Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 7154 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 25.03.2019г.,
постановено по гр.д. № 16186/2017г. на СРС, ГО, 71 състав, са уважени предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу А.П.С. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ за
установяване съществуването на вземане срещу ответника в размер на 2 141, 96 лева
– стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 5,
находящ се в гр. София, ул. „*******абонатен номер *****, за периода от
м.11.2013г. до м.04.2016г.; за сумата от 28, 66 лева – цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.11.2013г. до м.04.2016г., ведно със законната
лихва от 23.12.2016г. до изплащане на вземането, и иск с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 41, 42
лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода
от 31.12.2013г. до 19.12.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 75517/2016г. по описа на
СРС, ГО, 71 състав. Със същото решение е отхвърлен иска с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ за разликата над сумата от 2 141, 96 лева
до пълния предявен размер от 2 432, 39 лева, отхвърлена е претенцията с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 41, 42 лева до пълния
предявен размер от 472, 32 лева, както е отхвърлен и иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на 4, 43 лева, дължимо
върху главницата за цена за услугата дялово разпределение.
Срещу решението,
в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца “Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на постановения
съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели
до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за
нарушение на материалния закон. Конкретно поддържа, че приетите по делото писмени доказателства
установяват коректно стойността на топлинна енергия и разминаването на тази
информация с мнението на вещото лице не определя последното като правилно и не
създава основа съдът да формира изводите си върху заключението. Сочи, че за
процесния период били издавани изравнителни сметки за съответния отчетен
период. В случай, че резултатът от направените корекции била сума за
възстановяване в полза на потребителя, се нея се погасявали неплатените
задължения. Възможността да се осъществи погасяване на стари задължения със
сумата от изравнителните сметки била установена с действащите за периода Общи
условия на ищцовото дружество – чл. 32, ал. 3, които били приложими към всички
възникнали след влизането в сила на тези Общи условия вземания от изравнителни
сметки. Неправилен бил изводът на съда и относно иска за обезщетение за забава.
За част от исковия период действали Общите условия от 2008г., според които
купувачите били длъжни да заплащат месечните дължими суми в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, след което същите изпадат в забава. В
чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от 2014г. обаче
е посочено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителни сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
на стойността на месечните фактури и една обща фактура за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период. Обезщетението за забава в размер на законната
лихва се начислявало единствено върху сумата, отразена в общата фактура. Срокът
за плащане на изравнителната сметка бил определен в приложимите Общи условия, а
именно – в 30-дневен срок от публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. За извършеното публикуване на общите фактури били съставени
на основание чл. 593 от ГПК съответните констативни протоколи. По тези
съображения се прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на друго, с която предявените искове да се уважат в пълен размер.
Насрещната страна А.П.С. оспорва въззивната жалба.
Срещу първоинстанционното решение в частта, в която са
уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба
от ответника А.П.С.. В същата са изложени оплаквания за допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на
формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Твърди, че
посоченото в първоинстанционното решение обстоятелство, че не бил оспорил
представения констативен протокол за идентичност между ап. № 5 и ап. № 10 в
процесната сграда, било невярно. В хода на цялото производството ответникът
поддържал релевираното оспорване на съдържанието на този протокол. Освен това
не били обсъдени всички представени от ответника писмени доказателства, в това
число и нотариални актове, от които се установява по несъмнен начин, че е
невъзможно двата апартамента – с № 5 и с № 10 да са идентични. Това били два
различни самостоятелни обекти, находящи се на различни етажи от жилищната
сграда, били с различна застроена площ и граници, поради което била изключена
възможността тези имоти да са идентични. В жалбата се навеждат съображения, че
ответникът притежава два самостоятелни имота в процесната сграда, които са със
самостоятелни абонатни номера, но ищецът неправилно води счетоводните
записвания за тях. Счита, че представените счетоводни документи били неверни,
защото били водени въз основа на невярно въведени изходни данни и информация,
поради което не удостоверявали доставянето на топлинна енергия за ап. № 5, а за
друг имот – ап. № 14, който не е предмет на исковата претенция. Жалбоподателят
поддържа релевираното оспорване за липса на валиден договор между живиущите в жилищната
сграда и третото лице-помагач “Т.с.” ЕООД, по което първоинстанционният съд не
се бил произнесъл. Срокът на действие на сключения договор бил изтекъл преди
исковия период, поради което следвало да се приеме, че извършеното отчитане на
уредите за дялово разпределение било без правно основание и не можело да се
приеме за коректно. Навеждат се доводи, че по делото не било установено по
безспорен начин каква е реалната консумация на топлинна енергия по отношение на
ап. № 5, нито законосъобразност на извършваните по отношение на него счетоводни
записвания. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в
обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявените искове да се
отхвърлят в цялост.
Насрещната страна – “Т.С.” ЕАД оспорва въззивната
жалба като неоснователна.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за исковия период, поради което
дължи заплащане на доставената в имота топлинна енергия. Прието е още, че имотът,
за който А.С. се легитимира като собственик – ап. № 5, находящ се в гр. София,
ул. “*******е идентичен с имота, за който са издавани фактури от “Т.С.” ЕАД за
ползвана топлинна енергия, с титуляр на партида – ответникът С.. Представеният
от ищеца констативен протокол за идентичност между ап. № 5 и ап. № 10 в посочената
жилищна сграда, съставен от служители на ищцовото дружество, е приет за
неоспорен от насрещната страна, поради което обективираните в него изявления
били приети за установени от съда. Изводите за основателност на предявените
искове са обосновани и с практика на ВКС – решение № 437/29.12.2015г.,
постановено по гр.д. № 3140/2015г. по описа на ВКС. По отношение размера на претенцията
за главница е кредитирано заключението на съдебно-техническата експертиза,
съобразно което стойността на употребената топлинна енергия за процесния период
с включени изравнителни сметки възлиза на сумата от 2 141, 96 лева, при
отчитане на обстоятелството, че сумата от изравнителната сметка в размер на
181, 95 лева е сума за връщане на абоната. Установителният иск за главното парично
вземане е отхвърлен като неоснователен за разликата до пълния предявен размер. Искът
с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е уважен за сумата от 41, 42 лева,
начислена за забавено изпълнение на задължението на ответника за цена на
доставена топлинна енергия в периода от м.11.2013г. до м.02.2014г. По отношение
на вземането за заплащане на мораторна лихва за забава за периода от
м.03.2014г. до м.04.2016г., първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е
ангажирал доказателства за твърдяната забава на ответника. В тази връзка се е
позовал на действащите за исковия период Общи условия за продажба на топлинна
енергия от 03.02.2014г. и конкретно на клаузата на чл. 33, ал. 2 от същите.
Според посочената разпоредба, купувачът е длъжен да заплаща стойността на
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база на изравнителната сметка, в тридесетдневен срок от датата на
публикуването й на интернет страницата на продавача. В случая решаващият орган
е съобразил, че ищцовото дружество нито твърди, нито представя доказателства за
публикуването на общата фактура за двата отчетни периода на интернет страницата
си, съставляващо по своето естество уведомление до длъжника за възникване на
задълженията и необходимо с оглед поставянето на ответника в забава. При тези
данни е направен извод, че не е налице забава по отношение на задължението за
заплащане на стойността на потребена топлинна енергия за посочения период и е
отхвърлил иска за разликата над сумата от 41, 42 лева до пълния предявен
размер. Претенцията за заплащане на цуната на услугата дялово разпределение
била приета за основателна с оглед действалите през процесния период Общи
правила на ищцовото дружество – чл. 22 и чл. 36 от Общите условия.
На етапа на въззивното производство между страните по
делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена
към топлопреносната мрежа; че ответникът А.П.С. е собственик на процесния имот за
исковия период и има качеството на битов клиент съгласно §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.
153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди за процесния имот с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД.
От представения по делото нотариален акт № 102, том V, рег. № 51062, нот. дело № 889/2006г., обективиращ
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.12.2006г. се установява, че
ответникът е носител на правото на собственост на апартамент № 5, находящ се в
гр. София, ул. “*******със застроена площ от 133, 66 кв.м. Видно от приетия акт
за разпределение на отопляеми обеми по проект в жилищна сграда от 17.11.2004г.,
изготвен от служител на ищцовото дружество, отопляемия обем по проект на имот,
представляващ ап. № 5, находящ се в гр. София, ул. “*******е общо 360 куб.м.,
от които 345 куб.м. от апартамента и 15 куб. м. от припадащи се общи части.
Настоящият съдебен състав счита, че събраните по
делото писмени доказателства и заключение на съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза, обсъдени в съвкупност, не установяват ищецът да
е потребил топлинна енергия в имота в количествата и на стойност, за които е
предявен иска. Всички ангажирани доказателства установяват потребление в имот с
абонатен номер *****. По делото не е установено
имотът с този абонатен номер да съответства на процесния апартамент. Представените
от третото лице-помагач дялови разпределения /които са изготвени въз основа на
изходни данни, предоставени от ищеца, по отношение на конкретния абонатен номер
и съответстващия му административен адрес/ за период от м.05.2013г. до
м.04.2014г.; от м.05.2014г. до м.04.2015г. и от м.05.2015г. до м.04.2016г., сочат,
че този абонатен номер се отнася до апартамент № 10, находящ се в гр. София,
ул. “*******Видно от приложеното
заявление-декларация за откриване на партида от 13.10.2004г., подадена от Г.А.И./праводател
на ответника/, по отношение на процесния имот – апартамент № 5 в процесната
сграда, е открита партида с абонатен номер 026953. Същевременно, от
изготвените дялови разпределения от третото лице-помагач по отношение на
абонатен номер 026953 за исковия период, се установява, че този абонатен номер
е открит за друг имот – за апартамент № 14, находящ се в гр. София, ул. “********Приети са протокол от 12.02.2002г. на общо събрание
на етажните собственици и договор от 25.02.2002г., съгласно които етажните собственици на сграда в гр.
София, ул. „Цар Иван Асен II“ са избрали и
възложили на “Т.с.” ЕООД да извършва дялово разпределение на
топлината енергия в сградата. В списъка на живущите срещу абонатен номер 26949 е посочен апартамент № 10 с
титуляр на партида В.М.С., и с отопляема кубатура 241 куб.м.; за абонатен номер
26944 е посочен апартамент № 5 с титуляр
Т.К.и с отопляем обем на имота от 0 куб. м.; срещу абонатен номер 26953 е посочен апартамент № 14 с
титуляр на партида И.П..
Заключението на съдебно-техническата
експертиза, което следва да бъде кредитирано като обективно и компетентно, установява, че за процесния период реално потребена топлинна
енергия в имот с абонатен № 26949 е в размер на 2 141,
96 лева, като пълния отопляем обем на този имот е 241 куб.м.
Тази кубатура обаче отговоря на кубатурата на ап.
№ 10 от същата жилищна сграда според приложението към протокола от проведеното
общо събрание на етажните собственици. Според неоспорения акт за разпределение
на отопляеми обеми по проект в жилищната сграда от 17.11.2004г., отопляемия обем на ап. № 5 /процесния имот/ в сградата е
360 куб.м. При това положение се налага извод, че изводите на вещото лице по
техническата експертиза не се отнасят до процесния недвижим имот,
индивидуализиран от ищеца според административния адрес на същия.
При така възприето съдът приема за установено,
че абонатен № 26949 /следователно и
всички счетоводни и технически записи, отразени за този абонатен номер/ не
се отнася за ап. 5 в топлоснабдената сграда. По делото не е установено да е
проведена процедура по промяна на административни адреси на апартаментите, нито
са представени доказателства, обосноваващи твърдяното „обединение“ на абонатни
номера, съответно – доказателства за идентичност между ап. № 10 и ап. № 5 в
процесната жилищна сграда. В протокола от ОС на ЕС от 2002г. са посочени както ап.
№ 5, така и ап. № 10 и ап. № 14, за всеки от тях е имало отделен абонатен номер
и не е установено впоследствие тези абонатни номера да са променени. Тези
записвания съответстват на съставените от ищеца документи преди и по време на
процесния период и са еднозначни, че ап. № 10 е с абонатен № 26949, а ап. № 5 е
с абонатен номер 26953. Представеният констативен протокол № 5929/01.10.2013г.,
изготвен от служител на “Т.С.” ЕАД, съдържащ извод за наличие на идентичност
между ап. № 5, находящ се в гр. София, ул. “***********в същата сграда, с
абонатен номер 26949, е своевременно оспорен от ответника. Съдържанието на
документа е опровергано от всички останали писмени доказателства, обсъдени от
съда подробно по-горе, от които се установява, че ап. № 5 и ап. № 10 в
процесната сграда са два различни самостоятелни имоти, по отношение на всеки от
които са открити и съответни счетоводни партиди с различни абонатни номера.
В обобщение се налага извод, че доказателства
за потребена енергия в имот,
представляващ ап. № 5, находящ се в
гр. София, ул. „*******по делото не са ангажирани, поради което исковете са
неоснователни както по отношение на вземането за главница за доставена топлинна
енергия и цена на услугата дялово разпределение, така и по отношение на
акцесорните вземания за обезщетение за забава.
С оглед
изложеното първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която
исковете срещу А.С. са уважени и вместо това да се постанови друго, с което
претенциите да се отхвърлят в цялост. В останалата част, в която исковете са
отхвърлени, делото следва да бъде потвърдено.
По
депозираната частна въззивна жалба срещу определението от 10.12.2019г.,
постановено по реда на чл. 248 от ГПК:
Частната въззивна жалба е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е
оставил без уважение искането на ответника за изменение на постановеното
решение в частта му за разноските, присъдени в полза на ищеца за заповедното и за
исковото производство.
Настоящият съдебен състав счита, че жалбоподателят
няма правен интерес от обжалване на определението на СРС, постановено по реда
на чл. 248 от ГПК, поради следните съображения:
С настоящото въззивно решение съдът отменя
първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените срещу А.С.
искове, като с оглед изхода на спора решението следва да се отмени и в частта,
в която ответникът е осъден да заплати на “Т.С.” ЕАД съдебни разноски в
исковото и в заповедното производство. Ето защо разглеждането на частната въззивна
жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК е безпредметно, а за жалбоподателя
е отпаднал правния интерес от обжалване, доколкото въпросът за разноските,
дължими на ищеца, е обусловен от изхода на делото по материално-правния спор.
След като решението на СРС се отменя и в частта, в която са присъдени разноски
в полза на ищцовото дружество, търсената защита срещу отказа да се измени
същото решение по реда на чл. 248 от ГПК /чрез намаляване размера на
присъдените разноски/ по същество е дадена, поради което частната въззивна жалба
следва да се остави без разглеждане, а производството в тази част да бъде прекратено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото
производство има въззивникът-ответник А.С., като същите възлизат на сумата от
92, 84 лева за държавна такса по въззивната жалба.
Първоинстанционното решение следва да се отмени и в
частта, в която ответникът е осъден да заплати съдебни разноски на “Т.С.” ЕАД
за заповедното производство в размер на 82, 31 лева и за исковото производство
в размер на 410, 63 лева.
Ответникът не е претендирал разноски в
първоинстанционното производство, поради което такива не следва да се присъждат
независимо от изхода на спора.
С оглед цената на предявените искове и на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 74316 от 25.03.2019г.,
постановено по гр.д. № 16186/2017г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, в частта, в която са уважени
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу А.П.С.
обективно кумулативно съединени искове за установяване съществуването на
следните вземания: за
сумата от 2 141, 96 лева – стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № 5, находящ се в гр. София, ул. „*******абонатен
номер *****, за периода от м.11.2013г. до м.04.2016г.; за сумата от 28, 66 лева
– цена на услугата дялово разпределение за периода от м.11.2013г. до
м.04.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от 23.12.2016г. до
изплащане на вземането, и за установяване съществуването на вземане в размер на
41, 42 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за
периода от 31.12.2013г. до 19.12.2016г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 75517/2016г. по
описа на СРС, ГО, 71 състав, както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на “Т.С.” ЕАД
съдебни разноски в исковото производство в размер на 410, 63 лева и в
заповедното производство в размер на 82, 31 лева И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК*****,
седалище и адрес на управление *** Б срещу А.П.С., ЕГН **********,*** обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните
вземания: за сумата от 2 141, 96 /две хиляди сто четиридесет и един лев и 96
ст./ лева – стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 5, находящ се в гр. София, ул. „*******абонатен номер *****, за
периода от м.11.2013г. до м.04.2016г.; за сумата от 28, 66 /двадесет и осем
лева и 66 ст./ лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.11.2013г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от 23.12.2016г.
до изплащане на вземането, и за сумата от 41, 42 /четиридесет и един лев и 42
ст./ лева – обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна
енергия в размер на законната мораторна лихва за периода от 31.12.2013г. до
19.12.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 75517/2016г. по описа на СРС, ГО, 71
състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74316 от 25.03.2019г.,
постановено по гр.д. № 16186/2017г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, в
останалата му част.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, с ЕИК*****, седалище
и адрес на управление *** Б да заплати на А.П.С., ЕГН **********,***, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 92, 84 /деветдесет и два лева и 84 ст./ лева – съдебни разноски
във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - "Т.С." ЕООД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната въззивна жалба на А.П.С.,
ЕГН **********,***, срещу определение № 298209 от 10.12.2019г., постановено по гр.д.
№ 16186/2017г. по
описа на СРС, ГО, 71 състав, с което е оставено без уважение искането на ответника с
правно основание чл.
248 ГПК за изменение на постановеното решение от 25.03.2019г. в частта му за разноските и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Решението, в частта му с характер на определение по чл. 248, ал. 3 от ГПК,
с което е оставена без разглеждане частната въззивна жалба и е прекратено
производството по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в
едноседмичен срок от връчването му.
Решението
в останалата част не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.