Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Асеновград, 27.04.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІV граждански състав на двадесет и пети февруари две хиляди
и двадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
При секретаря НЕДЕЛИНА РАБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гражданско дело № 2769 по описа за 2019г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл.178 ЗМВР, чл. 86 ЗЗД.
И.А.А., с
адрес *** моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена Главна дирекция Пожарна безопасност и
защита на населението МВР с адрес гр София , ул „Пиротска“ № 171 А, да му заплати сумата от 1662лв главница, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за 257часа за периода от
10.12.2016г до 10.12.2019г в резултат на преизчисляване на положен нощен труд,
обезщетение за забава върху главницата в размер на 214лв за периода 31.01.2017г до 25.11.2019г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането. Твърди, че от 07.11.1994г работи в системата на МВР
като командир на екип в група
Пожарогасителна и спасителна дейност на РСПБЗН Асеновград към Регионална дирекция ПБЗН Пловдив.
Съгласно ЗМВР заеманата от ищеца длъжност е със статут на държавен служител. За
периода 10.12.2016г-10.12.2019г ищецът е изпълнявал служебните си
задължения на смени, всяка от които с
продължителност от 24 часа, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на
работното време. За този период е положил общо 1800 часа нощен труд, който при
преизчисляването му с коефициент 1,143 възлиза на 2057 часа дневен труд.
Твърди, че по силата на чл. 178 ЗМВР към основното месечно
възнаграждение се изплаща допълнтелно възнаграждение за извънреден труд , а
съгласно чл. 179 ЗМВР се дължи допълнително възнаграждение за полагане на труд на официални празници,
изчислявани съгласно Заповед на Министъра на вътрешните работи. Наредбата за
структурата и организацията на работната
заплата предвижда преизчисление на положения нощен труд. В Наредба № 8121 з-776/29.07.2016г, 8121з-40/15.01.2015г на МВР
липсва изрична регламентация на преизчисляването на нощния труд в
дневен, , поради което и намира приложение НСОРЗ. На ищеца не са изплатени 257часа положен извънреден труд ,
който при преизчисляване следва да бъде
компенсиран с по 6,47лв, така че дължимото възнаграждение на ищеца е в размер
на 1662лв. Поради неизпълнение
задължението на работодателя да изплати трудовото възнаграждение, той е
изпаднал в забава и дължи обезщетение , считано от първото число на месеца,
следващ месеца на дължимото плащане. Ангажира доказателства, претендира
разноски.
Ответникът, в постъпилия в предвидения срок
отговор, счита иска допустим, но
неоснователен. Не оспорва, че през процесния период ищецът е бил в служебно
правоотношение с ответника. Оспорва иска по основание и размер. Счита твърденията на ищеца за преизчисляване
на нощния труд по реда на НСОРЗ за неоснователни, като твърди, че този ред е
неприложим, тъй като ищецът е държавен служител и неговото служебно
правоотношение е уредено в специалния ЗМВР, а правилото за преизчисляване на
нощния труд се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е
регламентирана различна нормална продължителност на дневния и нощния труд от 8
часа дневен труд и 7 часа нощен труд при 5 дневна работна седмица, а съгласно специалния ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР с часа дневно
и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като е предвидено при работа
на смени полагането на нощен труд като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24 часов период. Поради това счита неприложимо правилото
за преизчисляване на положения нощен труд. Оспорва и твърдението на ищеца, че
положеният нощен труд следва да се преизчисли като извънреден, тъй като в ЗМВР
е регламентирано изплащането на допълнително възнаграждение за нощен труд, чийто размер се определя със заповед на
Министъра на вътрешните работи, а извънредният труд е регламентиран като работа
извън редовното работно време, което за служителите от категорията на ищеца се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд. Оспорва като неоснователна и
претенцията за лихви. Ангажира доказателства,
претендира разноски.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното: Ищецът
служи като командир на екип в група
в РС Пожарна безопасност и защита на населението – Асеновград към РДПБЗН
гр Пловдив(л.4). Със Заповед № 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните
работи е разпоредено за всеки отработен нощен час или за част от него между
22,0ч и 06.00ч на държавните служители да се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв, а за работа през дните на
официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на
държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение в размер на
удвоения размер на ОМВ. Представените и приети по делото приложени на л.18-22вкл
писмо от 29.08.2011г на МТСП и правна консултацияпо прилагането на чл. 187 ал.1 вр. ал.3 ЗМВР на проф. Мръчков не са писмени доказателства по смисъла на ГПК и не
се коментират. Ищецът полага труд съобразно длъжността му на 24 часови смени
съгласно утвърдени графици(протоколи за отчитане на отработеното време в РСПБЗН
Асеновград между 22.00ч и 6.00ч за периода от 01.10.2016г до 31.12.2019 г - л.24-62вкл).
Съгласно заключението на допуснатата
ССчЕ, неоспорено от страните ищецът е отработил за периода
10.12.2016г-10.12.2019г 208 нощни смени по 8 часа или общо 1663 нощни часове,
както следва: 2016г – 40 часа, 2017г-568 часа, 2018г – 536 часа, 2019г –
519часа. Видно от заключението, положеният нощен труд не е бил преизчислен с
коефициент в дневен труд, а отработените 1663часа нощен труд преизчислени в
дневни съгласно Наредба за структурата и организацията на работната заплата с
коефициент 1,143 възлизат на 1900,80часа , като размерът на допълнителните
часове е равен на 237,80часа. Въз основа на това екпертът сочи, че на ищеца не
е заплатено допълнително
възнаграждение в резултат на преизчисляване
на нощните часове в дневни, а ежемесечно за действително положеният нощен труд
е заплащано допълнително възнаграждение по 0,25лв/час. Като размер на брутното допълнително
възнаграждение за положените часове
нощен труд, изчислено като извънреден труд с 50% завишена часова ставка за
исковия период дава сумата от 1704,70лв, с размер на обезщетението за забава върху
сумата от 01.02.2017г до предявяване на иска -11.12.2019г - 225,82лв.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Предявени са кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 178 ЗМВР – за заплащане на допълнително ТВ
за периода 10.12.2016г-10.12.2019г, както и с правно
основание чл. 86 ЗЗД - за заплащане обезщетение за забава върху главницата.
По допустимостта: Исковете са допустими, като предявени в предвидения от чл. 358 ал. 1 т. 3
от КТ тригодишен срок, ищецът е активно легитимиран да ги предяви с оглед
твърденията за неизплатено допълнително
ТВ.
Разгледани по същество:
По
иска с правно основание чл. 178 ЗМВР. Не
се спори по делото, че ищецът за процесния период - 10.12.2016г-10.12.2019г -
е работил на длъжност командир на екип в
група в РС Пожарна безопасност и защита
на населението – Асеновград при РД "Пожарна безопасност и защита на
населението" - гр. Пловдив. Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени
графици съгласно представените протоколи, при режим на нощна смяна от 22,00
часа до 06,00 часа сутринта с продължителност 24 часа, при сумарно изчисляване
на работното време, съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР. Ищецът твърди, че за исковия период е положил 1800 часа нощен труд, които следва да бъдат преизчислени с
коефициент от 1,143 съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ за преобразуване на нощния труд
към дневен и да му бъде заплатен положеният извънреден труд. Ответникът не оспорва
броя часове положен нощен труд за исковия период, но счита че когато
положеният нощен труд е в рамките на осем часа, последният не се трансформира в
дневен и се заплаща в съответствие със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. на
министъра на вътрешните работи по 0.25лв. на час. Съдът намира за неоснователно
това възражение. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното възнаграждение за извънреден труд изрично е уредено в чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Текстът
на чл.143 от КТ определя като извънреден
труда, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя, извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица (чл.187 ал.1 от ЗМВР). Съгласно действащата към релевантния
период, а и към настоящия момент разпоредба на
чл. 187 ал.3 от ЗМВР работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8,12 или 24-часови смени - сумарно за тримесечен период. За служители на МВР работещи на смени работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
чрез заплащане на 50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение -
чл.187 ал.5 т.2 ал. 6 от ЗМВР. За
процесния период действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
съгласно която при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта
между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните смени не трябва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тази наредба не е регламентирано
изрично преизчисляване на нощен труд към дневен(за разлика от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., според която при сумарно отчитане на отработеното време
следва да бъде умножен общия брой часове положен нощен труд с коефициент от
1,143). Това, че липсва изрична уредба по отношение приравняването на нощния труд с дневен, не
означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки
коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер
на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към
дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на
извънреден труд, когато такъв е положен. При липса на специално правило, което да определя
методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумарно
изчисляване на работното време по отношение на служителите в системата на МВР,
нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на общото
трудово законодателство - КТ и чл.9 ал.2
от НСОРЗ, за да не бъдат поставяни в по- неблагоприятно положение работещите по
служебно правоотношение в сравнение с тези, работещи по трудово правоотношение. Според чл. 9 ал.2 НСОРЗ при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Според чл.140 ал. 1 от КТ нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ, а нормалната продължителност на
седмичното работно време при дневен труд е 8 часа на ден/ 40 часа седмично(чл.136
ал.1 и 2 от КТ), или приложимият
коефициент по чл.9 ал.2 от НСОРЗ за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1,143, получен при деление на нормалните продължителности на дневния и на
нощния труд (8:7). Поради гореизложеното настоящият състав
приема, че положеният от ищеца нощен труд за периода 10.12.2016г. – 10.12.2019г.
следва да бъде приравняван към дневен с коефициент 1.143 за часовете,
отработени от 22.00ч. до 6.00ч. За реално отработените часове нощен труд се
дължи съответна добавка за нощен труд, така, както е определено от Министъра на
вътрешните работи - по 0.25лв./час, а след приравняването им към дневен труд,
за времето, в което се превишава 8-часовият работен ден - и с добавка за
извънреден труд, при приложение на правилата за сумирано отчитане на 3-месечен период(съгл. текста на чл.187 ал.3 ЗМВР). Според
неоспореното заключение на ССчЕ
преобразуването на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1,143 води до разлика от 237,80 часа,
представляващи извънреден труд. Вещото лице е извършило
преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент 1,143, съобразно чл.9
ал.2 от НСОРЗ, като е дало заключение, че неизплатената сума за извънреден труд
за процесния период е 1704,70 лв, а за
размер на обезщетението за забава е посочило сумата от 225,80лв за периода 01.02.2017г-10.12.2019г.
Ето защо искът се явява основателен и доказан
до размерите, изчислени от вещото лице.
По предявения иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД: поради забава
плащането на допълнителното ТВ ответникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, считано от
посл. число на месеца следващ съответното отчетно тримесечие от процесния
период. В настоящия случай искът за дължимо възнаграждение е основателен,
начиная от декември 2016, която дата попада в четвъртото тримесечие на годината
- октомври – декември и падежът на
задължението е 31.01.2017г, или ответникът е изпаднал в забава на 01.02.2017г.
Ето защо искът се явява основателен и доказан до размерите, изчислени от вещото
лице.
Следва
да бъде присъдена и законната лихва от
предявяване на иска – 11.12.2019г.
При този изход на делото, на основание чл. 78
ал.1 ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски по производството(съгласно представените доказателства за направени такива)в размер на 400лв
заплатено адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 83 ал. 1 т.1 от ГПК,
производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Ето
защо, съобразно изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да бъде
осъден ответника да заплати по сметка на
Районен съд – Асеновград 77,16лв
дължима ДТ, както и заплатеният депозит
за ССчЕ в размер на 120лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция
Пожарна безопасност и защита на населението МВР с адрес гр София , ул
„Пиротска“ № 171 А да заплати на И.А.А.
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1704,70(хиляда седемстотин и четири лв и седемдесет ст)лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд от 237,80
часа в периода: 10.12.2016г. – 10.12.2019г., ведно с обезщетение за забава в
размер на 225,82(двеста двадесет и пет лв осемдесет и две ст)лв за периода 01.02.2017г-10.12.2019г
, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата
молба – 11.12.2019г. до окончателното изплащане на главницата, както и разноски
по производството в размер на 400(четиристотин)лв
ОСЪЖДА Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението МВР с
адрес гр София , ул „Пиротска“ № 171 А да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград 77,16(седемдесет
и седем лв шестнадесет ст)лв дължима ДТ, както и 120(сто и двадесет)лв разноски
ССчЕ.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: