№ 3405
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20231100501706 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 - 273 ГПК.
С решение №12334 от 07.11.2022год., постановено по гр.дело №45179/2021г. по
описа на СРС, ГО, 68 с-в е признато за незаконно и отменено на основание чл.344,ал.1,т.1
извършеното със заповед №СВ-ДОС-1858/ 02.06.2021г. на членовете на управителния съвет
на „ЧЕЗ разпределение България”АД (с актуално наименование „Е.м.з.” АД), прекратяване
на трудовото правоотношение на Л. Г. Т. ЕГН: **********, на основание чл.328, ал.1, т.2,
предл.1 от КТ поради закриване на част от предприятието. На основание чл.344, ал.1, т.2 КТ
Л. Г. Т. е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност ’’Ръководител
регион” в отдел „Нетехнически загуби” в предприятието на ответника. Ответникът е осъден
да заплати на ищеца сумата от 10202,16 лв (десет хиляди двеста и два лева и шестнадесет
стотинки)- непогасената част от обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за оставането без работа
поради незаконното му уволнение, през периода от 02.06.2021г до 02.12.2021г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като
искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 16638,36
лв, като погасен чрез прихващане. Ответникът е осъден да заплати на ищеца и 1254,32 лева
разноски по делото, а ищецът- да заплати на ответника 294,76 лв разноски, пропорционално
на уважената, съответно- отхвърлената част от исковете.
Срещу така постановеното решение в частта, с която исковете са уважени, е подадена
в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответното дружество
„Е.м.з.” АД. Жалбоподателят поддържа, че ищецът е бил наясно с основанието за неговото
уволнение. Отпадането на дейността можело да бъде свързано както с отделно структурно
звено, така и само с една определена длъжност и тя можела да бъде закрита. След като
работодателят имал право да закрие част от предприятието, имал правото да извърши и по-
малкото- да закрие определена длъжност поради отпадане на дейността на тази длъжност.
Процедурата по закриване на част от предприятието и закриване на длъжността на ищеца
1
била проведена законосъобразно. С извършените организационни промени нито се
намалявал, нито се увеличавал щата на персонала в отдел „Нетехнически загуби“, а се
преструктурирали съществуващите две структурни оперативни единици поради отпадане на
необходимостта то тяхната дейност и закриване дейността на ръководителите на тези звена
и се създавали три нови сектора. По този начин ръководителите в отдела се увеличили от 2
на 6 (трима нови ръководители на сектори и трима нови заместник- ръководители на
сектори). Променен бил и териториалният обхват на новите сектори. Моли обжалваното
решение да бъде отменено, а предявените искове- отхвърлени. Претендира разноски.
Въззиваемият ищец Л. Г. Т. в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва
същата като неоснователна. Твърди, че в производството пред първата инстанция са
установени от представените по делото доказателства обстоятелствата, релевантни за
уважаване на исковете. Излага подробни съображения в тази насока и моли решението на
СРС да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част.
В отговора на ищеца е инкорпорирана и насрещна въззивна жалба срещу решението
в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.225,ал.1 КТ поради погасяването
му чрез прихващане. Ищецът твърди, че ответникът е направил възражение за прихващане
със свое насрещно вземане за сумата от общо 4553,28 лева, а съдът е извършил такова със
сумата посочена от вещото лица- 4772,40 лева, като липсва изявление от страна на
ответника за увеличаване размера на сумата по възражението, вследствие на което съдът сее
произнесъл свръх петитум по това възражение. Моли решението да бъде отменено в частта
за разликата между двете суми и искът му по чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ да бъде
уважен и за тази част. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
По жалбата на ответника:
Решението в тази част е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, вр.чл.225, ал.1 КТ.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи съществуването на
трудово правоотношение между него и ответника- работодател, както и че трудовото
правоотношение е било прекратено. В тежест на ответника е да установи законността на
уволнението съобразно основанието, на което е извършено и спазване на процедурата за
прекратяване, а именно- с писмена заповед с посочено конкретно основание за уволнение,
която е подписана от надлежно упълномощен представител на ответника, спазване
изискванията на чл.123 КТ и реално закриване на част от предприятието (преустановяване
на част от дейността, осъществявана в обособеното звено, в което е работил ищецът),
включително че са закрити всички щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност.
Между страните не се спори относно наличието на трудово правоотношение между
тях въз основа на представения по делото трудов договор и допълнителни споразумения,
както и че това трудово правоотношение е прекратено с процесната заповед №СВ-ДОС-
1858/ 02.06.2021г., на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ- поради закриване на част от
2
предприятието.
Основният спорен между страните въпрос в случая е дали е налице реално закриване
на част от предприятието на ответника, респективно- налице ли е „закриване на
длъжността“, както твърди ответникът, или е налице само оптимизиране на дейността на
ответника на територията на гр.София- вътрешноорганизационно преустройство и
съкращаване на щата. В тази връзка подлежи на разглеждане и въпросът за извършването на
подбор между служителите на съответните длъжности в отдел „Нетехнически загуби“. Въз
основа на представените по делото писмени и гласни доказателства настоящият състав
намира (а такива всъщност са твърденията и на самия ответник), че не се касае нито за
закриване на част то предприятието, ни то за съкращаване на щата. Ответникът твърди, че с
извършените организационни промени „нито се намалява, нито се увеличава щата на
персонала в отдел „Нетехнически загуби“, а се преструктурират съществуващите две
структурни оперативни единици поради отпадане на необходимостта от тяхната дейност и
закриване дейността на ръководителите на тези звена и се създават три нови сектора, като
по този начин ръководителите в отдела се увеличили от 2 на 6“. По отношение
твърдението на ответника за закриване на част от предприятието следва да се отбележи
също така, че предприятието на търговеца е съвкупност от права, задължения и фактически
отношения, следователно понятието „част от предприятие“ означава реално обособени
права, задължения и фактически отношения. Доколкото правата, задълженията и
фактическите отношения се пораждат от извършването на определени сделки, то реално
обособените права, задължения и фактически отношения следва да възникват от реално
обособена (самостоятелна) стопанска дейност. 3а да е налице последното е необходимо на
организационно обособена структура да се възложи извършването на относително
самостоятелна стопанска дейност (в този смисъл решение №28/02.04.2019г. по гр.д.
№3055/2018г., ІІІ г. о. на ВКС). В случая макар длъжността на ищеца да е ръководна, тя е
била пряко подчинена на ръководителя на отдел „Нетехнически загуби“ и заемащият
длъжността ’’Ръководител регион” в отдел „Нетехнически загуби” не е имал относително
самостоятелно управление. При извършената реорганизация е направено преразпределяне
на регионите, но не само че не е налице закриване на част от предприятието или
съкращаване на щатове, а точно обратното- ръководителите в отдела са увеличени от двама
на шестима. Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не се
касае за закриване на част от предприятието на ответника, а за вътрешно-организационно
преустройство, при което дейността на отдел „Нетехнически загуби“ е продължила да се
осъществява, но с различна вътрешна структура и при сходни (идентични) длъжности на
персонала. Ето защо в процесния случай работодателят е бил длъжен да извърши подбор
съгласно чл.329, ал.1 КТ и непровеждането на тази процедура води до незаконосъобразност
на уволнението на ищеца. Следователно уволнението на ищеца е незаконосъобразно и
предявеният от него иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен, както
правилно е постановил първостепенният съд. Предвид акцесорния характер на иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, той също се явява основателен.
По въззивната жалба на ищеца:
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прихващане
претенцията на ищеца за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ с получени
от ищеца обезщетения по чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ в общ размер 4553,28 лева. С
постановеното по делото решение съдът е извършил прихващане със сума в размер на
4772,40 лв., без да е налице волеизявление на ответника за прихващане на сума в размер на
разликата между 4553,28 лева и 4772,40 лева, или 219,12 лева. Ето защо насрещната
въззивна жалба на ищеца е основателна и следва да му се присъди на основание чл.344, ал.1,
т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ сумата от още 219,12 лева.
При този изход на спора въззивникът- ответник няма право на разноски за въззивната
3
инстанция. На въззивника- ищец следва да се присъдят сторените във въззивното
производство разноски в размер на 1440 лева за адвокатско възнаграждение. Възражение за
прекомерност не е направено.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №12334 от 07.11.2022год., постановено по гр.дело
№45179/2021г. по описа на СРС, ГО, 68 с-в в частта с която е отхвърлен предявеният иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ за сумата над 10202,16 лв до сумата
от 10421,28 лева- непогасената част от обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за оставането без
работа поради незаконното му уволнение, през периода от 02.06.2021г до 02.12.2021г.,
вместо което постановява:
ОСЪЖДА „Е.м.з.” АД с ЕИК:**** да заплати на Л. Г. Т. ЕГН: **********, на
основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ сумата от още 219,12 лева (звеста и
деветнадесет лева и 12 стотинки)- непогасената част от обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за
оставането без работа поради незаконното му уволнение, през периода от 02.06.2021г до
02.12.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 30.07.2021г.
до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №12334 от 07.11.2022год., постановено по гр.дело
№45179/2021г. по описа на СРС, ГО, 68 с-в в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Е.м.з.” АД с ЕИК:**** да заплати на Л. Г. Т. ЕГН: ********** сумата от
1440лв. (хиляда четиристотин и четиридесет лева)- разноски по делото за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на
чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4