Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 14.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и седми
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 2394 по
описа за 2018г. и взе предвид следното:
Производството е по предявени от името на
сдружение „Българско О.НА Г.О.К.Б.““, сдружение „Б.Н.К.У.В.“ и сдружение „Б.К.–
Бяло Ш.О.К.“ срещу сдружение „Б.Р.Ф.ПО К.“:
1) искове за признаване за установено по реда
на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, че вписванията по партидата на сдружение „Б.Р.Ф.ПО
К.“ в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, извършени с акт за
вписване №20181108103618, са недопустими и представляват вписвания на
несъществуващи обстоятелства, тъй като са извършени в нарушение на чл. 21, т. 4
и 5 ЗТРРЮЛНЦ (конкретните твърдения са, че представените към заявлението
документи не установяват редовното свикване и провеждане на общото събрание на
ответното сдружение от 28.10.2018г., чиито решения са вписани в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, както и че за вписаните промени в поле 5
от партидата на сдружението не са представени решения на общото събрание за
промяна на седалището и адреса на управление на сдружението);
2) искове с правно основание чл. 25, ал. 6,
вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решение от 28.10.2018г. на общото събрание на
ответното сдружение за избор на Г.К. Х. за председател на управителния съвет на
сдружението поради нарушения на правилата за свикване на общо събрание
(конкретните твърдения са, че не са връчени покани на всички членове на
сдружението в съответствие с правилата на чл. 6, ал. 3 от устава на
сдружението), нарушение на правото на участие в общото събрание на сдружение „Б.Н.К.У.В.“
(конкретните твърдения са, че представителят на сдружението Г.Д.А.се е явил
след започване на събранието, но не е бил допуснат да участва в него),
нарушение на правилата за кворум за провеждане на общото събрание по чл. 6, ал.
7 от устава на сдружението (твърденията са, че при гласуване на решението са
присъствали представители на по-малко от 23 члена на сдружението), нарушение на
чл. 6, ал. 6 от устава на сдружението (твърденията са, че решението не е прието
с мнозинство от присъстващите представители на членове на сдружението),
нарушение на чл. 7, ал. 24 от устава на сдружението (твърденията са, че
решението не е прието след тайно гласуване);
3) искове с правно основание чл. 25, ал. 6,
вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решение от 28.10.2018г. на общото събрание на
ответното сдружение за избор на Р.И.С., С.Д.П., П.З.З., И.Г.И., Г.В.Т., Д.Н.К.за
членове на управителния съвет на сдружението поради нарушения на правилата за
свикване на общо събрание (не са връчени покани на всички членове на
сдружението в съответствие с правилата на чл. 6, ал. 3 от устава на
сдружението), нарушение на правото на участие в общото събрание на сдружение „Б.Н.К.У.В.“
(представителят на сдружението Г.Д.А.се е явил след започване на събранието, но
не е бил допуснат да участва в него), нарушение на правилата за кворум за
провеждане на общото събрание по чл. 6, ал. 7 от устава на сдружението (при
гласуване на решението са присъствали представители на по-малко от 23 члена на
сдружението), нарушение на правилата за гласуване на решения от общото събрание
(твърденията са, че решението е гласувано ан блок, каквато възможност не е
предвидена в устава на сдружението).
Ответното сдружение оспорва исковете.
Членството на ищците в ответното сдружение не
е предмет на спор между страните, а се и установява от писмените доказателства
по делото, като обусловя правен интерес от предявените установителни искове по
чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ и активна процесуална легитимация по предявените
конститутивни искове с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, което предпоставя,
че исковете са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ:
Исковете са предявени за съдебна защита срещу
вписани промени по партидата на ответното сдружение, които са извършени с акт
за вписване №20181108103618 и се изразяват във вписване на нов телефонен номер
и нова електронна поща на сдружението в поле 5, вписване на нов представляващ
сдружението в поле 10а и вписване на нови членове на управителния съвет на
сдружението в поле 12д от партидата му в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел.
Твърденията на ищците, заявени като основание
на исковете за признаване на процесните вписвания в поле 10а и 12 д за
недопустими и вписвания на несъществуващи обстоятелства, се изчерпват до
твърдения, че при извършване на тези вписвания длъжностното лице по
регистрацията е допуснало нарушения на чл. 21, т. 4 и 5 ЗТРРЮЛНЦ, а
съображенията в подкрепа на тези твърдения са, че представените към заявлението
документи не са достатъчни да установят по реда на цитираните разпоредби
законосъобразното свикване и провеждане на общото събрание на ответното
сдружение от 28.10.2018г., респективно приемането на решенията на общото
събрание, чиито последици са вписани в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, в съответствие с правилата на закона и устава на сдружението.
Исковете се явяват неоснователни и
само с оглед твърденията, на които са основани, защото дори да е налице нарушение
на правилата на чл. 21, т. 4 и 5 ЗТРРЮЛНЦ при извършване на вписване в
регистрите по чл. 1, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, само по себе си това нарушение поначало не
може да квалифицира вписването нито като недопустимо, нито като вписване на
несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.
Основанията за наличие на пороци по
чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ по отношение на регистърен акт са подробно и ясно
разяснени с тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. по тълк.д. №1/2002г. на
ВКС, ОСГК, като съгласно разрешенията на цитираното тълкувателно решение (които,
макар да касаят действието на решенията на общи събрания на търговски дружества,
са в същата степен относими и към действието на решенията на общи събрания на
корпоративни юридически лица, учредени по ЗЮЛНЦ, чиято уредба не разкрива
концептуални разлики относно реда за вземане на решения, последиците на
решенията и реда за отмяната им), вписване на последици от решение на общо
събрание на корпоративно юридическо лице ще е недопустимо ако е извършено по
искане на лице, което не е легитимирано да заяви искане за вписване по
партидата на юридическото лице в съответния регистър, или е извършено без
въобще да е направено искане за вписване, а ще представлява вписване на
несъществуващо обстоятелство ако бъде установено, че решенията на органа на
юридическото лице, въз основа на които е извършено, са нищожни или липсващи (тоест
такива решения не са приемани въобще).
Установява се по реда на чл. 23, ал.
6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, че процесните вписвания за извършени по
заявление, подадено от името на Г.К. Х., който е избран за председател на
управителния съвет на сдружението с решение на процесното общо събрание от
28.10.2018г., тоест представлява лице с легитимация по чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ да заяви
за вписване промените, приети от общото събрание на сдружението, а основания за
нищожност на решенията на общото събрание за избор на нов председател и нов
управителен съвет на сдружението не са релевирани от ищците, а не се и
установяват от доказателствата по делото.
Възраженията си срещу вписванията в
полета 10а и 12 д ищците не мотивират с липса на решения на общото събрание
въобще, а със съображения, че представените към заявлението доказателства не
установяват приемането на тези решения в съответствие с разпоредбите на чл. 21,
т. 4 и 5 ЗТРРЮЛНЦ (част от съображенията са, че с
процесното заявление са представени два протокола за процесното общо събрание с
различно съдържание), както и със съображения, че
решенията не са приети при спазване на изискванията за свикване, кворум и
мнозинство при провеждане и гласуване на решенията на общото събрание.
Съгласно цитираното тълкувателно решение №1
от 06.12.2002г. по тълк.д. №1/2002г. на ВКС, ОСГК тези съображения поначало не
могат да обусловят основателност на установителните искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, но с оглед изрично и многократно заявените възражения на ищците срещу
представянето на два протокола за проведеното общо събрание на 28.10.2018г.
пред длъжностното лице по регистрацията съдът намира необходимо да посочи, че разликите
в протоколите не касаят съдържанието на приетите решения (тоест
не установяват различни решения на общото събрание от тези, които са вписани по
партидата на сдружението), а се изчерпват до
наличието в единия протокол и липсата в другия протокол на удостоверително
изявление относно явяването и недопускането до участие в общото събрание на Г.Д.А.като
представител на сдружение „Б.Н.К.У.В.“. Посоченото обстоятелство може да има
отношение към законосъобразността на решенията и аналогично на останалите
възражения на ищците срещу законосъобразното свикване и провеждане на общото
събрание би могло да представлява основание за отмяна на решенията на общото
събрание като последица от предявените конститутивни искове по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, но няма отношение към наличието на пороци по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ на вписването на последиците на решенията по партидата на сдружението
в регистъра по чл. 17 ЗЮЛНЦ.
Ищците твърдят липса на прието
решение от общото събрание на ответното сдружение относно вписаната промяна в
поле 5 от партидата на сдружението и тези им твърдения се установяват от
събраните доказателства по делото, но предявените отрицателни установителни
искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ се явяват неоснователни и в частта им, в която
са подадени за защита срещу вписването на промени в посоченото поле, извършено
с процесния акт за вписване №20181108103618, тъй като се установява по реда на
чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, че въпросната промяна не касае
промяна на седалището и адреса на управление на сдружението, а се изчерпва до
вписване на нов телефонен номер и нов адрес на електронната поща на
сдружението.
Телефонният номер и адресът на
електронната поща на регистрирано сдружение по ЗЮЛНЦ поначало не представляват обстоятелства
от статута на сдружението, които подлежат на вписване в регистъра по чл. 17 ЗЮЛНЦ съгласно правилата на чл. 18 ЗЮЛНЦ, но образецът на заявление А15 от Наредба
№1 от 14.02.2007г., приета в изпълнение на законовата делегация чл. 31 ЗТРРЮЛНЦ,
регламенира възможност за вписване на посочените данни в поле 5 от партидите на
регистрираните сдружения, което неизбежно поставя въпроса при какви
предпоставки и въз основа на какви актове длъжностното лице по регистрацията
дължи вписване на телефонен номер и адрес на електронна поща на сдружение,
респективно вписване на промени във вписаните телефонен номер и електронна поща
по партидата на сдружението.
Отговорът на този въпрос не може да
бъде различен от трайно възприетия от съдебната практика отговор на идентичен
въпрос спрямо друг много по-съществен елемент от статута на юридическите лица с
нестопанска цел, а именно адресът на юридическите лица, който съгласно чл. 18,
ал. 1, т. 2 ЗЮЛНЦ подлежи на вписване в регистъра по чл. 17 ЗЮЛНЦ, но самият
закон не предвижда правила за определянето му (според
разпоредбите на чл. 20, т. 2 и чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЮЛНЦ учредителното, респективно общото събрание има предвидени правомощия
да определи седалището, не и адреса на управление на сдружението).
При липса на изрична разпоредба и в устава на
сдружението, която да регламентира определянето на адреса на управление на сдружението като част от
правомощията на общото събрание, съгласно чл. 31, т. 8 ЗЮЛНЦ това правомощие е
част от компетентността на управителния съвет на сдружението (изключение
са хипотезите, при които адресът на управление е изрично регламентиран с устава
на сдружението, в който случай приемането на решение за промяната му е в
изключителната компетентност на общото събрание съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЮЛНЦ).
Уставът на ответното сдружение не предвижда
клаузи относно телефонния номер и електронната поща на сдружението, включително
правомощия на общото събрание за определяне на тези обстоятелства от статута на
сдружението, поради което и по съображения, идентични на изложените по-горе,
приемането на решение от общото събрание не е необходимо за вписване на промени
на телефонния номер и електронната поща в поле 5 от партидата на сдружението,
респективно липсата на такова решение на общото събрание, заявена като
основание на исковете по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, не може да обуслови
основателност на тези искове.
По исковете с правно основание чл. 25, ал. 6,
вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията от 28.10.2018г. на общото събрание на
ответното сдружение поради нарушаване на правилата за свикване на общо събрание:
Като основание на исковете са заявени
твърдения, че при свикване на общото събрание са нарушени изискванията на чл.
6, ал. 3 от устава на сдружението, тъй като не са изпратени писмени покани на
хартиен носител до членовете на сдружението, а писма до електронни адреси на
членовете; няма доказателства, че електронните адреси, до които са изпратени
поканите, са електронни адреси именно на членовете на сдружението; електронните
писма са изпратени в срок по-кратък от предвидения в устава един месец от
датата на свиканото събрание; част от изпратените писма до електронни адреси на
членове на сдружението са върнати като неполучени; представените към процесното
заявление доказателства за обявяване на поканата в сградата на управлението на
сдружението и на електронната страница на сдружението не установяват спазване
на срока по чл. 6, ал. 3 от устава; обявяването на поканата на интернет
страницата на сдружението не изпълнява изискването на устава за публикация на
поканата в средство за масова информация.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от устава на
ответното сдружение (представен с исковата молба и приет
като писмено доказателство по делото) има следното
съдържание: „Редовното общо събрание се свиква от председателя на
управителния съвет най-малко веднъж годишно след предизвестието на всички
членове на БРФК, отправено един месец преди определената дата, чрез
писма-покани, съдържащи дневния ред, датата, часа и мястото на провеждането и
по чия инициатива то се свиква. Поканата се поставя на мястото за обявления в
сградата, в която се намира управлението на сдружението, най-малко един месец
преди насрочения ден, както и чрез публикации с подобно съдържание в средствата
за масова информация. Времето от публикуване на съобщението до откриването на
общото събрание не може да бъде по-малко от 30 дни.“
В противовес на възраженията на
ищците разпоредбата не предвижда изрично начина за отправяне на писмата-покани
до членовете на сдружението (тоест не изключва
изпращането на поканите чрез електронни писма на електронните адреси на
членовете на сдружението), нито предвижда
получаването на поканите от членовете като условие за редовно свикване на
общото събрание (тоест дори да се приеме, че
доказателствата по делото установяват, че част от писмата са върнати като
неполучени, това обстоятелство не предпоставя нарушение на чл. 6, ал. 3 от устава
при свикване на общото събрание).
Следва да се посочи, че и самият закон при
съобразяване на спецификата на сдруженията като корпоративни юридически лица с
нестопанска цел и интересите на участващите в тях лица не предвижда връчването (а
и въобще изпращането) на покани до членовете
на сдруженията като условие за редовно свикване на общо събрание (съгласно
чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ ако в устава не е предвидено друго, поканата се обявява в
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и се поставя на мястото за
обявления в сградата, в която се намира управлението на сдружението).
Клаузата на чл. 6, ал. 3 от устава
на ответното сдружение очевидно предвижда правила за свикване на общо събрание
на сдружението, които са в частично отклонение от законовите правила на чл. 26,
ал. 3 ЗЮЛНЦ (диспозитивни по своя характер, но същевременно и
нормативен източник за обективните предели на действията на изпълнителните
органи на сдруженията, необходими и достатъчни според законодателя за
осигуряване на правото на информирано участие на членовете на сдруженията при
провеждане на общите им събрания), но от значение в
процесния случай е, че цитираната клауза, а и останалите клаузи от устава на
ответното сдружение, не регламентират връчването на покани до членовете на
сдружението като условие за провеждане на свиканото общо събрание, което пък
означава, че дори предвидените с клаузата задължения на органите на сдружението
за изпращане на покани до членовете на сдружението да не са изпълнени, това
обстоятелство може да бъде основание за възникване на отговорност на органите
на сдружението, на които закона и устава възлагат действията по организирането
на общото събрание, но само по себе си не може да представлява основание по чл.
25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията, приети на общото събрание, тъй като не
накърнява права или законни интереси на членовете на сдружението, гарантирани
от правила на закона и устава.
Необходимо и достатъчно за
изпълнение на изискванията за свикване на общо събрание, предвидени с
разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от устава на ответното сдружение е обявяването на
покана по предвидените в разпоредбата начини и срокове, което се установява от
представените към процесното заявление доказателства за поставено обявление в
сградата на управление на сдружението и публикуване на поканата на сайта на
сдружението.
Възраженията на ищците, че интернет
страницата на сдружението не представлява средство за масова информация по
смисъла на чл. 6, ал. 3 от устава на сдружението, не могат да бъдат споделени,
тъй като електронните страници в интернет представляват източник на информация,
достъпен за неограничен кръг лица, тоест покриват всички признаци на понятието.
Следва да се посочи, че целта на правилата на закона и устава за оповестяване
на поканата за свикано общо събрание на сдружение е осигуряване на пълноценна
възможност за свеждане на поканата до знанието на членовете на сдружението като
гаранция за правото им на участие в общото събрание, а обявяването на поканата
на електронната страница на сдружението несъмнено гарантира тази възможност в
много по-висока степен от оповестяването на поканата в което и да е друго
печатно или електронно средство за масово осведомяване, а дори от предвиденото
в чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ обявяване на поканата в регистъра по чл. 17 ЗЮЛНЦ (в
крайна сметка поканата представлява информация, свързана с дейността на
сдружението и участието на членовете му при вземане на решения относно тази
дейност, а специализиран и най-достъпен източник на информация за дейността на
сдружението представлява именно интернет страницата на сдружението).
Оспорванията на ищците на датите, на
които поканата е обявена в сградата на управление на сдружението и на
страницата му в интернет, не са доказани по делото (членовете
на сдружението не са трети лица по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК по отношение
на документите, съставени от органите на самото сдружение, включително
представените към процесното заявление документи относно обявяването на покана
за свиканото общо събрание, поради което тези документи имат противоставима на
ищците доказателствена сила, както относно съдържанието им, така и относно
датата на съставянето им).
Изложеното е достатъчно предявените искове за
отмяна на решенията на процесното общо събрание поради нарушения на чл. 6, ал.
3 от устава на сдружението да се приемат за неоснователни, но съдът намира
необходимо да посочи, че уведомяването на членовете на сдружението в
съответствие с изискванията на цитираната разпоредба и в предвидения в нея 30
дневен срок се установява и от съвкупната преценка на доказателствата за
обявяване на поканата, представени към процесното заявление, с писмените
декларации на членовете на сдружението за уведомяването им за процесното общо
събрание в срока по чл. 6, ал. 3 от устава, които са представени с исковата
молба и отговора на ответника.
Възраженията на ищците, че
представените с отговора срещу исковата молба декларации от неприсъствали на
общото събрание членове са антидатирани и съставени за целите на процеса, дори
да са съответни на действителното положение (доказателства
за това също не са събрани по делото), поначало не могат
да обусловят конкретни изводи в производството по предявените искове, тъй като
искове за отмяна на решенията на процесното общо събрание не са предявени от
името на въпросните членове на сдружението, а обективните предели на
упражненото от ищците право на иск за отмяна на решения на общото събрание на
сдружението включват именно и само нарушения на закона и устава, които
накърняват членствени права на самите ищци (процесуална
субституция за предявяване на иск в защита на правата на всички членове на
сдружението разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ предвижда само по отношение на
органите на сдружението и прокурора).
Накрая и само за пълнота следва да
се посочи, че действията по уведомяване на членовете на ответното сдружение за
свикването на процесното общо събрание са извършени по време, през което
председател на управителния съвет на сдружението е К.Г.Л., който се установява
по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, че по същото време, към
датата на подаване на исковата молба, а и към настоящия момент, е законният
представител и председател на управителния съвет и на един от ищците - сдружение
„Българско О.НА Г.О.К.Б.““.
Самият К.Г.Л. не е член на ответното
сдружение, но фактът, че при извършване на действията по свикване и
оповестяване на покана за процесното общо събрание едновременно изпълнява функциите
на председател на управителния съвет на ищцовото сдружение „Българско О.НА
Г.О.К.Б.““ и председател на управителния съвет на ответното сдружение, предпоставя
неизбежен извод, че правата и интересите на ищеца сдружение „Българско О.НА
Г.О.К.Б.““, произтичащи от членствените му правоотношения в ответното
сдружение, са в изключителна степен гарантирани при извършване на действията по
свикване на процесното общо събрание, тъй като съгласно правилата на закона и
устава разпореждането и контролът върху изпълнението на тези действия са
възложени в компетентност именно на председателя на управителния съвет на
ответното сдружение.
Същественото в случая е, че от името
на посочения ищец са предявени искове за отмяна на решения на общо събрание на
ответното сдружение поради нарушения на закона и устава при оповестяването на
поканата за общото събрание, които дори и само според твърденията в исковата
молба са допуснати именно от законния представител и председател на
управителния съвет на ищеца (чрез когото е и
подадена исковата молба), макар и в
качеството му на председател на управителния съвет на ответника.
Предявяването на иск с подобно
основание и петитум не може да бъде квалифицирано различно, освен като
злоупотреба на ищеца сдружение „Българско О.НА Г.О.К.Б.““ с правото на иск по
чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, която установена по делото предпоставя за неизбежна
последица отхвърляне на предявения иск от името на посочения ищец и при
посоченото основание, а оттам и съгласно чл. 216, ал. 2 ГПК – отхвърляне на
исковете, предявени на същото основание от останалите ищци (необходими
другари на първия ищец по смисъла на цитираната разпоредба съгласно т. V от
цитираното по-горе тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. по тълк.д. №1/2002г.
на ВКС, ОСГК).
По исковете с правно основание чл. 25, ал. 6,
вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията от 28.10.2018г. на общото събрание на
ответното сдружение поради нарушение на правото на участие в общото събрание на
сдружение „Б.Н.К.У.В.“:
Като основание на исковете са заявени
твърдения, че представителят на ищеца сдружение „Б.Н.К.У.В.“ - Г.Д.А.се е явил
след започване на събранието, но не е бил допуснат да участва в него.
Явяването на Г.Д.А.на процесното общо
събрание в 10,25 часа е удостоверено в един от протоколите за общото събрание,
представен в регистърното производство за вписване на последиците от решенията
на общото събрание, а се и установява от показанията на разпитаните по делото
свидетели.
Според съдържанието на цитирания протокол, но
и според показанията на свидетелите, въпросното лице се е появило в
помещението, в което се е провеждало общото събрание, след като събранието е
започнало в обявения в поканата за свикването му час (10,00
часа) и след като е проведено гласуване за избор на
председателстващ, протоколчик и преоброител на гласовете на събранието.
Съгласно чл. 6, ал. 5, изр. 3 от устава на
ответното сдружение в списъка на присъстващите членове на общото събрание се
включват членовете, респективно представителите им, които са заявили своето
присъствие до момента на провеждане на първото гласуване след установяването на
наличието на кворум.
Очевидно е, че според цитираната клауза от
устава явилият се представител на ищеца сдружение „Б.Н.К.У.В.“ не е имал право
да участва и гласува при провеждането на общото събрание.
Възраженията на ищците, че цитираната клауза
на чл. 6, ал. 5, изр. 3 от устава е нищожна поради противоречие с разпоредбите
на закона и устава, които регламентират правото на участие на всеки член на
сдружението в управлението на сдружението (и
в частност правото на участие при провеждане и гласуване на решенията на общото
събрание), не могат да се приемат за основателни, тъй като клаузата
не изключва това право, а предвижда условия за упражняването му.
По-съществено в случая е, че от съдържанието
на протокола, а и от показанията на разпитаните свидетели по делото не се
установява изрично изявление на посоченото лице за заявяване на воля за участие
в събранието, а не се установява и общото събрание (органът
с правомощия да приеме решения по всички т.нар. процедурни въпроси във връзка с
провеждането на самото събрание) да е гласувало и
приело решение за недопускане на представителя на сдружение „Б.Н.К.У.В.“.
Напротив – от свидетелските показания (а и от съдържанието
на самия протокол) се установява, че представителят на
посочения ищец се е явил за участие в събранието докато събранието е председателствано
от законния представител на ищеца сдружение „Българско О.НА Г.О.К.Б.““ (К.Г.Л.),
тоест ако представителят на единия ищец не е бил допуснат до участие на
процесното общо събрание причина за това са действия/бездействия на
представителя на другия ищец. Предявяването на иск за отмяна на решенията на
общото събрание поради тези обстоятелства и от името на двамата ищци също не
може да бъде определено по друг начин, освен като злоупотреба с правото на иск
по чл. 25, ал. 4 ЗЛЮЛНЦ.
По исковете с правно основание чл. 25, ал. 6,
вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията от 28.10.2018г. на общото събрание на
ответното сдружение поради нарушения на правилата за кворум и мнозинство:
Безспорно е по делото, но се и установява от
писмените доказателства по делото, че към датата на провеждане на процесното
общо събрание ответното сдружение има общо 46 члена.
От протоколите за провеждане на събранието (чието
съдържание не са опровергава, напротив – потвърждава се от показанията на
разпитаните свидетели по делото) се установява, че
събранието е открито при присъствие на представители на 33 члена на сдружението,
тоест при наличие на предвидения в чл. 6, ал. 7 от устава кворум за провеждане
на събранието, а атакуваните решения са приети с предвиденото в чл. 6, ал. 6,
б. „б“ и чл. 7, ал. 24 от устава обикновено мнозинство от гласовете на
присъстващите членове (решението за избор на
Г.К. Х. за председател на управителния съвет на сдружението е прието с 22 гласа
„за“, а решението за избор на нов управителен съвет е прието с 21 гласа „за“).
Възраженията на ищците, че протоколите за
общото събрание не са подписани от К.Г.Л., който е председателствал събранието
до приемане на решението за избор на нов председател на управителния съвет на
сдружението (след това решение общото събрание е приело решение
председателстващ събранието да бъде новоизбраният председател на управителния
съвет – Г.К. Х.), не могат да обусловят конкретни
изводи относно доказателствената стойност на протоколите, тъй като нито ЗЮЛНЦ,
нито уставът на ответното сдружение предвиждат подобно изискване на към
протоколите за провеждане на общи събрания.
Протоколите са подписани от избрания от
общото събрание протоколчик и от новоизбрания председател на управителния съвет
на сдружението, което е напълно достатъчно за удостоверяване на обстоятелствата
по гласуванията и съдържанието на приетите решения.
Възраженията на ищците, че в регистърното
производство за вписване на решенията на процесното общо събрание са
представени два протокола за общото събрание с различно съдържание, също не
могат да опровергаят доказателствената сила на протоколите, тъй като видно от
самите протоколи те не удостоверяват различни факти относно провеждането,
гласуването и съдържанието на решенията на общото събрание, а както бе посочено
и по-горе единият от протоколите има и съдържание (удостоверяване
на явяването на представителя на сдружение „Б.Н.К.У.В.“ след започване на събранието),
което не е включено в другия протокол. Обстоятелството, че за едни и същи
обстоятелства са съставени повече от един документ, само по себе си не
опровергава доказателствената сила на документите. Различна би била хипотезата
в случай, че документите съдържат удостоверителни изявления, които си
противоречат или взаимно се изключват, но процесният случай не е такъв.
Основателност на предявените искове за отмяна
на процесните решения поради нарушения на правилата за кворум и мнозинство не
могат да обусловят и възраженията на ищците, че не е установена валидно
учредена представителна власт на всички явили се и гласували представители на
членове на сдружението.
Представителната власт на лицата, явили се и
представлявали ищците на процесното общо събрание, не е оспорена с исковата
молба, но се и установява от писмените доказателства по делото, а възражения за
липса на представителна власт на представителите на останалите членове на
ответното сдружение ищците поначало не са легитимирани да заявяват.
Съгласно тълкувателно решение №5 от
12.12.2016г. по т.д. №5/2014г. на ВКС, ОСГТК относно приложението на чл. 42,
ал. 2 ЗЗД, липсата на представителна власт представлява основание за висяща
недействителност на изявлението от името на ненадлежно представлявано лице, на
която може да се позове именно и само лицето, от чието име е направено
изявлението, не и трети лица.
Разпоредбата на чл.
42, ал. 2 ЗЗД (респективно разрешението на цитираното тълкувателно решение)
съгласно чл. 44 ЗЗД намира приложение и по отношение на едностранните изявления
с предвидени от закона правни последици, каквито са и изявленията, направени от
името на членове на сдружение при гласуване на решения на общо събрание на сдружението.
По исковете с правно
основание чл. 25, ал. 6, вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решението от 28.10.2018г.
на общото събрание на ответното сдружение за избор на председател на
управителния съвет на сдружението поради нарушение на чл. 7, ал. 24 от устава
на сдружението:
Тези искове също са
неоснователни, тъй като показанията на разпитаните свидетели по делото
безусловно установяват, че изискването на цитираната клауза от устава за тайно
гласуване на решението за избор на председател на управителния съвет е спазено
при провеждането на процесното общо събрание (гласуването
е проведено чрез отбелязване на вота на всеки член на самостоятелен празен
лист, пускането му в прозрачна урна и преброяване на гласовете пред всички
присъстващи на събранието), като показанията на
свидетелите не съдържат данни за обстоятелства, които да могат да обусловят
дори косвен извод за нарушение на изискването за таен вот, предвидено с чл. 7,
ал. 24 от устава на сдружението.
По исковете с правно основание чл. 25, ал.
6, вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решението от 28.10.2018г. на общото събрание на
ответното сдружение за избор на членове на управителния съвет на сдружението поради
нарушения на устава, произтичащи от гласуването ан блок на предложените
кандидати:
Като основание на
тези искове са заявени възражения, че уставът на ответното сдружение не предвижда
възможност за гласуване ан блок при избора на членове на управителния съвет,
както и възражения, че процедурното предложение за гласуване ан блок всъщност
не е прието от общото събрание, тъй като гласувалите „за“ това предложение са
по-малко от гласувалите „против“ и „ въздържал се“.
Възраженията са
неоснователни и не могат да обусловят извод за противоречие на атакуваното
решение с правилата на закона и устава.
Разпоредбите на устава на ответното
сдружение действително не предвиждат възможност за гласуване ан блок при избора
на членове на управителния съвет, но и не изключват (още
по-малко забраняват) тази възможност, поради което провеждането
на гласуването по посочения начин, само по себе си не може да обуслови
противоречие на приетото решение с устава на сдружението.
На следващо място безспорно е по
делото, а се и установява от протоколите за проведеното общо събрание, че преди
гласуване и приемане на решението за избор на нови членове на управителния
съвет общото събрание е гласувало предложение членовете на управителния съвет
да бъдат предлагани и гласувани ан блок, като това предложение е подкрепено с
гласове „за“ на 15 членове на сдружението, гласувалите „против“ са 14 членове,
а гласували „въздържал се“ са 4 членове.
Очевидно гласовете „за“ въпросното
процедурно предложение са повече от гласовете „против“, но са по-малко от общия
брой на гласувалите членове.
В случая, обаче, това обстоятелство
не предпоставя липса на надлежно прието решение от общото събрание по
предложението, тъй като въпросите относно начина на провеждане на общото
събрание не представляват въпроси от материалноправната компетентност на общото
събрание (по отношение на които за приемане на валидно решение е
необходимо мнозинство от повече от половината от общия брой на гласувалите),
а представляват именно т.нар. процедурни въпроси, чието решаване също е в
компетентност на общото събрание, но за приемането на решения по тези въпроси с
чисто организационен характер необходимо и достатъчно е постигане на мнозинство
на гласовете „за“ пред гласовете „против“ без изчисляване на гласовете
„въздържал се“.
Подробни съображения в тази насока в
случая обаче е безпредметно да се излагат, тъй като дори да се приеме, че
предложението за гласуване ан блок е отклонено от общото събрание с гласуването
по процедурния въпрос, то с последващото гласуване, при което 21 члена на
сдружението са гласували „за“ избор на предложените ан блок членове на
управителния съвет, очевидно мнозинството от повече от половината от
присъстващите членове е заявило и съгласие с гласуването ан блок.
По разноските за съдебното
производство:
С оглед всичко изложено предявените
искове се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне, което съгласно чл. 78,
ал. 3 ГПК предпоставя, че в тежест на ищците е да възстановяват разноските,
които ответникът е направил за адвокатско възнаграждение за защита срещу
исковете, в доказания им по делото размер от 3 000,00 лв.
Възраженията на ищците, че размерът
на платеното от ответника адвокатско възнаграждение е прекомерен, също се явяват
неоснователни дори само при съобразяване на броя на предявените искове по
делото (съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение №1 от
06.12.2002г. по тълк.д. №1/2002г. на ВКС, ОСГК всяко заявено основание за
отмяна на процесните решения представлява основание на самостоятелен иск)
и минималния размер на възнаграждението за процесуално представителство и
защита по неоценяем иск, предвидено в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 от
09.07.2004г.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от сдружение „Българско О.НА
Г.О.К.Б.““ с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Елин Пелин,
ул. *******сдружение „Б.Н.К.У.В.“ с ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. *******и сдружение „Б.К.– Бяло Ш.О.К.“ с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. *******срещу сдружение „Б.Р.Ф.ПО
К.“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. *******искове
за признаване за установено по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, че вписванията
по партидата на сдружение „Б.Р.Ф.ПО К.“ в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, извършени с акт за вписване №20181108103618, са недопустими и
представляват вписвания на несъществуващи обстоятелства, искове с правно
основание чл. 25, ал. 6, вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решение от 28.10.2018г.
на общото събрание на сдружение „Б.Р.Ф.ПО К.“за избор на Г.К. Х. за председател
на управителния съвет на сдружението поради нарушения на правилата за свикване
на общо събрание, нарушение на правото на участие в общото събрание на
сдружение „Б.Н.К.У.В.“, нарушение на правилата за кворум за провеждане на
общото събрание по чл. 6, ал. 7 от устава на сдружението, нарушение на чл. 6,
ал. 6 от устава на сдружението и нарушение на чл. 7, ал. 24 от устава на
сдружението, и искове с правно основание чл. 25, ал. 6, вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ за
отмяна на решение от 28.10.2018г. на общото събрание на сдружение „Б.Р.Ф.ПО К.“
за избор на Р.И.С., С.Д.П., П.З.З., И.Г.И., Г.В.Т., Д.Н.К.за членове на
управителния съвет на сдружението поради нарушения на правилата за свикване на
общо събрание, нарушение на правото на участие в общото събрание на сдружение „Б.Н.К.У.В.“,
нарушение на правилата за кворум за провеждане на общото събрание по чл. 6, ал.
7 от устава на сдружението и нарушение на правилата за гласуване на решения от
общото събрание.
ОСЪЖДА сдружение „Българско О.НА Г.О.К.Б.““ с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Елин Пелин, ул. *******сдружение
„Б.Н.К.У.В.“ с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. *******и
сдружение „Б.К.– Бяло Ш.О.К.“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. *******да заплатят солидарно на сдружение „Б.Р.Ф.ПО К.“ с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. *******на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата 3 000,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по
делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: