№ 1297
гр. Плевен, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430105009 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „*** със седалище и адрес на управление
гр.П***, представлявано от **** против Ц. СТ. В. с ЕГН ********** от
гр.*** Ищецът твърди, че срещу ответника е подадено заявление по чл.410
ГПК да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди,
че за заповедта ответникът бил уведомен чрез залепване на уведомление по
реда на чл.47 ГПК, поради което в законовия едномесечен срок подава
настоящата искова молба. Ищецът твърди, че като собственик (ползвател) на
топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен, ответникът е клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлропреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
към МС. Съгласно чл.150 ал.3 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първтоо
им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ без да е
необходимо писменото им приемане от клиентите.
1
В заключение моли съда да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество 1606,33 лева главница за
периода 01.12.2018г. – 31.12.2020г. и лихва за забава в размер на по 130,08
лева за периода 04.02.2019г. – 15.02.2021г.
Ответникът не представя писмен отговор.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
процесуалния си представител и поддържа исковата молба. Ответникът нe се
явява и не изразява становище по молбата.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 1243/2021г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК
срещу ответника. Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване.
Съдът е указал на кредитора да предяви установителен иск относно
вземането си. Съобщението е получено от кредитора на 02.07.2021г. и в
едномесечния срок, кредиторът е предявил установителни искове по реда на
чл.422 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 1243/2021г. по описа на Плевенския районен съд.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът)
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
В исковата молба ищецът твърди, че ответницата е собственик на
недвижим имот, находящ се в гр.*** Тези твърдения не са оспорени и по
делото не са представени доказателства в тази насока. С оглед неоспорени от
ответника писмени доказателства, съдът приема, че ответникът като
собственик, има качеството на потребител на топлинна енергия и е страна по
Общите условия на договора за предоставяне на топлинна енергия.
Представени са Договор с етажната собственост от 04.10.2001г. и
Споразумителен протокол от същата дата, с които Етажната собственост в
качеството на възложител е възложила на топлинния счетоводител да
извършва индивидуално отчитане на разходите за отопление по показанията
на топлинните разпределители на всеки радиатор и разходите за топла вода.
По делото е изготвена справка от ищцовото дружество, в която е
отразено, че задълженията за имот находящ се в гр.***за периода 01.12.2018г.
– 31.12.2020г. са в размер на 1606,33 лева и включват 497,10 лева сума за
отопление с ИРУ, 76,90 лева сума за отопление без ИРУ, 311,27 лева сума за
2
отдадена сградна инсталация, 703,99 лева сума за БГВ, 50,96 лева суми за
услуга дялово разпределение, като общата главница е била в размер на
1640,22 лева. След преизчислението на сумите, поради промяна на цените
през месец юни 2020г. по Решение на КЕВР, било издадено кредитно
известие, отчетено през месец юни 2020г. и главницата е преизчислена в
размер на 1606,33 лева.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че сумите за топлинна енергия за процесния период
са начислявани от „*** по изготвяни отчети от фирмата, осъществяваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база нейни отчети.
По делото са приложени фактури за задълженията на ответника за процесния
период, за който се претендира заплащане и които фактури не са оспорени по
делото. От заключението се установява, че в имота има 1 брой водомери и 4
броя налични уреди. Обемът по проект е 197,85 куб.м. и на този обем е
изчислена топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация. Установява
се също, че за обекта е начислено отопление с ИРУ 497,10 лв, без ИРУ - в
размер на 76,90 лева. За сградна инсталация е начислена сумата от 311,27
лева, а за БГВ има начислена сума в размер на 703,99 лв. За такса дялово
разпределение за процесния период 01.12.2018г. – 31.12.2020г. е начислена
сумата от 50,96 лева, като общо дължимата главница е в размер на 1606,33
лева. Вещото лице е установило в заключението, че лихвата за забава върху
главницата за периода 04.02.2019г. – 15.02.2021г. е в размер на 130,88 лева.
С оглед на така приетите и обсъдени доказателства, съдът приема за
установено, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с абонатен
номер 1026288, в сграда в режим на етажна собственост на адрес гр***. За
периода 01.12.2018г. – 31.12.2020г. ответникът е ползвал топлоенергия в
имота и не е представил доказателства за извършено плащане, каквато тежест
съдът е указал в определението за насрочване, нито е посочил
правоизключващи или правопогасяващи факти и обстоятелства. Установи се,
че сградата е отопляема и в имота се ползва топлоенергия както за отопление
на жилището, така и за топла вода.
При така събраните доказателства, от правна страна, съдът приема, че
страните са били в облигационни отношения, като през процесния период
01.12.2018г. до 31.12.2020г. ищцовото дружество е продало на ответника
топлоенергия на стойност 1606,33 лева. Тази сума не е заплатена на ищцовото
дружество, поради което съдът приема, че предявеният иск за главница е
доказан по основание
С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана
топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, то задължението на ответника за заплащане на дължимите
от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-
късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. С изтичане на последния ден от месеца, ответницата е изпаднала в
3
забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Поради това и съдът
приема, че предявеният иск за сумата от 130,08 лева лихва за забава върху
главницата от 1606,33 лева за периода 04.02.2019г. до 15.02.2021г. е
основателен и предвид заключението на вещото лице следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски в настоящето
производство в размер на 100 лева за юрк.възнаграждение, 180 лева за вещо
лице за икономическа експертиза и 79,53 лева за държавна такса. С оглед
изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ
размер на 359,53 лева.
По отношение на заповедното производство, длъжникът следва да
заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 34,72 лева за държавна
такса и 50 лева юрк. възнаграждение.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника Ц. СТ. В.
с ЕГН ********** от гр.*** че дължи на кредитора „Т****, със седалище и
адрес на управление гр.*** представлявано от **** сумата 1606,33лв. –
главница, за периода 01.12.2018г. – 31.12.2020г; сумата от 130,08лв. – лихва
за забава, за периода 04.02.2019г. – 15.02.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
22.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 834/23.02.2021г.
по ч.гр.дело № 1243/2021г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА Ц. СТ. В. с ЕГН ********** от гр.***да заплати на „Т****,
със седалище и адрес на управление гр. *** представлявано от **** сумата
359,53 лв., представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА Ц. СТ. В. с ЕГН ********** от гр.*** да заплати на „Т****,
със седалище и адрес на управление гр. *** представлявано от **** сумата
84,72 лв., представляваща направени деловодни разноски по ч.гр.дело №
1243/2021г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4