Решение по дело №256/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказанията (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Лидл България ЕООД енд КО“ КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Равно поле, Община Елин Пелин, Област София, ул. „3-ти Март“ № 1, представлявано от управителите М. Е. Д.-Ц. и Х. Е. М., подадена чрез юрисконсулт П. Т. против Решение № 36 от 19.01.2024 год. постановено по административно-наказателно дело № 1671 от 2023 год. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление № 002254 от 24.07.2023 год. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, със седалище гр. Пловдив към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на командитното дружество е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева, на основание чл. 72 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС).

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на атакуваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се за отмяната му и вместо него съдът да постанови друго, с което да се потвърди процесното наказателно постановление. Претендират се разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изразява становище.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, със седалище гр. Пловдив към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище с вх. № 2280 от 11.03.2024 год., депозирано чрез пълномощника адв. Я. К., ответната страна оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Моли се за отхвърлянето й. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските, заявени от касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Пазарджик, Х-ти касационен състав, счита, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице, имащо право на касационно оспорване, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Районен съд – Пазарджик е сезиран с жалба, подадена от „Лидл България ЕООД енд КО“ КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Равно поле, Община Елин Пелин, Област София, ул. „3-ти Март“ № 1, представлявано от управителите М. Е. Д.-Ц. и Х. Е. М., срещу Наказателно постановление (НП) № 002254 от 24.07.2023 год. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към КЗП, с което на дружеството, за нарушение на чл. 47, ал. 1 и на основание чл. 72 от ЗПЦСЦУПС е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева. Процесното НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 002254 от 06.03.2023 год., съставен от Г. И. М., на длъжност старши инспектор в РД – Пловдив към КЗП. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 23.11.22 год. потребителят Д. Г. е подал в КЗП, РД – Пловдив, Регионално звено – Пазарджик, жалба с оплакване относно отказ от страна на продавача „Лидл България ЕООД енд КО“ КД да приеме рекламация на контакт с 2 USB, закупен на 22.11.2022 год. от магазин „Лидл“, находящ се в гр. Пазарджик, [улица]. Към жалбата е представил и фискален бон, удостоверяващ покупката. При направена на 09.01.2023 год., около 15 часа, проверка в обекта на контрол по повод входираната жалба от инспектор към КЗП, е установил, че магазинът е бил в работен режим и е обслужвал потребители. Извършената проверка е била комплексна и не се фиксирала само върху оплакването в жалбата. В близост до входа на обекта била поставена информация за фирма, седалище и адрес на управление на търговеца; работно време; лице, отговорно за обекта. Касовите апарати били фискализирани и от същите били издавани документи за реализирани продажби. Изложени били и се предлагали за продажба на потребителите хранителни и нехранителни продукти (почистващи и перилни препарати, ел. уреди, стоки за дома, дрехи и обувки). Пред всеки артикул продавачът бил поставил хартиени етикети с информация на български език за обявена цена в български лева с включен ДДС, вида на стоката и съществени характеристики. Установено е, че търговецът водел електронен регистър на предявените рекламации и при поискване същият е бил предоставен. В него били отразени: Рекламация № 0137231120221335 от 23.11.2022 год., с № на касов бон 834738; Рекламация № 0137241120220905 от 24.11.2022 год. с № на касов бон 846892; Рекламация № 0137241120221111 от 24.11.2022 год. с № на касов бон 26318 и Рекламация № 0137251120221053 от 25.11.2022 год. с № на касов бон 467789, но рекламация от Г. по издадения му фискален бон липсвала. Присъстващият в момента на проверката управител признал, че рекламацията не била отразена. От допълнително становище от търговеца се установява, че потребителят на 23.11.2022 год. е подал оплакване на клиентска линия, откъдето е насочен за явяване в обекта, който не бил посетил. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № К-2696411 от 09.01.2023 год. Деянието е квалифицирано, като нарушение на чл. 47, ал. 2 от ЗПЦСЦУПС.

Това описание на противоправното деяние и неговата правна квалификация са изцяло възприети и възпроизведени от административно - наказващия орган в наказателното постановление, като на основание чл. 72 от ЗПЦСЦУПС, на дружеството е наложена имуществена санкция, в размер на 500,00 (петстотин) лева.

В хода на първоинстанционното съдебно производство е разпитано длъжностното лице съставило акта за установяване на административно нарушение, в качеството му на свидетел. Пред съда е пояснило обстоятелствата, при които е установено процесното нарушение.

За да потвърди оспореното пред него наказателно постановление, районният съд е приел, че материалният закон е приложен правилно, като при издаването на АУАН и НП са спазени изискванията на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН и липсват съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, е приел, че от обективна страна е осъществено административното нарушение, което е квалифицирано като нарушение на разпоредба на чл. 47, ал. 2 от ЗПЦСЦУПС, вменяваща на търговците задължението за вписване в регистъра на предявените рекламации и предоставяне на потребителя документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията. Установил е, че търговецът не е изпълнил това задължение. В случая в предоставеното от търговеца становище се съдържат твърдения за извършена вътрешна проверка, която е установила, че потребителят на 23.11.2022 год. е подал оплакване на клиентска линия, откъдето е насочен за явяване в обекта. От съдържанието на същото съдът е установил, че потребителят е потърсил съдействие на обявения от търговеца клиентски телефон, от където е насочен да се яви в обекта, което твърди, че сторил още на другия ден сутринта, но там му е отказано вписване на рекламацията с мотив, че стоката не е закупена от този магазин.

Съдът е приел, че макар в Закона за защита на потребителите (ЗЗП) да се съдържа идентична разпоредба с тази, на основание, на която е издадено НП, а именно тази на чл. 127 от ЗЗП, ЗПЦСЦУПС е обнародван след и по време на действие на ЗЗП, а именно на 19.03.2021 год., като разпоредбите му се прилагат и имат действие от 01.01.2022 год. съгласно параграф 11 от ПЗР към ЗПЦСЦУПС. Така е достигнал до извода, че ЗПЦСЦУПС е последващ и специален закон, който урежда същата материя, а също така с него се транспонират разпоредбите на вторичното европейско право, а именно правилата на Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 год. за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги (OB, L 136/1 от 22 май 2019 год.) и Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 год. за някои аспекти на договорите за продажба на стоки, за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2394 и на Директива 2009/22/ЕО и за отмяна на Директива 1999/44/ЕО (OB, L 136/28 от 22 май 2019 год.) – пар. 7 от ДР към ЗПЦСЦУПС и пар. 66 от преамбюла на Директива (ЕС) 2019/771. От своя страна ЗЗП с параграф 13а от ДР му разпоредби въвежда от 25.07.2014 год. регламентацията на Директива 1999/44/ЕО. Последната обаче е отменена с Директива (ЕС) 2019/771, доколкото същата урежда по съответстващ на икономическото и технологичното развитие отношенията на потребителите с търговците. Уредбата в тези актове и ЗПЦСЦУПС се основава на ясно разграничение на понятията предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги за продажбата на стоки. Наименованието на закона е Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, а приложението му относно конкретния казус е в съответствие и с чл. 1, т. 2 от посочения. Въз основа на тези доводи инстанцията по същество е формирала извод за правилна правна квалификация на констатираното административно нарушение по чл. 47, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС.

По отношение на нормата на чл. 28 от ЗАНН съдът е приел, че не е налице основанието за прилагането й, както и че наказанието е съобразено с критериите по чл. 27 от ЗАНН и наложената имуществена санкция е в минималния й размер от 500,00 (петстотин) лева и са постигнати целите на 12 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Районен съд – Пазарджик правилно е установил, както от фактическа, така и от правна страна разглеждания спор, поради което атакуваният съдебен не страда от релевираното отменително основание за нарушение на материалния закон. Тези изводи се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се препратиу към мотивите на първоинстанционния съд.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от материално и териториално компетентен административно-наказващ орган, а именно Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, на основание Заповед № 363 от 30.03.2023 год. на Председателя на Комисията за защита на потребителите. Спазени са сроковете, регламентирани в Закона за административните нарушения и наказания относими, както за съставянето на АУАН, така и за издаването на процесното НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 47 от ЗПЦСЦУПС продавачът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощени от него лица рекламации на стоки във всяко едно от местата, посочени в ал. 3 от цитирания закон. В ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че при предявяване на рекламация лицата по ал. 1 задължително я описват в регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията.

Настоящата съдебна инстанция намира, че от обективна страна на нарушението са установени всички съставомерни негови признаци в поведението на дружеството-жалбоподател. Безспорно, преди всичко е, че той представлява търговец, който предлага своите услуги с цел реализиране на печалба. Като всеки един търговец, съгласно чл. 47, ал. 3 от ЗПЦСЦУПС, следва да поддържа в търговския обект или на интернет сайта на продавача за поръчка на стоки и на адреса на управление на продавача регистър на предявените рекламации, в който при предявяване на рекламация същата задължително се описва в регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията. По отношение на наведените касационни доводи трябва да се отбележи, че задълженията на служителите произтичат по глава ІV от ЗПЦСЦУПС „Рекламации“ и по-конкретно с чл. 46 от него, съгласно който търговците, предоставящи цифрово съдържание и цифрови услуги, и продавачите на стоки, в т. ч. на стоки, съдържащи цифрови елементи, са длъжни да приемат рекламациите на потребители, ако са предявени своевременно и чл. 47 от ЗПЦСЦУПС, според които, при предявяване на рекламация лицата по ал. 1 задължително я вписват в регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията. Те имат задължението от името на търговеца да регистрират/въведат предявените рекламации. Във всички случаи търговецът е длъжен да приеме рекламацията на закупената от него стока, като няма право да откаже да я регистрира/впише в регистъра на рекламациите, ако тя е предявена своевременно и независимо дали тя ще бъде удовлетворена или не.

Разпоредбата на чл. 72 от ЗПЦСЦУПС предвижда, че за нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 2, чл. 46 и чл. 47 на виновните лица се налага глоба в размер от 500,00 (петстотин) лева до 2000,00 (две хиляди) лева, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500,00 (петстотин) лева до 3000,00 (три хиляди) лева.

С нерегистрирането на своевременно предявената рекламация санкционираното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗПЦСЦУПС, което е обявено от закона за наказуемо с административна санкция и за което с обжалваното пред районния съд НП № 002254 от 24.07.2023 год., е наложена имуществена санкция на „Лидл България ЕООД енд КО“, на основание чл. 72 от ЗПЦСЦУПС, в минимално определения законов минимум.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че съставът на нарушението, така както е предявено от административно-наказващия орган на „Лидл България ЕООД енд КО“ КД, е осъществен от обективна страна от дружеството. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административно-наказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената му част всички индивидуализиращи белези, възприета е фактическа обстановка за същото нарушение, както и е определена правилната правна квалификация.

Инстанцията по същество обстойно е разгледала хипотезите на чл. 28 от ЗАНН и чл. 27 от същия и правило е установила, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, както и че административното наказание е съобразено с критериите на чл. 27 от ЗАНН – наложената имуществена санкция е минималният й размер.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че решението на инстанцията по същество е правилно и обосновано, при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна, предвид релевираните оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и предвид липсата на претенция за присъждане на разноски от ответната страна, съдът не следва да се произнася по тях.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 36 от 19.01.2024 год. постановено по административно-наказателно дело № 1671 от 2023 год. по описа на Районен съд – Пазарджик.

Решението е окончателно.