Решение по дело №4329/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261388
Дата: 25 ноември 2020 г. (в сила от 25 ноември 2020 г.)
Съдия: Мартин Стоянов Стаматов
Дело: 20203110104329
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 май 2020 г.

Съдържание на акта

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О     Р Е Ш Е Н И Е

 

                            25.11.2020 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                                 гражданско отделение

На пети ноември                                                                               две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  4329 по описа за 2020 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-тавр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от С.А.П., с която претендира да бъде осъдено  **** ***, със седалище и адрес на управление:***, да й заплати по трудов договор № *****. дължимо трудово възнаграждение в размер на  613,65 лв. за  м. февруари 2020г., 613,62 лв. за  м. март 2020г. и 92 лева - за периода 01-03.04.2020г.;  58,44 леваобезщетение за 2 дни неизползван платен годишен отпуск за 2020г.; 613,64 лв. – обезщетение в размер на едно трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестие; 613,64 лв. – обезщетение при уволнение поради намаляване на обема на работата, ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на исковете – 07.05.2020г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба се сочи, че между страните бил сключен трудов договор, по силата на който от 30.07.2018г. до 03.04.2020г., ищецът заемал длъжността ”мотокарист” в предприятието на ответника и полагал труд за него. Уговореното трудово възнаграждение било в размер на минималната работна заплата, като за 2020та год. е 610 лв. С писмено предизвестие от управителя на предприятието с посочена дата 01.03.2020г, трудовото правоотношение било прекратено считано от 01.04.2020г., поради намаляване на обема на работата. При прекратяването на договора на ищеца не били платени дължимите трудови възнаграждения за месеци 02., 03. и три дни от 04.2020г. Предвид получаването на предизвестието на 06.04.2020г., ищецът счита, че не  е спазен едномесечния му срок и му се дължи обезщетение по реда на КТ. Претендира и обезщетение за уволнение поради намаляване обема на работа и за неизползван платен годишен отпуск.  Претендират се разноски.

От страна на ответника не е постъпил отговор по чл.131, ал.1 от ГПК или молба за гледане на делото в негово отстъствие. В проведеното по делото на 05.11.2020г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата, искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставкиответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства - копия на трудов договор № *** от 30.07.2018г.; заповед № ****.;   трудова книжка;   предизвестие, се установява съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на предявените искове с правно основание чл. 357 вр. чл. 128 т. 2 КТ, чл. 220 ал. 1, чл. 222 ал. 1 КТ и чл. 224 ал. 1 КТ.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК и чл. 36 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на представялвалия ищеца адвокат възнаграждение в размер на 420 лв. На осн. чл. 78 ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса в размер на 200 лв. за четирите кумулативно предявени иска.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

                                                        Р   Е   Ш  И

 

ОСЪЖДА на основание чл. 357 вр. чл. 128 т. 2 КТ, чл. 220 ал. 1, чл. 222 ал. 1 КТ и чл. 224 ал. 1 КТ****.“ *** ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.А.П. ЕГН ********** сумите от: 613,65 лева - трудово възнаграждение за  м. февруари 2020г., 613,62 лева - трудово възнаграждение за  м. март 2020г.;  92 лева - трудово възнаграждение за периода 01-03.04.2020г.;  58,44 леваобезщетение за 2 дни неизползван платен годишен отпуск за 2020г.; 613,64 лева – обезщетение в размер на едно трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестие; 613,64 лева – обезщетение при уволнение поради намаляване на обема на работата, дължими по трудов договор № *****., ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на исковете – 07.05.2020г. до окончателното им изплащане.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 36 ЗА „Б.ч.“ **** ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на  адвокат ******** - ВАК, сумата от 420 лева -   адвокатски хонорар. 

 

ОСЪЖДА на  основание чл. 78 ал. 6 ГПК  Б.ч.“ **** ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 200 лева, представляваща дължима държавна такса. 

 

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: