Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2139 05.09.2019
год. град
Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав,
На двайсет и седми август две
хиляди и деветнайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар:
Анелия Такова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 5347 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от Д.И.В., с ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адвокат С.К. *** против Областна
дирекция на МВР-Бургас, при Министерство на вътрешните работи на Република
България/ОД на МВР-Бургас/ с адрес област Б, община Б, град Б 8000, ул. ,
представлявана от директора старши комисар К. К. К, с която моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1716 лева,
представляваща неплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд
от 286 часа, получени след преизчисляване с коеф. 1.143 на положения от него,
за периода от 01.07.2016 год. до 30.06.2019 год., 2000 часа нощен труд в
дневен, заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на
иска-03.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В хода на делото, с определение на
съда от откритото съдебно заседание на 27.08.2019 г., на основание чл. 214, ал.
1 от ГПК, е прието изменение на осъдителния иск по делото, чрез намалението му
от предявения размер 1716.00 лева за 285 часа извънреден труд до размера на
1610.28 лева за 240,24 часа извънреден труд.
Осъдителният иск е процесуално
допустим и с правно основание чл. 179, ал. 1, вр. чл. 176, чл. 178, ал. 1, т. 3
от Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/. Предявен е от лице,
имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба
съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/.
Ответникът ОД на МВР-Бургас,
своевременно с отговора на исковата молба, оспорва иска, по основание и размер.
Навежда доводи, че по отношение на държавните служители - полицейски органи,
какъвто е и ищецът В., приложение намират специалните норми на чл. 187 и
следващите от ЗМВР, регламентиращи труда и работното време. Твърди, че положеният
от ищеца В. труд е надлежно начислен и отразен в протоколите за положен
извънреден труд и в протоколите за отчитане на работното време между 22:00 и
06:00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални
празници, че положеният труд е заплатен своевременно, след неговото отчитане,
по правилата на действалите към процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в министерството на вътрешните работи и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в министерството на вътрешните работи. Ангажира доказателства
Бургаският районен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните
намира, че осъдителният иск е основателен, поради следното:
Съвпадащи са фактическите твърдения на страните по делото, че между тях е съществувала служебно правоотношение от 29.05.2013 г., по силата на което ищецът Д.В. е държавен служител/чл. 142 от ЗМВР/ в процесния период от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., на длъжността „старши полицай“ в група „01“ към сектор „Специализирани полицейски сили“ при отдел „Охранителна полиция“ на ОД МВР-Бургас. В изпълнение на това е полагал труд на 12-часови работни смени, предварително определени с график за всеки месец. В тази хипотеза, по предвиждането на чл. 187, ал. 2 от ЗМВР, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Спори се по делото дали при
определянето на възнаграждението на ищеца В. на нощния труд, през процесния
период, са приложими Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на
работното време 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да
се достигне до заявения в исковата молба коефициент от 1,143/чл. 9, ал. 2 от
наредбата/. Последният се определя с просто пресмятане, като нормална
продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност
от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.
По предвиждането на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., с което се разрешава спора по
делото дали процесното възнаграждение има характер на допълнително.
Регламентирано е от закона като допълнително възнаграждение. Вторият правен
спор относно релевантните правни понятия по делото-дали процесният нощен труд е
извънреден, поради противоречивите регламентации на прилаганите в процесния
период подзаконови нормативни актове следва да се разреши съобразно дадените в
ЗМВР и КТ легални определение, които съвпадат с етимологията на двете
прилагателни имена-извънреден и нощен. Извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време/чл. 143, ал. 1 от КТ/. Нощният труд се полага през нощта от 22,00
до 6,00 часа, съобразно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и аналогично, нощен е трудът,
който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., по предвиждането на чл. 140, ал. 2 от КТ. С нормата на чл. 179, ал. 4 от ЗМВР е предвидено, че извън допълнителните
възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на държавните служители се изплащат
и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския
съвет за държавните служители от МВР, в която хипотеза попада и заплащането на
процесното допълнително възнаграждение за нощен труд.
Условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи, а техният размер-с негова заповед, по
регламентацията на ал. 2 от същата разпоредба, в редакциите ДВ бр. 97 от 2017
г. и бр. 34 от 2019 г. Фактически допълнителното възнаграждение на ищеца В. е
било начислено и изплатено по реда на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. и в чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., с
които е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Това означава, че за целия
процесен период съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1(8 часа
нощен труд, равни на 8 часа дневен труд). Размерът на възнаграждението е бил
определен с издадените от министъра на вътрешните работи заповеди №
8121з-791/28.10.2014 г. и последващата 8121з-1429/23.11.2017 г., като за целия
процесен период за всеки отработен час или за част от него между 22,00 и 6,00
часа на държавните служители, включително ищеца В. е било изплащано
допълнително възнаграждение за нощен труд, в размер на 0,25 лева на час.
Очевидно е налице колизия между
нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, последната от които
разпоредби неприложена в процесното правоотношение. Тя предвижда, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда/КТ/. Специалната закрила сама по себе
си включва действието на разпоредбите на по-високия нормативен акт по отношение
на лицата за които е предвидена, за да се осъществи. Изразява се в правото на
държавните служители от системата на МВР да работят при условията на нощен труд,
предвидени в КТ. По предвиждането на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните
актове, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на
нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат
по-високия по степен акт. В конкретния случай, горепосочените наредби и
заповеди на министъра на вътрешните работи, за определянето на размера на
допълнителното възнаграждение за нощен труд определят по-ниска стойност от КТ,
респективно наредбата която е предвидил с действието си, в хипотезата на
сумирано отчитане на работното време, поради което процесното допълнително
възнаграждение следва да бъде определено по предвижданията на нормативния акт
от по-висока степен/чл. 188, ал. 2 от ЗМВР/.
В хипотезата на 12-часови работни
смени на ищеца В., императивно нормата на 187, ал. 3 от ЗМВР предвижда, че
работното време на тези държавни служители се изчислява сумирано за тримесечен
период. Ирелевантно е обстоятелството, че в конкретния случай, видно от
неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза по делото,
допълнителното възнаграждение е било начислявано и изплащано помесено, в размер
на 0,25 лева на час, а не при сумирано отчитане за тримесечните периоди.
Работодателят има задължението като насрещна престация за предоставената му и използвана от него
работна сила да заплати възнаграждението на работника или служителя за
положения труд/чл. 128, т. 2 от КТ/. Правилото на чл. 242 от КТ, за възмездност на положения труд, е от
публичен ред и не може да бъде дерогирано от страните по трудово/служебното
правоотношение. От заключението на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена
след справки в счетоводството и архива на ОДМВР-Бургас съдът установява, че за процесния
период от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. ищецът В. е положил 210 нощни смени от
по 12 часа. Съгласно съставените
протоколи обр. № 6 за отчитане на работното време между 22:00 и 06:00 часа,
времето на разположение и положения труд по време на официални празници, за
периода 01.07.2016 г.-30.06.2019 г. за него са отчетени 1680 отработени часове
нощен труд. Преизчислен с коефициент
1,143 нощният труд от 1680 часа възлиза на 1920.24 часа за целия период.
Разликата между преизчисления и отчетения по
протоколи нощен труд е 240.24 часа, в който размер се претендира заплащането на
допълнителното възнаграждение по делото, след намаляването на иска по реда на
чл. 214, ал. 1 от ГПК. Общият размер на
трудовото възнаграждение за извънреден труд за 240.24 часа възлиза на 1610.28 лева,
поради което осъдителният иск по делото, като основателен доказан, следва да
бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото и нормите на
чл. 78, ал. 1 и 6 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по делото страна
следва да бъде възложено заплащането на направените по делото разноски от ищеца
В., съобразно събраните доказателства, в размер на 350.00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение и разноските по делото от 214.41 лева, в полза на бюджета на
съдебната власт, включващи изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за
извършената съдебно-счетоводната експертиза от 150.00 лева и 64.41 лева
държавна такса за производството.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на МВР-Бургас, при
Министерство на вътрешните работи на Република България/ОД на МВР-Б/ с адрес
област Б, община Б, град Б 8000, ул. да заплати на Д.И.В., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1610.28 лева(хиляда шестстотин и десет лева и двадесет и осем
стотинки), представляваща неплатено
брутно допълнително възнаграждение за положен нощен труд, на длъжността „старши
полицай“ в група „01“ към сектор „Специализирани полицейски сили“ при отдел
„Охранителна полиция“ на ОД МВР-Бургас, в
период от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., заедно със законната лихва върху
сумата от предявяването на иска-03.07.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Бургас, при Министерство на
вътрешните работи на Република България/ОД на МВР-Бургас/ с адрес област Б,
община Б, град Б 8000, ул. , да заплати на
Д.И.В., с ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски, в размер на 350.00 (триста и петдесет) лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Бургас, при Министерство на
вътрешните работи на Република България/ОД на МВР-Бургас/ с адрес област Б, община
Б, град Б 8000, ул. № ,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд-Бургас, разноски по делото от 214.41
лева(двеста и четиринадесет лева и четиридесет и една
стотинки).
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението относно
присъденото допълнителното трудово възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен съдия:/п/ Райна Кирякова
Вярно с оригинала: З.М.