РЕШЕНИЕ
№ 472
гр. Бургас, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100501285 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба
на И. С. А. с ЕГН-********** от гр.Средец, заявена чрез адв.К. Кацарски от БАК
против Решение № 260052/09.06.2021г. по гр.д. № 504/2020г. по описа на РС-Средец,
с което родителските права по отношение малолетните деца Т. И. А.а с ЕГН-
********** и Б. И. А.а с ЕГН-**********, двете родени в гр.Бургас са предоставени на
*****та А. М. А. с ЕГН-**********, като е определено и местожителството им при
*****та в Република Франция, гр. Б., пл. А.Б. №*, бл.*, ет.*, ап.***, предградие Л.;
определен е режим на лични контакти на бащата с децата всяка събота и неделя от
месеца от 09,00ч. до 17,00ч. без преспиване и един месец през лятото, който да не
съвпада с лятната отпуска на *****та, както и пет дни по време на новогодишните
празници с преспиване; бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по
170лв. за всяко от децата и са му възложени сторените от насрещната страна разноски и
държавните такси по делото, като неговата искова молба по чл.127 ГПК е отхвърлена
изцяло.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и при
нарушение на процесуалния и материалния закон. Сочи, че при правилно изяснена
фактическа обстановка, съдът е направил напълно погрешни фактически и правни
изводи. Счита, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и взаимна връзка, поради което e постановил решение което не
съответства в най-пълна степен на интересите на децата и възможностите за реално
осъществяване на режима на лични контакти.
Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените
от въззивника искове да бъдат изцяло уважени, както и за присъждане на съдебни
1
разноски за двете инстанции.
Въззиваемата А. М. А., представлявана от процесуалния представител адв. Р.
Диев от АК-Бургас, е представила в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна, а изложените в нея твърдения
намира за непочиващи на събраните по делото доказателства. Счита решението в
обжалваната част за правилно, законосъобразно, мотивирано и постановено при
изследване и обсъждане на приетите по делото доказателства и в интерес на
малолетните деца с оглед тяхната възраст, като в тази насока излага подробни
съображение и извършва анализ на събраните в първоинстанционното производство
доказателства. Моли, обжалваното решение да бъде изцяло потвърдено и за
присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
За заинтересованата А“ЗД“, чрез Дирекция „Социално подпомагане“-Средец
представят актуален социален доклад, в който са описани актуалните социални и
битови условия, при които живеят децата, тяхното обкръжение и приятелски кръг,
здравен и образователен статус на децата, посочено е отсъствието на двамата родители
от страната поради трудова ангажираност в други държави; не е взето становище по
отношение интереса на децата.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази изложените твърдения на страните в исковата молба и
въведените във връзка с тях доводи, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на И. С. А. с ЕГН-
********** от гр.Средец, с която е предявена претенция по чл.127, ал.2 СК за
предоставяне на родителските права върху родените от съвместното съжителство на
страните малолетни децаТ., родена на ******** г.. и Б., родена на ********г. на
бащата, определяне на режим за лични контакти на майката с децата и за осъждане на
майката да заплаща месечна издръжка за всяко от децата в размер на 180лв., както и
160лв. за една година назад. Претенциите са мотивирани това, че родителите заедно със
двете си деца са живели и работили във Р.Франция от 2018г., но през м.април 2019г. е
последвала раздяла, при която ищецът се прибрал в България, а ответницата останала с
децата във Франция. Твърди се, че през м.май 2019г. ответницата помолила майката на
ищеца/Т. А.а/ да отиде до Франция и да вземе децата в България, тъй като изпитва
затруднения с отглеждането им. Молбата на ответницата била изпълнена на
05.05.2019г. и от тогава двете деца живеят при баба си по бащина линия и баща си,
като последният полага грижи по отглеждането и възпитанието им с помощта на
неговата майка и тяхна баба. Претендира разноски. Представя и сочи доказателства.
С постъпилия писмен отговор ответницата оспорва изцяло исковата молба и
предявява насрещна такава по чл.127 СК. Твърди, че в обстоятелствената част на
исковата молба част от фактите са спестени, а други невярно представени. По-
конкретно твърди, че ищецът е припознал децата им едва в края на 2019г. – началото
на 2020г., като тя е пропуснала срока да направи оспорването на припознаването, тъй
като уведомлението за това не било получено от нея. Посочва, че двамата с ищеца
заминали за Франция на 14.02.2018г., като с възпитанието и отглеждането на дъщерите
им се занимавала само майката. Там децата били записани съответно на училище и
детска градина, като Т. била записана по нейно желание и на курс по рисуване и в
група по плуване. Майката работела като нает помощен персонал в хотели и
ресторанти със сключен трудов договор и платени осигуровки, срещу добро заплащане,
2
което позволило наемане на хубава квартира, находяща се в добър квартал в гр. Б.,
грижела се за всички нужди за децата и ги осигурявала финансово. В същото време се
твърди, че бащата не успявал да намери постоянна работа, поради което, полагал труд
спорадично в сферата на строителството без трудов договор и осигуровки, като
започнал да злоупотребява с алкохол. Последните две обстоятелства ставали причина
за скандали в семейството. Твърди се също така и че през 2019г. когато децата излезли
във ваканция, семейството поканило родителите на съпруга на гости, за да помогнат
при отглеждането на децата. Родителите му пристигнали във Франция на 25.04.2019г.
и на 05.05.2019г. заедно с децата се прибрали в България, а ищецът и ответницата
останали във Франция. След семеен скандал през месец октомври 2019г. ищецът
напуснал семейното жилище и също се прибрал в България. Твърди се, че не отговаря
на истината че ищецът е записал децата на детска градина и училище в Бългалия, тъй
като през септември все още е бил във Франция, освен това към м.септември 2019г.
децата все още не са били припознати от него. През есента на 2019г. в телефонен
разговор ответницата уведомила майката на ищеца, че възнамерява да вземе децата при
себе си във Франция, но получила отказ и заплахи. Въпреки това се прибрала в
страната през декември 2019г., направила опит чрез своята баба да вземе децата, но не
успяла и тъй като отпускът й свършил се прибрала отново във Франция. Твърди, че
ежеседмично изпраща по 250евро чрез Уестърн Юнион на името на *****та на ищеца,
непрекъснато поддържа контакт с учителите на децата и се опитва да поддържа връзка
с тях въпреки опитите на ищеца и родителите му да пречат на връзката й с децата.
Твърди, че когато се прибрала в България на 11.12.2020г. децата отишли при нея, през
цялото време били при нея и не искали да си тръгват от нея и да стоят при баща си.
При срещата си с децата, ответницата установила че те са с много лоша лична хигиена.
Така на 15.12.2020г. тръгнала заедно с децата за Франция, но поради липсата на
писмено съгласие от страна на бащата не успяла да замине с тях. Счита, че ищецът не
разполага с родителски капацитет, тъй като е избухлив, злоупотребява с алкохол и в
края на 2020г. ищецът е бил осъден за шофиране на автомобил след употреба на
алкохол. Поради това и липсата на съгласие на родителите предявява насрещен иск, с
който желае родителските права върху децата да бъдат предоставени на майката, да се
определи местоживеенето им при нея във Франция, бащата да бъде осъден да заплаща
издръжка за всяко едно от децата в размер на по 170лв., чрез тяхната майка и законен
представител, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, да бъде определен подходящ режим
на лични контакти на бащата с децата. Претендира разноски. Представя и сочи
доказателства.
Постъпил е писмен отговор от И.А. по предявената насрещна претенция, с
който последната се оспорва като неоснователна. Твърди се, че изложеното в нея не
отговаря на истината. Оспорва като неверни твърденията, че ответника по насрещния
иск злоупотребява алкохол, че е агресивен. Отричат се твърденията, че майката
изпраща средства за издръжката на децата.
Предявените иск и насрещен такъв намират правното си основание в
разпоредбата на чл. 127 от СК.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложенията по делото и приложените актове за раждане /л.32 и
л.33 от гр.д. № 504/20г. на РС-Средец/ децата Т. А. А. на ******** г.. и Б. А. А. род. на
********г. са припознати от бащата с декларация вх.№ 94-01-38870/15.11.2019г. с
нот.заверен подпис подадена до Община-Бургас, Дирекция ГРН/л.28-30 от гр.д. №
504/20г. на РС-Средец/.
Между страните не се спори, че са живели заедно на семейни начала, заедно са
3
отглеждали децата, като в периода от около две години от началото на 2018г. до есента
на 2019г. семейството е живеело във Франция, където децата са посещавали детска
градина и училище, а родителите са били трудово ангажирани. Децата понастоящем са
в България и се отглеждат от бащата с помощта на майка му и тяхна баба. Майката е
останала да работи и живее в жилището във Франция.
При изслушване на родителите пред въззивна инстанция по реда на чл.59, ал.6
ГПК всеки заявява желание да участва в отглеждането на децата.
Видно от приложения социален доклад пред РС-Средец, социалните служби са
установили, че децата се отглеждат от бащата, с помощта на неговата майка и баба на
децата. За децата е осигурена добра битова среда, записани са в училище и детска
градина, които посещават. Живеят в едноетажна къща на родителите на бащата с
отделен вход и отделни помещения в двора на къщата на родителите. Бащата работи в
областта на строителството без трудов договор, като финансово била подпомаган от
родителите си. Майката на децата живее и работи за постоянно във Франция.
От възложения доклад пред БОС, се установява, че битовите и социалните
условия на живот на децата са все така добри, промяната се състои в това, че се
отглеждат от баба си по бащина линия, тъй като бащата е заминал да работи в
Германия.
По делото са представени трудов договор и допълнителни споразумения
касаещи продължаване срочността, промени в работното време и заплащането и
др./л.34-45/ и договор за наем/л.46-55/ в превод на български език, от които се
установява, че *****та е действително трудов ангажирана и социално осигурена, наела
е апартамент състоящ се от една стая, една кухня и една баня и тоалетна за период от
три години, с клауза за продължаване на срока, при месечна наемна цена от 450евро.
В с.з.въззиваемата се явява лично и твърди, че и понастоящем работи в
ресторант с работно време от 09,00ч. до 17,30ч. и почивни дни в събота и неделя, а в
сряда работното й време е до обяд; получава добра заплата, жилището е добре
обзаведено. Твърди, че когато децата също са живеели и учели там, организацията на
училищата е такава, „че сутрин в 8,30ч. автобус взема децата от домовете им и ги води
до училище и ги връща обратно в 18,00ч., тъй като има следобедна занималня за децата
на работещите майки.
От събраните пред РС-Средец гласни доказателства се установява, че страните
са живели на семейни начала около десет години. От показанията на св.Т.А.а-***** на
ищеца се установява, че от 05.05.2019г. децата живеят при нея, като пояснява, че
къщичките им са в един двор, но децата спяли в отделна стая в нейната къщичка.
Твърди, че майката не се е обаждала по телефона на децата, като е изпратила само
веднъж сума от 200лева за децата но свидетелката не ги приела. Посочва, че когато
майката се прибирала в страната, свидетелката никога не е препятствала виждането й с
децата, но децата се отчуждили от майката и не знаели какво искат от майка си. Синът
й нямал постоянна работа, работел където и когато има работа. Посочва, че синът й не
злоупотребявал с алкохол, пиел по сто-двеста грама ракия. Допълва, че през декември,
казала на ответницата, че са припознали децата, но А.А. не й повярвала и тръгнала за
Франция с децата, тогава свидетелката отишла в полицията и подала сигнал, че майката
е откраднала децата.
В показанията си св.В. А.-б. на ответницата, твърди че грижи за децата се
полагат от майката на ищеца, която ги водела и вземала от детска градина и училище.
Ответницата не е знаела, че ищецът е припознал децата, разбрала това, когато се
опитала да замине за Франция с децата. Този свидетел твърди, че с. му е финансово
осигурена там, има добра работа и добре обзаведена квартира, като работи на
4
постоянен трудов договор. Посочва, че с. му е била обиждана и заплашвана от бащата
на ищеца. Твърди, че преди време са били приятели с ищеца, счита, че той не е
упражнявал физическо насилие върху с. му, но смята, че има психическо такова, като
обяснява, че при употреба на алкохол „не знае какво прави. Не може да се овладява“.
От служебно изискана по делото справка за съдимост на ищеца, се установява,
че със Споразумение № 153/14.10.2014г. по НОХД №178/2014г., по описа на РС
Средец, влязло в сила на 14.10.2014г., на същия е наложено наказание „Пробация“ и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за извършено престъпление по чл.343б, ал.1
от НК – управление на МПС концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда,
както и че със Споразумение от 03.09.2020г. по нохд №115/2020г., по описа на РС –
Средец, влязло в сила на 03.09.2020г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от пет месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложено за изпитателен срок от три години, както и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от шест месеца за извършено на 05.07.2020г. престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК – управление на МПС концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на
хиляда помила алкохол в кръвта.
От приложената по делото СПЕ се установява, че при изследването са доловени
обстоятелства, които са насочени по посока постигане на отчужденост на децата от
тяхната майка, като тези обстоятелства са свързани с поведението и отношението на
родствениците на бащата-баба, дядо и леля, които към момента не са толкова силно
травмиращи, че да се говори за родителско отчуждение. Децата желаят да бъдат с
двамата си родители, но тяхното поведение и израз са съобразени с външна намеса и
желанието им да се приспособят към обгрижващата ги среда. Видно от
обстоятелствената част на експертизата при проведените срещи с учители и други
служебни лица се установява, че в учебните заведения интерес за децата е проявявала
само тяхната баба. В изложението на експерта в с.з. пред РС-Средец, се посочва, че
положителните изживявания на децата от Франция не са избледнели и ако се в позната
среда те могат да се адаптират там, още повече че децата са поначало адаптивни.
Отразено двояко отношение на децата първоначално те отричат желанието си да
отидат във Франция, но в следващия момент споделят положителни спомени.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира за правилно решението РС-Средец да предостави родителските права на
майката и да определи местоживеенето на децата при нея. Родителите са разделени,
като всеки е намерил препитание в друга държава-майката във Франция, бащата в
Германия. В резултат основната грижа по отглеждането на децата е паднала на
плещите на тяхната баба по бащина линия, като това е било така дори и преди бащата
да замине да работи в Германия. Видно от показанията на последната в с.з. от
05.04.2021г. пред СРС децата спят в отделна стая в нейната къща. От останалите
събрани по делото гласни и писмени доказателства, включително СПЕ, именно тя ги
води и взема от училище и детска градина, тя се интересува от тях и поддържа контакт
с учителите и възпитателите. Въпреки наличното твърдение в исковата молба, не се
установява по делото грижата за децата да е поета от бащата, който да е спомаган от
майка си и тяхна баба, напротив всички доказателства сочат, че грижата по
отглеждането на децата е изцяло поета от баба им по бащина линия, дори когато той е
бил в България. В същото време е установено, че децата имат ясни и позитивни
спомени от живота си във Франция. Майката представя доказателства за трудова
ангажираност, битово осигурена е, представя пред съда ясен разчет на времето и
начина, по който може да отглежда децата. Не е спорно по делото, че от раждането им
до 05.05.2019г., когато децата са започнали да живеят при родителите на баща си,
майката е полагала грижи по отглеждането им, като емоционалната близост с децата не
5
се оспорва и от бащата, който също посочва, че тя е „добра майка“. В същото време не
следва да бъде подминат и личния пример, който дава бащата. За него е очевидно
трудно намирането на постоянна работа, съответно осигуряването на постоянен доход,
но той по показания на св.А.а работи винаги, когато и където успее да намери работа.
Съдът има предвид, че бащата има прояви, които не дават основание да се приеме, че
може да упражнява родителски права, да се справя успешно с отглеждането и
възпитанието на дъщерите си. По-конкретно, както бе посочено по-горе, видно от
приложена справка за съдимост ищецът е двукратно осъждан за управление на МПС
след употреба на алкохол от 2,29промила, което е над криминализираната граница над
1,2промила, като към настоящия момент наложеното му наказание лишаване от
свобода е отложено за изпитателен срок от три години.
Възоснова на изложеното и настоящият съдебен състав намира, че интересът
на децата Т. и Б. изисква те да бъдат отглеждани от майка си, преценявайки всички
събрани по делото доказателства. Важното по казуса е да не се разделят двете деца.
След като родителските права по отношение на децата са предоставени на майката, то
местоживеенето на децата следва да бъде определено при нея, с оглед разпоредбата на
чл. 126, ал. 1 от СК. Не се установяват причини, поради които децата да не живеят при
майка си. Малолетните деца са момичета като за тяхното развитие е по-добре да бъдат
отглеждани от майката, която е и с по-добра социална интеграция в сравнение с
бащата. За последния са налични доказателства за противообществени прояви, предвид
обремененото му съдебно минало, което релевира към личния пример, който дава. При
данните по делото правилно е отхвърлена претенцията на бащата по чл.127 СК и е
уважена предявената насрещна такава от майката. С оглед това, че упражняването на
родителските права по отношение на децата са предоставени на майката, на бащата е
определен режим на лични отношения с деца. Режимът в обжалваното решение е
определен така, че интересът на децата е охранен. Те имат възможност да контактуват
с двамата си родители, като се отглеждат от майката, да имат обичайния режим на
лични отношения с баща си. Бащата има възможност да взема децата при себе си един
месец през лятото, когато майката не е в платен отпуск, както и за посочените
празнични почивни дни. Доколкото интересът на децата е водещ, несъстоятелно е
възражението за неудобство за бащата да пътува при определения режим на лични
контакти през останалото време, досежно почивните седмични дни. След като
родителските права по отношение на децата са предоставени на майката, бащата
следва правилно е осъден да заплаща издръжка. В насрещната си искова молба А.А. е
поискала да бъдат присъдени издръжки от по 170лв. в полза на всяко едно от децата,
считано от датата на депозиране на насрещната си искова молба. Този претендиран
размер е малко над законово определения минимум, определен по реда на чл. 142, ал. 2
от СК, след като към датата на приключване на устните състезания по въззивното дело,
с приложение разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, МРЗ е в размер на 650лв.,
следователно минималната издръжка може да бъде в размер 162,50лв..
С оглед на това настоящият състав намира, че обжалваното решение за
правилно, поради което следва да бъде изцяло потвърдено.
При този изход на спора, въззиваемата има право на разноски. Такива се
претендират в размер на 1500лв. за адв.възнаграждение за въззивното производство. От
насрещната страна е сторено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. При
разглеждане на възражението по чл.78, ал.5 ГПК, настоящият състав съобрази
отразяванията в приложения договор за правна защита и съдействие, посочващи за
какви действия на процесуалния представител е уговорено и изплатено
възнаграждението. На следващо место се взе предвид разпоредбата на чл.9 и чл.21 от
НМРАВ и фактическата и правна сложност на делото, поради което счете, че
6
претендираното възнаграждение от 1500лв. за въззивна инстанция е прекомерно и
следва да бъде намалено до размер от 700лв., съобразно посочените разпоредби, като
разноските в посочения размер следва да се възложат в тежест на въззивника.
Водим от всичко така изложено, БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260052/09.06.2021г. по гр.д. № 504/2020г. по
описа на РС-Средец.
ОСЪЖДА И. С. А. с ЕГН-********** от гр.С., ул.З. С. № ** да заплати на А.
М. А. с ЕГН-********** с постоянен адрес гр.С., ул.З.С. № ** сторените във
въззивната инстанция разноски в размер на 700лв..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване
на препис на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7