от БАК, която поддържа исковата молба и ангажира допълнителни доказателства. Претендира за присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание на 19.06.2019г., изрично уточнява претенцията на
ищците, като заявява, че претенцията е частична за сумата от 20 000 лв. от
общо 100 000 лв.
Ответникът по
иска – Община Бургас, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт
Р., оспорва
иска по
основание и размер, като претендира претенцията да бъде оставена
без
разглеждане, а при условията на евентуалност иска да бъде отхвърлен. В съдебно
заседание посочва, че не са налице
предпоставките по ЗОДОВ, за да бъде уважен иска. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност и
недоказаност предявения иск, тъй като не са
налице основанията на ЗОДОВ за ангажиране на отговорност на Община Бургас.
Първоначално исковата молба е подадена до
Районен съд Бургас срещу И. П. С., Р. П. С., Т. Р. С., К. Т. Т. и
Община Бургас. С молба от
30.05.2018 г. ищците са уточнили, че искът е насочен само срещу Община Бургас,
като твърденията им са, че са понесли имуществени вреди, равняващи се на
стойността на имота, за който е било признато по съдебен ред, че не е тяхна
собственост, като вредите са им били нанесени от служители на общината, които
като не са издали навреме индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ за
довършване на реституционната процедура по отношение на истинския собственик,
са позволили продавачите на ищците да придобият формално собствеността, която в
последствие загубват. Твърденията са, че административният орган е проявил
безедйствие като не е издал заповед по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ. С Определение № 7217
от 08.10.2018 г. по гр.д. № 1155/2018 г., Районен съд Бургас е прекратил
производството по делото и го е изпратил по компетентност на Административен
съд - Бургас. Съдът е приел, че искът не е подведомствен на гражданските
съдилища, тъй като се твърди, че вредите са причинени от бездействие на кмета
на общината да издаде заповед по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ, т.е. твърди се бездействие
на административен орган при или по повод изпълнение на административна
дейност, която му е вменена със закон.
По исковата молба, пред Административния
съд - Бургас е образувано адм. дело № 3140/2018 г. С определение № 2832 от 30.11.2018 г. (л.3-4) производството по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност между Административен съд - Бургас
и Районен съд - Бургас.
С Определение №42/18.04.2019г., постановено
по адм.дело №81/2018г., ВАС е приел, че компетентен да рагледа искавата молба
на Н.М.И., с ЕГН ********** и И.К.И., с ЕГН ********** *** е Административен
съд-Бургаси и изпратил делото по компетентност на настоящата съдебна инстанцие
за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по исковата
молба. В мотивити на ВАС, които са задължителни за настоящата съдебна инстанция,
изрично е посочено „дали е налице незаконосъобразно бездействие по смисъла на
закона и конкретно в отношенията между страните, е въпрос по съществото на
спора“. В този смисъл и при спазване на нормата на чл. 224 от АПК, съгласно която указанията на Върховния
административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при
по-нататъшното разглеждане на делото, настоящият
състав намира, че исковата молба за
допустима за разглеждане и следва да се произнесе по съществото на предявената
искова претенция.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа страна следното:
С нотариален
акт (НА) за покупко - продажба на недвижим имот № 193, т. II, рег. № 3133, дело
№ 671 от 1999 г. от 18.06.1999 г. (л.7 от гр.дело №1155/2018г.) ищците са придобили правото на собственост върху празно дворно място,
находящо се в землището на гр. Бургас, местността "Брястите", в
зоната за земеделско ползване, за което е отреден имот пл. № 231 по плана на
зоната с площ от 1000 кв.м.
С нотариален акт№142, том ІІІ, рег.№707,
д.725/1943г. (л.31-32 от гр.дело № 1155/2018г.), държавата е прехвърлила на
Трендафил Д. Георгиев правото на собственост върху нива от 22 дка, находяща се
в местността „Брястите“ , в чийно обхват попада процесния имот.
С нотариален акт №172/1953г., том ІІ, дело
№471/1953г. (л.29-30 от гр.дело № 1155/2018г.), Т. Д. е продал на три дяла от нивата от 22
дка.
Със заявление №9176/02.09.1991г. е поискано възстановяване на правото на
собственост на Т. Т. в съществуващи стари
реални граници на нива от 8820 дка, в местостта Брястите.
С протокол №10090/30.04.1993г. (л.33) на ПК е
признато и определено за възстановяване правото на собственост на Т. Т. върху
земеделски земи –нива от 8820 дка в местността „Брястовете“, а с Решение
№0777/05.09.1997г. на ПК е възстановено правото на собственост в съществуващи
стари реални граници на нива от 8820 дка в м.Брястите.
Със Заповед РД -09-100/24.03.2005г. на
Областен управител на област Бургас е удобрен ПНИ и регистър към него включващ
териториите, където се намира процесния имот в м.Брястите, землището на
кв.“Меден Рудник“ Бургас. Заповед РД -09-100/24.03.2005г. на Областен управител
на област Бургас е обжалвана в частта, досежно
имот пл.№231 и е образувано адм. дело № 782/2005г. по описа на Окръжен съд -
Бургас. С решение №І-78/04.05.2016г.,
постановено по адм.дело № 782/2005г., Окръжен съд - Бургас е отменил Заповед РД-09-100/24.03.2005г.
на Областен управител на област Бургас, с която е одобрен планът за
новообразуваните имоти за замлищенто на кв.“Меден Рудник“ , гр.Бургас, в частта
досежно имотния регистър за 32 % от имот пл.№ 3210 в местността „Брястите“ и е
върнал преписката в отменената част за ново произнасяне (л.20-21).
С решение
№І-78 от 01.02.2016 г. по гр.д. №
2113/2015 г. по описа на Бургаски окръжен съд (л.13-15 от от гр.дело №1155/2018г.), е отменено решение № 1604 от 19.10.2015 г., постановено по гр.д.
№ 8912/2014 г. по описа на Бургаски районен съд, като вместо него е прието за
установено по отношение на ищеца Т. И. Т., че ответниците А.С. С., Н.М.И.
и И.К.И. не са собственици на недвижим имот с идентификатор № 07079.654.231 с
площ от 951 кв.м., находящ се в землището на гр. Бургас, м. Брястовете по
одобрената кадастрална карта на гр. Бургас, идентичен с поземлен номер по ПНИ
на с.о. Брястовете 2 с идентификатор № 99017.117.231 и представляващ бивш имот,
находящ се в зоната за земеделско ползване в гр. Бургас, м. Брястите, за който
е бил отреден имот с пл. № 213 с площ общо 1000 кв.м.
С Определение № 373 от 15.06.2016 г. по гр.д. № 2018/2016 г. по
описа на ВКС, I-во ГО, не е допуснато до касационно обжалване посоченото
решение на Бургаски окръжен съд (л.16-19 от гр.дело № 1155/2018г. по описа на РС-Бургас).
В настоящото производство се твърди, че ищците са претърпели вреди
причинени от незаконосъобразно бездействие на административен орган - кмет на
Община Бургас по издаване на заповед по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ за довършване на
реституционната процедура по отношение на имот пл. № 231 по плана на зоната за
земеделско ползване в местността "Брястите", Община
Бургас, тъй като по този начин ответникът по иска е позволил въвличането на
трети лица, в случая продавачите на ищците, да придобият право на собственост
върху посочения имот, като впоследствие, с влязлото в сила решение по гр.д. №
2113/2015 г. по описа на Бургаски окръжен съд, съдът е приел, че Н.М.И. и И.К.И.
не са собственици на имота.
С Определение № 964/15.05.2019 г. (л.
48) съдът е конституирал страните по делото и е разпределил
доказателствената тежест; указал е на страните, че следва да докажат
фактите, на които основават своите искания или възражения. На основание чл. 133 от ГПК на ответника е дадена възможност да представи писмен огтовор, като в законоустановения срок
Община Бургас е представила такъв.
По искане на страните в хода на производството
е допусната и назначена съдебно–техническа и съдебно икономическа експертиза,
като страните са формулирали и допулните въпроси към вещото лице, изготвило
съдебно-икономическате експертиза. Видно от заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-техническата експертиза (л.100), процесният имот попада в
обхвата на сервитутна охранителна зано на продуктопроводи, собственост на
„Лукойл –Нефтохим“ АД. Съгласно одобрен ОУП на гр.Бургас, с Решение на ОС
Бургас от 21.07.2011г. имотът попада в устройствена зона „земеделски територии
със забрана за промяна на предназначението“. Строителството, което може да се
извършва в имота, се определя според Наредба №2 за застрояване на земеделските
земи на министъра на МРРБ и министъра на ЗГ. Процесният имот съвпада по
контури, граници, площ и местоположение и се намира в гр.Бургас, местност
„Брястите“.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че предявената искова претенция e
недоказана по
основание и размер по следните мотиви:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Според алинея втора на същата правна норма исковете по ал. 1 се разглеждат
по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1
- искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и
чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите.
Разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК предвижда, че незаконосъобраността на
действието или бездействието се установява от
съда, пред който е преявен искът за обезщетение.
При така посочената нормативна база, за да удовлетвори искането на ищците за
присъждане на обезщетение, съдът следва да установи кумулативното наличие на
три елемента: причиняване на вреди от незаконосъобразното бездействие на
административния орган (в случая Община Бургас);
наличие на вреди и съществуваща причинна връзка между незаконосъобразното
бездействие и настъпилите вреди в патримониума на ищците.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да изложи поотделно мотиви
във връзка с всеки от посочените елементи, както следва:
І. Относно наличието на
незаконосъобразно бездействие.
Първият елемент от фактическия състав на чл. 203, ал. 1 от АПК включва
вредите алтернативно да са причинени от незаконосъобразно действие или
бездействие на административен орган. Съдебната практика трайно приема, че
незаконосъобразно действие на администрацията е това фактическо действие, за
което или няма законова база, основа за извършването му, или ако има такава, то
e извършено в противоречие с нея. Бездействие на държавен или общински
административен орган или длъжностно лице ще е налице тогава, когато не се извърши определено материално
(фактическо) действие, което органът или длъжностното лице са задължени да извършат
по силата на закон в интерес на гражданите или на техни организации. В тази
връзка съдът намира за нужно да отбележи, че неоснователни бездействия на
административния орган по смисъла на чл. 204, ал. 4 АПК са налице само при
неизвършването на фактически, но не и на правни действия, каквито са хипотезите
на чл. 256 и чл. 257 АПК, защото юридическите действия трябва предварително да
бъдат отменени като административни актове, за да е допустимо сезирането на
съда на посоченото основание – чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изследването на въпроса дали
посоченото като вредоносно бездействие наистина е било осъществено и дали то е
причината за възникналите вреди започва с уточняване на нормативния акт и какво
фактическо действие този нормативен акт задължава административния орган или
длъжностното лице да извърши, съответно какво задължение нормативният акт е
възложил на административния орган или длъжностно лице да изпълни. Общината има
задължение да извърши поредица от правни действия, неизвършването на които
обаче не са свързани с прилагането на чл. 204, ал. 4 от АПК. В този смисъл не е налице неоснователното бездействие на
общината, твърдяно от ищците. По
делото не се спори, че относно конкретния имот е имало спор за собственост, по
който общита не е била страна. Възлагането на изработването и одобряването на
ПНИ са правни действия, които се извършват от Областния управител съгласно §4к,
ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и част от процедурата по
възстановяването на собствеността на бившите собственици. Това е така защото съгласно
§4, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗ, възстановяването,
придобиването на правото на собственост върху новообразувани имоти, се извършва
със заповед на кмета на общината, въз основа на одобрения и влязъл в сила план на
новообразуваните имоти, който за м.Брястите е одобрен със заповед на Областния
управител на Област Бургас на 24.03.2005г. Първият възможен момент, в който за
общината възнаква задължение за предприемане на действия при наличие на спор за
собственост, е след приключване на съдебното производство с влязло в сила
съдебно решение и след подаване на заявление в Община Бургас, защото общината
не е била страна в спора за собственост. След постъпване на заявлението в Община
Бургас на 18.11.2016г. е поставено началото на процедурата и не е налице
твърдяното бездействие.
Въпреки,
че липсата дори на един елемент от трите кумулативно изисквани от закона за
прилагане на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск,
настоящия съдебен състав намира за необходимо да изложи мотиви и за останалите
два елемента, а именно:
2. Относно наличието на вреди
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Имуществените
вреди по ЗОДОВ могат да се изразяват в намаляване на имуществото на ищеца
(претърпяване на вреда) или в пропускането на ползи, т. е. на бъдеща и сигурна
облага, която не е могла да настъпи в патримониума на ищеца поради незаконното
действие или бездействие на администрацията. Тази облага не може да бъде
условна, като доказателствената тежест е на ищеца.
Общият размер на
претендираните имуществени вреди са в размер на 20 000 лв. Ищците не
доказаха настъпването на имуществени вреди, поради което не е налице и вторият
елемент от чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Впрочем, само за пълнота съдът следва
да отбележи, че допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза не допринася в никаква степен за изясняване
на въпроса за претърпени вреди или пропускането на ползи.
3. Причинно - следствена връзка
Причинната връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие на
административен орган и настъпилата вреда предполага, че вредата трябва да е
пряка и непосредствена последица, закономерност и следствие от тях. Вредата е
пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени задължения
и непосредствена, когато противоправният резултат директно предпоставя вредата,
без намесата на други фактори на въздействие, т. е. увреденият не би претърпял
вредите, ако не беше незаконосъобразният акт, действие или бездействие на
държавния/ общинския орган или на длъжностното лице. На обезщетяване подлежат
единствено преките и непосредствени вреди – тези, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно
следствие от увреждането. От това следва, че преценката за наличието на
причинна връзка между твърдяната вреда и незаконосъобразна дейност следва да
преценява с оглед на правилата на нормалната житейска логика.
Доказателствената тежест за установяване на елементите на фактическия
състав на иска за обезщетение е възложена на ищците. Те са тези, които следва
да установят при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
всички от посочените елементи. В случая, в тежест на ищците е да докажат
причинно-следствената връзка между твърдяното бездействие на Община Бургас и
твърдяните от тях имуществени вреди. Както съдът вече посочи, не се установи
бездействие от страна на общината, а вредите, посочени от ищците в исковата
молба остават недоказани по основание и размер.
Следователно и третият елемент, необходим за прилагането на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не е налице.
Видно от изложените до тук
мотиви и обратно на твърденията на ищците, не е налице незаконосъобразно
бездействие на Община Бургас, осъществено при или по повод изпълнение на
административна дейност. При липсата на който и да е от посочените елементи, на
практика хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да бъде приложена и не е
възможно да бъде ангажирана отговорността на общината. В този смисъл
претендираното от ищците обезщетение, заедно със законната лихва, не следва да
бъде присъдено. Искова претенция е неоснователна и недоказана и като такива
следва да бъдат отхвърлена изцяло.
Страните по делото са предявили искане за заплащане
на разноски.
Ищците са представили списък на разноските .
В последното по делото съдебно заседание ответникът
е поискал присъждане на разноските. С оглед изхода на делото и на основание
чл.10 от ЗОДОВ в полза на Община Бургас следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски в общ размер на 978 лв., от които 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение и 878 лв. –възнаграждение на вещите лица.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд - Бургас, дванадесети
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска Н.М.И., с ЕГН **********
и И.К.И., с ЕГН ********** *** за осъждането й да заплати на ищците сумата от
общо 20 000 лева, частично от общо 100 000 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на
административен орган - кмета на Община Бургас по издаване на заповед по §4к,
ал.7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за довършване
на реституционната процедура по отношение на имот с идентификатор 07079.654.231
по КККР, №231, с площ от 951 кв. м.,
находящ се в землището на
гр.Бургас, м. Брястите по
одобрената кадастрална карта на гр.Бургас, тъй като по този начин ответникът по
иска си е позволил въвличането на трети лица, в случая продавачите на ищците,
да придобият право на собственост върху посочения имот, като впоследствие с
влязло в сила решение по гр.д.№2113/2015 г. по описа на
Бургаския окръжен съд е прието, че ищците не са собственици на имота, ведно със
законна лихва от датата на съдебното им отстраняване 03.12.2016 година до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н.М.И., с ЕГН **********
и И.К.И., с ЕГН **********,*** съдебно-деловодни разноски в размер на 828 лв.,
от които 100 лв. –юрисконсултско възнаграждение и 728 лв. –възнаграждения за
вещи лица.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: