Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети юли
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Г., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
15717/2020 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявена от Ф.Ф. срещу В.Я. молба с правно основание
чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне родителските права по отношение на роденото
на ***г. непълнолетно дете – М.Я. на майката Ф.Ф.,
определяне местоживеене на детето при неговата майка на адрес: ****, определяне
режим на лични отношения на детето с неговия баща В.Я., за заплащане на месечна
издръжка в размер на 500 лв. с падеж
първо число на месеца, за който се дължи, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 07.12.2020г., ведно със законната лихва върху всяка
закъснителна вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване и иск по чл. 149 СК за заплащане на сумата от 4 383 лв.,
претендирана като издръжка по 500 лв. месечно за минало време за периода от
13.03.2020г. до 06.12.2020г. /вкл./.
Исковата молба инкорпорира и предявен от М.Я.
срещу В.Я. иск с правно осн. чл. 59 ЗЗД за заплащане
на сумата от 1 200 щатски долари, с която ответникът се е обогатил,
получавайки я през месец април 2020г. евентуално през периода след обявяване на
Извънредното положение в страната от САЩ сума, която американските власти
предоставят на всеки американски гражданин, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 07.12.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
В
исковата си молба Ф.Ф. излага, че баща на родената на
***г. М.Я., е В.Я., с когото майката никога не е живяла на съпружески
фактически начала.
Поддържа
се, че майката е родителят, който полага преки и непосредствени грижи за
непълнолетната си дъщеря и заплаща всички разходи за образованието й, вкл. и по
специалността „****“, която изучава, поради което се настоява родителските
права по отношение на М.Я., да бъдат предоставени на молителя, а на бащата
следва да се определи режим на личен контакт.
Твърди
се още, че детето общува с баща си, но след 13.03.2020г. следва да се
съобразява с времето за спане и почивка на ответника.
Исковете
за издръжка почиват на твърдения, че бащата разполага с възможност да заплаща
такава в размер на 500 лв., тъй като доходите му, формирани от пенсията за стаж
и възраст, която получава, ведно с тази, изплащана от американските власти,
позволява това.
Искът,
предявен от М.Я., действаща със съгласието на своя законен представител Ф.Ф., почива на твърдения, че през месец април 2020г., евентуално през
периода след обявяване на Извънредното положение в страната баща й е получил
сумата от 1 200 щатски долари, която американските власти предоставят на
всеки американски гражданин, с която сума ответникът се е обогатил, тъй като не
я е предал на дъщеря си.
С оглед изложеното, се настоява за уважаване
на молбата по чл. 127, ал. 2 СК и искът по чл. 59 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В.Я., е депозирал писмен
отговор, с който не възразява родителските права да бъдат предоставени на
майката, а на бащата да бъде определен режим на личен контакт.
Исковете за издръжка се признават до размера на сумата от
по 170 лв. за минало време и за напред, като се изтъква, че единственият доход,
който получава, е този под формата на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Излага се, че считано от 2009г. до началото на 2020г.,
след завръщането си в страната, ответникът е полагал ежедневни грижи за дъщеря
си – водил я е на училище, предвид служебната ангажираност на майка й, помагал
и е за уроците в училище и тези по **** в дома си, след което я предавал на Ф.Ф. в 18:30 ч. От петък до неделя, М.Я. е оставала при баща
си в неговия дом.
През месец април – май 2020г. настъпила промяна в
поведението на детето, което отказало да се храни в дома на баща си, а на
22.06.2020г., вкл. и до настоящия момент, контактът с него бил прекъснат
едностранно и без причина от Ф.Ф..
Отчуждаващото поведение на майката е резултат от
желанието на майката да получи апартамента, в който ответникът живее, предвид
обстоятелството, че г-н Я. има и друго дете, което би имало качество на
наследник при откриване на наследството.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Безспорно е между страните, че Ф.Ф. и В.Я. са родители на роденото на ***г. дете
М.Я..
Родителите никога не са живели заедно и
между тях не е била изградена емоционална връзка.
От изявленията на страните пред съда, от
социалния доклад и от интервютата, дадени от детето и неговите родители пред
експертите по КСППЕ, съдът приема за установено следното:
Страните по делото никога не са живели
заедно, но след завръщането на г-н Я. от САЩ, родителите са съумели без
намесата на съда да урегулират отношенията си по повод отглеждането на общото
им дете.
Майката е полагала ежедневни грижи за дъщеря
си, като в отглеждането й в продължение на 11 години, е участвал и бащата,
който я е взимал от градина, а в по-късна възраст и от училище почти всеки ден.
Тя е оставала в дома му, след което е предавана на своята майка. Любовта към пианото
и музиката у детето е посято от неговия баща.
Статуквото е нарушено през юни 2020г.,
когато М.Я. посещавайки дома на баща си, му е представила една китайска песен.
Бащата е реагирал остро, упреквайки я, че има много по-хубави и български, и
италиански песни. Освен това упрекнал китайците за появата на Ковид 19, от който ответникът се е разболял през 2020г. и
прекарал с усложнения.
Детето се е разстроило и напуснало дома на
баща си. От този момент, М.Я. отказва да се вижда и общува с баща си, като
изборът й е подкрепен от неговата майка.
Към настоящия момент, г-жа Ф. желае да
получи отговор от ответника на въпроса какъв е размерът на сумите, които г-н Я.
е получавал за отглеждането на дъщеря им от САЩ от раждането й до настоящия
момент.
Отделно, същата е разочарована от
отношението на г-н Я. към нея и детето от раждането й до настоящия момент.
Независимо от противоречията си,
особеностите в характерите им и нежеланието да поемат отговорност за направените
избори, вкл. и на партньор, родители съумяват да постигнат споразумение в
следния смисъл:
Родителските права по отношение на детето да
се предоставят на неговата майка, при която бъде определено и местоживеенето му
на адрес: ****.
На бащата да бъде определен следния режим на
личен контакт: два пъти
месечно, в събота и в неделя, за времето от 10:00 часа до 14:00 часа без
преспиване, всяка четна година на рождения ден на бащата – 18 февруари, всяка
нечетна година, на 25 декември, за времето от 10:00 часа до 16:00 часа; всяка
четна година, на 31 декември, за времето от 10:00 часа до 16:00 часа, 1 седмица през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, за времето от 11:00 часа
на първия ден до 16:00 часа в последния ден, с преспиване.
Съдът намира, че така постигнатото
споразумение удовлетворява интереса на детето и неговите родители и следва да
бъде възпроизведен в съдебния акт с посочване, че посещенията при бащата ще
бъдат всяка първа и трета събота и неделя от месеца.
От една страна, то запазва установеното в
продължение на 11 години статукво, в което грижи за дъщеря си са полагали и
двамата родители. Съобразено е със особената и по-трудна юношеската възраст на М.Я.,
налагаща общуването с нея да се промени, а от друга отчита необходимостта
контактът между баща и дъщеря, жизненоважен за всяко дете, да бъде възстановен
с помощта на специалисти и с така нужната подкрепа на г-жа Ф..
По исковете за издръжката
Действителният спор между страните е досежно издръжката.
За
да се уважи предявения иск по чл. 143 СК, следва да се докажат нуждите на детето
и възможностите на задължения за това родител да я заплаща.
С
Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на ВС и Постановление №
5/31.11.1981г. на Пленума на ВС, които представляват задължителна съдебна
практика е прието, че възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на
лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените
условия за живот на тях, като се вземе предвид възрастта, образованието и други
обстоятелства, които имат значение за случая. Двамата родители дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно,
като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглеждат, които
принципи са установени с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал.1 и ал.2 СК.
Детето
М.Я. е на 15 години. Тя учи в *****. През учебната 2021/2021г., тя е завършила IX клас, специалност „****.“
Майката
Ф.Ф. е на 57 годишна възраст. Същата полага труд по
трудово правоотношение в ****, като за времето от месец май 2020г. до месец
октомври 2020г., тя е получила средно месечно брутно трудово възнаграждение в
размер на 4 659, 40 лв. Промяна в трудовата ангажираност към настоящия
момент не е настъпила при майката.
Отделно,
г-жа Ф. реализира доходи от дейността си като експерт счетоводител.
Бащата В.Я. е на 81 годишна възраст. Същият не
полага труд по трудово правоотношение. Г-н Я. страда от хипертонична болест
сърдечно – мозъчна форма умерено тежка степен от около 35 години.
За времето от месец юли 2020г. до месец юни 2021г.,
г-н Я. е получил средно месечен размер на пенсия за осигурителен стаж и възраст
от НОИ в размер на 560, 33 лв. За 11 месеца, г-н Я. е получил за всеки един от
месеците добавка от по 50 лв. или общо 610, 33 лв.
В съдебно заседание, г-н Я. признава, че получава
пенсия от САЩ в размер на 250 щатски долари. До 2019г. към нея е получавал за
детето месечно допълнително още от по 100 щатски долари.
Следователно, месечният доход на г-н Я.
приблизително възлиза на сумата от около 1 025 лв. до 1 060 лв.,
съобразно курса на лева към щатския долар. Данни за други доходи или имущество
не са ангажирани в процеса.
Не са налице данни бащата да е заплащал издръжка на
своята дъщеря, независимо, че активно е участвал в нейното отглеждане.
Съобразявайки, нетрудоспособната възраст, в която
бащата се намира от 81 години, която не му позволява да полага труд, недоброто
му здравословното му състояние, реализираният от него месечен доход от пенсия
за осигурителен стаж и възраст, липсата
на задължения към друго свое непълнолетно дете и безусловният характер на
задължението за издръжка, минимално установеният й размер в чл. 142, ал. 2 СК,
както и обстоятелството, че такава не е заплащал, съдът приема, че В.Я. би
могъл да заплаща издръжка в размер на 250 лв. с падеж първо число на месеца, за
който се дължи, считано от датата на депозиране на исковата молба –
07.12.2020г., ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
В случая, майката, която е в трудоспособна
възраст, следва да поеме по-голяма част от издръжката на детето в размер на 600
лв., тъй като получаваният от нея доход значително надхвърля този на бащата.
За горницата над присъдената сума до
претендираната от 500 лв., предявения иск по чл. 143 СК, следва да бъде
отхвърлен.
По иска по чл. 149 СК, ответникът следва да
заплати месечно сумата от по 230 лв. или за периода от 13.03.2020г. до 06.12.2020г. /вкл./ общо 2 025, 49 лв.,
до който размер предявеният иск по чл. 149 СК, следва да бъде уважен и
отхвърлен за разликата до претендираната сума от 4 383 лв.
По иска по чл. 59 ЗЗД
Съобразно указанията на въззивния
съд, искът по чл. 59 ЗЗД, е предявен от детето М.Я., действаща със съгласието
на своята майка и законен представител Ф.Ф..
Ответникът отрича да е получавал за отглеждане на
дъщеря си сумата от 1 200 щатски долари през 2020г. Банковата му сметка е
заверена с такава сума, но тя му е предадена на лично основание по време на
пандемията, поради факта, че е гражданин на САЩ.
Твърденият факт, че ответникът е получил сумата от
1 200 щатски долари от САЩ по време на пандемията, представляваща помощ за
отглеждане на своята малолетна дъщеря към 2020г., остава недоказан по делото.
За пълнота на изложеното, следва да се посочи, че
дори и този факт да бе доказан в процеса, то искът по чл. 59 ЗЗД би бил
неоснователен, тъй като материално-правно легитимиран да получава суми за
отглеждане на детето, е родителят, който е американски гражданин, а не
малолетната М.Я..
Предвид изложеното, предявеният иск по чл. 59 ЗЗД
подлежи на отхвърляне.
По разноските
Съобразявайки, че страните са постигнали
споразумение по въпроса за упражняване на родителските права, местоживеенето на
тяхната дъщеря и режимът на личен контакт, то разноски за адвокатско
възнаграждение и депозит за изготвяне на КСППЕ, не се следват на нито един от
родителите.
Разноски следва да се присъдят по исковете
за издръжка, съобразно уважената и отхвърлена част.
Ищецът М.Я., действаща със съгласието на
своята майка Ф.Ф. е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв., а бащата доказателства за заплащане на
хонорар възлизащ на 200 лв. Доказателства за заплатен хонорар от 600 лв. не са
представени, съобразно списъка по чл. 80 ГПК.
В полза на ищеца следва да се присъдят
разноски за уважената част от исковете за издръжка в размер на 276, 31 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
За отхвърлената част в полза на ответника
следва да се присъдят разноски, възлизащи на 107, 90 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, а по иска по чл. 59 ЗЗД сумата от
92, 10 лв.
Бащата следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 431,
02 лв., представляващи дължими за производството по исковете по чл. 143 СК и
чл. 149 СК.
По привременните мерки
Бащата
В.Я. е заявил искане за определяне на привременни мерки по чл. 127, ал. 3 СК,
по чието съдът е посочил, че ще се произнесе след изготвяне и изслушване на
КСППЕ.
Ръководейки
се от интереса на детето, съобразявайки изявленията на страните и събраните
доказателства, съдът счита, че произнасянето по привременните мерки следва да е
идентично на въпросите, които решаващият орган разрешава със съдебен акт по чл.
127, ал. 2 СК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето М.В.Я.,
ЕГН ********** на неговата майка Ф.А.Ф., ЕГН **********,***, на осн. чл. 127, ал.2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето М.В.Я., ЕГН ********** при неговата
майка Ф.А.Ф., ЕГН ********** на адрес: ***, на осн.
чл. 127, ал.2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В.П.Я., ЕГН **********,***
с детето М.В.Я., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца за времето от 10:00 часа до 14:00 часа без преспиване във всеки един от дните, всяка
четна година на рождения ден на бащата – 18 февруари за времето от 10:00 часа до 14:00 часа, всяка нечетна година, на 25
декември, за времето от 10:00 часа до 16:00 часа; всяка четна година, на 31
декември, за времето от 10:00 часа до 16:00 часа, 1 седмица през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, за времето от 11:00 часа
на първия ден до 16:00 часа в последния ден, с преспиване, на осн. чл. 127, ал.2 СК.
ОСЪЖДА В.П.Я., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА на М.В.Я., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Ф.А.Ф., ЕГН **********,*** сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща месечна издръжка с падеж първо число
на месеца, за който се дължи, считано от датата на депозиране на исковата молба
– 07.12.2020г., ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над присъдената сума от 250 лв. до пълния претендиран размер от 500
лв., ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, на осн.
чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал.2 СК.
ОСЪЖДА В.П.Я., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на М.В.Я., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Ф.А.Ф., ЕГН **********,*** сумата от 2 025, 49 лв. /две хиляди
двадесет и пет лева и четиридесет и девет ст./, представляваща
издръжка за минало време за периода от 13.03.2020г. до 06.12.2020г. /вкл./, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.12.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния претендиран
размер от 4 383 лв., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.12.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на
осн. чл. 149 СК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.В.Я., ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител Ф.А.Ф., ЕГН **********,*** срещу В.П.Я., ЕГН **********,***
иск за заплащане на сумата от 1 200 щатски
долари /хиляда и двеста щатски долари/, представляваща сума, с която ответникът
се е обогатил, получавайки я през месец април 2020г. евентуално през периода
след обявяване на Извънредното положение в страната от САЩ, която американските
власти предоставят на всеки американски гражданин, на осн.
чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.П.Я., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на М.В.Я., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Ф.А.Ф., ЕГН **********,*** сумата от 276,
31 лв. /двеста седемдесет и шест лева и тридесет и една ст./, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.В.Я., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител
Ф.А.Ф., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на
В.П.Я., ЕГН **********,*** сумата от 200
лв. /двеста лева/,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА В.П.Я., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Варна сумата от 431, 02 лв. /четиристотин и един лева и две ст./, представляваща
дължими за производството разноски, на осн. чл. 78,
ал. 6 ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето М.В.Я.,
ЕГН ********** на неговата майка Ф.А.Ф., ЕГН **********,*** до влизане в сила
на съдебното решение по гр.д. № 15717/2020г. по описа на Районен съд – Варна,
на осн. чл. 127, ал. 3 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето М.В.Я., ЕГН ********** при неговата
майка Ф.А.Ф., ЕГН ********** на адрес: *** до влизане в сила на съдебното
решение по гр.д. № 15717/2020г. по описа на Районен съд – Варна, на осн. чл. 127, ал. 3 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В.П.Я., ЕГН **********,***
с детето М.В.Я., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца за времето от 10:00 часа до 14:00 часа без преспиване във всеки един от дните, всяка
четна година на рождения ден на бащата – 18 февруари за времето от 10:00 часа до 14:00 часа, всяка нечетна година, на 25
декември, за времето от 10:00 часа до 16:00 часа; всяка четна година, на 31
декември, за времето от 10:00 часа до 16:00 часа, 1 седмица през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, за времето от 11:00 часа
на първия ден до 16:00 часа в последния ден, с преспиване до влизане в сила на съдебното решение по гр.д. № 15717/2020г.
по описа на Районен съд – Варна, на осн. чл. 127, ал.
3 СК.
ОСЪЖДА В.П.Я., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА на М.В.Я., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Ф.А.Ф., ЕГН **********,*** сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща месечна издръжка с падеж първо число
на месеца, за който се дължи, считано от датата на депозиране на исковата молба
– 07.12.2020г., ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до влизане в сила на съдебното решение по гр.д. № 15717/2020г.
по описа на Районен съд – Варна, на осн. чл. 143, ал.
2 СК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за привременни мерки не подлежи на обжалване, но то може да
бъде изменено от съда, който го е постановил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: