Определение по дело №846/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 418
Дата: 7 август 2020 г.
Съдия: Маргаритка Шербанова
Дело: 20201000600846
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 31 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 41807.08.2020 г.Град
Апелативен съд - София4-ти наказателен
На 07.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Членове:Снежана Душкова
Калин Калпакчиев
Маргаритка Шербанова
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело №
20201000600846 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 от НПК, вр. глава 22- ра от НПК.
Образувано е по жалба на М. М. – инспектор при Затвора гр. София, срещу
определение № 2529 от 21.7.2020 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 1-ви
състав, постановено по НЧД № 2453/2020 година. С това определение СГС е освободил
предсрочно условно лишения от свобода Ц. С. П. от изтърпяване на остатъка от наложеното
му наказание „лишаване от свобода“, който е в размер на 3 месеца и 17 дни, като определил
и изпитателен срок от 3 месеца и 17 дни. На основание чл.70, ал.6 от НК и чл.42а, ал.2, т. 4
от НК, съдът е постановил пробационна мярка „включване в програма за обществено
въздействие“ за срок от 3 месеца и 17 дни по отношение на лишения от свобода Ц. С. П..
Съдът е вменил и задължение на председателя на Пробационния съвет да уведоми съдът за
вида и програмата, в която Ц. П. ще бъде включен, която да бъде съобразена с наличната
вредна употреба от алкохол при него.
С жалбата се твърди неправилност, необоснованост и немотивираност на
атакуваното определение, с доводи за липса на доказателства за поправяне на лицето в
рамките на пенитенциарното заведение. Жалбоподателя твърди наличието по делото на
доказателства – становищата и оценките на затворническата администрация по чл.155 и
чл.156 от ЗИНЗС, в т.ч. и докладът от инспекторът по социални дейности и възпитателна
работа, работил с осъдения П., имащи най-пряко наблюдение, които противоречат на
направения от първоинстанционния съд извод за поправянето на осъдения П..
Съдът, според жалбоподателя, неправилно кредитирал само доклада на инспектор
социална дейност и възпитателна работа, игнорирайки, в нарушение на чл.437, ал.3 от НПК,
становищата на администрацията и началника на Затвора гр. София. Според цитираните
становища била налице позитивна тенденция по отношение на осъденото лице, но съдът не
коментирал въпроса дали действително е налице трайното му и необратимо поправяне,
защото декларирането на мотивация за промяна, не обосновавало извод в насока
приложението на чл.70 от НК, без това да се подкрепя по категоричен начин от останалите
доказателства, събрани в хода на производството.
Жалбоподателят сочи, че у осъдения П. има положителна промяна по време на
изтърпяване на наказанието - няма данни за нарушаване от негова страна на реда и
дисциплината в затвора и съответно да е бил наказван за това. Дори напротив - бил е
награждаван на основание чл.98, ал.1 от ЗИНЗС с цел стимулиране на положителното
поведение. Участвал е в трудова дейност. Такова добро поведение обаче, било дължимо от
лишените от свобода, съгласно чл.96 и чл.97 от ЗИНЗС и ППЗИНЗС, в рамките на
пенитенциарното заведение, което е императивно посочено в чл.96 и чл.97 от ЗИНЗС.
Липсвали обаче доказателства за завършен самопревъзпитателен процес, в който осъденият
да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да показва съзнание за
неговата укоримост, сам да осъжда това, което е сторил, и да е показал, че това поведение
няма да рецидивира. В случая тези обстоятелства не били налице предвид отношението му
към извършените правонарушения с висока степен на обществена опасност и средния риск
от вреди за обществото, поради което се налагал извод за неизпълнение на целите на
наложеното наказание по чл.36 от НК. Иска се отмяна на атакуваното определение, с което е
приложен чл.70 от НК, спрямо лишения от свобода Ц. С. П..
Съдът, като съобрази изложеното в жалбата и материалите по делото, прие
следното:
Жалбата е подадена в срок и e допустима за разглеждане. По същество е и
основателна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд неправилно е
анализирал фактите - предмет на разглеждане, поради което изводите му по приложение на
материалния закон са незаконосъобразни. Данните по делото за необходимата промяна на
осъдения, обосноваващи поправянето му не налагат убедително основанията за предсрочно
освобождаване.
Осъденият Ц. С. П. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
/една/ година, с първоначален „общ“ режим на изтърпяване, наложено с Присъда № 22 от
11.11.2019 г., в сила от 27.11.2019 г., по НОХД № 324/2019 г. на Районен съд Елин Пелин. С
тази присъда Ц. С. П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1
от НК, затова, че на 10.10.2019 г., в гр. Елин Пелин е управлявал МПС „Фолксваген-Голф“ с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.67 на хиляда, установено
по надлежния ред с „Алкотест-Дрегер“ 7510. Преди това същият е осъждан трикратно като и
трите наказателни производства са за престъпления по чл.343б от НК.
Осъденият Ц. П. е постъпил в Затвора София за изтърпяване на наказанието на
04.12.2019 г. и към датата на разглеждане на делото пред Софийски градски съд –
21.07.2020 г. е изтърпял фактически: 7 месеца и 17 дни; от работа – 26 дни. Всичко – 8
месеца и 13 дни. Остатък към датата на постановяване на определението – 3 месеца и 17
дни.
Налице е първата формална предпоставка - чл.70, ал.1, т.1 от НК – изтърпяно
фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание.
Оттам нататък, за да прецени дали е налице и втората предпоставка – поправяне
на лишения от свобода, първостепенният съд, е следвало да обсъди приложените по делото
доказателства за поведението му по време на изтърпяване на наказанието, както поотделно
така и в тяхната съвкупност.
На първо място, САС не споделя извода на СГС, че лишеният от свобода П. „се
намира в мястото за лишаване от свобода поради вредната злоупотреба с алкохол“, както и,
че липсват „формирани криминални нагласи“ у него. Ц. С. П. изтърпява наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора София не защото е злоупотребявал с алкохол, а защото,
както бе посочено по-горе, е управлявал МПС „Фолксваген-Голф“ с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.67 на хиляда – престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК. Налице са и формирани криминални нагласи за този вид престъпление у П.,
защото видно от приложената по делото справка за съдимост, П. е осъждан 3 пъти, от които
два за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и веднъж – за престъпление
по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Настоящата съдебна инстанция се съгласява с първата, че към датата на
постановяване на атакуваното определение, оценката на риска от рецидив и вреди остава в
своите непроменени стойности по отношение на лишения от свобода П. – в горната граница
на ниския риск от 31 точки. При него все още не е осъществен принципът на прогресивната
система при изпълнение на наказанието в хода на изтърпяване на същото, поради което и
целите, визирани в разпоредбата на чл.36 НК, все още не са постигнати, а корекционната
работа, както сочи и началникът на Затвора - София, следва да продължи. Посоченото в
доклада за пробационен надзор и доклада по чл.155, ал.1 от ЗИНЗС, че лишеният от свобода
П. спазва режимните изисквания и не допуска нарушения на ЗИНЗС; че се отнася
уважително към пенитенциарните служители и към останалите лишени от свобода, както и
че не е наказван, не е достатъчно доказателство за поправянето му. Демонстрираното добро
поведение, липсата на наложени дисциплинарни наказания, както и представената в хода на
съдебното следствие похвала, издадена от ТД „Виант“ АД, сочат на начало на позитивен
процес у осъдения, който обаче не е завършил и следва да бъде подкрепен и продължен.
Спазването на вътрешните правила в пенитенциарните заведения е дължимо от лишените от
свобода лица /за което те подписват нарочно декларация, приложена в затворническото
досие/, скрепено и със съответните санкции, при евентуалното им неспазване. Освен това,
необходими са още усилия от лишения от свобода за да преодолее констатираните от
социалните работници дефицити, което да гарантира трайна промяна в нагласите му по
отношение на злоупотребата с алкохол и нарушаването на правилата за безопасно
управление на моторно превозно средство.
Предоставената на П. възможност за упражняване на трудова дейност в периода
на престоя му в затвора по време на изтърпяване на наказанието, е в негова полза, тъй като
намалява срока на наложеното я
аказание. Положителна роля в тази връзка има и представената писмена похвала,
издадена от ТД „Виант“ АД.6789

На следващо място, няма как да бъдат игнорирани фактите, изложени в
официалните документи на затворническата администрация – началния, по чл.155, ал.1 от
ЗИНЗС и доклада за пробационен надзор, че при първоначално изготвения план на
присъдата, като цели и задачи са заложени част от дефицитите като отношение към
правонарушението; умение за мислене; злоупотреба с алкохол; начин на живот и
обкръжение; трудова заетост и съхраняване на социалните контакти, по които все още се
работи.
Рискът от вреди за обществото, при предсрочно освобождаване на П., е оценен
като висок, не само предвид процесното престъпление и обремененото му съдебно минало, а
и от системната злоупотреба с алкохол, омаловажаване на извършеното престъпление,
макар и да поема отговорност за извършеното и съответно неразбиране на мотивите за
криминалното си поведение, изведена от повтарянето на вече извършени деяния в миналото,
непостоянството в трудовата му ангажираност, отново поради злоупотребата с алкохол,
неспазването на законовите разпоредби и трайно формираните криминални нагласи. Тази
характеристика на П. определя вероятността от продъл45жаване на престъпната му дейност
и след излизането му от пенитенциарното заведение.
Посочено е в доклада, че по отношение на осъдения Ц. П. е отчетено формално
включване в изпълнение плана на присъдата; че все още не разпознава проблемите си; не
съзнава вредата от алкохола и не е взел поука от предходен престой в затвора на същото
основание.
Демонстрираното добро поведение, липсата на наложени дисциплинарни
наказания, положителното му отношение към труда, както и писмената похвала от
02.07.2020 г., са доказателство за начало на позитивна промяна, но не и за завършен процес
на поправяне на лишения от свобода.
Гореизложеното обосновава извод за липсата на категорични доказателства за
промяна в нагласите на осъдения за водене на законосъобразен начин на живот. Не следва
да се пренебрегва и фактът, че и трите осъждания на Ц. П., видно от справката му за
съдимост в затворническото досие, са за извършени престъпления по чл.343б от НК, което
обуславя и установени трайни престъпни навици у осъдения П., по отношение на
конкретното престъпно деяние, което е и с висока обществена опасност.
В подкрепа на извода за незавършен поправителен процес на П. е липсата на
промяна на определения му първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието в по-
лек. Това обстоятелство е и една от пречките за условно предсрочно освобождаване на
лишения от свобода Ц. П..
С оглед изложеното, САС намира извода на Софийски градски съд, че по
отношение на осъдения Ц. С. П. са налице едновременно и двете кумулативно предвидени
предпоставки по чл.70 ал.1 от НК за условното му предсрочно освобождаване, за
неправилен, поради което и обжалваното определение следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Мотивиран от това, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2529 от 21.07.2020 г. на Софийски Градски съд,
Наказателно отделение, 1-ви състав, постановено по НЧД № 2453/2020 г., с което лишения
от свобода Ц. С. П. с ЕГН ********** е освободен предсрочно условно от изтърпяване на
остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 месеца и 17 дни,
определен му е определен изпитателен срок в размер на 3 месеца и 17 дни и на основание
чл.70, ал.6 НК му е определена пробационна мярка „Включване в програма за обществено
въздействие“ на основание чл. 42а, ал. 2, т. 4 за срок от 3 месеца и 17 дни и вместо това

ПОСТАНОВИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. С. П. ЕГН ********** за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода,
наложено с Присъда № 22 от 11.11.2019 г., постановена по НОХД № 324/2019 на Районен
съд – Елин Пелин, който е 3 месеца и 17 дни.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________