РЕШЕНИЕ
№ 461
гр. Пловдив, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20255300500531 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Община Сопот, с код по БУЛСТАТ
*********, седалище и адрес на управление – град Сопот, ул. „Иван Вазов“ № 34,
представлявана от кмета С. С., чрез процесуалния представител адвокат Н., против
Решение № 453/23.12.2024 г., постановено по гр. д.№ 609/2024 г. по описа на РС-
Карлово, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на С. Д. Н. с ЕГН
********** адрес: град Сопот, ул. „***, извършено от работодателя със заповед № РД-
09-43 от 09.02.2024 г . на основание чл.325,ал.1,т.9 от КТ, служителят е възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност- *** в звено „***“, работодателят Община
Сопот е осъден да му заплати сумата от 7211,16 лева, представляваща обезщетение на
основание чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното
уволнение за периода 09.02.2024г.- 09.08.2024г.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за
неговата отмяна и постановяване на ново по същество на правния спор, с което
исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни с присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия С. Д. Н. с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адвокат
Г., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
1
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията и доводите на страните,
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ,
предявени от С. Д. Н. против Община Сопот, за признаване уволнението на ищеца,
извършено със заповед № РД-09-43/09.02.2024 г. кмета на Община Сопот, с която
трудовото му правоотношение с ответника е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 9 от
КТ, за незаконно и като такова да бъде отменено, и да се възстанови ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност – *** в звено „***“, да се осъди ответника да
му заплати обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ за оставане без работа след незаконно
уволнение за период от шест месеца, в размер на 7211,16 лева, ведно със законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово
правоотношение/ТПО/ с ответника на длъжност *** в звено „***“ с посочен от
работодателя код по НКПД - 95100005, като със заповед № РД-09-43 от 09.02.2024 г.
на кмета Община Сопот трудовото му правоотношение е било прекратено на осн. чл.
325, ал. 1, т. 9 от КТ, считано от 09.02.2024 г., поради невъзможност на лицето да
изпълнява възложената му работа, поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност. Навеждат се доводи, че ищецът е заемал посочената длъжност по
ТПО. На 09.02.2024 г. му било връчена заповед № РД-09-43 от 09.02.2024 г. на кмета
Община Сопот, с която трудовото му правоотношение с ответника било прекратено.
Твърди се уволнението да е незаконосъобразно, тъй работодателят е следвало да
поиска от ТЕЛК предписание дали изпълняваната от ищеца работа е подходяща за
ищеца.
Страните по делото не спорят, а и от приетите писмени доказателства е
документално установено, че от 11.05.2018 г. ищецът е започнал работа при ответника
по безсрочно ТПО, чийто правопораждащ юридически факт е трудов договор № 104 от
10.05.2018 г., на длъжност *** с код по НКПД – 95100005, място на работа – Община
Сопот, в „Държавни дейности - отбрана и сигурност 351, впоследствие изменено в
„***“. Трудовият договор е сключен за пълно работно време – 8 часа. Според
длъжностна характеристика, длъжността, заемана от ищеца е била: ***-техник Пункт
за управление на радиопредавателен център, а преките задължения на ищеца са
включвали да охранява определените обекти съгласно плана за охрана, поС.но
поддържане на радиовръзката с координационния щаб за действие при кризи, да
поддържа аварийното осветление в изправност и вентилационната уредба на пункта,
да участва в охраната на всички мероприятия, организирани от Община Сопот.
Преките задължения на ищеца са включвали да следи за пропускателния режим на
хората и МПС, влизащи и излизащи на територията на обекта; да не допуска чужди
лица до охраняемия обект, както и други произтичащи от това задължения, като в т. 8
е посочено, че работата на заемащия длъжността е по график. Представени са
графици на дежурни – ПУ Сопот, в които фигурира и името на ищеца, като в същите
е посочено, че охраната се осъществява на двусменен режим на работа – първа смяна
2
от 07:00 часа до 19:00 часа, а втора смята от 19:00 часа до 07:00 часа.
Между страните по делото не се спори, а и това се установява от преписката,
изпратена от РЗИ Пловдив, че през 2017 г. след заболяване, ищецът е бил
освидетелстван от ТЕЛК. В експертно решение/ЕР/ на ТЕЛК № 2881 от 106 от
16.06.2017 г. е поставена водеща диагноза на ищеца: Исхемична кардиопатия,
определен му е процент намалена работоспособност – 50% за срок от три години,
посочени са противопоказания – тежък физически труд, психическо напрежение.
Ищецът е постъпил на работа на 11.05.2018 г. , т.е. при постъпване на работа ищецът е
страдал от посоченото заболяване. С ЕР на ТЕЛК № 2489 от 102 от 10.06.2020 г.
ищецът е преосвидетелстван, определени са му 40% трайна неработоспособност за
срок от три години при същата диагноза и в противопоказанията е посочено: тежък
физически труд, нощен труд. Следващото преосвидетелстване на ищеца е било
извършено през 2023 г., като е издадено ЕР на ТЕЛК № 90351 от 70 от 28.06.2023 г., с
което на ищеца са определени 58% намалена трудоспособност за срок от една година,
посочена е същата диагноза, като в т.14 от решението изрично е посочено, че
изпълняваната от ищеца работа е подходяща за здравословното му съС.ие. Посочени
са противопоказания – без тежък физически труд и нощен труд. Видно от
производствена характеристика на ищеца, съставена от ответната община, С. Н.
полага нощен труд (л.399 от делото на КрлРС, т. 11 – работно време).
Производствената характеристика е била изготвена от ответника на 22.05.2023 г., а
решението на ТЕЛК е постановено на 28.06.2023 г., поради което характеристиката е
била взета предвид при постановяване на предписанията на здравния орган.
По делото са представени правилник за вътрешния трудов ред, личното
трудово досие на ищеца. Със заповед № РД-09-43 от 09.02.2024 г. на кмета на Община
Сопот, връчена на същата дата, трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено
на основание чл. 325, ал. 1 т. 9 пр. I-во от КТ, поради невъзможност на ищеца да
изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност. В заповедта е посочено, че в ответната община няма друга
подходяща длъжност за заемане от ищеца.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели-П.Б. и Н.Ц., от които се установява, че ищецът работи при ответника от
2018 г. като невъоръжена охрана, на смени.
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е незаконна и е
отменено, като е възстановил същия на заеманата преди уволнението длъжност „*** в
звено „***“ и е присъдил обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 КТ.
При въззивната проверка за нарушение на императивни материално-правни
норми при постановяване на обжалваното решение и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания, Пловдивският окръжен съд намира
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е и правилно, като
същевременно въззивният съд при служебна проверка не констатира нарушения на
императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира и без да има
изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени
3
с ТР 1/2013 ОСГТК. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените мотиви от
първоинстанционния съд, които са подробни, прецизни и безпротиворечиви, поради
което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд
съобразно представените и приети по делото доказателства.
Между страните не се спори относно наличието на трудово правоотношение
между тях, което е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от Кодекса на труда
– поради невъзможност на ищеца да изпълнява възложената му работа поради болест,
довела до трайно намалена работоспособност.
За да бъде законно, уволнението извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ,
е необходимо да е налице невъзможност на работника или служителя да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена неработоспособност
или по здравни противопоказания въз основа на заключение на териториалната
експертна лекарска комисия, а при наличието на тези условия, прекратяването на
трудовия договор се допуска само в случай, че при работодателя няма друга работа,
подходяща за здравното съС.ие на работника или служителя, или той не е съгласен да
заеме тази работа. Прилагането на това основание предполага, че работодателят е
изпълнил задължението си по чл. 315, ал. 1 КТ, а ако не го е изпълнил, той не може да
се позовава на липса на подходяща работа за здравословното съС.ие на работника или
служителя в предприятието. Липсата на свободна подходяща длъжност по
предписаното трудоустрояване, която да бъде предложена за заемане, обуславя
наличие на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ /решение по гр. д. № 814/2009 г. на
ВКС, III г. о. /.
Понятието "намалена работоспособност" се определя от чл. 314 КТ.
Представлява загубване на част от работоспособността, което създава невъзможност за
работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест или
трудова злополука, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща
работа. В тези случаи по предписание на здравните органи той се трудоустроява на
друга работа или на същата при подходящи условия. Редът за издаване на
предписанието за трудоустрояване и дължимите от работодателя действия по
изпълнение на предписанието се уреждат в Наредбата за трудоустрояване /приета с
ПМС № 72 от 30.12.1986 г., обн., ДВ, бр. 7 от 27.01.1987 г./. Определянето на работата
като подходяща - такава, която трудоустроеният поради болест и намалена
работоспособност работник може да изпълнява при квалификацията и здравословното
му съС.ие се прави по реда и за целта на специалната закрила - трудовото
правоотношение с работника или служителя да се запази за подходящата работа.
Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ не е
доказано когато невъзможността на работника или служителя да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена неработоспособност
или по здравни противопоказания, не е установена чрез заключение на териториалната
експертна лекарска комисия, която е специализираният медицински орган,
установяващ невъзможността – че работникът или служителят не е в съС.ие да
изпълнява трудовите си задължения по трудовото правоотношение, респ. че конкретна
длъжност е противопоказна за здравето на лицето и тези въпроси не може да бъдат
поставяни на последваща преценка от службите по трудова медицина /решение № 266
4
по гр. д. № 814/2009 г., ВКС, III г. о., решение № 275 по гр. д. № 3049/2013 г., ВКС, IV
г. о. /, респ. от вещото лице в производството по трудовия спор. Това са медицински
въпроси, по които обвързващо се произнася компетентният здравен орган – ТЕЛК. В
заключението на териториалната експертна лекарска комисия трябва не само да се
определи болестта, довела до инвалидност, или съответните здравни
противопоказания, но и в него изрично да се посочи, че това съС.ие на работника или
служителя поражда неговата невъзможност да изпълнява точно определена работа по
трудовото правоотношение –чл. 78, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза.
В разглеждания казус, за да е законно уволнението на ищеца, трябва да са
налице три кумулативни елемента: невъзможност на работника или служителя да
изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност; заключение на ТЕЛК или НЕЛК, в което фигурира болестта и
изрично е посочено, че това съС.ие поражда невъзможност за работника или
служителя да изпълнява точно определена работа по трудовото правоотношение;
липсата на друга подходяща за здравното съС.ие на работника или служителя работа в
предприятието.
В заключението на ТЕЛК следва не само да се определи болестта, довела до
инвалидност или съответните здравни противопоказания, но и изрично да се посочи,
че това съС.ие на работника или служителя поражда неговата невъзможност да
изпълнява точно определена работа по трудовото правоотношение – чл. 78 от
Наредбата за медицинската експертиза, като при конкретно констатирана
невъзможност за изпълнение на конкретната длъжност, ТЕЛК или НЕЛК взема
решение за трудоустрояване по аргумент от чл. 78, ал. 2 от наредбата.
За да е налице болест, довела до трайна неработоспособност, трябва на
работника или служителя да е призната неработоспособност 50%, въпрос, който е от
компетентност на ТЕЛК и се установява по съответния ред. В разглеждания случай
ищецът още при приемането му на работа през 2018 г. е бил освидетелстван с 50%
намалена работоспособност, представил е предписанието на здравните власти пред
работодателя, а в етапа на преосвидетелстване, предхождащо прекратяване на
трудовото правоотношение, в експертното решение на здравните органи изрично е
посочено, че изпълняваната от него длъжност е подходяща за здравословното му
съС.ие, като пред самите органи е била представена производствена характеристика,
изготвена от ответната община, в която нощният труд е изрично посочен, т.е.
съобразяван при даване на заключение, че длъжността е подходяща за заемане от
ищеца. Въпросът дали дадена длъжност е подходяща за заемане от конкретно лице с
определен процент намалена работоспособност е изцяло медицински и е от
компетентността на ТЕЛК. В заключението на ТЕЛК следва не само да се определи
болестта, довела до инвалидност или съответните здравни противопоказания, но и
изрично да се посочи, че това съС.ие на работника или служителя поражда неговата
невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудовото правоотношение –
чл. 78 от Наредбата за медицинската експертиза, като при конкретно констатирана
невъзможност за изпълнение на конкретната длъжност, ТЕЛК или НЕЛК взема
решение за трудоустрояване по аргумент от чл. 78, ал. 2 от наредбата.
Преценката коя работа е подходяща за здравето на работника или служителя не
може да се извърши едностранно от работодателя. Тази преценка трябва да стане
преди прекратяването на трудовото правоотношение и да бъде извършена от
компетентния здравен орган /съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване/вж.
решение № 93/2020 г. по гр.д. № 3772/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о./
5
При лица с 50% и над 50% трайно намалена работоспособност ТЕЛК се
произнася и по работоспособността му за работното място и при необходимост го
трудоустроява, а когато условията на труд не обуславят неблагоприятно развитие на
заболяването се посочва, че лицето е в съС.ие да работи. В случая в експертното
решението на ТЕЛК от 28.08.2023 г. не е посочено, че С. Н. не е в съС.ие да изпълнява
конкретната длъжност. Напротив здравният орган изрично е посочил, че заеманата от
ищеца длъжност е подходяща, т.е. такава, която трудоустроеният поради болест
работник може да изпълнява при здравословното му съС.ие.
Съгласно изискванията на чл. 61, ал. 1, т. 8 от Наредбата за медицинската
експертиза същата следва да се произнесе трудоспособно ли е лицето за работното си
място и относно необходимостта от трудоустрояването му. В настоящия случай в ЕР на
ищеца е посочено, че работата, която изпълнява при ответната община е подходяща за
здравословното му съС.ие, което отговаря на нормата на чл. 78, ал. 4 от наредбата.
Според така формулираните мотиви в ЕР на ТЕЛК няма основание да се приеме, че
ТЕЛК е приела решение, че ищецът поради здравни противопоказания не може да
изпълнява заеманата от него длъжност и трябва да се трудоустрои. Въззивният съд
намира, че не е установено противопоказаните с ЕР на ТЕЛК условия на труд да са
несъвместими с трудовата функция на ищеца. Ответната община не е ангажирала
доказателства за това, че заболяванията на ищеца препятстват изпълнението на
трудовите му задължения, респ. че условията на труд противоречат на предписанието
на здравните органи. Само по себе си обстоятелството, че работникът или служителят
е с трайно намалена трудоспособност, не е основание за трудоустрояване, ако не води
до невъзможност за изпълнение на работата, за която е сключен трудов договор.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че не се установяват
предпоставките на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ спрямо ищеца. Конкретно не се установява
по съответния ред произнасяне от ТЕЛК за невъзможността на ищеца да изпълнява
заеманата от него длъжност поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност, поради което уволнението като незаконно правилно е било
отменено от районния съд.
Правилно и законосъобразно ищецът е възстановен на заеманата от него преди
уволнението длъжност, както и ответникът е осъден да му заплати обезщетение по чл.
344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 7211,16 лева, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 29.09.2024 г. до окончателното заплащане на
сумата.
Следователно обжалваното решение, с което първоинстанционният съд е
уважил предявените от ищцата искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ - за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и обусловения иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като
правилно, следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
6
Въззиваемата страна е поискала присъждане на сторените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лева съгласно представения договор за
правна защита и съдействие, като с оглед изхода на спора такива се дължат.
Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, дава възможност да се иска на насрещната страна да
бъде присъден по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от тази страна
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. Макар преценката за прекомерност винаги да е
субективна, а Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения да е само ориентир за определянето на адвокатското възнаграждение,
в конкретния случай, възнаграждение от 2100 лева за въззивния съд не е прекомерно.
При формиране на преценката относно конкретния размер на дължимото
възнаграждение, съдът взе предвид Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийския районен съд, обема на
извършените действия с цел защита интересите на въззиваемата страна от
процесуалния представител, конкретната фактическа и правна сложност на спора и
положения от адвоката квалифициран труд.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 453/23.12.2024 г., постановено по гр. д. №
609/2024 г. по описа на РС –Карлово, III-ти гр.с.
ОСЪЖДА Община Сопот, с код по БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на
управление – град Сопот, ул. „Иван Вазов“ № 34, представлявана от кмета С. С., да
заплати на С. Д. Н. с ЕГН ********** адрес: град Сопот, ул. „*** сумата от 2100 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
23.04.2025 г. пред ВКС, а същото да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7