РЕШЕНИЕ
№ 15276
гр. София, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Г.жданско дело №
20231110168283 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от А. Г. А.
срещу /ФИРМА/ искове, с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
относно обявяване за нищожна на клаузата на чл. 5 от
договор за предоставяне на потребителски кредит №
1237077 от 06.02.2023 г., и кумулативно осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 123,91
лв., представляваща платена при начална липса на
основание сума по договора.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни
права при твърденията, че на 06.02.2023 г. сключил с
ответника договор за предоставяне на потребителски
кредит № 1237077 за отпускане на заем в размер на 550 лв.
1
Поддържа, че кредитът е следвало да бъде изплатен за 22
дни, като освен главницата е трябвало да се върне и сумата
в размер на 13,59 лева, представляваща лихва, която
представлявала 2,47 % от заемната сума. Посочва, че
уговореният ГПР бил 49,90 %. Твърди се, че в договора не е
посочено какъв е размерът за предоставяне на
поръчителството, а след усвояване на заемните средства
ищецът установил, че е начислена по кредита и сумата от
123,91 лв. – такса за обезпечение с поръчителство. Твърди
се, че изборът на поръчител е уговорен като неотменим и
доброволен. Заявява, че всички дължими суми по договора
са платени от ищеца. Счита, че договорът за предоставяне
на потребителски кредит е нищожен, поради противоречие
с разпоредбите на ЗПК, тъй като не била спазена формата
по чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Развива аргументи, че към ГПР
ответникът следвало да включи и таксата за гарант, тъй
като сключването на договор за поръчителство било
условие за отпускането на кредита. По отношение на
клаузата на чл. 5 от процесния договор, счита че е
неравноправна и нищожна, уговорена в противоречие с чл.
143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал.4, чл. 19, ал.1 и
4 от ЗПК. Твърди се, че сключването на договор за
гаранция е задължително условие. Релевира доводи, че е
изплатил изцяло процесния кредит, включително сумата в
размер на 123,91 лв., въз основа на нищожна според ищеца
клауза.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК е представил
2
отговор на исковата молба, с който излага съображения за
неоснователност на исковата претенция. Сочи, че били
спазени всички изисквания на ЗЕДЕУУ. Оспорва
предоставянето на поръчителство да е било условие за
сключване на процесния договор. Счита, че договорът за
поръчителство е отделно облигационно правоотношение,
по което не е страна. Твърди, че ГПР е изчислен по
предвидената в съответствие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК
методология, както и че е предоставил цялата необходима
информация на ищеца във връзка с формирането му.
Твърди, че ищецът е имал право да се откаже от договора
като не е упражнил това свое право.
В съдебно заседание ищецът А. Г. А., редовно призован,
не се явява лично, не се представлява. С молба с вх. №
178621/31.05.2024г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковите претенции.
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, представлява се от юрисконсулт Г., която
поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне
на исковите претенции.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12
ГПК приема за установено от фактическа и правна страна
3
следното:
Съдът с определението си, постановено по реда на чл.
140 от ГПК е отделил като безспорен и ненуждаещ се от
доказване релевантния за спора факт, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит № 1237077 от
06.02.2023г., с който /ФИРМА/, като заемодател е
предоставило на А. Г. А., като заемател, паричен заем в
размер на 550,00 лева, който е следвало да се върне на 29
дневни вноски. Общата сума която е следвало да върне
ищецът по договора възлиза на сумата в размер на 563,59
лева, включваща 550,00 лева главница и 13,59 лихва, при
лихвен процент от 40,99 % и ГПР от 49,90 лева.
В чл. 5 от договора страните договорили, че заемната
сума се обезпечава с поръчителство, предоставено в полза
на дружеството, заемодател. Договорът за поръчителство се
сключва не по късно от края на работния ден, в който е
отпуснат заемът. С чл. 5 от договора страните също така
уговорили, че при одобряване от Дружеството на така
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката
свързана с обезпечението, не може да се отмени, нито от
Заемателя, нито от лицето предоставило обезпечението,
като одобряването на обезпечението се извършва чрез
одобряване на заема. По делото в тази връзка е приет
договор за гаранция /поръчителство/, сключен между
********************, като гарант и А. Г. А., като клиент.
От изслушаната съдебно-техническа експертиза се
4
установява, че при попълване на формуляра за
кандидатстване за кредита на интернет страницата на
ответника – ******************** потребителите трябва на
стъпка 2 да изберат гарант /поръчител/, като избора следва
да е или посочения от ответното дружество -
********************, или по избор на клиента, като
вещото лице е установило, че за периода от 2021г. до 2023г.
включително, общо 48 кредита са отпуснати от /ФИРМА/ с
поръчител физическо лице. Експертизата безспорно
установява, че на 06.02.2023г. в 12:16 часа ответникът е
изпратил на ищеца имейл съобщение, съдържащо
преддоговорна информация /СЕФ/, договор за
потребителски кредит № 1237077 от 06.02.2023г. и ОУ към
него, като ищецът е потвърдил сключването на договора на
06.02.2023г. чрез SMS съобщение, изпратено в 12:32 часа, с
текст „FER PRIEMAM“ от номер ***************.
По делото бе допусната и изслушана и съдебно
счетоводна експертиза. От изслушаната по делото
експертиза се установява, че крайният срок за издължаване
на кредита е 28.02.2023г. Вещото лице е установило, че
заемната сума е усвоена на 06.02.2023г., като от ищеца е
заплатена сумата в размер на 687,50 лева, съгласно
разписка № 0500017891646415, приета по делото, от която е
задържана сумата в размер на 563,59 лева и отнесена по
договора за кредит, а остатъка от 129,91 лева е отнесена към
договора за гаранция, като в о.с.з. вещото лице посочи, че
5
сумата не е задържана от /ФИРМА/, а е наредена към
правоимащото да я получи лице. Вещото лице е
установило, че ГПР е формиран от сумата за главница и
лихва, като ако се прибави и сумата, заплатена по договора
за гаранция ГПР възлиза на стойност от 396,55%.
По гореустановеното съдът прави следните правни
изводи: По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД
относно обявяване за нищожна на клаузата на чл. 5 от
договор за предоставяне на потребителски кредит №
1237077 от 06.02.2023 г.
Безспорно установено по делото е, че на 06.02.2023 г.
ищецът е сключил с /ФИРМА/ договор за потребителски
кредит № 1237077 от разстояние, като е бил предоставен
кредит в размер на 550,00 лева, който е следвало да се върне
до 28.02.2023г., ведно с лихва в размер на 13,59 лева и такса
гарант в размер на 123,91 лева. По делото също така съдът
приема, че безспорно се установи, че по договора за кредит
и за поръчителство ищецът е заплатил общо сума в размер
на 687,50 лева, разпределена, съобразно горепосоченото.
Няма спор и относно това, че съгласно изискване на
горепосочения Договор, ищецът е трябвало да предостави
обезпечение по кредита, изразяващо се в поръчителство от
****************** в полза на ответното дружество, като за
това А. А. трябвало да заплати такса от 123, 91 лева. Не се
спори по делото наличието на сключен договор за
поръчителство с ищеца, по силата на който
6
******************, като гарантът се е задължило да
отговаря солидарно с ищеца пред заемодателя за
изпълнението на всички задължения, произтичащи от
договора за кредит.
Спорно по делото е нищожна ли е клаузата по чл. 5 от
процесния договор.
Според чл. 5 от договора заемът се обезпечава с
поръчителство, за което кредитополучателя заплаща такса
в горепосочения размер от 123, 91 лева, която сума не е
включена в ГПР. Освен това се установи, че на тази
уговорка ищецът не е могъл да влияе, тя е била налична в
договора преди сключването му, независимо че му е
изпратена преддоговорна информация /СЕФ/.
Възражението на ответника, че ищецът има избор и сам е
избрал да сключи договор за предоставяне на гаранция
съдът намира за неоснователно, доколкото изискването за
сключване на договора е уредено в договора за
потребителски кредит и в ОУ, като е без значение каква
опция ще бъде избрана от клиента, дали ще избере договора
да бъде обезпечен с поръчител, посочен от дружеството –
заемодател, или с лично избран такъв, и при двете хипотези
изискването е налично в договора, преди сключването му;
при втората хипотеза дори е неосъществимо и заемателя
рискува да не бъде одобрена поръчката му, тъй като личен
гарант трудно би осигурил в рамките на един ден. Установи
се безспорно по делото, че от заплатените от ищеца суми,
7
отнесени по договора за поръчителство са суми в размер на
123,91 лева. Това обстоятелство безспорно се установява и
от представената от ответника Преддоговорна информация,
където в т. 4.3 изрично е посочено, че разхода от 123, 91
лева, който заемателя ще направи при сключване на
договора за гаранция, не се включва в ГПР по кредита, тъй
като не влиза в общия разход по кредита, съгласно § 1, т. 1
от ЗПК, доколкото касае допълнителна услуга, която не е
задължително условие за предоставяне на кредита. Съдът
приема, че уговорката съдържащата се в чл. 5 от договора
за кредит е неравноправна и поради това нищожна.
Кредиторът разполага със задължение и с достатъчно много
източници на информация, за да оцени предварително
кредитоспособността на потребителя /чл. 16 ЗПК/ и ако
оценката му е лоша, той вместо да сключи договор може да
откаже да предостави кредит /чл. 18 ЗПК/. В случая,
включването на клаузата за обезпечение на задълженията
по кредита чрез поръчителство на посочено и одобрено от
кредитора дружество, за което се дължи отделно
възнаграждение, противоречи освен на закона и на добрите
нрави, а също така е налице заобикаляне на закона. На
практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задължението на кредитора за предварителна оценка на
кредитоспособността на длъжника върху последния и води
до допълнително увеличаване на размера на задълженията
му. Посоченото води до извод, че чл. 5 от договора за кредит
съдържа клауза, която е неравноправна по смисъла на ЗЗП,
8
а това я прави нищожна поради противоречие на чл. 146,
ал. 1 ЗЗП, т. е. на закона. Предвиденото в чл. 5 от договора
накърнява и добрите нрави, основание за нищожност
предвидено в чл. 26 ЗЗД. Неоснователно е възражението на
ответника, че сключването на договор за поръчителство не
е задължително условие за получаване на кредита, тъй като
ищецът е могъл да посочи избрано от него лице за
поръчител. Това е така, тъй като и в двата случая е нужно
предварително одобрение от кредитора. По този начин
длъжникът и настоящ ищец не е могъл предварително да се
увери в крайния размер на задълженията по договора за
кредит и с това е нарушена разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т.
19 ЗЗП, приложим на основание чл. 24 ЗПК. Съдът намира,
че сключването на договора за поръчителство не е било
задължително, доколкото в чл. 5. 7 от ОУ за договора за
кредит е посочено, че кредитополучателят може да
предложи на заемателя различни условия за сключване на
договор, сред които е и сключване на договор за заем без
предоставянето на обезпечение. Посочено е също, че
дружеството може да откаже сключване на договор за
кредит – чл. 5. 5. от ОУ. Всичко това показва, че сключения
договор за поръчителство обслужва единствено и само
кредитора по него, който при наличие на възможност да
откаже ако намери, че няма достатъчно гаранции за
кредитоспособността на заемателя или да му предложи
договор без поръчителство е поставил като условие за
сключване на договора за кредит именно наличието на
9
поръчителство с избран от него гарант. От това следва
извода, че кредиторът не е изпълнил задължението си по
чл. 16 ЗПК.
Съдът намира, че нищожността на клаузата по чл. 5 от
договора за кредит обуславя извода, че правните последици
свързани с тази клауза отпадат с обратна сила.
След като е установена нищожността на клаузата на чл.
5 от договора то основателна е претенцията на ищеца с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 123,91
лв., представляваща платена при начална липса на
основание сума по договора. По този иск ищецът доказа
заплащане на сумата, а при доказване на това
обстоятелство, в доказателствена тежест на ответното
дружество бе да докаже основание за задържане на сумата,
като последното не се установи в производството.
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Ищецът
е заплатил държавна такса в размер на 100,00 лева и сумата
в размер на 300,00 лева за изслушване на експертиза. Или
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на
400,00 лева. Съответно процесуалният представител на
ищеца – /ФИРМА/, БУЛСТАТ ****************, с адрес на
упражняване на дейността в
********************************* претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на
10
чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата в размер на 960,00
лева с ДДС по двата предявени иска, доколкото същият е
оказал безплатна правна помощ на ищеца. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, от
който е видно, че страните са уговорили процесуално
представителство в горепосочената хипотеза, както и
доказателства от които е видно, че /ФИРМА/ е
регистрирано по ЗДДС. В последно о.с.з. процесуалният
представител на ответника направи възражение за
прекомерност. Съдът счита за основателно искането с
правно основание чл. 78, ал.5 от ГПК. Налице е
несъответствие между размера на възнаграждението и
усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права, както и с обема на извършената работа. Делото не се
отличава нито с правна, нито с фактическа сложност.
Налице е многобройна и непротиворечива съдебна
практика, подробно цитирана в исковата молба. По тази
причина съдът приема, че на процесуалния представител
на ищеца следва да се присъди възнаграждение, което е под
минимално определеното, а именно от по 200 лева за двата
уважени иска. С оглед на тълкуването дадено в решението
по дело С-438/2022 г. на Съда на Европейския съюз,
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения не следва да се прилага и
съдът не е ограничен с минимума, посочен в нея.
Изявлението за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 от
11
Закона за адвокатурата обвързва съда и той не дължи
проверка в основното производство за съществуването на
посочената хипотеза. Така на процесуалния представител
на ищеца следва да се присъдят общо разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева с ДДС.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата на чл. 5 от
Договор за потребителски кредит № 1237077/06.02.2023 г.,
сключен между /ФИРМА/, ЕИК *********************,
като кредитодател и А. Г. А., ЕГН **********, като
кредитополучател, на основание чл. 26, ал.1,пред.2 от ЗЗД,
вр.чл. 143 от ЗЗП.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********************* ДА
ЗАПЛАТИ на А. Г. А., ЕГН **********, сумата в размер на
123,91 лв., представляваща платена при начална липса на
основание сума по Договор за потребителски кредит №
1237077/06.02.2023 г., сключен между /ФИРМА/, ЕИК
*********************, като кредитодател и А. Г. А., ЕГН
**********, като кредитополучател
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********************* ДА
12
ЗАПЛАТИ на А. Г. А., ЕГН **********, сумата в размер на
400,00 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********************* ДА
ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, БУЛСТАТ ****************, с
адрес на упражняване на дейността в
*********************************, сумата в размер на
480,00 лева с ДДС, адвокатско възнаграждение, присъдено в
хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13