Решение по дело №2859/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 596
Дата: 25 април 2022 г.
Съдия: Дияна Атанасова Николова
Дело: 20214430102859
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 596
***, 25.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Н.
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Н. Гражданско дело №
20214430102859 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното :

Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от *** против
Д.П., като наследник на Б.Н., в която се твърди следното: Предявен е
осъдителен иск срещу ответника за вземане на ищеца, касаещо доставяна и
незаплатена тополенергия в имот, находящ се в *** Вземането си ищецът
обосновава със следното: като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот,
находящ се в ***, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Съгласно чл.150. (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012 г„ в
сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за
1
енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са
публикувани във вестник *** от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник ***
бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения
между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане на ТЕ” е
определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума. като на
основание чл.31ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и
не е погасил задължението си.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумите, както следва : 1145,22лв. - главница за
периода от 01.12.2017год. до 28.02.2021год. и 144,33лв. лихва за забава от
02.02.2018год. до 09.04.2021год., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба.
Претендират се и направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв. на основание чл.78 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения в
хода на делото особен представител на ответника – адв.Г.Й., който оспорва
изцяло иска,вкл. и като частично погасен по давност. В отговора са наведени
подробни доводи, вкл. и досежно това, че не е налице яснота дали ответникът
е приел наследството, оставено от неговия наследодател.
2
В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от ***, която прави
уточненине на исковата претенция в о.с.з. и поддържа същата изцяло.
В о.с.з. ответникът не се представлява от назначения особен представител
адв.Г. Й..
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните
и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна
страна следното :
Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен и доказан, но с
оглед направеното възражение за изтекла давност следва да бъде уважен само
за периода от 29.04.2018год. до 29.04.2021год. за главницата, съответно за
периода от 01.12.2017год. до 28.04.2018год. – следва да бъде отхвърлен като
погасен по давност.
По делото не се спори, а това се установява и от доказателствата по
делото, че ответникът, като наследник на починалата на 10.12.2017год.
/удостоверение за наследнеци – л.60 от делото/ Б. В. Н., е собственик на
топлоснабден имот, находящ се в *** По делото са приет като доказателство
нотариален акт за покупко-продажба на този имот, по силата на който
наследодателката на ответника е станала собственик на същия – л.10 от
делото. Не е спорно, че в имота се ползва отопление, като това е уточнено от
ищеца още с исковата молба. От прилежонето удостоверение от ПлРС /л.155
от делото/ се установява, че в сепциалната книга, водена в съда не е випсан
отказ от наследството на починалата от страна на ответника, което
обосновава извод, че същият се явява надлежно пасивно легитимирана страна
по правния спор.
Исковата молба е подадена на 29.04.2021год., като началната претенция на
ищеца за главница е от дата 01.12.2017год. Видно е, че тригодишният
давностен срок, за който вземането на ищеца не е погасено по давност е от
29.04.2018год. до 29.04.2021год., като следва да се отчете изискуемостта на
всяко вземане за главница предвид разпоредбата на чл.31 от Общите условия.
От приетото заключение на съдебно-счетоводната експретиза/л.151 от
делото/ се установява, че размерът на дължимата, като неизплатена, главница
и лихва е именно претендираният от ищеца - заключение на ВЛ Т.И.. За
периода на претенцията, за който давността не е изтекла дължимата
главница е р азмер на сумата 855,33лв., като съответно дължимата лихва за
3
забава върху тази главница за процесния период от време е в размер 54,44лв.
Именно за тези суми следва да бъдат уважени предявените искове. За
разликата до претендираните суми и за разликата до претендирания период
по отношение главницата , исковете следва да бъдат отхвърлени като
погасени по давност. От приетото и неоспорено от страните заключение на
ВЛ Й. Й. /л.164 и сл. от делото/ се установява, че сградата, в която се намира
топлоснабденият имот е присъединена към топлопреносната мрежа
посредством абонатна станция. До процесния имот се доставя ТЕ.
Извършеното дялово разпределение е направено съгласно Методика за
разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61
ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №16-334 от 06.04.2007год. Банята на
имота се отоплява от щранг-лира. Разпределението на ТЕ за процесния
период е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката. При изготвянето на индивидуалните сметки от
топлинния счетоводител са спазени изискванията на Методиката за
разпределение на ТЕ. Начиселните суми, отразени коректно в индивиуалния
мейлинг за всеки месец от процесния период, са в съответствие с Наредба за
топлоснабдяването от 06.04.2007год. Отчитането на общата ТЕ в АС става
чрез топломер, който е преминал изискващите се държавни проверки.
Монтажът на уреда е извършен съгласно изискванията на поризводителя.
Разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани.
Топлоснабденият имот е с аб. №31052. Приетите писмени доказателства не
са оспорени от ответната страна. Не е спорно, че ответницата е собственик на
процесния топлоснабден имот. Съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ - клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Установен е по делото фактът на публично оповестяване на Общите
условия, чрез публикуването им във в-к ***. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират
средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140 ал.1 т.2 от ЗЕ -
индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната
стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при
4
условията и реда, определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая,
облигационната връзка между доставчика на ТЕ - ищеца *** и потребителя-
ответник в настоящето производство, е възниква въз основа на самият Закон
за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150 ал.1 от ЗЕ, съобразно която,
продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени
Общи условия. Съгласно чл.145 от ЗЕ, ползвателят на ТЕ, за имот в сграда -
етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Продажбата на
топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз
основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.150 от ЗЕ, като не е
необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува
само факултативно като възможност в чл.151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да
заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на
закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно
право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на
последващ договор или откриване на партида на новия собственик или
титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Съгласно
чл.153 ал.1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия
се придобива по силата на закона, с придобиването на право на собственост
или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда,
за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид
гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен
индивидуален договор за доставка на топлинна енергия. В качеството си на
клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна
енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и
за услуга дялово разпределение. Клиентът на топлинна енергия е задължен да
участва в заплащането на отделената от сградната инстралация топлоенергия,
съобразно своя дял в нея, с оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142
ал.2, чл.143 ал.3 и чл.153, ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и
горещо водоснабдяване е обща етажна собственост, съобразно чл.140,ал.3 от
ЗЕ, при което и с оглед разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗС всеки собственик
следва да участва в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта
5
си. Както се приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д. №15/2009г. на
Конституционния съд на РБ, заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна
енергия от собствениците и носителите на вещни права.То следва от факта,че
сградната инсталация е обща част по предназначение,от която никой не може
да се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти по проект. Съгласно цитирания по-горе чл.153 ал.6 от ЗЕ
клиентите в сграда- етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Съгласно §1, т.37 от ДР на ЗЕ, отоплително тяло е и щранг
- лирата. По силата на чл.31 ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са
длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи
обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до
деня на постъпване на дължимата сума.
Или, от изложеното дотук, се обосновава извод, че ответникът по делото
има качеството на собственик на топлоснабден имот, находящ се на
посочения по-горе адрес в ***, както и на потребител на ТЕ за процесния
период, и съответно дължи плащане на сумите, съставляващи потребена ТЕ.
Съдът намира, че в случая, от събраните по делото доказателства се установи
факта на реалното доставяне на начислената ТЕ, от страна на ищеца до имота
на ответника. Действително в имота на ответника има само щранг - лира в
банята, която няма самостоятелен измервателен уред, което е съобразено при
изчисляването на дължимите суми. В Методиката за дяловото разпределение
на ТЕ в сгради-етажна собственост - Приложение №1 към Наредба №16-
334/2007г. за топлоснабдяването - чл.61 ал.1, е посочено, че при наличие на
щранг - лира, без уред за дялово разпределение инсталираната мощност се
определя по изчислителен път.
По отношение разноските по делото: като взе предвид изхода на делото,
разноските направени от страните, съдът приема, че ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по делото
съразмерно уважената част ан исковете, а именно : ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответницата разноски по делото съразмерно
отхвърлената част на исковете в размер 650,82лв. Ищецът е представил
6
списък на разноските – л.170 от делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.150 и сл. от ЗЕ Д. СТ. П.,
ЕГН **********, с настоящ адрес : ****, представляван по делото от
назначен особен представител адв.Г.Й. ДА ЗАПЛАТИ на ***, *** със
седалище и адрес на управление ***, сумата 855,33лв. – главница,
представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ
се в ***, за периода от 29.04.2018год. до 28.02.2021год, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.04.2021год. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните
1145,22лв. и за периода от 01.12.2017год. до 28.04.2018год. ОТХВЪРЛЯ иска
срещу ответника, като наследник на починалата *** като ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД Д. СТ. П., ЕГН **********, с
настоящ адрес : *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, *** със седалище и адрес на
управление ***, сумата 54,44лв. – лихва върху главницата 855,33лв. за
периода от 02.02.2018год. до 09.04.2021год., като за разликата до
претендираните 144,33лв. ОТХВЪРЛЯ иска срещу ответника, като наследник
на починалата ***, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Д. СТ. П., ЕГН **********,
с настоящ адрес : *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, *** със седалище и адрес на
управление ***, разноски по делото сързамерно уважената част на исковете в
размер 650,82лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7