№ 74
гр. Русе, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Търговско дело №
20234500900185 по описа за 2023 година
Предявен е иск за установяване на вземане по издадена заповед за
изпълнение с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Московска“ ** твърди, че със заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.д. №309/2023 г. по описа на Районен съд- Бяла, поискали
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу А.
Б. А., с предходно име Д. Б. Ж., за следните суми: дължима главница-
28 382.06 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.04.2023 г. до
окончателното плащане, дължима договорна /възнаградителна/ лихва-
44 421.40 лв. за периода 02.10.2011 г.- 15.12.2022 г., обезщетение за забава /
лихвена надбавка за забава/ до настъпване на изискуемост- 910.11 лв. за
периода 02.10.2011 г.- 15.12.2022 г., обезщетение за забава в размер на
1148.84 лв. за периода 16.12.2022 г.- 18.04.2023 г. като в периода на
извънредното положение от 13.03.2020 г.- 14.05.2020 г. не била начислявана
законна и/ или лихва за забава, дължими заемни такси- 1680.21 лв., от които
такса за управление в размер на 1320 лв., разноски за застраховка на
недвижим имот- обезпечение в размер на 115.91 лв., подновяване на ипотека-
244.30 лв., разходи при изискуем кредит- 120 лв. Общо дължимата сума по
1
кредита възлизала на 76 662.62 лв. Поискали и присъждане на направените
разноски в размер на 1533.25 лв., платена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Районният съд уважил искането и издал
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 27.04.2023 г. като осъдил длъжника да
им заплати заявените суми. За вземането било образувано изп.д. №729/2023 г.
по описа на ЧСИ И.Х.- рег.№ *** на КЧСИ На 14.08.2023 г. получили
разпореждане №667/03.08.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 309/2023 г. на РС-
Бяла, с което съдът указал да предявят иск за установяване на вземането си
поради постъпило възражение от страна на длъжника А. Б. А.. С оглед на това
бил налице правен интерес от предявяването на иска за установяване на
вземането им. Претендираните суми произтичали от неизпълнение по
договор за ипотечен кредит, сключен на 02.07.2007 г. между „Банка ДСК“ АД
и Б. А. К., ЕГН ********** и приложенията към него като размерът бил
удостоверен с приложения документ по чл.417 от ГПК- извлечение от
счетоводните книги и същият съставлявал изпълнително основание,
удостоверяващо годно за принудително изпълнение притезание срещу лицата,
които се сочат като длъжници по изпълняемото право и отразявал
неизплатения остатък на отпуснатия кредит. С договор за ипотечен кредит,
сключен на 02.07.2007 г. с Б. А. К. му предоставили кредит в размер на 30 000
лв. Кредитът се отчитал по кредитна сметка 17/14196096. Срокът за
издължаване на кредита бил 240 месеца, считано от датата на неговото
усвояване. Кредитът се олихвявал с лихвен процент договорена плаваща
лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка.
Към датата на сключване на договора за кредит базовият лихвен процент бил
3.69%, стандартна надбавка в размер на 8.30 проценти пункта или общ размер
на лихвения процент-11.99% Съставен бил погасителен план за дължимите
вноски за целия период на кредита, вкл. и за разсрочената такса управление.
Изпълнили изцяло ангажиментите си по договора като предоставили по
разплащателната сметка на длъжника договорената сума.
Кредитополучателят починал на 20.01.2009 г. С протокол №65/ 15.03.2022 г.
по ч.гр.д. №1044/2021 г. по описа на РС-Бяла съдът разпоредил да се впише в
особената книга на съда, че наследниците Б. Б.а В. и П. Б. А. са направили
изявление за отказ от наследството, оставено им от кредитополучателя Б. А.
К., а Д. Б. Ж. направил изявление за приемане на наследството , оставено от Б.
2
К.. А. Б. А. и Д. Б. Ж. били имена на едно и също лице. По кредита било
допуснато просрочение. За периода от 02.10.2011 г. до 02.12.2022 г. не били
платени дължимите вноски. Допуснатото нередовно обслужване на кредита
обусловило настъпването на предпоставките по т.20.2, раздел VІІ
„Отговорност и санкции“ от ОУ, според която поради непогасяване в срок на
месечните погасителни вноски и допусната забава в плащанията над 90 дни,
целият непогасен остатък по главницата, ставал предсрочно изискуем. За
банката възникнало правото по чл.60, ал.2 от ЗКИ да поиска издаването на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на заповедното
производство. До кредитополучателя била изпратена покана- уведомление за
предсрочна изискуемост на кредита, връчена от ЧСИ чрез залепване, поради
което същата била редовно връчена на 14.12.2022 г. От 16.12.2022 г. кредитът
бил предсрочно изискуем и осчетоводен в изискуемост. И след тази дата
нямало плащане по дълга. В случай, че се приеме, че предсрочната
изискуемост на кредита не настъпила на посочената дата на основание
изпратената покана- уведомление, заявява, че с предявяването на настоящата
искова молба обявявали предсрочната изискуемост по договора за кредит,
сключен на 02.07.2007 г. в размер на пълния му непогасен остатък.
Сключеният договор за кредит бил действителен, подписан при наличие на
изрично изразена воля на страните по него, същият породил действие, което
се установявало от усвояването на кредита от страна на кредитополучателя.
Договорът бил сключен след подадена от него молба за отпускане на кредит.
Погасяването на кредита, независимо, че за определени периоди също е било
нередовно, съставлявало доказателство за признаване на действителността на
породилото се правоотношение. Размерът на непогасените от длъжника суми
били удостоверени в извлечението от счетоводните записвания. Претендира,
съдът да постанови решение с което да признае за установено по отношение
на А. Б. А., че съществува вземането на банката за сумите: дължима главница-
28 382.06 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.04.2023 г. до
окончателното плащане, дължима договорна /възнаградителна/ лихва-
44 421.40 лв. за периода 02.10.2011 г.- 15.12.2022 г., обезщетение за забава /
лихвена надбавка за забава/ до настъпване на изискуемост- 910.11 лв. за
периода 02.10.2011 г.- 15.12.2022 г., обезщетение за забава в размер на
1148.84 лв. за периода 16.12.2022 г.- 18.04.2023 г. като в периода на
извънредното положение от 13.03.2020 г.- 14.05.2020 г. не била начислявана
3
законна и/ или лихва за забава, дължими заемни такси- 1680.21 лв., от които
такса за управление в размер на 1320 лв., разноски за застраховка на
недвижим имот- обезпечение в размер на 115.91 лв., подновяване на ипотека-
244.30 лв., разходи при изискуем кредит- 120 лв. издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №309/2022 г. на РС-Бяла. Претендира и направените
разноски.
Ответникът А. Б. А. чрез пълномощника си адв. Р. Т. е подал отговор на
исковата молба по реда и в срока на чл.367 от ГПК, в който изразява
становище за недопустимост на предявеният иск, евентуално иска е
недопустим за 1/3 от дълга с доводи, че е налице забраната, визирана в
чл.299, ал.2 от ГПК и иска производството по делото да бъде прекратено. В
условията на евентуалност иска прекратяване на производството поради
недопустимост на иска за главница до размер на сумата 9460.69 лв. и на иска
за лихва до размер на 14 807.13 лв. По същество оспорва основателността на
иска. Прави възражение, че вземанията на банката са погасени по давност,
тъй като предсрочната изискуемост настъпила на 03.01.2012 г. Иска
предявеният иск да се отхвърли. Претендира и направените разноски за
производството.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 02.07.2007 г. в гр.Русе между „Банка ДСК“ ЕАД- ФЦ Русе от една
страна в качеството на кредитодател и от друга- Б. А. К., ЕГН ********** от
с.О., Р. област в качеството му на кредитополучател е бил сключен договор за
ипотечен кредит №3440, по силата на който банката е предоставила на К.
кредит в размер на 30 000 лв. със срок на изплащане от 240 месеца, считано от
неговото усвояване, с падежна дата на вноската-второ число на месеца, за
което е бил изготвен и погасителен план. Съгласно чл.7 от договора е било
уговорено заплащането на плаваща лихва, формирана от БЛП за този вид
кредит, определян периодично от кредитодателя и надбавка като към датата
на сключване на договора лихвения процент възлиза общо на 11.99%.
Съгласно чл.12 от договора същият е сключен при Общи условия, приети от
кредитополучателя. В чл.13 от договора е било уговорено и заплащането на
такси съгласно Тарифата на банката. Кредитът е усвоен по посочена сметка
4
на кредитополучателя на 04.07.2007 г.
Вземането на банката съгласно чл.8 от договора е обезпечено с договорна
ипотека, сключена с нотариален акт- вх.рег.№4210/02.07.2007 г., акт №5, т.ІІ,
дело № 2212/07 г. на СВ-Бяла върху недвижим имот- дворно място с площ от
620 кв.м., представляващо ПИ №483 в кв.21 по плана на с.О., заедно с
построените в него жилищна сграда, гараж и навес с оградни стени.
Ипотеката е подновена по искане на банката с молба- вх.рег.
№2281/30.06.2007 г., акт №171, т.1, дело №1223 на СВ-Бяла. Периодично са
били сключване застрахователни договори с обект на застраховката-
недвижимия имот, върху който е била учредена договорна ипотека.
Б. А. К. е починал на 20.01.2009 г. и е оставил за свои законни
наследници Б. Б.а В.- дъщеря и синовете си Д. Б. Ж. и П. Б. А..
А. Б. Ж., Д. Б. Ж., Д. Б. А. и Д. Б. Н. е имена на едно и също лице, което
по настоящем е с имената А. Б. А..
С решение №856/26.06.2025 г., постановено по гр.д.№ 7352/2014 г. по
описа на РРС, потвърдено с решение № 164/15.10.2015 г. по в.т.д.№261/2015
г. на РОС, е отхвърлен предявеният от „Банка ДСК“ ЕАД-София, ЕИК
********* против Б. Б.а В., Д. Б. А. и П. Б. А. в качеството им на наследници
на Б. А. К., ЕГН **********- титуляр по договор за ипотечен кредит №3440
от 02.07.2007 г. иск за заплащане на дължимите от наследодателя суми,
съобразно квотите си в наследството- по 1/3 за всеки от тях или по 9460 лв.-
главница, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
плащане, 4153.79 лв.- договорна лихва за периода 07.07.2011 г.- 11.07.2013 г.,
30.40 лв.- санкционна лихва и 132.49 лв.- такси.
С определение по ч.гр.д.№ 44/2021 г. по описа на РС-Бяла е вписан в
особената книга на съда отказът на Б. Б.а В. и на П. Б. А. от наследството на Б.
А. К., починал на 20.01.2009 г., както и е вписано приемането на наследството
от страна на Д. Б. Ж..
Банката е изпратила чрез ЧСИ уведомление- покана до длъжника, с което
е обявила договора за предсрочно изискуем поради допусната забава в
плащанията и е поканила Д. Ж. да погаси задълженията в седмодневен срок.
Поканата е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.
На 21.04.2023 г. „Банка ДСК“ АД- София е подала заявление за издаване
5
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу Д. Б. Ж. за дължими
главница, лихви и такси, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 309/2023
г. по описа на РС-Бяла. В полза на банката е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите, както следва:
главница в размер на 28 382.06 лв., договорна лихва в размер на 44 421.40 лв.,
лихвена надбавка за забава в размер на 910.11 лв., обезщетение за забава в
размер на 1148.84 лв., такси в общ размер на 1800.21 лв., както и за
разноските за заповедното производство в размер на 1583.25 лв. В срок
длъжникът е оспорил вземането с възражение по реда на чл.414 от ГПК, за
което банката е била уведомена на 14.08.2023 г. Исковата молба е подадена на
07.09.2023 г., препис от която е представен в заповедното производство.
Изложените факти съдът приема за установени въз основа на приетите по
делото писмени доказателства, както и въз основа на приложеното ч.гр.д.№
309/2023 г. по описа на Беленския районен съд.
Със приетата по делото експертиза, която съдът възприема изцяло като
компетентно и обосновано дадена, се установява, че договорената сума пo
кредита в размер на 30 000 лв. е била усвоена от кредитополичателя на
04.07.2007 г. пo сметка №02/14184897 и IBAN: BG********************
Има извършвани плащания по кредита oт страна на кредитополучателя в общ
размер на 18 831.40 лв. в периода oт 02.08.2007 г. до 18.10.2011 г. вкл. В
експертизата е посочено, че плащанията пo кредита са преустановени от
18.10.2011 г. , от който момент е в просрочие на главница и лихва.
Вещото лице е посочило, че при настъпила предсрочна изискуемост на
дълга на 16.12.2022 г. размерът на задълженията към датата на подаване на
заявлението пo чл.417 oт ГПК-21.04.2023 г. са както следва: главница-
28382,06 лв.; договорна лихва върху редовна главница - 36591,01 лв.,
начислена за периода oт 02.09.2011г. до 15.12.2022г. вкл. и дължима за
периода oт 02.10.2022 г. до 16.12.2022 г. вкл. и лихви при забава в общ
размер на 10550,89 лв., от които договорена лихва върху просрочена
главница в размер на 7768.50 лв., начислена за периода 03.10.2011г. -
15.12.2022г. вкл., наказателна надбавка върху просрочена главница в размер
на 1665.87 лв., начислена за периода 03.10.2011г. - 15.12.2022г. вкл. и
законна лихва въpxу цялата изискуема главница в размер на 1116,52 лв.,
начислена за периода 16.12.2022г. до 20.04.2023г. вкл.
6
Съгласно заключението размерът на общата сума, кoятo е постъпила пo
кредита дo датата на подаване нa заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 21.04.2023 г., както и към момента на подаване на исковата
молба - 07.09.2023г. и към датата на изготвяне на съдебно-счетоводната
експертиза е 18 831.40 лв. Със заключението се установява също, че ако се
приеме, че не е настъпила предсрочна изискуемост, то падежиралите и
непогасени вноски са както следва: към 21.04.2023г.- 139 бр. с падежни дати в
периода oт 02.10.2011г. до 02.04.2023г., към датата на подаване на исковата
молба- 07.09.2023г.- 144 бр. с падежни дати в периода oт 02.10.2011г. до
02.09.2023г., към 29.11.2023г.- 146 бр. с падежни дати в периода 02.10.2011г.-
02.11.2023г., както и към 20.05.2024г. – 202бр. с падежни дати в периода
02.10.2011г.- 02.05.2024г. Ако се приеме, чe е настъпила предсрочна
изискиемост на дата 16.12.2022г., то падежиралите и непогасени вноски към
датата на депозиране на заявлението пo чл.417 от ГПK 21.04.2023г., към
датата на подаване на исковата молба- 07.09.2023 г., към датата на връчване й
на 29.11.2023 г. и към датата на изготвяне на заключението е 135 бр. с
падежни дати в периода oт 02.10.2011г. до 02.12.2022г..
Съгласно експертизата общият размер на непогасените задължения по
кредита към 21.04.2023 г. са в размер на 77324,17 лв., от които: главница в
размер на 28382,06 лв. , в т. ч.: редовно падежирала в периода or 02.10.2011 г.
до 02.12.2022г. вкл., просрочена главница в общ размер на 13332,07 лв. и
предсрочно изискуема от дата 16.12.2022 г. главница в размер на 15 049,99
лв.; договорна (възнаградителна) лихва в размер на 36591,01 лв., начислена
върху редовна главница за периода oт 02.09.2011г. дo 15.12.2022г. вкл. и
дължима в периода oт 02.10.2011г. до 16.12.2022г. вкл.; договорена лихва при
забава, начислена върху просрочената главница за периода oт 03.10.2011г.-
15.12.2022г. вкл. в размер на 7768,50 лв., наказателна надбавка при забава,
начислена върху просрочената главница за периода 03.10.2011г.- 15.12.2022г.
в размер на 1665,87 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва -
1116.52 лв. за периода 16.12.2022г.-20.04.2023г., такси и разходи в общ
размер на 1800,21 лв., от които: годишни такси за управление на кредита в
общ размер на 1320 лв., начислени за периода 02.07.2011г. -02.07.2022г. вкл.,
такса разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв., начислена на
16.12.2022г., такси за подновяване на ипотека- 244,30 лв. от дата 30.06.2017г.
и застрахователни премии за застраховка имущество в общ размер на 115,91
7
лв., начислени в периода от 17.09.2010 г. до 30.09.2016г.
Вещото лице е посочило и размера на задълженията във вариант на
настъпила предсрочна изискуемост на 29.11.2023 г.- с получаване на препис
от исковата молба. Съгласно този вариант общият размер на непогасените
задължения възлиза на 82 339.71 лв., от които: главница в размер на 28
382,06 лв., договорна (възнаградителна) лихва в размер на 38440,49 лв.,
договорена лихва при забава, начислена върху просрочената главница за
периода oт 03.10.2011г. до 28.11.2023г. в размер на 9727,57 лв., наказателна
надбавка при забава, начислена върху просрочената главница за периода
03.10.2011г.- 28.11.2023г. в размер нa 2085,97 лв., обезщетение за забава в
размер на законката лихва вразмер нa 1863,41 лв. за периода oт 29.11.2023г.
до 20.05.2023г., такси и разходи в общ размер на 1910,21 лв., от които:
годишни такси за управление на кредита в общ размер на 1430 лв., начислени
за периода от 02.07.2011г. до 02.07.2023г. вкл., такса разходи при изискуем
кредит в размер на 120 лв., начислена на 29.11.2023 г., такси за подновяване
на ипотека - 244,30 лв. oт дата 30.06.2017 г. и застрахователни премии за
застраховка имущество в общ размер на 115,91 лв., начислени в периода oт
17.09.2010г. до 30.09.2016г.
В експертизата е посочено също, че в ,,Банка ДCК“ АД е осчетоводявана
предсрочна изискиемост на кредит №3440/02.07.2007 г. c кредитополучател Б.
А. К., EГH ********** на дата 03.01.2012 г., но през 2014 г. е извършено
сторно пo дълга, в резултат на което начислените такси, наказателни и
законни лихви са сторнирани.
ВЛ е посочило също, че в банката не е получавано застрахователно
обезщетение пo повод смъртта на кредитополучателя Б. А. К., EГH
********** по процесния договор.
Експертът е заключил, че счетоводните книги на ищеца по отношение на
процесния договор за кредит са редовно водени до 18.10.2011 г., като след
тази дата счетоводните записвания пo отношение на договорната лихва и
лихвата за зaбaвa не са в съответствие с клаузите нa договора.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
8
Предявен е иск за установяване на вземане по издадена заповед за
изпълнение с правно основание чл.422 от ГПК.
Предявяването на специалният установителен иск по чл.422 от ГПК
предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора- ищец заповед за
изпълнение на парично задължение, която е оспорена от длъжника с
възражение в срока по чл.414 от ГПК. Подаването на възражение поражда
правният интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния срок по чл.415,
ал.4 от ГПК с цел да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на
оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила на заповедта, за да
послужи същата като изпълнителен титул за реализиране на вземането срещу
длъжника / арг. от чл.416 от ГПК/.
В конкретният случай е налице издадена в полза на ищеца заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, оспорена от
длъжника с възражение по реда и в срока на чл.414 от ГПК.
Оспорването на заповедта за изпълнение е породило правния интерес от
търсената искова защита. Искът е предявен в едномесечния срок,
регламентиран в закона, поради което същият е допустим.
Ответникът е направил възражение за недопустимост на иска поради
наличие на формира СПН с твърдения, че спорът между страните е решен с
влязло в сила решение по гр.д. №7352/2014 г. по описа на Русенския районен
съд. Възражението е неоснователно.
Разпоредбата на чл.299 от ГПК въвежда забрана за пререшаване на
правен спор, решен с влязло в сила решение. Зачитането на силата на
пресъдено нещо предпоставя пълно тъждество, както на страните, така и на
предмета. Само в този случай страните изгубват правото си на иск относно
правото, предмет на силата на пресъдено нещо и разрешеният спор не може
да бъде пререшаван.
Предмет на делото е спорното материално право, претендирано или
отричано от ищеца, което се характеризира с правопораждащия факт,
носителите и съдържанието му.
В настоящият случай не е налице идентичност по отношение на предмета
на спора и на страните.
От приложеното съдебно решение, постановено по гр.д.№ 7352/2024 г. по
9
описа на РРС е видно, че е отхвърлен предявеният от „Банка ДСК“ АД-
гр.София против законните наследници на Б. А. К., поч. на 20.01.2009 г. Б. Б.а
В., Д. Б. А. и П. Б. А. за заплащане на непогасените задължения по договор за
ипотечен кредит- главница, договорна лихва, санкционна лихва и такси в
съответни размери.
Отхвърлянето на иска е основано на правните аргументи за липсата на
доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради липса
на уведомяване на длъжника, респ. длъжниците в качеството им на
наследници, както и поради недоказаност на настъпило наследствено
правоприемство.
В тази хипотеза със силата пресъдено нещо е отречено не
съществуването на вземане на банката по процесния договор за кредит, а
неговата изискуемост към момента на приключване на съдебното дирене пред
въззивната инстанция - 15.10.2015г. При отхвърляне на исковете поради
неизискуемост- преждевременно предявяване на претенциите, последните
могат да бъдат предмет на нов иск, основан на новонастъпили факти-
настъпило наследствено правоприемство между кредитополучателя и
ответника, както и обявяването на изискуемостта след края на съдебното
дирене по предходното дело, каквото е и твърдението на ищеца. В исковата
молба ищецът изрично е посочил, че ответникът е приел наследството,
оставено от кредитополучателя Б. А. К., поч. на 20.01.2009, както и че банката
е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с покана,
връчена по реда на чл.45, ал.7 от ГПК на 01.12.2022 г.
В този смисъл е и установената практика- решение № 147 от 10.02.2021 г.
на ВКС по т. д. № 2356/2019 г., решение №118/11.12.2020 г. на ВКС по т.д.№
2278/2019 г. на I т. о. , решение №132/13.01.2021 г. на ВКС по т. д. №
2195/2019 г. и др., в които е прието, че при отхвърлен в предходен процес иск
по реда на чл.422 от ГПК, по който ищецът е навел твърдение за настъпила
предсрочна изискуемост на предявеното вземане и искът е бил отхвърлен
поради ненастъпила такава, последващият процес относно вземания,
основани на същия договор, но при твърдяна от ищеца предсрочна
изискуемост, настъпила след края на устните състезания пред въззивния съд
по предходното дело, е допустим.
С оглед на изложеното съдът приема, че искът е допустим и подлежи на
10
разглеждане по същество.
Предмет на иска по чл.422 от ГПК е установяване съществуването на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение.
В процеса в доказателствена тежест на ищеца е да установи вземането си
както по основание, така и по размер.
Ищецът е навел твърдения, че вземането му произтича от сключен
договор за ипотечен кредит с наследодателят на ответника, настъпило
наследствено правоприемство, както и обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита поради наличието на основанията, визирани в ОУ- поради
непогасяване на задълженията в срок.
С представеният препис от договор за ипотечен кредит, носещ подписите
на страните по него и ползващ се с доказателствената сила на чл.180 от ГПК
се установи, че на 02.07.2007 г. банката в качеството й на кредитодател от
една страна и от друга- Б. А. К., поч. на 20.01.2009 г., в качеството му на
кредитополучател са сключили договор за ипотечен кредит при ОУ, по силата
на който банката отпуска на насрещната страна кредит в размер на 30 000 лв.,
със срок за плащане- 240 месеца, считано от датата на неговото усвояване. В
чл.7 е уговорена плаваща лихва, формирана от БЛП за този вид кредит,
определян периодично от банката и надбавка като към момента на сключване
на договора лихвения процент по кредита е общо 11.99 %.
Сключването на договора е правопораждащ юридическа факт, тъй като
създава облигационно- правна връзка между страните по него- права и
задължения за всяка от тях.
С представеното и неоспорено извлечение от сметка, както и с приетата
по делото експертиза се установи по категоричен начин, че банката е
изпълнила задълженията си по договора като е предоставила на
кредитополучателя по посочената сметка сумата в размер на 30 000 лв. на
04.07.2007 г., когато кредитът е усвоен по смисъла на раздел ІІ, чл.2 от ОУ. С
факта на усвояване на кредита банката е изпълнила задължението си и като
изправна страна има качеството на кредитор.
За кредитополучателя е възникнало задължението да върне
предоставения кредит съгласно погасителния план, както и да учреди
11
уговореното в договора обезпечение.
Установи се, че вземанията на банката, произтичащи от договора за
кредит, са обезпечени с договорна ипотека, сключена с нотариален акт –
вх.рег.№ 4210/02.07.2007 г., акт №5, т.ІІ, дело №2212/07 г. на СВ-Бяла,
подновена по искане на кредитора на 30.06.2017 г. като за подновяването
банката е платила такси в размер на 244.30 лв.
По делото се установи, че кредитополучателят е починал на 20.01.2009 г.
като призованите към наследяване лица съгласно удостоверението за
наследници са неговите деца- Б. В., Д. Ж. и П. А.. Б. В. и П. А. са се отказали
от наследството на Б. К., който отказ е вписан в особената книга на РС-Бяла.
Ответникът е приел наследството, оставено от неговия баща, което изрично е
вписано в особената книга на съда. Предвид настъпилото наследстветно
правоприемство, за ответникът е възникнало задължение да изпълнява
поетите с договора за кредит задължения- да заплаща на падежа дължимите
суми.
С приетата по делото експертиза се установи по категоричен начин, че по
кредита са извършвани плащания в периода от 02.08.2007 г. до 18.10.2011 г. в
общ размер на 18 831.40 лв., както и че от 18.10.2011 г. са преустановени
плащанията по кредита. С оглед на това съдът приема, че е налице
неизпълнение на поетите с договора задължения от страна на
кредитополучателя, респ. неговият правоприемник, поради което за банката е
възникнало субективното й право да направи кредита предсрочно изискуем-
хипотеза, визирана в раздел VІІ, чл.20.2 от ОУ, които са неразделна част от
сключения договор.
Съгласно практика на ВКС, обективирана в т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му
изискуемост.
12
В настоящият случай банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и това обстоятелството го е обявила на
длъжника с уведомление- покана, връчена му на 01.12.2022 г. С оглед на
това, считано от 16.12.2022 г. е настъпила предсрочната изискуемост на
кредита.
По делото не са налице доводи и доказателства ответникът да е погасил
задълженията си, породени от сключения договор за кредит, поради което
съдът приема, че е налице неизпълнение от страна на ответника.
Неизпълнението е нов правнорелевантен факт, настъпил в договорната
връзка, който поражда нови правни последици. За банката в качеството й на
кредитор е възникнало субективното право да иска плащане на задълженията
за главница, договорна и наказателна лихва, такси, както и за обезщетение за
забава.
Доводите на ответника, че вземането на банката е погасено по давност са
изцяло неоснователни.
Вземането на банката е изискуемо от 16.12.2022 г., от който момент
започва да тече погасителната давност и към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -21.04.2023 г.
регламентирания в чл.110 от ЗЗД давностен срок не е изтекъл.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск е доказан по
основание.
С приетата по делото експертиза се установи, че размерите на дължимите
от ответника сума са, както следва: главница- 28382,06 лв.; договорна лихва
за периода oт 02.09.2011г. до 15.12.2022г. в размер на 44 359.51 лв., лихвена
надбавка- в размер на 1665.87 лв., обезщетение за забава за периода от
16.12.2022 г.- 20.04.2023 г. в размер на 1116.52 лв., както и такси в общ
размер на 1800.21 лв.
Предявеният иск е основателен и доказан до горепосочените и
установени с експертизата размери, до които следва да бъде уважен, а над
посочените суми претенциите за договорна лихва и за обезщетение за забава
следва да се отхвърлят.
В полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски за
заповедното производство, както и разноските за исковото производство
13
съобразно уважената част от исковете.
За настоящето производство ищецът е направил разноски в общ размер
на 2381.69 лв., от които 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. С оглед
уважената част от исковете същият има право на разноски в размер на 2378.76
лв.
По делото ответникът не е направил разноски, поради което такива не
следва да му се присъждат. Ответникът е представляван от адвокат безплатно,
поради което в полза на адвоката следва да се присъди адв. възнаграждение
на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 800 лв. При определяне размера на
възнаграждение съдът съобрази обема на оказаната правна защита, както и
размера на отхвърлената част от исковете.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Б. А., ЕГН
********** от с.О., Р. област, ул.“ К.Б.“ **, че съществува вземането на
„БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Московска“ **, че съществува вземането на банката по договор
за ипотечен кредит, сключен на 02.07.2007 г. за сумите: главница 28382,06
лв.; договорна лихва за периода oт 02.09.2011г. до 15.12.2022г. в размер на
44 359.51 лв., лихвена надбавка- в размер на 910.11 лв., обезщетение за забава
за периода от 16.12.2022 г.- 20.04.2023 г. в размер на 1116.52 лв., както и
такси по кредита в общ размер на 1800.21 лв. по издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№309/2023 г. по описа на РС-Бяла.
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на вземане за договорна лихва
над сумата от 44359.51 лв. до размер на 44 421.40 лв., както и за установяване
на вземане за обезщетение за забава над сумата от 1116.52 лв. до размер на
1148.84 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА А. Б. А., ЕГН ********** от с.О., Р. област, ул.“ К.Б.“ ** да
заплати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Московска“ ** сумата в размер на 2378.76 лв.
разноски за настоящото производство, както и сумата в размер на 1583.25 лв.
14
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Московска“ ** да заплати на основание чл.38, ал.2
от ЗА на адв. Р. С. Т. от САК възнаграждение в размер на 800 лв.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
15