РЕШЕНИЕ
№ 2769
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20251110209069 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран жалба от Р. В. Б. с адрес: ххх с ЕГН:
********** против Наказателно постановление № 25 – 4332 – 010576,
издадено на 16.05.2025г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“
СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания
глоба в размер на по 50 лева за извършени нарушения на чл. 137а, ал.1 и 104А
от ЗДвП.
В бланкетна жалба се навеждат оплаквания, че жалбоподателят не е
извършил вменените му административни нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят Р. Б. - редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Административно наказващият орган – Началник група в СДВР, отдел
,,Пътна Полиция“ СДВР – редовно призован, не се явява и не се представлява.
В писмени бележки от упълномощен гл. юрисконсулт се оспорва жалбата като
се иска от съда да остави същата без уважение като потвърди наказателното
постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
1
При извършена служебна проверка съдът намира, че жалбата е
подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 17.04.2025г., около 10:05ч., в град София, по бул.,,Васил Левски“, с
посока на движение от бул.,,Княз Александър Дондуков“ към ул.,,Врабча“,
жалбоподателят Р. Б. управлявал товарен автомобил ххх и до номер 108 бил
забелязан от свидетелите ххх – и двамата моторизиран пътен полицейски
патрул, че управлява МПС – то без поставен обезопасителен колан при
наличието на такъв и използва мобилен телефон по време на движение, без
устройство, позволяващо използването без участие на ръцете.
Водачът бил спрян от двамата свидетели, които потърсили съдействие от
отдел ,,Пътна Полиция“ към СДВР. На място се отзовал мл. автоконтрольор
ххх, който по сведения на двамата свидетели хххх съставил на водача Р. Б.
АУАН. В акта било посочено, че същият се съставя по данни на свидетели –
очевидци, като е връчен лично на жалбоподателя и подписан от него без
възражения. Въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като обективна и
подкрепена от събраните по делото доказателства. Видно от показанията на
свидетелите ххх е, че жалбоподателят Р. Б. е управлявал МПС без поставен
обезопасителен колан при наличието на такива в МПС и използва мобилен
телефон по време на движение с участието на ръцете си, без да използва
устройство, позволяващо му свободни ръце, което било възприето
непосредствено и от двамата. Именно техният сигнал послужил като
основание свидетелят ххх да се отзове на място и състави АУАН. Съдът
кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни, логични и
непротиворечиви. Същите се подкрепят и от приобщените по реда на чл. 283
от НПК писмени доказателства.
При извършена служебна проверка по съставяне на АУАН и издаване на НП
съдът не констатира наличие на допуснати нарушения на процесуалните
2
правила. И двата акта съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, извършеното нарушение е описано ясно, точно и конкретно, като
е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация. При
съставяне на двата акта са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН. В случая не е налице несъответствие между отразените факти и правна
квалификация, обуславящи наличие на съществено процесуално нарушение.
С оглед на така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните по делото доказателства съдът приема, че със своето поведение
жалбоподателят Р. В. Б. е извършил вменените му административни
нарушения по чл.137А, ал.1 ЗДвП и по чл.104А ЗДвП.
От обективна страна и двете изпълнителни деяния са формални и се считат за
извършени чрез действие. По делото са налице безспорни доказателства, че
жалбоподателят е бил ,,водач“ по смисъла на & 6 т.25 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, като по време на управляваното то него моторно
превозно средство – товарен автомобил, който е бил в движение, не е поставил
обезопасителен колан, с който превозното средство е било оборудвано като
същевременно не са налице данни за отпадането на наказуемостта и
приложението на привилегирования състав по ал.2. Също така
жалбоподателят е използвал мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, без устройство, позволяващо използването на телефона
без участие на ръцете му.
От субективна страна и двете нарушения са умишлени и се считат за
извършени при форма на вина пряк умисъл. Деецът е съзнавал, че управлява
МПС и притежава качеството на негов водач, като същевременно не е бил с
поставен обезопасителен предпазен колан и е използвал мобилен телефон по
време на движение.
По отношение на наказанията съдът приема, че административно наказващият
орган коректно е санкционирал жалбоподателя, прилагайки разпоредбата на
чл.183, ал.4, т.6 и т.7 от ЗДвП, които отговарят на вменените нарушения и
поради строго регламентирания размер от 50.00 лева, същите и не подлежат на
последваща редукция.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения обуславящи отмяната на наказателното
постановление на процесуално основание.
3
Поради тази причина и съдът намира, че обжалваният акт е правилен,
поради което и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото жалбоподателят Р. В. Б. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 80.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение и 05.00 лева по сметка на СРС в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25 – 4332 – 010576,
издадено на 16.05.2025г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“
СДВР, с което на Р. В. Б. с адрес: ххх, с ЕГН: ********** са наложени
административни наказания глоба в размер на по 50 лева за извършени
нарушения на чл. 137А, ал.1 и 104А от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал. 4 от ЗАНН ОСЪЖДА Р. В. Б. с адрес:
ххх, с ЕГН: ********** да заплати по сметка на СДВР сумата от 80.00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение и 05.00 лева по сметка на
СРС в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му пред АССГ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4