Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 29.12.2020 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На десети декември
две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 781 по описа за 2020
година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл.410 КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД предявен от „З.Д.Е.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от и. д. Й. Ц. Ц. и Р. Г. Б., с пълномощник: юрк. Я.Н. – Ц. против О.К. ЕИК: **********, с адрес: ***, представлявана от К. Е. К..
В исковата молба се твърди, че на 14.07.2019 г. на път между село А. и село М. е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/, при което лек автомобил „Р. Л.” с рег. № ********, управляван от Т.А.К., навлязло в необезопасена на пътното платно дупка. След настъпилото ПТП същото било посетено от мл. а. Д.С.Ж., който съставил Протокол за ПТП №1712172 от 14.07.2019г.
Твърди се, че според съставения Протокол за ПТП, вината за настъпване на пътнотранспортното произшествие била на О.К. която стопанисвала пътя, а водачът на моторното превозно средство бил правоспособен водач на МПС, не бил употребил алкохол към момента на ПТП, нямал вина за настъпилото ПТП и спрямо него не била образувана административно - наказателна преписка.
Вследствие на ПТП били нанесени щети на л. а. „Р. Л.“, с рег. № *********, който бил застрахован по застраховка „Каско на МПС” в ЗД „Е.“ АД със застрахователен договор № 00500100278793 от 12.11.2018 г., със срок на действие от 07.12.2018 г. до 06.12.2019 г. Процесното ПТП било настъпило по време на действие на застрахователния договор.
Във връзка с настъпилото ПТП била предявена претенция за застрахователно обезщетение по която в ищцовото дружеството била е образувана щета под № ********** от 15.07.2019 г. Извършен бил оглед и опис на вредите, които били пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП. Настъпилите имуществени вреди били описани като вид и степен на увреждане в описа от извършения оглед, който бил приложен като доказателство по делото. По делото били приложени и опис по щетата с изчисление за обезщетение на вредите от 15.07.2019 г.
Тъй като настъпилото събитие било покрит риск по сключената застраховка, ЗД „Е.” АД изплатило на 22.07.2019 г. определеното застрахователно обезщетение в размер на 502.74 лева на собственика на увредения автомобил.
ПТП било настъпило на територията на о.К. и съгласно разпоредбите на българското законодателство общинските пътища са общинска собственост, като изграждането, ремонтът и поддържането им се осъществяват от общините (чл. 31 от Закона за пътищата), които следва да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, в т. ч. и при наличието на опасности по пътя да поставят необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението (чл. 13 от Закона за движение по пътищата).
Предвид гореизложеното, с плащането на застрахователното обезщетение, на основание чл. 411, ал. 1 от Кодекса за застраховането във вр. с чл. 49 ЗЗД, ЗД „Е.” АД, като застраховател по имуществената застраховка, встъпвал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата /О.К. до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Тъй като до настоящия момент нямало плащане, за застрахователя бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ищцовото дружество моли да бъде осъдена ответната Община да му заплати сумата от 502.74 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ********** от 15.07.2019 г. по застраховка „Каско на МПС“ в ЗД „Е.“ АД със застрахователен договор (полица) № 00500100278793 от 12.11.2018 г. , във връзка с настъпило на 14.07.2019 г. събитие (ПТП) на територията на О.К. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.02.2020 г., до датата на окончателното плащане на исковата сума. Претендират се и разноските по делото.
О.К. чрез ст. юрк. И.Д. оспорва иска. Твърди, че с Решение № 236 от 13 април 2007 г. Министерски съвет на РБ е утвърдил списъка общинските пътища. Съгласно последното път PDV 1290, /1-6, И. – К. / - Граница общ. ( С. – К. ) – М. – Б., се стопанисвал от О.К. ***, в зависимост от това участъкът от пътя в землището на коя община попада.
Също така, съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-9/15.03.2011 г. на И. д. на АГКК, път PDV 1290 се състоял от три имота: един в землището на с. М., общ. К. /49117.46.16/ и два в землището на с. А., общ. С. /00480.74.39 и 00480.74.29/.
Следователно, видно от гореизложеното, не ставало ясно как ищецът обосновавал исковата си претенция към О.К. като не можело да бъде направен категоричен извод за точното място на настъпване на ПТП и дали то попада на територията на участък от пътя стопанисван от О.К. или на участък от пътя стопанисван от Община С..
На следващо място, следвало да се има предвид, че Протоколът за ПТП е официален свидетелставащ документ. На основание чл. 179, ал.1 от ГПК имал обвързваща доказателствена сила само относно фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице-съставител на протокола за ПТП, но не и по отношение на механизма на ПТП, тъй като произшествието не било реализирано в присъствието на съставителя на акта. По отношение на описания механизъм на ПТП и причинно - следствената връзка с увреждането, представеният с исковата молба протокол за ПТП не се ползвал с обвързваща съда доказателствена сила.
Също така в протокола за ПТП липсвало описание на препятствието на пътното платно (дупка), в което е попаднал въпросният автомобил, а именно – дължина, широчина, дълбочина на същата, точното ѝ местоположение, както и скоростта на движение на автомобила.
От представения протокол за ПТП не можело да се установи дали водачът на МПС е действал правомерно в създалата се ситуация, като е спазил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал.1 от Закона за движението по пътищата и дали с поведението си не е допринесъл за настъпване на произшествието.
По отношение на настъпилите имуществени вреди и претендираната сума, изплатени от ищеца- застраховател на застрахованото лице, от Протокол за ПТП № 1712172 от 14.07.2019 г., било видно, че имуществените вреди, настъпили в резултат на ПТП представляват „пръсната предна лява гума и деформирана предна лява джанта“. Съставителят на протокола за ПТП мл. а. Д.Ж. записал в последния „Няма други материални щети“. Въпреки това обаче, ищецът - застраховател изплатил и претендирал от О.К. сума за имуществени вреди, които надхвърляли настъпилите от ПТП на 14.07.2019 г. Видно от Искането за завеждане на претенция, доклад за щета и др., приложени към исковата молба, били надписани вреди, които не били настъпили в резултат на ПТП, но въпреки това се претендирали от ищеца без наличието на каквото и да е било основание за това.
Предвид липсата на достатъчно основания и липса на отговорност от страна на О.К. моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, както и искането за присъждане на разноски и да присъди разноски за настоящата инстанция на ответника.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира предявения иск по чл.410 от КЗ, вр. с чл.49 ЗЗД – суброгаторен иск от застраховател платил обезщетение по сключен договор за застраховка, против причинителя на вредата и обезщетение за забавено изпълнение.
За уважаването му следва кумулативно да са налице следните елементи от фактическия състав: 1. наличие на валидно застрахователно отношение по застраховка „Каско“ между ищеца – застраховател и застраховано при него лице; 2. настъпване на покрит застрахователен риск; 3. претърпени от застрахованото лице имуществени вреди; 4. пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; 5. изплащане от застрахователя – ищец в полза на застрахованото лице на застрахователно обезщетение за причинените вреди; 6. противоправно и виновно бездействие от страна на служителите на ответника да изпълнят нормативно вменено му задължение; 7. пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното и виновно бездействие и реализираното застрахователно събитие.
Не се спори между страните, а и се установява от представената като доказателство по делото полица №00500100278793 от 12.11.2018 г., че между ищеца и Д. К. Д. е бил сключен валиден застрахователен договор по застраховка „Каско на МПС“, с предмет лек автомобил „Р. Л.“, с рег. № ******** и със срок на покритие от 07.12.2018 г. до 06.12.2019 г.
Видно от приложените към полицата Общи условия за застраховка „Каско на МПС“, сред покритите застрахователни рискове е и претърпяване на вреди по МПС-то в резултат от ПТП.
От изготвената съдебна автотехническа експертиза, неоспорена от страните, административната преписка по издаването на Протокол за ПТП №1712172 от 14.07.2019 г., както и от показанията на разпитаните по делото свидетели – очевидецът Т.А.К. и полицейският служител, съставил протокола за ПТП – Д.С.Ж., се установява механизмът на реализиране на произшествието, а именно: около 12:00 ч. на 14.07.2019 г. (в срока на покритие на застраховката), лек автомобил „Р. Л.“, с рег. № ********, управляван от Т.А.К., при движение по път PDV 1290 км 1+000 между с. А. и с. М., преминава с предна лява гума през необозначена и необезопасена дупка на платното на движение. Настъпилите щети по гумата на автомобила – предна лява гума – за подмяна и ремонт на джантата, са с обща пазарна стойност 542.30 лева (размер по-висок от претендирания с исковата молба) и според вещото лице е възможно да са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В т. 4. От заключението е посочено, че съгласно кадастралната карта местопроизшествието е настъпило на територията на общ. К., с което се опровергават изложените в тази връзка с отговора на исковата молба възражения.
Не е спорно между страните, а и се установява от приложения по делото по доклад по щета № ********** от 15.07.2019 г, че застрахователят е определил в полза на застрахованото лице да бъде заплатено застрахователно обезщетение в размер на общо 502.74 лева. Заплащането на застрахователното обезщетение спрямо застрахованото лице е извършено от ищеца, видно от платежно нареждане от 22.07.2019 г.
Съдът намира предявеният иск за основателен, тъй като са налице предпоставките на чл.410, ал.1 от КЗ, а именно: изплатено е застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на определено застрахователно събитие и застрахователят има регресен иск срещу лицето, отговорно за настъпването на вредата – О.К. Същата по закон следва да се грижи и поддържа в изправност уличната пътна мрежа, вертикалната и хоризонтална маркировка на улиците в общината, за да осигури безопасността на движението на МПС и пешеходци. Безспорен е фактът, че пътят, на който е станало процесното ПТП, се намира на територията на о.К. и не е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл.31 от Закона за пътищата, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Не се установява да е налице хипотезата на чл.11 от същия нормативен акт, а именно пътят да е отдаден на концесия, поради което той се стопанисва от самия собственик. Съгласно разпоредбата пък на чл.3 от Закона за движението по пътищата, лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях, така че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Според изричната норма на чл.167, ал.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно в най-кратък срок. Според § 1, т.19 от ППЗДвП, „Препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая, установената дупка на пътното платно, е представлявала препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението. Според чл.52, ал.1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си. При така установената правна уредба, се налага изводът, че за поддържането и ремонта на пътя е отговорен собственикът му, а именно О.К. която е проявила бездействие, изразило се в бездействие на служителите ѝ, натоварени да отстраняват повреди. Те са проявили бездействие в изпълнението и на задълженията си по чл.3 от ЗДвП и не са сигнализирали препятствието и организирали движението по начин, осигуряващ безопасността му. Ответникът не е изпълнил задължението си за обезопасяване и обозначаване с необходимата маркировка на повредата на общинския път и това бездействие е станало причина за възникване на ПТП, при което са причинени материални щети на застрахования от ищеца автомобил. Безспорно е установено, че са настъпили вреди, които са в причинна връзка с процесното ПТП. Тези обстоятелства са отразени и в констативен протокол №1712172 от 14.07.2019 г., съставен от полицейския служител Д.Ж.. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща доказателствена сила относно отразените в него изявления на длъжностните лица и в тази връзка не се установи водачът на автомобила с поведението си да е допринесъл за настъпване на ПТП. В ЗДвП не съществува разпоредба, която да задължава водачът да избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното платно, нито пък е нормативно установено, че, ако по някаква причина не го стори, той сам ще носи отговорност за нанесените повреди по управлявания от него автомобил. В настоящия случай отговорността на ответника произтича от обстоятелството, че обективно е допуснал наличието на дупка на пътното платно, създаваща опасност за движението, като не я е обезопасил, сигнализирал или отремонтирал. Действително чл.20, ал.2 ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта на движение, наред с други фактори и със състоянието на пътя, с оглед възможността да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Липсата на надлежна сигнализация за неравностите по пътя, води до извод, че за водача на автомобила в конкретната ситуация не е възникнало задължение по чл.20, ал.2 ЗДвП, неизпълнението на което да съставлява съпричиняване на вредите от негова страна. Да се приеме обратното би означавало да се разреши на ответника да черпи права от собственото си неправомерно поведение, като се уважат противопоставените възражения за съпричиняване на вреди, настъпили именно в резултат на бездействието му при изпълнение на посочените по-горе задължения.
Не е спорно по делото, че ищцовото дружество е заплатило на собственика на увредения автомобил причинените щети. Съгласно чл.410, ал.1 от КЗ „С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне“. При така изложеното искът за главница в размер на 502.74 лева е доказан както по своето основание, така и по размер. Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.02.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът О.К. следва да заплати на ищеца „З.д.Е.“ АД направените от него разноски в производството за адвокатско възнаграждение, държавна такса по главния иск, депозити за вещо лице и свидетел в размер на общо 380.00 лева, съгласно представения списък по чл.80 ГПК (л.62), както и юрисконсултско възнаграждение, което на осн. чл.78, ал.6 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП, съдът определя на 100 лева.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.410, ал.1 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД О.К. ЕИК: ********, с адрес: ***, представлявана от К. Е. К., да заплати на „З.Д.Е.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от и. д. Й. Ц. Ц. и Р. Г. Б., сумата от 502.74 лв. (петстотин и два лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ********** от 15.07.2019 г. по застраховка „Каско на МПС“ в ЗД „Е.“ АД със застрахователен договор (полица) № 00500100278793 от 12.11.2018 г. , във връзка с настъпило на 14.07.2019 г. събитие (ПТП) на територията на О.К. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.02.2020 г., до датата на окончателното плащане на исковата сума.
ОСЪЖДА О.К. ЕИК: ***********, с адрес: ***, представлявана от К. Е. К., да заплати на „„З.Д.Е.” АД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от и. д. Й. Ц. Ц. и Р. Г. Б. сумата от общо 480.00 лв. (четиристотин и осемдесет лева) за направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Ц.Ч.