Решение по дело №1490/2018 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 28
Дата: 11 януари 2019 г. (в сила от 12 февруари 2019 г.)
Съдия: Нели Делчева Иванова
Дело: 20185640101490
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 28

11.01.2019 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд                       Трети граждански състав

на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                           Съдия : Нели Иванова                          

секретар Ваня Кирева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №1490 по описа за 2018г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от „ДД Бодуров” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул.„Отец Паисий” №2, ап.10, представляван от управителя Димитър Датков Бодуров, със съдебен адрес гр.Кърджали, ул.„Републиканска” №26, ет.2, адв.Д.Д., против „АТА-СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“България“, комплекс „21 век“ №150, вх.запад, ет.3, офис 308, представляван от управителя Айше Фарадин Атаман, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че вземането му произтича от сключени с ответника договори за продажба на строителни материали, обективирани в изброените в исковата молба фактури. Ищецът бил собственик на склад за строителни материали и с ответника били в дългогодишни търговски взаимоотношения. Изградената между тях практика била в деня на получаване на стоката на ответника да бъде издавана фактура, като сумите по нея следвало да бъдат преведени по банков път. Въпреки дългогодишните им търговски взаимоотношения ответникът не винаги и не на време плащал дължимото по издаваните му фактури, макар че получавал стоката. Натрупали се задължения за различни периоди от време, които до подаване на исковата молба не били платени. Ищецът претендира и лихва за забава в посочения размер. Твърди, че в законоустановения срок ответникът депозирал възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1221/2018г. по описа на РС-Хасково. Едва на 23.05.2018г. след получаване на съобщението за издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и в срока за подаване на възражение ответникът превел само претендираната главница по фактурите в размер на 9106,31лв. без лихви за забава в размер на 365,65лв. и разноски в заповедното производство в размер на 909,44лв. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 365,65лв., представляваща неизплатена законна лихва върху задължението по всяка една от процесните фактури от падежа на задължението до датата на подаване на заявлението, ведно с разноските по ч.гр.д.№1221/2018г. по описа на РС-Хасково. Претендира присъждане на разноските в настоящото производство.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, като заявява, че след получаване на исковата молба заплатил на ищеца търсените лихви и разноски в размер на 1276,01лв. Недопустимо било начисляването и търсенето на лихва върху лихва.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.1221/2018г. по описа на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите 9106,31лв. – главница, 62,37лв. – лихва за забава за периода от 29.12.2017г. до 15.05.2018г., 152,92лв. – лихва за забава за периода от 02.01.2018г. до 15.05.2018г., 41,51лв. – лихва за забава за периода от 30.11.2017г. до 15.05.2018г., 80,06лв. – лихва за забава за периода от 08.12.2017г. до 15.05.2018г., 28,79лв. – лихва за забава за периода от 15.12.2017г. до 15.05.2018г., дължими по договор за покупко-продажба на строителни материали и издадените във връзка със същия фактури, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 17.05.2018г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1221/2018г. по описа на съда. С исковата молба са приложени фактурите, по които се претендира заплащане на визираните суми и дневници за продажбите, касаещи процесния период.  От своя страна ответната страна представя платежни нареждания за заплатени суми по банковата сметка на ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата молба суми. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на ищеца по силата на договор за покопко-продажба на стоки. Разгледан по същество иска се явява неоснователен. От представените писмени доказателства се установява наличието на облигационни отношения между страните. Като се твърди, че ответникът не е погасил в съответните срокове дължимите суми, представляващи стойността на закупените строителни материали от ищеца. Изцяло в тежест на ответника е да установи извършено плащане на процесните суми. В тази връзка още с депозираното възражение срещу заповедта за изпълнение ответникът представя платежен документ, от който се установява, че е изплатил изцяло дължимата главница от 9106,31лв. на 23.05.2018г. С отговора на исковата молба ответникът представя и платежен документ за заплатена по сметка на ищеца сумата от 1276,01лв. При извършено пресмятане става ясно, че тази сума покрива размера на дължимите лихви за забава и разноските, присъдени в заповедното производство. Ето защо, поради извършеното плащане към момента вече процесната сума не е дължима от ответника, поради което така предявения иск за установяване дължимост на същата следва да се отхвърли като неоснователен.

Предвид постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че не следва да бъде осъждан ответника да заплати на ищеца разноските в заповедното производство, тъй като същите са заплатени видно от представеното платежно нареждане още на 18.07.2018г. Доколкото ответникът е изплатил изцяло дължимото на ищеца задължение за претендираната главница в срока за възражение, но са останали дължими сумите за лихви и направените разноски по образуваното заповедно производство, то следва извода, че именно с това свое поведение същият е станал причина за предявяване на установителния иск, по който е образувано настоящото производство. В този смисъл ответникът следва да понесе отговорността за направените от ищеца разноски за образуване на настоящото исково производство, тъй като е заплатил дължимите лихви и разноските в заповедното производство едва след като е получил препис от исковата молба – в срока за отговор. Ето защо, при тези данни по делото съдът счита, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на 42,69лв. – държавна такса и 360лв. – адвокатско възнаграждение, въпреки отхвърляне на исковата претенция, поради изплащането й в хода на делото.

Мотивиран така, съдът

 

 

                                       Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДД Бодуров” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул.„Отец Паисий” №2, ап.10, представляван от управителя Димитър Датков Бодуров, против „АТА-СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“България“, комплекс „21 век“ №150, вх.запад, ет.3, офис 308, представляван от управителя Айше Фарадин Атаман, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК за дължимост на сумата от 365,65лв., представляваща неизплатена законна лихва върху задължението по всяка една от процесните фактури от падежа на задължението до датата на подаване на заявлението, включваща 62,37лв. – лихва за забава за периода от 29.12.2017г. до 15.05.2018г., 152,92лв. – лихва за забава за периода от 02.01.2018г. до 15.05.2018г., 41,51лв. – лихва за забава за периода от 30.11.2017г. до 15.05.2018г., 80,06лв. – лихва за забава за периода от 08.12.2017г. до 15.05.2018г., 28,79лв. – лихва за забава за периода от 15.12.2017г. до 15.05.2018г., за които суми е издадена заповед №541/18.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1221/2018г. по описа на РС-Хасково, като неоснователен, поради извършено плащане.

ОСЪЖДА против „АТА-СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“България“, комплекс „21 век“ №150, вх.запад, ет.3, офис 308, представляван от управителя Айше Фарадин Атаман, да заплати на „ДД Бодуров” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул.„Отец Паисий” №2, ап.10, представляван от управителя Димитър Датков Бодуров, направените в настоящото производство разноски в размер общо на 402,69лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                     СЪДИЯ : /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.