Определение по дело №151/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

          О    П    Р    Е   Д    Е    Л    Е    Н   И    Е

 

гр. Кюстендил, 08.04.2019 г.

 

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                         

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. САВОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                  СИМОНА НАВУЩАНОВА                                                                    

   като разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. д. №151 по описа за 2019 г. на КнОС и на основание чл.267 от ГПК, за да се произнесе взе предвид :

 

            Производството е образувано по въззивна жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. ***, чрез управителя Д.П.Б., ЕГН **********, действаща чрез пълномощника адв. И.Д.,  насочена против Решение №610 от 19.12.2018 г., постановено от Районен съд – гр.Дупница по гр.д. №694  по описа на съда за 2018 г.  

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва в частта, с която ДнРС е осъдил „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. ***, ЕИК********* да заплати на Р.Г.Б., ЕГН ********** 300 лева деловодни разноски по компенсация с оглед уважаването на иска по чл.224 КТ.

Решението на районният съд в обжалваната част се приема за неправилно. Иска се неговата отмяна. Сочи се, че в приложената по делото Заповед №7/01.03.2018 г. било предвидено изплащане на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ, същото било начислено за изплащане и във ведомостта за заплати и фиша за заплати.  Доколкото същите се изплащали на ръка срещу подпис, а не чрез банков превод, ищцата не го е получила, тъй като не се е явила в дружеството да го получи. При тези факти се приема, че дружеството – ответник не е станало причина за предявяването на този иск и не следва да бъде осъдено да заплати разноските на ищцата. С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В  срока  по чл. 263, ал.1 от ГПК  е постъпил отговор от насрещната страна, чрез процесуалният представител адв. М.З., с който се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба. Иска се същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено в обжалваната част. Сочи се, че от събраните в хода на производството доказателства се установявало, че обезщетението по чл.224, ал.1 КТ не е изплатено на ищцата. Приема се, че доколкото същото не е изплатено, то бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Несъстоятелно било твърдението на въззивното дружество, че Р.Б. отказвала да получи процесното обезщетение. С отговора не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

По делото е постъпила и въззивна жалба от Р.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. М. А.З. от АК – Кюстендил, с адрес за призоваване: гр. ***, насочена срещу постановеното от ДнРС решение, в частта, с която РС Дупница е отхвърлил като неоснователен искът за обезщетение по чл.226, ал.3 КТ в размер на 607.70 лева, както и в частта, с която Р.Г.Б. е осъдена да заплати на „***“ ЕООД обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в размер на 607.70 лева., ведно със законната лихва от 31.05.2018 г. и деловодни разноски в размер на 500 лева.

Решението в обжалваните части се приема за неправилно. Иска се отмяната му и постановяване на решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати обезщетение по чл.226, ал.3 КТ в размер на 607.70 лева, като и да бъде отхвърлен като неоснователен предявеният насрещен иск по чл.221, ал.2 от КТ в размер на 607.70 лева. Иска се с решението си въззивният съд да се произнесе по направеното оспорване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение като незаконосъобразно. Претендират се разноски.

След служебна проверка на депозираната въззивна жалба вх. №713/17.01.2019г., настоящият съд констатира, че в същата се съдържа искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските. По искането с правно основание чл.248 ГПК, произнасяне дължи районният съд, постановил обжалваното решение.

Предвид гореизложеното, производството по въззивното дело следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по компетентност на РС – Дупница,  за преценка относно провеждането на производство по чл.248 ГПК.

Настоящото определение, като непреграждащо хода на делото, не подлежи на обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 151/2019г. по описа на ОС – Кюстендил.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Дупница за преценка относно провеждането на производство по чл.248 ГПК, съгласно мотивите на настоящото определение.

След произнасяне по искането с правно основание чл.248 ГПК, делото да се върне на ОС – Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.                                               

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                         

 

                                                                            2.