и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 10/16.04.2007 г., постановена по НОХД № 506/2004 г., по описа на Кърджалийския районен съд, подсъдимите Кръстьо Иванов Кръстев с ЕГН ********** и Кирил Любенов Михайлов с ЕГН **********, и двамата от гр.Хасково, са признати за невиновни в това, че: На 05.09.2003 г. в с.Комунига, общ.Черноочене и на междуселищен път Пловдив – Кърджали, след с.Комунига в посока Пловдив – между отметка 15 км. и отметка 14 км., в съучастие като извършители с Пламен Гинев Сакалов от гр.Хасково, извършили непристойни действия – стрелба по движещ се автомобил марка „Мицубиши Паджеро” с ДК № К 55-88 АВ, собственост на Младен Йорданов Иванов от гр.Кърджали, и противозаконно унищожаване на 4 бр. гуми и 2 бр. алуминиеви джанти, и противозаконно повреждане на задан капак на същия автомобил, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с изключителна дързост, поради което са оправдани по повдигнатите им обвинения по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 във с чл.20, ал.2 от НК, както и за това, че: На 05.09.2003 г. в с.Комунига, общ.Черноочене и на междуселищен път Пловдив – Кърджали, след с.Комунига в посока Пловдив – между отметка 15 км. и отметка 14 км., в съучастие като извършители с Пламен Гинев Сакалов от гр.Хасково, противозаконно унищожили 4 бр. гуми и 2 бр. алуминиеви джанти на автомобил марка „Мицубиши Паджеро” с ДК № К 55 88 АВ, собственост на Младен Йорданов Иванов от гр.Кърджали, и противозаконно повредили задния капак на същия автомобил, поради което са оправдани по повдигнатите им обвинения по чл.216, ал.1 във с чл.20, ал.2 от НК. Постановено е също така с присъдата, веществените доказателства по делото: 1/ разрешение носене и употреба на огнестрелно оръжие № 1812; 2/ застрахователна полица №1305250; 3/ пистолет “Глог” ЕХА 251; 3/ 1 пълнител с 14 патрона; 4/ пистолет “Берета” № 47897; 5/ 1бр. пълнител с 4 патрона; 6/ бронежилетка на подс.Кирил Любенов Михайлов; 7/ разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие № 1381; 8/ разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие № 1316 с пистолет “Валтер” № 017530 с два пълнителя и 9 бр.патрони; 10/ разрешение за ловно оръжие № 2885; 11/ ловна пушка “Бенелли” № F 138834 с 167 бр.ловни патрони 12-ти калибър; 12/ ловна пушка “Щаер- Скоут” № SC 1035663 с 54 бр.патрони № 308; 13 / WIN с калъф за пистолет на Кръстьо Иванов Кръстев; 14/ газова запалка ; 15/ 1бр.видеокасета “Панасоник”, да се върнат на техните собственици, след влизане на присъдата в сила. На основание чл.53 от НК е постановено да се отнемат в полза на държавата 12 бр.гилзи, 1 бр.куршум, 2 бр.метални частици по протоколи от 05.09.2003г. и от 06.09.2003г.; 2 бр.метални частици; експериментални гилзи - 4 бр.от “Глог” ЕХА-251, 4 бр. от “Берета № 47897 и 3 бр. от бронижилетка от оръжието на Кирил Любенов Михайлов; 4 бр. куршуми от пистолет “Глог” FEE 354 от оръжието на Пламен Сакалов; 3 бр. куршуми от пистолет “Валтер” №17530 и гилзи от ловните пушки по 1бр. Настоящото производство е образувано по повод въззивен протест на Районния прокурор при Районна прокуратура – Кърджали против така постановената присъда от Кърджалийюския районен съд. В протеста се твърди, че първоинстанционната присъда била неправилна и не се подкрепяла от събраните в хода на досъдебното и съдебното следствие доказателства. Твърди се, че били събрани необходимите доказателства двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения. В протеста се иска да бъде отменена присъдата на КРС и на основание чл.336, ал.1, т.2 и чл.318, ал.2 от НПК да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимите Кръстьо Иванов Кръстев и Кирил Любенов Михайлов, и двамата от гр.Хасково да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК и по чл.216, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. В допълнително представените мотиви към протеста се твърди, че необосновано първоинстанционния съд приел, че двамата обвиняеми са действали при условията на неизбежна отбрана в следствие на непосредствено противоправно нападение извършено срещу тях от неизвестно лице. За да направи този извод, съдът се позовал на обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите Иванов и Асенов въпреки, че тези гласни доказателства не отговаряли на установената с протоколите за оглед и претърсване и изземване фактическа обстановка, както и на показанията на свидетелите Лятиф и Риза. Безрезервно и без да обсъди всички събрани по делото доказателства, съдът приел, че на инкриминираната дата в автомобила на св.Младенов присъствало и трето лице, което при пристигането на подсъдимите на бензиностанцията възпроизвело изстрели с огнестрелно оръжие, които засегнали лекия автомобил „Ауди” в областта на задния десен калник, а също и подс.Михайлов в областта на гърба, като курмушите били спрени от носената от него бронежилетка. В тази връзка, съдът не бил обсъдил противоречията в показанията на св.Иванов и св.Асенов относно външния вид на неустановеното лице, което качили в автомобила си, отличителните му белези и дрехите с които бил облечен. Несъответствие имало също така и между показанията на свидетелите Иванов и Асенов и подсъдимите Кръстев и Михайлов, които твърдели, че били възпроизведени два изстрела от неустановеното лице, а видно от протоколите за претърсване и изземване на л.а. марка „Ауди” и представената от подс.Михайлов бронежилетка били установени пробойни от общо 5 попадения. Освен това при извършения подробен оглед на местопроизшествието не били установени гилзи от боеприпаси калибър 9х18 мм, каквито били трите проектили открити върху бронежилетката на подсъдимия Михайлов. Такива гилзи не били открити, нито в автомобила на св.Иванов, от където се твърдяло, че са произведени изстрелите, нито по пътя между гр.Кърджали и гр.Пловдив, където се осъществило преследването между двата автомобила. Не било обсъдено от първоинстанционния съд и обстоятелството, че бронежилетката и пробойните от куршуми по автомобила „Ауди” не били установени непосредствено на 05.09.2003 г., а в по-късен период, след тази дата до 08.09.2003 г. – момента на тяхното приобщаване по делото. Описаното категорично и несъмнено опровергавало защитната версия на подсъдимите и водело до единствения извод, че на местопроизшествието не е присъствало трето неустановено лице и не е имало стрелба срещу подсъдимите и автомобила, с който те се придвижвали. Първоинстанционния съд не бил обсъдил тези оправергаващи защитната версия на подсъдимите доказателства, поради което и постановената оправдателна присъда била явно необоснована и следавателно неправилна и следвало да бъде отменена, като подсъдимите бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура, гр.Кърджали, поддържа протеста. Ответника по протеста – подс.Кръстьо Кръстев лично и чрез пълномощника си – адв.Траянова, счита протеста за неоснователен и моли да бъде потвърдена изцяло присъдата на РС-Кърджали, като законосъобразна, обоснована и справедлива. Неправилно в мотивите към протеста се сочело, че подс.Кръстев бил признат за невиновен от районния съд, тъй като действал при условията на неизбежна отбрана. Съдът признал подсъдимия за невиновен, тъй като извършеното от него деяние било несъставомерно. Подсъдимият извършвал правно-регламентирана дейност – управление на МПС, за което притежавал свидетелство за правоуправление и не бил извършил действия, които противоречат на установените в обществото правила и норми, които да накърняват чувствата на гражданите за благоприличие, благопристойно поведение и които да се отличават с особена дързост. Ответника по протеста - подс.Кирил Михайлов лично и чрез пълномощника си – адв.Белев, също счита протеста за неоснователен и моли да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд. Изложените в мотивите към протеста доводи били крайно несъстоятелни. Безспорно по делото било установено, че срещу подс.Михайлов е било стреляно и имало пряко попадение. Извършените от него действия били извършени при условията на неизбежна отбрана. Той напълно законосъобразно произвел изстрели по гумите на автомобила с цел същият да бъде спрян и да бъде установен стрелецът, който направил опит да го убие. Тази теза се подкрепяла от събраните по делото доказателства, включително и от разпита на свидетелите, които били в джипа. Недоказани били твърденията в протеста, че проектилите и нараняванията на подсъдимия били в периода след 05.09.2003 г. до 08.09.2003 г. На инкриминираната дата не бил съставен протокол за оглед на автомобила, за да се твърди, че тогава по него е нямало следи от пробойни от куршуми. На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на протестираната присъда, по повод и във връзка с подадения протест, въззивния съд приема за установено следното: Протеста е депозиран в сроковете посочени в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Първоинстанционния съд е положил необходимите усилия за изясняване на всички обстоятелства по предявените на подсъдимите обвинения и събирането на поисканите от страните доказателства. На въззивното следствие не са искани и събирани доказателства. Въз основа на събраните такива на проведеното първоинстанционно съдебно следствие се установява следната фактическа обстановка: Свидетелят Бюлент Касим от с.Комунига, общ.Черноочене работел в бензиностанция, находяща се в с.Комунига, собственост на ЕТ “Ася- Асие Керим”, и за известен период от време през 2003г. закупувал гориво от “Стил Стандарт 99” ООД, гр.Кърджали, съдружник в което бил св.Петър Петров от гр.Кърджали. Св.Касим имал парично задължение произтичащо от неразплатено гориво към доставчика “Стил Стандарт 99” ООД във размер на около 7 000 лева. На 04.09.2003г. след обяд, св.П.Петров помолил своите познати св.Младен Иванов и св.Валентин Асенов, и двамата от гр.Кърджали, да го закарат до с.Комунига, като споделил с тях, че има да взима известна сума пари от бензиностанцията на селото за доставено гориво. Тримата пристигнали с джип “Мицубиши - Паджеро” в с.Комунига към 16,00 часа, и намерили св.Касим в центъра на селото, където св.Петров провел разговор със него и св.Касим обещал на следващия ден да се изплати, след което се разделили. По време на разговора към св.Касим била отправена закана, че ако не се издължи към св.Петров ще си има работа с “Кънчо” от гр.Хасково - прякор на подс.Кръстев. Изплашен от това обстоятелство, св.Касим потърсил съдей±твие от свой приятел - св.Айдън Кадир от с.Соколите, общ.Черноочене, на когото споделил отправените му закани и поискал да се види със споменатия човек от Хасково, за да изяснят възникналия проблем. Така двамата - св. Касим и св. Айдън Кадир на следващия ден - 05.09.2003г. около 09,00 часа отишли в дома на св.Мюмюн Рафет от с.Черноочене, където св.Касим отново обяснил на последния, че предния ден бил посетен от трима души от Кърджали, които искали от него пари и го заплашили с Кънчо - подс.Кръстев, и търсел начин да се срещне с него. Св.М.Рафет не се познавал с подс.Кръстев, но знаел, че св.Рамадан Юсеин се познава и поддържа добри отношения с него. Още същия ден тримата - св.Касим, св.Кадир и св.Рафет тръгнали към гр.Хасково с л.а. “БМВ” с ДК № К 02-76 АК, собственост на св.Касим. В гр.Хасково се срещнали със св.Р.Юсеин по прякор “Рамката”, който се свързал с подс.Кръстев и се уговорили да се срещнат пред хотел “Аида”. Около 13,00 часа подс.Кръстев и подс.Михайлов, както и св.Пламен Сакалов се срещнали пред х-л “Аида” със св.Р.Юсеин и св.Б.Касим. Първите трима - Кръстев, Михайлов и Сакалов, и св.Бюлент Касим седнали в едно кафене, където последният обяснил на подс.Кръстев повода за срещата, а именно, че от негово име хора от Кърджали са му искали пари. По-късно в заведението влезнал и св.Р.Юсеин. В самото заведение подс.Кръстев накарал св.Бюлент Касим да се обади на св.П.Петров и да му каже че е приготвил парите и го очаква след обяд в бензиностанцията си, като целта на подс.Кръстев била да се срещне с лицата, които използват името му без негово знание, за да уреждат техни си сметки. След приключване на телефонния разговор на св.Бюлент Касим със св.Петър Петров, подс.Кръстев казал на св.Касим, заедно със св.М.Рафет и св.А.Кадир да тръгнат за с.Комунига. Последните отпътували за селото и там седнали да обядват във заведение, намиращо се в центъра на същото. По-късно там дошли и тримата подсъдими - Кръстев, Михайлов и Сакалов /вече свидетел, след одобряване на споразумение по реда на чл.414ж от НПК/отм./ относно повдигнатите спрямо него обвинения и прекратяване спрямо него на нак. дело/, с л.а. “Ауди S- 8” с ДК № С 63- 79 МБ, управляван от подс.Кръстев. След пристигането им, св.Бюлент Касим със собствения се автомобил се отправил към бензиностанцията, където да изчака идването на св.Петров и да уведоми за това подсъдимите. Междувременно, св.П.Петров, след като разговарял със св. Б.Касим, потърсил свидетелите Младен Иванов и Валентин Асенов, и ги помолил да отидат в с.Комунига, като им обяснил, че св.Бюлент Касим е приготвил парите и те трябва да ги вземат. Обяснил им също, че при тръгването си трябва да минат през офиса на фирмата му и да вземат фактурите за доставено гориво, които да бъдат предадени на св.Б.Касим. Двамата свидетели Иванов и Асенов потеглили с лекия автомобил - джип “Мицубиши - Паджеро” с ДК №К 55-88 АА, собственост на св.Младен Иванов. На излизане от гр.Кърджали, в джипа качили на автостоп, неустановено по делото лице - мъж, висок около 1,80 м., със къси панталони и риза, без багаж. Непознатият ги попитал накъде пътуват, и те му отговорили, че са за с.Комунига, след което същият казал че е за тази посока, качил се в джипа и седнал на задната седалка. Към 15,30 часа свидетелите Иванов и Асенов, и пътуващият с тях непознат човек пристигнали в село Комунига и спрели на бензиностанцията на св.Касим. Последният ги чакал там, и като ги видял помолил да го изчакат, за да отиде до селото и да вземе парите. Св.Иванов спрял автомобила в района на бензиностанцията в посока към с.Паничково и зачакали връщането на св.Бюлент Касим. Последният се върнал в заведението, където го чакал подс.Кръстев с останалите лица и им съобщил, че хората от Кърджали са дошли. При тези думи подс.Кръстев, заедно с придружаващите го св.Сакалов и подс.Михайлов, се качили в л.а.“Ауди” и потеглили към бензиностанцията, като автомобила бил управляван от подс.Кръстев, на предната седалка до него седнал Сакалов, а подс.Михайлов се настанил на задната седалка - отдясно. След тях, с л.а. “БМВ”- собственост на св.Б.Касим потеглили свидетелите Б.Касим, М.Рафет и Р.Юсеин, и се отправили също към бензиностанцията, като тръгнали по заобиколен път, идващ от с.Паничково. Така управляваният от подс.Кръстев л.а.“Ауди” стигнал до бензиностанцията, където спрял на пътното платно в посока гр.Кърджали и от дясната му задна врата слезнал подс.Михайлов, който забелязал, че от задната част на джипа се подава оръжие, и инстинктивно се обърнал с гърб към джипа. Чул слаби изстрели, усетил удар в гърба от прострелване и паднал на земята до вратата на „Ауди”-то. Успял да каже на подс.Кръстев и св.Сакалов, че от джипа се стреля по него. По това време и св.Сакалов понечил да слезе, но чул тих изстрел от джипа, като при използване на заглушител. В същият момент джипът потеглил в посока с.Паничково, като непознатият заповядал на шофьора да кара без да спира. Подс.Кръстев казал на спътниците си да влязат в колата, след което подс.Михайлов се изправил, като попаданията по него били спрени от носената от него бронежилетка и седнал на задната седалка. „Ауди”-то потеглило след джипа, като същевременно подсъдимите викали и махали към хората от джипа да спрат, но последните продължили. Св.Сакалов извадил своя пистолет “Глог” FЕЕ- 364, и възпроизвел няколко изстрела във въздуха опитвайки се по този начин да мотивира хората от джипа да спрат, но след като джипа не спрял започнал да се прицелва и стреля по гумите му, а подс.Михайлов - се показал на люка на л.а. “Ауди”, и със своя пистолет “Глог” ЕХА- 251 започнал също да стреля по гумите на джипа, за да го принудят да спре. В същото време свидетелите Иванов и Асенов не спрели, т.к. намиращият се в джипа непознат ги заплашил с оръжието, с което стрелял срещу лекия автомобил “Ауди” и им заповядал да продължат да карат. Така започнала гонитбата между двата автомобила, като джипа потеглил в посока с.Паничково, а “Ауди”-то го последвало. На 50 - 60 метра от бензиностанцията джипа и „Ауди”-то се разминали със управлявания от св.Касим лек автомобил “БМВ”. Когато излезнали от селото, дистанцията между между двата автомобила била скъсена, като подсъдимите продължавали да махат, да правят знаци и да викат в посока на джипа да спре и едновременно с това св.Сакалов от отворения прозорец на предната дясна врата и подс.Михайлов - от отворения люк въпроизвели няколко изстрела насочени към гумите на джипа. Подс.Кръстев, при управлението на “Ауди”-то предприел маневри изпреварване отляво и отдясно и отново правел знаци на пътуващите в джипа лица, за да спрат, което не било сторено, тъй като непознатият стопаджия продължавал да им заповядва да не спират и да ги заплашва с оръжието, което държал. На няколко километра от бензиностанцията, джипът, управляван от св.Иванов в следствие спукване на гумите се завъртял на пътното платно и спрял насочен към с.Комунига, като в това време спряла и колата на подсъдимите, които отново викнали на возещите се в джипа да спрат. Св.Иванов успял да обърне джипа към с.Паничково и отново потеглил, но на стотина метра по нататък спрели, слезнали от джипа и подтиквани от третия пътник в колата - неустановеното по делото лице, се затичали по дерето покрай пътя, като изоставили джипа. Малко след това подсъдимите стигнали до джипа, слезнали от своята кола и отново започнали да викат на хората, които слезли от джипа да спрат, което не било сторено. Свидетелите Иванов и Асенов след изевестно време се разделили с непознатия, който ги предупредил да не казват на никой за него, защото в противен случай щял да избие и тях и семействата им. Те били в шок от изненадващото развитие на събитията. По-късно, когато излезнали на главния път се обадили по мобилен телефон на св.Петров, на който му обяснили, че срещу тях се стреляло, и който след известно време дошъл с автомобил и ги прибрал. Малко след като св.Иванов и св.Асенов изоставили джипа и побегнали по дерето, на място пристигнали и пътуващите във “БМВ”-то лица – свидетелите Касим, Р.Юсеин и А.Рафет. Св.Р.Юсеин накарал св.Б.Касим да откара джипа на сигурно място - до бензиностанцията или в селото, за да не остава без надзор, което и било сторено - колата на св.Иванов била откарана до портала на стопанска постройка по пътя за с.Паничково. Като се върнал св.Касим дал ключовете от джипа на св.Юсеин, който ги поставил до скоростния лост на “БМВ”-то, след което се върнали до бензиностанцията. В това време подсъдимите Кръстев и Михайлов, и св.Сакалов вече се намирали там. В същото време по повод на подаден сигнал в РПУ- Кърджали за стрелба в района на бензиностанцията в с.Комунига, пристигнали полицейските служители Росен Пашов и Тасим Лятиф, които заварили на място л.а. “Ауди S- 8”. Извършили проверка на документите на пътуващите с лекия автомобил лица - Кръстев, Сакалов и Михайлов, проверили багажника на колата, огледали същата, но не видели нищо подозрително. Установили самоличността на пътуващите в колата лица, като подс.Кръстев обяснил, че се намира там поради планиран ловен излет в почивните дни. По това време към полицейските служители се приближил и св.Касим, който им обяснил, че две лица с джип “Мицубиши-Паджеро” са го заплашвали с огнестрелно оръжие и са поискали заплащането на доставено гориво. Полицаите направили запитване до дежурния в РПУ- Кърджали дали пътуващите в автомобила или самият автомобил се издирват, и като получили отрицателен отговор, разрешили на същите да се приберат. В същото време свидетелите Пашов и Лятиф били уведомени от РПУ- Кърджали за изоставен джип на пътя между селата Комунига и Паничково и им било разпоредено да извършат обход на района. В дясно от пътя Паничково - Комунига, до сгради на МЗ “Пневматика”, същите намерили паркиран джип “Мицубиши - Паджеро”. Установили, че четирите гуми на колата са спукани - разкъсани, а в задната му част, видели две пробойни, за които преценили, че са от стрелба с огнестрелно оръжие. В два последователни дни - на 05.09.2003г. и на 06.09.2003г., били извършвани процесуално-следствени действия “оглед на местопроизшествие”, при които били иззети гилзи, открити на същото. Било извършено претърсване и изземване в дома на подс.Кръстьо Кръстев, при което били открити и иззети огнестрелно оръжие, боеприпаси и разрешителни за носене на оръжие, както следва: пистолет “Валтер” кал.9х19 мм с 2 пълнителя и 9 патрона; ловна пушка “Бенели”- 12-ти калибър с 167 патрона; и ловна карабина “Щаер-скоут”- кал.308, с 54 патрона и калъф за пистолет. От подс.Любен Михайлов са били иззети следните огнестрелни оръжия, боеприпаси, документи и др.вещи: пистолет “Глог” ЕХА- 257, с 1 пълнител и 14 патрона; пистолет “Берета” № 47897 с 1 пълнител и 4 патрона; бронежилетка. От Пламен Сакалов са били иззети пистолет “Глог” FЕЕ- 364 с два пълнителя и 64 патрона и разрешение за носене на пистолет. Били иззети и други вещи при извършените процесуално-следствени действия, които са описани подробно в протоколите, с които са извършени същите, но които нямат отношение към предмета на делото. На досъдебното производство е извършена съдебна физико- химическа експертиза, с обект на изследване-ацетонови обтривки от дланите на подс.Кр.Кръстев и св.Пл.Сакалов, както и обтривки от рамката на предното дясно стъкло и около люка на л.а. “Ауди S-8” с рег. № С 63- 79 МВ, от чието заключение се установява наличието на следи от недоизгорели барутни частици по цитираните обекти. Експертизата е приобщена към доказателствата по делото. От заключението по извършената съдебно-балистична експертиза е видно, че откритите при гореописаните два огледа гилзи са изстреляни от пистолетите, марка “Глог” ЕХА- 257 и “Глок” FЕЕ- 364, собственост съответно на подс.Михайлов и на св.Сакалов. От същата експертиза е видно, че по бронежилетката, представена за ексепртиза - собственост на подс.Михайлов, са били открити 3 бр. куршуми, и същите били със кал.9 мм, и предназначени за пистолети “Макаров”, “Байкал”, “CZ” и др. оръжия от подобен калибър. По делото е извършена съдебно-медицинска експертиза на подс.К.Михайлов, от чието заключение е видно, че при прегледа на посоченото лице се установило кръвонасядане на дясната половина на гърба - в областта на долния ъгъл на дясната лопатка, на 5 см от срединната линия е установено овално синкаво-моравожълтениково кръвонасядане с размери 5/5 см.; на 7 см. над описаното кръвонасядане се виждало друго такова с размери 6/7 см, разположено на 4 см надясно от срединната линия на гърба. Вещото лице е посочило, че уврежданията са получени при действието на твърд, тъп предмет и било възможно да са възникнали по време и начин така, както се съобщавало в предварителните сведения - при изстрели през бронежилетка, когато проектилите губели голяма част от кинетичната си енергия и действали като твърд тъп предмет. По делото е приложен протокол за претърсване, обиск и изземване на л.а. “Ауди S- 8” с ДК № С 63- 79 МБ /управляван от Кръстев на инкриминираната дата/, от който е видно, че автомобилът е бил иззет на 08.09.2003г. от паркинг, находящ се на главен път Е 80 между гр.Хасково и с.Клокотница, пред заведение “Зико”, като при огледа били направени фотоснимки /приложени към делото/, и били установени 2 отвора - описани подробно. От заключението на вещото лице по назначената балистична експертиза се установява, че двата броя отвори на десния заден калник на цитираният автомобил са получени от огнестрелно нарезно оръжие. Извършена е също така и съдебно-оценителна експериза за размера на щетите, причинени на л.а. “Мицубиши- Паджеро” с ДК № К 55-88 АВ, собственост на св.Иванов, като от заключението се установява че размера на същите възлизат на 578,70 лева. Описаните заключения са въприемат изцяло от съда като правилни и обосновани. Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - от обясненията на подсъдимите Кр.Кръстев и Кирил Михайлов, както и показанията на св.Пламен Сакалов / спрямо който наказателното производство е прекратено на осн.чл.414 “к” вр.чл.414 “ж.” от НПК /отм./; показанията на разпитаните по делото свидетели - Младен Иванов, Валентин Асенов, Б.Касим, А.Кадир, Иляз Риза, Р.Юсеин, М.Рафет, Т.Лятиф и П.Петров; протоколи за извършени процесуално-следствени действия - огледи на местопроизшествието от 05 и 06.09.2003г.; протоколи за претърсване и изземване; протоколи за оглед на МПС и на движими вещи, фотоалбуми на МПС и огнестрелни оръжия; съдебно-оценителна експертиза; съдебно-медицинска експертиза; заповед за задържане;както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд. Спорно по делото между приетото от обвинението и установеното от съда от фактическа страна е обстоятелството – съществувало ли е трето неустановено по делото лице, което св.Иванов и св.Асенов качили на стоп на изхода от гр.Кърджали и съответно това лице ли е възпроизвело първи изстрел от джипа по посока на подсъдимите, когато същите пристигнали с л.а.„Ауди” на бензинастанцията в с.Комунига. Колкото и неправдоподобно според прокуратурата да звучи това твърдение, то същото се подкрепя от събраните по делото доказателства, поради което както първоинстанционния съд, така и настоящата инстанция го е възприела. Преки и непосредствени очевидци на срещата между хората от джипа и „Ауди”-то са именно и единствено пътниците от двата автомобила – подсъдимите и св.Сакалов /от л.а.”Ауди”/ и свидетелите Иванов и Асенов /от л.а.”Мицубиши Паджеро”/. Обясненията и съответно показанията на всички тях са последователни, логични и безпротиворечиви относно обстоятелството кой пръв е възпроизвел изстрел и към кого е бил насочен. При наличието на тези непротиворечиви гласни доказателства и липсата на други, които да ги опровергават, напълно логично и основателно е същите да бъдат кредитирани от съда. И обратното, наличието им безспорно разколебава и внася съмнение относно твърдяното в обвинителния акт и съответно в протеста обстоятелство за липсата на трето неустановено лице в джипа и възпроизведени от него изстрели. В тази връзка настоящия съдебен състав съобрази и следните обстоятелства: В подкрепа на твърдяната и възприета от съда теза за наличие на трето неустановено по делото лице, което първо е възпроизвело изсрели насочени срещу подсъдимите, които изстрели улучили в гърба подс.Михайлов, са: предадената от последния бронежилетка и установените по нея попадения от куршуми; съдебно-медицинската експертиза на подс.Михайлов и установените по гърба му наранявания, за които вещото лице е посочило в заключението си, че е възможно да са възникнали по време и начин така, както се съобщавало в предварителните сведения - при изстрели през бронежилетка, когато проектилите губели голяма част от кинетичната си енергия и действали като твърд тъп предмет; протокола за претърсване и изземване на л.а. „Ауди S 8” с рег.№ С 6379 МБ и извършената балистична експертиза, от които се установява, че двата броя отвори на десния заден калник на цитираният автомобил са получени от огнестрелно нарезно оръжие; цитираните и обсъдени по-горе гласни доказателства – показанията на свидетелите Асенов, Иванов и Сакалов и обясненията на подсъдимите Кръстев и Михайлов. В протеста се твърди, че решаващия съд безрезервно приел тезата на подсъдимите, която според обвинението била защитна такава и се опровергавала от другите събрани по делото доказателства, които съдът не обсъдил в мотивите си, а именно: протокола за оглед на местопроиþшествие от 05.09.2003 г. и фотоалбум, от които се установявало, че задните прозорци на л.а.”Мицубиши паджеро” били намерени в затворено положение и физическа цялост т.е. не били счупени, което от своя страна водело до извода, че от тях не е могло да бъде възпроизведен огън от огнестрелно оръжие, както твърдели подсъдимите; на местопроизшествието не били намерени гилзи от боеприпаси с калибър 9 х 18 мм, какъвто калибър били проектилите по представената от подс.Михайлов бронежилетка; показанията на св.Иляз Риза, който бил пряк свидетел на случилото се и категорично потвърждавал, че в л.а.”Мицубиши паджеро” имало само две лица; показанията на полицейския служител - свидителя Лятиф, който при пристигането си на бензиностанцията огледал л.а.”Ауди” и не открил по него пробойни от куршуми. Настоящата съдебна инстанция намира описаните твърдения в протеста в по-голямата им част за неоснователни. На първо място обстоятелството, че при извършения оглед на л.а.”Мицубиши паджеро” задните прозорци на същия били намерени в затворено положение и физическа цялост в никакъв случай не води до извода, че същите преди това не са били отваряни и съответно затваряни, предвид съществуващите данни по делото, че същите могат да се отварят /показанията на св.Асенов/. На следващо място обстоятелството, че при извършения оглед на местопроизшествието не са били намерени и иззети гилзи от боеприпаси с калибър 9х18 мм, какъвто калибър били проектилите по представената от подс.Михайлов бронежилетка, в никакъв случай не води до несъмнен и еднозначен извод, че патрони с посочения калибър въобще не са били използвани, предвид събраните в тази насока и описани по-горе гласни и писмени доказателства, а и обстоятелството, че по делото не са установени и приобщени абсолютно всички гилзи от изстреляните патрони, за които съществуват данни по делото, включително и тези изстреляни от подс.Михайлов и св.Сакалов. Неоснователно е и твърдението в протеста, че доказателство в подкрепа на обвинението били показанията на св.Иляз Риза. Последният не е очевидец на стрелбата, както се твърди в протеста, нито с категоричност е заявил, че в джипа е имало само две лица. От показанията му се установява, че когато е започнала стрелбата същият се е намирал зад сградата на бензиностанцията и се е занимавал с довършителни строително-ремонтни работи и не е видял нито от кой автомобил, нито кое лице първо е произвело изстрел, нито пък свидетелят е категоричен, че в джипа е имало само двама души, а че той е видял толкова. Обвинителната теза не се доказва и от показанията на полицейския служител – св.Лятиф, който при пристигането си на бензиностанцията огледал л.а.”Ауди” и не открил по него пробойни от куршуми. В тази връзка съдът съобрази, че дори да се приеме, че показанията на свидетеля са достатъчно доказателство, че по л.а.”Ауди” е нямало пробойни от курмуши, макар това обстоятелство да не е документирано със съставянето на съответен надлежен протокол, то същото не доказва и липсата на попадения от куршуми по тялото и съотвено бронежилетката на от подс.Михайлов. Останалите събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите Б.Касим, А.Кадир, Р.Юсеин и П.Петров, които съдът кредитира, изясняват събития и обстоятелства непосредствено от преди извършване на повдигнатите обвинения срещу Кръстев и Михайлов – поводът за отиване на подсъдимите в с.Комунига, гонитбата между двата автомобила – джипа и л.а.„Ауди”, но не установяват непосредствената среща между подсъдимите и св.Сакалов от една страна и свидетелите Иванов и Асенов от друга и поводът за последвалата гонитба между автомобилите. Или събраните по делото доказателства, включително и посочените и коментирани в протеста такива, не водят до безспорния и категоричен извод, че на местопроизшествието не е присъствало трето неизвестно лице, не е имало стрелба срещу подсъдимите и по автомобила, с който са се придвижвали. Установената и приета от обвинението фактология по делото, обосноваваща извършването на инкриминираните деяния от подсъдмите, не бе доказана по несъмнен начин на съдебното следствие, а напротив същата бе опровергана от събраните писмени и гласни доказателства. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че осъществените от подсъдимите Кръстьо Кръстев и Кирил Михайлов деяния са несъставомерни по повдигнатите им обвинения за извършени в съучастие престъпления - хулиганство по чл. 325 ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и противозаконно унищожаване на чужда вещ по чл.216, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и за двамата подсъдими /Кръстев и Михайлов/, до какъвто краен правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционния съд. Това е така по следните съображения: На проведеното съдебното следствие не се установи подсъдимите да са осъществили от обективна и субективна страна признаците на престъплението хулиганство. От обективна страна не се доказа Кръстев и Михайлов да са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Съгласно Постановление №2 от 1974 г. на Пленума на ВС на РБ “непристойни действия” са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. Грубо нарушаване на обществения ред е налице, когато чрез действията си деецът изразява брутална демонстрация против установения ред, нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността. Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността и антиобществения характер на тези действия, следва да се съзнава както от дееца, така и от другите лица, на които са станали достояние. За да е налице квалифицирания състав по ал.2 на чл.325 от НК в третата предвидена в закона хипотеза – изключителна дързост, следва хулиганските действия в много груба форма да са засегнали интересите на обществото или личността и упорито да не се прекратяват, да изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към други обществени или лични интереси. Тези хулигански действия следва да скандализират обществото, да изразяват грубо нахалство или тежко оскърбление. От субективна страна, съдът взе предвид следното: Престъплението хулиганство по смисъла на чл.325 от НК е умишлено престъпление и като такова се характеризира с интелектуален и волеви момент т.е. психическото отношение на дееца към общественоопасните последици на деянието и формирания умисъл на дееца относно това дали иска или допуска настъпването на общественоопасните последици. Субективното отношение да дееца, умисълът се обективира от извършеното от него. По настоящото дело не се събраха доказателства подсъдимите или някой от тях, да са искали т.е. да са целяли или допускали настъпването на общественоопасни последици – грубо нарушаване на обществения ред и скандализиране на обществото. Липсата на умисъл от своя страна прави деянието несъставомерно. От събраните по делото доказателства не се установи подсъдимите да са осъществили описаните по-горе признаци, чрез които се осъществява хулиганството. Никой от свидетелите не твърди някой от подсъдимите да е буйствал, да е псувал или ругаел на бензиностанцията или след това. Никой не твърди, че е бил възмутен от поведението на подсъдимите. Подсъдимите са предприели преследване на джипа и стрелбата, защото срещу тях е било употребено огнестрелно оръжие, а не защото тяхната цел е била да нарушат обществения ред и да покажат неуважение към обществото. Преследването и стрелбата са били възприети от свидетелите Асенов и Иванов, които са били в джипа единствено като опит техния автомобил да бъде спрян, защото от него без какъвто и да било повод са били възпроизведени изстрели от неустановеното по делото лице, а не като хулиганска проява, предвид, че обвинението е именно, че хулиганството е осъществено чрез стрелба по движещ се автомобил и унищожаване на гумите и джанти на същия. Никой от останалите свидетели не установява, че е бил възмутен или притестен т.е. че е възприел действията на подсъдимите като хулиганска проява. С оглед изложеното, не се доказа подсъдимите по хулигански подбуди и мотив да са възпроизвели стрелба по движещ се автомобил марка „Мицубиши Паджеро” и унищожаване на гумите на същия, както и повреждане на задния му капак. Това е така, тъй като грубото нарушение на обществения ред следва да е мотив за поведението на дееца, за да е налице хулиганство. В настоящия случай се установи единствено наличието на личен мотив за спиране на л.а.„Мицубиши Паджеро” и установяване на лицето среляло срещу подс.Михайлов и прÞчината за това. Този мотив в действията на подсъдимите, в конкретният случай изключва хулиганството, т.к. действията им не са извършени в присъствието на много хора, не нарушават при това грубо обществения ред и не изразяват умисъл на подсъдимите за демонстрация на явно неуважение към другите граждани и обществото. Както правилно е приел и решаващия съд по делото няма спор, че на процесната дата и място, подс.Кирил Михайлов и св.Пламен Сакалов, са възпроизвели изстрели с огнестрелни оръжия по джип “Мицубиши- Паджеро”, собственост на св.Младен Иванов, в резултат на което са били унищожени 4 бр. гуми, 2 бр.алуминиеви джанти, както и е бил повреден задния капак на автомобила, като била причинена щета в размер на 587,70 лева, но тези действия не могат да бъдат квалифицирани като деяния по чл.325 ал.2 и по чл.216 ал.1 от НК. Това е така, тъй като по делото се установи, че на процесната дата срещу подсъдимите лица и колата, в която същите са се возели са били възпроизведени изстрели, които са попаднали в облечения със бронежилетка Михайлов, поради което като ответна реакция подс.Михайлов и св.Сакалов целейки да спрат джипа също са възпроизвели изстрели по него и са спукали гумите му, както и са унижощили две от джантите му и повредили задния му капак. По отношение на подс.Кръстев законосъобразно и обосновано първоинстанционния съд е приел, че при него липсва въобще участие в стрелбата по процесния джип “Мицубиши Паджеро” и в тази връзка и участие в унищожаването и повреждането на части от джипа, каквото е обвинението спрямо него. Същият е управлявал лекия автомобил, от който е стреляно по джипа, но той самият не е участвал в стрелбата, като функцията му в развилите се събития се изчерпва с управлението на л.а.”Ауди”. Ето защо напълно обосновано за същия е прието, че той не е участвал в осъществяването на фактическия състав на деяние по чл.325 ал.2 от НК, а още по-малко и по чл.216 ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна, поради което правилно и законосъобразно същият е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения. По делото не се установи, никои от действията на подс.Кръстев да носят белега на противоречащите на установените в обществото морални правила и норми и този начин да са накърнили чувствата на хората за благопристойно и прилично поведение в обществото или да са показали неуважение към обществото, а още по-малко действията му да се отличават с особена дързост. Настоящият въззивен състав споделя напълно изводите на първоинстанционният съд и по отношение на подс.Кирил Михайлов, а именно, че и за него са налице предпоставките за оправдаването му, т.к., същият, е бил прострелян и за да се защити и установи извършителя на противоправното нападение срещу себе си е отговорил на стрелбата със стрелба с огнестрелно оръжие, като е причинил имуществени вреди на л.а.”Мицубиши паджеро”, като по този начин действията му следва да се квалифицират като извършени при неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК, в резултат на което те не се явяват престъпни, т.к. не са общественоопасни. И това е така, т.к. извършените от него действия са в защита на неговата личност и съответстват на извършеното спрямо него противоправно нападение с огнестрелно оръжие и в рамките на необходимите предели. Като не без значение в случая е, че описаното не се оспорва и от разпитаните лица пътуващи в л.а. ”Мицубиши паджеро”. В разпоредбата на чл.12 ал.1 от НК е регламентирано, че не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или другиго чрез причиняване на вреди на нападателя във рамките на необходимите предели. А безспорно по делото се установи, че срещу подс.К.Михайлов е била открита стрелба с огнестрелно оръжие в резултат, на което същият е бил улучен на три места в гърба и благодарение на носената от него бронежилетка не е пострадал тежко, а е получил единствено лека телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК. За да бъдат защитени личността на подс.Михайлов, а и на намиращите се в л.а.“Ауди” лица – подс.Кръстев и св.Сакалов от непосредствено извършеното противоправно нападение с огнестрелно оръжие са били извършени описаните от подс.Михайлов действия, като при¸инените вреди са в рамките на необходимите предели и са имуществени, а не телесни, за разлика от уврежданията получени от подс.Михайлов. В случая не е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана, т.к. използваното средство за активно противодействие на нападението е огнестрелно оръжие, такова, каквото е било използвано при самото нападение, като целта на отбраняващия се е била само спирането на движещото МПС, в което се е намирал нападателят, но не и за увреждане на намиращите в него лица. Предвид изложеното въззивния съд намира, че правилно, обосонвано и законосъобразно подс.К.Михайлов е признат от решаващия съд за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения по чл.325 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, и по чл.216 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд се е разпоредил и с веществените доказателства по делото. С оглед на всичко изложено, настоящата инстанция намира, че въззивният протест е неоснователен, а обжалваната присъда – правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от гороното и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10/16.04.2007 година, постановена по НОХД № 506/2004 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |