РЕШЕНИЕ
№ 522
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300502264 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК във вр. чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от И. И. Н.
от град П. чрез адв. Б.М., против решение №261941/12.07.2021 г.,
постановено по гражданско дело №14521/2021 г. на Пловдивски районен съд,
VIII граждански състав, с което са отхвърлени предявените от И. И. Н., ЕГН
**********, срещу ЧСИ П.С. И., БУЛСТАТ **********, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцата следните суми: 965.97 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер от 56 дни за периода 2016 г.-
2020 г., както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 38 лева,
дължимо за периода 12.06.2020 г. – 02.11.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
(03.11.2020г. ) до окончателното изплащане и е осъдена И. И. Н. да заплати на
ЧСИ П.С. И. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер от 520 лв.,
представляваща сторени разноски в производството.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че обезщетението не е
изплатено на жалбоподателката, фишът не е доказателство за изплащане.
Иска се отмяна на решението и уважаване на исковата претенция, като се
1
присъдят разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
насрещната страна ЧСИ П.И..
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V
граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в
обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при
служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид
релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.224, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 КТ.
Ищцата твърди, че е полагала труд при ответника по силата на
трудов договор от 01.09.2016 г. и допълнителните споразумения към него.
Считано от 12.06.2020 г. работодателят е прекратил трудовия договор на
основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ- поради болест, довела до трайна
неработоспособност на работника. В заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е отразено, че се дължи обезщетение за 56 дни
неизползван платен годишен отпуск, което не е заплатено. Моли съда да
постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата
сумите (съобразно допуснатото изменение на исковете) от 965.97 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер
от 56 дни за периода 2016 г. - 2020 г., както и обезщетение за забава върху
главницата в размер на 38 лева, дължимо за периода 12.06.2020 г. – 02.11.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, като оспорва исковете по основание и размер. С ищцата са
сключили трудово правоотношение, което е прекратено, считано от
2
12.06.2020 г. Акцентира, че всички дължими на ищцата суми при
прекратяване на правоотношението са ѝ били своевременно заплатени. С фиш
№1 от месец 06.2020 г. на ищцата е заплатена сума в общ размер от 1033.94
лв., включваща обезщетение в размер от 965.97 лв. за неизползвания платен
годишен отпуск от 56 дни, и работна заплата за 9 работни дни през месец
06.2020 г. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се
сторените разноски.
Съдът е констатирал, че по ч.гр.д. №12844/20 г. по описа на РС -
Пловдив, XVII гр.с., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК. В нея е инкорпорирано вземане с основание, сходно като това
– предмет на производството, тъй като е налице различие в размера на
претенциите и броя дни неизползван платен годишен отпуск. С определение
№264570/29.12.2020 г. заповедният съд е обезсилил издадената заповед за
изпълнение, тъй като не са представени доказателства за предявяване на
установителен иск в срок.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че
между страните е съществувало трудово правоотношение, ищцата е работила
на длъжност хигиенист от 01.09.2016 г. С допълнително споразумение №
DS000000088 от 01.03.2020 г. основното трудовото възнаграждение на
ищцата е редуцирано на 305 лв., както и работното време е намалено от 8 часа
на 4 часа. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед №**********
от 12.06.2020 г. В същата е посочено, че на работника следва да се изплати
обезщетение по чл.224 КТ – 56 дни.
По делото са изготвени съдебно - счетоводна експертиза и
допълнителна такава. Правилно съдът е ползвал заключението на
допълнителната ССчЕ, доколкото при изготвянето вещото лице е
съобразило сключеното на 01.03.2020 г. допълнително споразумение, с което
се редуцира получаваното от ищцата трудово възнаграждение. Експертът е
посочил, че последният отработен месец преди прекратяването на трудовото
правоотношение е м. 05.2020 г., като за ищцата е полагала труд през 18 дни.
На тази база обезщетението за 56 дни неизползван платен годишен отпуск
възлиза на сума в размер от 965.97 лв., а обезщетението за забава върху тази
сума за периода 12.06.2020 г.- 02.11.2020 г. е в размер от 38.91 лв.
Споделят се доводите на първостепенния съд, че този размер на
обезщетението е съобразен с нормата на чл.224, ал.2 от КТ.
Както правилно е посочил решаващият съд, спорният въпрос в
делото е заплатена ли е сумата от 965.97 лв. на ищцата. Съдът е приел, че
представеният от ответната страна фиш, в който е отразено, че на ищцата е
заплатена сума в размер на 1033.94 лв., включително и 965.97 лв.
обезщетение по чл.224 КТ, доказва извършеното плащане. Този извод според
настоящата инстанция е произволен. Фишът за работна заплата може да
установи какво е начислено като обезщетение на жалбоподателката, но той не
установява извършено плащане. На него липсва дата на изготвяне. Приетото,
3
че е извършено плащане на 30.06.2020 г., е произволно – датата е посочена
единствено за отбелязване трудовия стаж на жалбоподателката. Не е
посочено, че фиша е изготвен на тази дата, още по – малко може да се
установи на нея да е извършено плащане. При доказателствена тежест за
ответника да докаже факта на извършеното плащане, доказателства не са
ангажирани. Страната е могла да представи, в зависимост от това, по какъв
начин твърди да е извършила плащането, разходен касов ордер, извлечение от
сметка за извършения банков превод (каквито са представени за изплатени на
Н. суми за април и май 2020 г. – л.63 от първоинстанционното дело).
Действително, на 30.06.2020 г. е заплатена сумата от 267.70 лв. от ЧСИ на Н.
(документ на л.64 и на л.87), но отбелязаното основание е заплата. От
представените извлечения (л.88 и сл. и л.92-93) не се установяват извършени
преводи, освен за заплати. Не са ангажирани и доказателства кога е
извършено твърдяното плащане.
Приложена е молба от жалбоподателката (л.62), като в същата е
отбелязано, че „на 14.07.2020 г. в офиса Ви в град П. ми беше изплатена
сумата от 400 лева в брой“. Пълномощникът на страната е заявил, че са
плащания за трудови възнаграждения и не касаят плащане на обезщетението.
За това, как следва да се разпредели доказването на плащането и на
основанието за плащане, разрешение е дадено в множество решения на ВКС
(№151/16.04.2015 г. по гр.д. №5341/2014 г. на ВКС, №276/17.01.2020 г. по
гр.д. №4663/2018 г.,IV г.о. и др.). Дори и да е платена сумата от 400 лв., тя
касае заплащане на трудово възнаграждение. Ответникът не е доказал
плащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като искът
се явява основателен. Същият е и доказан в размера, посочен от експертизата.
Впрочем, размерът на обезщетението не е спорен между страните, както вече
се посочи, а спорът е концентриран относно факта на извършване на
плащането. По изложените съображения искът е основателен и доказан. Като
е стигнал до друг извод, първостепенният съд е постановил
незаконосъобразен акт, който следва да се отмени в тази му част, като се
постанови нов, с който искът да се уважи. Сумата следва да се присъди ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 03.11.2020 г. –
до окончателното изплащане.
Частично основателен е и акцесорния иск за присъждане на лихва
за забава. Установи се, че и до момента обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ
не е изплатено. Съгласно чл.228, ал.3 КТ обезщетенията по този раздел,
дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-
късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е
договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи
обезщетението заедно със законната лихва. Ето защо основателен е искът за
присъждане на лихва за забава за периода от 01.08.2020 г. до 02.11.2020 г.,
като е и доказан в размер на 25.22 лв. (изчислена законна лихва за посочения
период). В тази част решението на първоинстанционния съд е неправилно,
4
като следва да се отмени и да се постанови ново позитивно за
жалбоподателката такова. В частта до пълния предявен размер – над 25.22 лв.
до 38 лв. и за периода от 12.06.2020 г. до 31.07.2020 г. искът е неоснователен,
като правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. В тази част
решението е правилно и следва да се потвърди.
Правилно е и решението в частта относно разноските за сумата от
6.62 лв. съобразно отхвърлената част от исковете, като следва да се потвърди,
а за разликата над тази сума - 6.62 лв. до уважения размер от 520 лв. следва да
се отмени.
Разноски са поискани от жалбоподателката, като следва да се
присъдят в размер на 296.18 лв. за настоящата инстанция и 296.18 лв. за
първата инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение (съобразно
уважената част от иска/жалбата).
С оглед изхода на делото, въззиваемата страна следва да заплати
съразмерна част от направените разноски от съда в първоинстанционното
производство в размер на 80 лв. за ССчЕ и 100 лв. за почерковата експертиза
или в общ размер на 177.71 лв.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261941/12.07.2021 г., постановено по
гражданско дело №14521/2021 г. на Пловдивски районен съд, VIII граждански
състав, в частта, в която е отхвърлен предявения иск по чл.224, ал.1 от КТ, в
частта, в която е отхвърлен предявения иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за периода
от 01.08.2020 г. до 02.11.2020 г. и за сумата до 25.22 лв. и в частта относно
разноските – за сумата над 6.62 лв. до 520 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЧСИ П.С. И., БУЛСТАТ **********, с адрес град
*********, да заплати на И. И. Н. от град П*********, ЕГН **********, на
основание чл.224, ал.1 от КТ сумата от 965.97 (деветстотин шестдесет и пет
лв. деветдесет и седем ст.) лева, представляваща неизплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото
правоотношение, ведно със законната лихва, считано от 03.11.2020 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД лихва за
забава за периода от 01.08.2020 г. до 02.11.2020 г. в размер на 25.22 (двадесет
и пет лв. двадесет и две ст.) лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №261941/12.07.2021 г., постановено по
гражданско дело №14521/2021 г. на Пловдивски районен съд, VIII граждански
състав в останалата му част.
ОСЪЖДА ЧСИ П.С. И., БУЛСТАТ **********, с адрес град
5
**********, да заплати на И. И. Н. от град **********, ЕГН **********,
направените по делото разноски съобразно уважената част от иска в размер на
296.18 (двеста деветдесет и шест лв. и осемнадесет ст.) лева пред първата
инстанция и 296.18 (двеста деветдесет и шест лв. и осемнадесет ст.) лева в
настоящето производство.
ОСЪЖДА ЧСИ П.С. И., БУЛСТАТ **********, с адрес град
*********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд Пловдив направените разноски в размер на 177.71 (сто
седемдесет и седем лв. седемдесет и една ст.) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6