Решение по дело №223/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано е по касационна жалба на М. И. К., с ЕГН:**, в качеството ѝ на законен представител – управител, на „**“ АД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление [населено място], община Благоевград, област Благоевград, п.к. 2745, Ремонтно складова база, чрез адвокат М. З. от АК – К.*, против решение № 74 от 19.02.2024 г., постановено по АНД № 1947/2023 г. по описа на Районен съд – П.*.

С обжалваното решение е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, № 4990658, издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР – П.**) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на М. И. К., в качеството ѝ на законен представител – управител, на „***“ АД, с ЕИК: ** със седалище и адрес на управление [населено място], община Б., област Б.**, п.к. **, Ремонтно складова база, за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева).

 

Недоволна от решението на районния съд, М. И. К. го обжалва, като излага доводи, че същото е незаконосъобразно, като постановено при несъобразяване със събраните по делото доказателства. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество, като отмени електронния фиш.

Касационната жалба е връчена на ответната страна, като в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В съдебно заседание, проведено на 29.05.2024 г. касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

В съдебно заседание, проведено на 29.05.2024 г. ответникът – ОД на МВР – П.*, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание, проведено на 29.05.2024 г. представителят на Окръжна прокуратура – П.*, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на районен съд – П.* да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост и на основание чл. 218 от АПК обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

В пределите на извършената служебно касационна проверка по чл. 218, ал. 2, предл. първо от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество съдът намира касационната жалба неоснователна по следните съображения:

С електронен фиш серия К, № 4990658, издаден от ОД на МВР – П.*, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на М. И. К., в качеството ѝ на законен представител – управител, на „**“ АД, с ЕИК: **, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за това, че на 17.06.2021 г., в 16:25 часа, в община П.**, на АМ „С.“, км 22+000, бензиностанция „Л*“, с посока към [населено място], при ограничение на скоростта от 120 км/ч, въведено с пътен знак (ПЗ) В26, моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил „**, с рег. № [рег. номер], е управлявано със скорост от 147 км/ч (изчислена след приспаднат в полза на водача толеранс), с което е извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с ал. 2,във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

 

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд – П.*, който с решение № 74 от 19.02.2024 г., постановено по АНД № 1947 по описа на съда за 2023 г. го е потвърдил.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след извършена проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, обсъдил и доводите на наказаното лице, е приел, че производството по издаване на процесния електронен фиш е проведено в рамките на предвидения абсолютен давностен срок и е съобразно със специалните процесуални правила, регламентирани в ЗДвП, респективно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Приел е, че материалният закон е приложен правилно, съответно на установеното от фактическа страна, а нарушението е доказано по несъмнен, безспорен и категоричен начин, включително относно параметрите на превишаване на скоростта.

Решението е правилно. При извършената касационна проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и по реда на чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК – служебно, за правилно приложение на материалния закон, не се установи наличие на основанията за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите жалбата.

По доводите в касационната жалба:

Н. основание чл. 220 от АПК касационният състав възприема установената по делото фактическа обстановка, като кореспондираща изцяло с приобщените по делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване по делото, поради което без основание са доводите на касатора, че съдебният акт не е съобразен с доводите на наказаното лице и събраните доказателства.

Решаващият първоинстанционен състав мотивирано и кореспондиращо със съдържанието на процесния ЕФ приема, че същият е издаден съобразено с образеца, утвърден със Заповед № Iз-305/04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи, включително съдържа посочено еднозначно мястото на извършеното нарушение. Поради това доводите изложени в касационната жалба в противна насока са несподеляеми.

Без основание са доводите на касатора, свързани с неустановеност на регистрационния номер на МПС, с което нарушението е извършено. Идентификацията на процесния лек автомобил е извършена посредством данните в приложената по делото разпечатка – снимков материал, изготвен с автоматизираната техническа система (АТС), с която нарушението е установено, представляващ съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.

Не кореспондира с приобщените по делото доказателства доводът в жалбата, че по делото не са приложени доказателства за годността на АТС, с която нарушението е установено. В кориците на АНД № 1947/2023 г., на л. 14 до л. 22, се намират писмени документи – удостоверение за одобрен тип средство за измерване – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, вписано в регистъра под № 5126, както и протокол от 05.02.2021 г. от извършена периодична проверка на АТС. Въз основа на посочените доказателства правилен е изводът на първоинстанционния съд, че нарушението в процесния случай е установено с АТС от одобрен тип, годна за установяване на нарушение от вида на описаното в електронния фиш, такова на скоростния режим, установен в ЗДвП.

Във връзка с изложените доводи за мобилна АТС следва да се посочи, че такива са били наведени и пред първоинстанционния съд, който мотивирано ги е отхвърлил. Следва да се посочи, че със Закона за изменение и допълнение на ЗДвП (ЗИДЗДвП) (ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.), чрез добавяне в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 на ЗДвП на термина „автоматизирано“ към „техническо средство“, а също и „система“, законът вече регламентира използването на „автоматизирани технически средства или системи“ за установяване на нарушения на ЗДвП. Понятието АТСС на свой ред е дефинирано в § 6, т. 65 на ДР на ЗИДЗДвП (ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.) – „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.“ С това са съобразени изцяло мотивите на цитирания от касатора тълкувателен акт относно използването на мобилни технически средства за установяване на нарушенията, свързани с превишаване от страна на водачите на ППС на ограниченията на скоростта на движение.

Неоснователни са и доводите на касатора за неустановеност по делото на конкретната скорост, с която е управлявано процесното МПС. В приобщения по делото снимков материал (л. 9 от АНД), изготвен с АТС, ясно е посочена регистрираната скорост на движение на МПС с рег. № [рег. номер] – 152 км/ч., която е преизчислена в издадения ЕФ, съобразно техническите характеристики на АТС и в полза на наказаното лице.

Ирелевантни към състава на процесното нарушение са доводите в жалбата, свързани с „повторност“ на деятелността, поради което същите не следва да бъдат подлагани на обсъждане.

По приложението на материалния закон:

Н. база фактите такива, каквито са установени пред първата съдебна инстанция в процесуално законосъобразно производство, съобразено и с принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, изводите на районния съд, формирани въз основа на приобщените по делото доказателства, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора в посоченото му качество на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 1, във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, кореспондират с приложимия материален закон.

Извършената от касационния съд служебно проверка за правилното приложение на материалния закон не доведе до извод, който да обоснове касиране на първоинстанционния съдебен акт на основание чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Управлението на МПС със скорост от 147 км/ч извън населено място, при ограничение на скоростта от 120 км/ч, въведено ПЗ В26, нарушава забраната, въведена с разпоредбата на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП. За същото в санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 2, в хипотезата на т. 3 от ЗДвП – превишаване на максималната разрешена скорост извън населено място със стойности в диапазона от 21 до 30 км/ч, или в случая с 27 км/ч, е предвидено административно наказание, налагано по административен ред – „глоба“ във фиксиран размер от 100 (сто) лева, т.е. деянието съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Т. по вид и размер наказание е и наложеното с процесния ЕФ. Правилно е ангажирана и отговорността на касатора в качеството ѝ на законен представител на юридическото лице, собственик на МПС, с което нарушението е извършено (чл. 188, ал. 2 от ЗДвП). М. К. не е ангажирала доказателства, с които да обори установената в чл. 188, ал. 2 от ЗДвП презумпция, че водач на МПС, с което е извършено нарушение на ЗДвП, и което е собственост на юридическо лице, е законният представител на ЮЛ.

Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че като е потвърдил процесния електронен фиш районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. При извършената проверка на обжалваното решение не се установиха пороци във връзка с неговата валидност и допустимост, а решението е постановено в процесуално законосъобразно съдебно производство и при правилно приложение на материалния закон. Съдебният акт ще се остави в сила.

При този изход на спора право на разноски има ответната страна. Такива не се претендират и не се присъждат.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В С. решение № 74 от 19.02.2024 г., постановено по АНД № 1947/2023 г. по описа на Районен съд – П.*.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.