№ 1699
гр. Варна , 19.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100501226 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Прокуратурата на Република България
срещу Решение № 146 от 24.03.2021г. по гр.д. № 11096/2020г. по описа на ВРС, XXХIII-ти
състав, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД въззивната
прокуратура е осъдена да заплати на С. С. В. с ЕГН ********** сумата от 6000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени, изразяващи се в претърпени
душевни страдания и дискомфорт – преживян стрес, безпокойство и негативни емоции в
пряка причинно следствена връзка с водено ДП № 245/2011г. по описа на ОД на МВР –
Варна и преписка № 11497/2011г. по описа на ВРП срещу ищеца за престъпление по чл. 212,
ал. 1 от НК, приключило с прекратяване, обективирано в Постановление от 22.06.2015г. на
прокурор при ВРП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 09.09.2020г. до окончателното плащане на
задължението, както и сумата от 1826.67 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за времето 09.09.2017г. до 08.09.2020г.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението, както и за необоснованост. Изложени са доводи, че присъденото обезщетение
за неимуществени вреди е необосновано завишено и прекомерно високо. При определянето
му съдът не е съобразил, че Прокуратурата на РБ следва да носи отговорност за
продължителността на наказателното производство не от датата на образуване на същото
/водено срещу неизвестен извършител/, а от датата на привличането на ищеца – 08.10.2013г.
до постановяване на окончателния акт на наблюдаващия прокурор – 09.09.2015г. След
постановяване на окончателния прокурорски акт по инициатива на ищеца, същото е било
1
обжалвано пред ВРС и пред ВОС. В този смисъл от датата на постановяване на акта до
окончателното произнасяне на въззивната инстанция, ищецът не е търпял вреди. Съдът не е
отчел факта, че ищецът е бил привлечен задочно към наказателна отговорност и не са били
извършени процесуално следствени действия с негово участие, както и не е посочил по
какъв критерий е отграничил причинените и понесени от ищеца страдания по ДП №
245/2011г. по описа на ОД на МВР /ПП № 11497/2011г. по описа на ВРП/ и паралелно
воденото друго наказателно производство срещу ищеца, по което е бил осъден. За
последното липсват мотиви в решението. Отправила искане поради изложеното за отмяна на
обжалваното решение, а евентуално за определяне на друг размер на обезщетението,
съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
В отговор на жалбата, С. С. В. оспорва доводите в нея и поддържа други, с които
обосновава правилност, законосъобразност и обоснованост на решението. Изложил
съображения, че Прокуратурата на РБ носи отговорност за причинените вреди от момента
на образуване на наказателното производство Въпреки наличните по делото доказателства,
че същият не е извършител на деянието се извършва разследване и се удължава
многократно срока от редица прокурори без да вникнат в същността на разследването.
Същите прокурори са продължавали формално срока на разследването. Неоснователен е
доводът за нетърпени вреди от окончателния прокурорски акт до произнасянето на
въззивната инстанция, доколкото прокурорският акт не е бил окончателен и въззиваемият не
е имал правна сигурност преди влизането му в сила. Абсурдна е тезата за нетърпени вреди
при задочно привличане на обвиняем, както за смесване на две наказателни производства.
По едното действително ищецът е санкциониран от закона, но понесените вреди от
процесното ДП не са компенсирани. Претендираното обезщетение за същите е в
многократно по-малки размери от размера на действително понесените вреди. Отправил
искане поради всичко изложено, обжалваното решение да се потвърди като справедливо.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 21.06.2021г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
2
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3