№ 6613
гр. * 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯ*А
при участието на секретаря Б**
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯ*А Гражданско дело №
20241110115746 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.04.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ІII ГО, сто петдесет и пети
състав
На осемнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯ*А
Секретар Биляна Кири*а
1
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоя*а
гражданско дело номер 15746 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по ис*а молба на ЗАД “*” АД, с ЕИК * със седалище и
адрес на управление: гр. * ул. „*“ № 2, представлявано от изпълнителните директори ** И*
и **, против ЗК „*“ АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. * бул. „*“ № *,
представлявано от изпълнителните директори * Ищецът, чрез процесуалния си
представител, твърди, че депозирал заявление за издаване на за*ед по чл. 410 от ГПК, по
което било образувано гр.д. № 3599/2024 г. по описа на СРС, 155 състав, като по *од на
дадени от съда указания предявява настоящия уста*ителен иск. Твърди, че на 02.07.2019 г.,
около 13 ч. на републикански път I-9, на 97,5 км по посока гр. *, било реализирано ПТП с
участници: лек автомобил „БМВ *“, с рег. № *, и лек автомобил „*“, с рег. № * при което
настъпили вреди, включително и на трети участник в движението. За настъпилото ПТП бил
съставен протокол за ПТП № 1722081 от 02.07.2019 г. Също така твърди, че към момента на
настъпване на ПТП-то по отношение на увредения лек автомобил „*“, с рег. № * имало
валидна застра*ка „*“, сключена с полица № **********, с период на покритие от
09.11.2018 г. до 08.11.2019 г., а по отношение на лек автомобил „БМВ *“, с рег. № *, имало
сключена задължителна застра*ка „* при ответника. Излага твърдения, че по *од подадено
уведомление за щета при ищеца била образувана преписка по щета № 13019030105012, по
която ищецът платил на увреденото лице обезщетение в размер на 18 629,45 лв., като
направил и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. По *од на отправена регресна покана
ответното дружество признало задълженията до размера от 16 427,19 лв. и на 21.08.2020 г.
извършило частично плащане. Твърди, че ответното дружество останало задължено за
сумата от 2 202,26 лв., като дължало и лихва за забава. Моли съда да поста*и решение, с
което да приеме за уста*ено по отношение на ответника, че ЗК „*“ АД дължи на ЗАД “*” АД
сумата от 2 202,26 лв. - главница, представляваща остатък от дължимо застра*ателно
обезщетение по преписка по щета № 13019030105012, сумата от 726,81 лв. - лихва за забава
за периода от 18.01.2021 г. до 18.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа ис*ата
молба, оспорва от*ора. Моли съда да уважи ис*ите претенции, претендира направените по
делото разноски.
В законоуста*ения срок е постъпил от*ор на ис*ата молба по смисъла на чл. 131 от
ГПК от ответното дружество ЗК „*“ АД. Ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва ис*ете по ос*ание и размер. Оспорва изложените твърдения в обстоятелствената
част на ис*ата молба. Твърди, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 16 427,19 лв.,
която сума съответства на 80 % от действителната стойност на увредения лек автомобил, с
2
включени ликвидационни разноски от 15 лв. и разходи за репатриране в размер на 77,40 лв.,
с което е възста*ил претендираните вреди. Оспорва предявената претенция за лихва за
забава като неос*ателна. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли ис*ите
претенции, като възложи направените по делото разноски в тежест на ищеца, прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
от*ора на ис*ата молба. Моли съда да отхвърли ис*ите претенции като неос*ателни и
недоказани, претендира направените по делото разноски.
Така предявените ис*и претенции са с правно ос*ание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.
1 от ГПК във връзка с чл. 412, ал. 1 и ал. 3 от КЗ във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз ос*а на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за уста*ено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното гр.д. № 3599/2024 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
28.12.2023 г. съдът е издал за*ед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която ЗК „*“ АД е осъдено да заплати на ЗАД „*” АД сумата от 2 202,26 лв. –
главница, представляваща дължимо застра*ателно обезщетение по щета № 13019030105012,
сумата от 726,81 лв. – лихва за забава за периода от 18.01.2021 г. до 18.01.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.01.2024 г. до изплащане на вземането, а
също и сумата от 108,58 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 58,58 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По *од на
подадено възражение и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок
заявителят ЗАД „*” АД, ищец в настоящото производство, е предявил уста*ителен иск
срещу длъжника.
От приетия като доказателство заверен препис от Протокол за ПТП № 1722081 от
02.07.2019 г., съставен от мл. автоконтрольор при ОД МВР - * се уста*ява, че на 02.07.2019 г.
на републикански път I-9, на около 97,5 км в посока гр. *, е било реализирано ПТП с
участници: лек автомобил „БМВ *“, с рег. № *, управляван от собственика *, и лек
автомобил „*“, с рег. № * управляван от ** собственост на „**“ ЕООД, при което били
причинени вреди.
От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от комбинирана
застра*ателна полица № ********** от 06.11.2018 г., е видно, че между „**“ ЕООД, в
качеството му на собственик на лек автомобил „*“, с рег. № * и ищ*ото дружество, е бил
сключен до*ор за застра*ка “*” и „Злополука“ със срок на покритие от 09.11.2018 г. до
08.11.2019 г.
От представената и приета като доказателство по делото справка от Гаранционния
фонд е видно, че по отношение на лек автомобил с рег. № *, е имало сключена задължителна
застра*ка „* при ответника, с период на покритие от 07.11.2018 г. до 07.11.2019 г., като
същата е била прекратена на 23.08.2019 г.
3
От приетите по делото писмени доказателства се уста*ява, че при ЗАД „*” АД е била
образувана преписка по щета № 13019030105012, по *од постъпило уведомление, по която
щета на 27.09.2019 г. застра*ателят е определил обезщетение в размер на 18 537,05 лв., която
сума е била платена на увреденото лице на 07.11.2019 г., а на 09.08.2019 г. е платило на „*
ЕООД, предоставило пътна помощ, сумата от 209,20 лв.
От представената и приета по делото покана е видно, че на 19.11.2019 г. ищецът е
поканил ответника да възста*и платено застра*ателно обезщетение по щета №
13019030105012 в размер на 18 614,45 лв. и направените ликвидационни разноски в размер
на 15 лв. Видно от представено извлечение от сметката на ищеца, на 21.08.2020 г.
ответникът е наредил парична сума, в която е включена сумата от 16 427,19 лв.по процесната
щета.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
уста*ява механизмът на настъпилото ПТП, съответствие на описаните в опис-заключение на
застра*ателя щети на механизма на ПТП-то, както и стойността на причинените щети към
датата на настъпване на застра*ателното събитие, като стойността на причинените щети към
датата на настъпване на застра*ателното събитие по средни пазарни цени на материалите и
труда, необходим за отстраняване на *редите по лек автомобил „*“, с рег. № * при ремонт с
*и части без начислен ДДС е 13 093,73 лв., а с начислен ДДС – 15 712,48 лв. Вещото лице
също така уста*ява, че средната пазарна стойност на автомобила към момента на
настъпилото ПТП е 20 125 лв.
При така уста*ената фактическа обста*ка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно уста*ено, че към момента на настъпване на застра*ателното
събитие е било налице валидно застра*ателно правоотношение между увреденото лице и
ищ*ото застра*ателно дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 1 от КЗ се урежда регресното право на
застра*ателя по имуществена застра*ка „*“ да претендира платеното от третото лице,
причинило *редата на застра*аната вещ или от не*ия застра*ател по застра*ка „*.
Застра*ателят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които застра*аният има
срещу третото лице или не*ия застра*ател.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че ищ*ото дружество и
собственикът на увредения лек автомобил са имали сключен до*ор за застра*ка „*“. В срока
на действие на до*ора и в рамките на покритите от застра*ката рис*е, застра*аният
автомобил е бил увреден, в резултат на настъпилото ПТП, при което са нанесени щети на
лек автомобил „*“, с рег. № В4579ВР. На ос*ание сключения до*ор за застра*ка „*“ и
настъпило застра*ателно събитие ищ*ото дружество е платило застра*ателно обезщетение в
размер на 18 629,45 лв., с включени ликвидационните разноски в размер на 15 лв. Предвид
извършеното плащане, ищецът е встъпил в правата на застра*ания срещу ответника, в
качеството му на застра*ател по застра*ка „* на прекия причинител на вредите.
4
Ищецът, в качеството му на застра*ател по имуществена застра*ка, изплатил
застра*ателно обезщетение на увреденото лице, може да предяви вземанията си по реда на
чл. 412, ал. 1 от КЗ направо към застра*ателя по застра*ка „* на причинителя на вредите.
Съгласно последната разпоредба застра*ателят по имуществена застра*ка встъпва в правата
на увреденото застра*ано лице до размер на платеното застра*ателно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Съдът, с оглед на събраните доказателства,
включително и изслушаното заключение на вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза, приема, че вредите – предмет на обезвреда от застра*ателя, са в
причинна връзка с настъпилите вреди в резултат на ПТП, като в конкретния случай причина
за настъпилото ПТП са действията на водача на лек автомобил „БМВ *“, с рег. № *. По
делото е безспорно уста*ено, че вината за настъпилите вреди са действията на водача на
последния автомобил. По отношение на размера на вредите, съдът приема, че те възлизат на
15 712,48 лв. с включено ДДС, видно от заключението на вещото лице по назначената
експертиза, което съдът цени наред с останалите събрани по делото доказателства. Ето защо
и в полза на увреденото лице, в случая собственика на автомобила, е възникнало право да
иска обезвреда на ос*ание чл. 45 от ЗЗД. С оглед на извършеното плащане и встъпването на
застра*ателя в правата на застра*аното лице срещу застра*ателя на причинителя на вредата,
съдът намира, че са налице ус*ията за ангажиране на от*орността на ответника, съгласно чл.
412 от КЗ.
С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че е налице фактическия състав на чл.
412 от КЗ и в полза на ищеца е възникнало право да встъпи в правата на пострадалото лице
до размера на обезщетение на стойност 15 712,48 лв. с ДДС и на направените
ликвидационни разходи от 15 лв. или обезщетението е в общ размер от 15 727,48 лв. По
делото е безспорно уста*ено, че ответникът е платил по процесната щета сума в размер на
16 427,18 лв. Ето защо съдът намира ис*ата претенция за ос*ателна, но недоказана по
размер, поради което и следва да бъде отхвърлена.
С оглед неос*ателността на претенцията за заплащане на платеното от застра*ателя
обезщетение, съдът намира за неос*ателна и претенцията за присъждане на лихва за забава,
поради което същата следва да бъде отхвърлена.
Съдът намира за неос*ателно и искането за заплащане на законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 19.01.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, поради което същото следва да бъде отхвърлено.
По отношение на претенцията за уста*яване размера на дължимите в за*едното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в за*едното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели от*орността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
разноски не следва да бъдат присъждани.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ищеца искане за
присъждане на направените по делото разноски, на ос*ание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът
5
намира същото за неос*ателно, поради което разноски в полза на ищеца не следва да бъдат
присъждани.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на направените по делото разноски, на ос*ание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК,
съдът намира същото за ос*ателно, съразмерно с отхвърлената част от ис*ите претенции,
като в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в
размер на 300 лв., от които: сумата от 200 лв. – платено възнаграждение за вещо лице и
сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените ис*и претенции от ЗАД “*” АД, с ЕИК * със седалище и
адрес на управление: гр. * ул. „*“ № 2, представлявано от изпълнителните директори ** И*
и **, против ЗК „*“ АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. * бул. „*“ № *,
представлявано от изпълнителните директори * с правно ос*ание чл. 422 във връзка с чл.
415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 412, ал. 1 и ал. 3 от КЗ, за уста*яване по отношение на
ответника, че ЗК „*“ АД дължи на ЗАД „*” АД сумата от 2 202,26 лв. /две хиляди двеста и
два лева и двадесет и шест стотинки/ – главница, представляваща дължимо застра*ателно
обезщетение по щета № 13019030105012, сумата от 726,81 лв. /седемстотин двадесет и шест
лева и осемдесети една стотинки/ – лихва за забава за периода от 18.01.2021 г. до 18.01.2024
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.01.2024 г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА ЗАД “*” АД, с ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. * ул. „*“ №
2, представлявано от изпълнителните директори ** И* и **, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „*“ АД, с
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. * бул. „*“ № *, представлявано от
изпълнителните директори * на ос*ание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, сумата от 300 лв. /триста
лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6