Решение по дело №416/2023 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 август 2023 г. (в сила от 1 август 2023 г.)
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20237140700416
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 500/01.08.2023 г.

 

гр. Монтана

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                                        Председател: Соня Камарашка

                                                                                            Членове: М. Ницова

                                                                                                            Рени Цветанова

 

при секретаря Димитрана Димитрова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД № 416 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е на основание постъпила касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана, представлявана от Директора инж. Д*** П*** - гр. Монтана, пл. „Жеравица“ № 5 против Решение от № 68 от 05.05.2023 г. по АНД № 103/2023 г. по описа на Районен съд – Лом, с което е отменено Наказателно постановление № 12-2300007 от 08.02.2023 г. на Директора на ДИТ – Монтана, като неправилно и незаконосъобразно.

С издаденото Наказателно постановление № 12-2300007 от 08.02.2023 г. на Директора на ДИТ – Монтана на „А*** С*** " ЕООД - Лом с ЕИК * , с адрес Лом, ул. „П*** “ № * , в качеството му на работодател, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ и във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 9а, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските - допуснало, видно от представеният на място на 17.01.2023 г. утвърден поименен график за месец януари 2023 г., да работи на смяна Г*** А*** Б*** с начало и край на работната смяна от 07.00 часа до 22.00 часа, който ден в утвърденият график е определен като почивен.

С касационната жалба се иска отмяната на Решение от № 68 от 05.05.2023 г. по АНД № 103/2023 г. по описа на Районен съд – Лом като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като бъде потвърдено изцяло Наказателно постановление № 12-2300007 от 08.02.2023 г. на ДИТ – Монтана. Касаторът счита за неправилни мотивите на районния съд, с които е отменил НП, а именно, че нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Излагат се мотиви, че видно от приложените по делото доказателства, при извършена проверка на място на 17.01.2023 г., административнонаказващият орган е констатирал нарушение, което е подробно описано, както в АУАН, така и в атакуваното Наказателно постановление, а именно нарушение на разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските. Касаторът твърди, че при съставянето на АУАН и при издаване на НП административнонаказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. Към момента на проверката на 17.01.2023 г. на дружеството е оставена призовка, на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, с която призовка е указано представител на дружеството да се яви в Дирекция „ИТ“ - Монтана на 19.01.2023 г. за довършване на проверката по документи. Явила се е лично г-жа М.Т. - управител на дружеството, която предоставила изисканите с призовката документи. Към момента на съставяне и връчване на АУАН дружеството чрез представителя си г-жа Т., е направила възражение, като е записала, че е имало проверка от органите на МВР, поради което се е наложила смяната. Не се е възползвала от правото си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да направи писмени възражения по така съставения акт и да приложи писмени доказателства, ако има такива. Твърди, че от приложените по делото доказателства се установява, че при извършената на място на 17.01.2023 г. проверка по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ“ - Монтана в обект на охрана на МБАЛ „Св.Николай Чудотворец“ ЕООД - Лом, находящ се в гр. Лом, обект на „А*** С*** “ ЕООД - Лом, както и при извършената проверка по документи на 19.01.2023 г. се констатира, че дружеството в качеството си на работодател е допуснало, видно от представеният на място на 17.01.2023 г. утвърден поименен график за месец януари 2023 г. да работи на смяна Г*** А*** Б*** с начало и край на работната смяна от 07.00 часа до 22.00 часа, който ден в утвърденият график е определен като почивен. При извършената проверка по документи на 19.01.2023 г., отново се представя същият поименен график за месец януари 2023 г., от който е видно че през периода (едномесечен), за който е установено сумирано изчисляване на работното време, утвърденият поименен график за месец януари 2023 г. не е изменен от дружеството при наличие на възникнали обстоятелства при условията, при които е бил утвърден. Счита, че в случая се установява, че административнонаказаното дружество, в качеството му на работодател, е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му. В същото време нарушението не е отстранено веднага след установяването му. Съгласно чл. 9а, ал. 2 от НРВПО през периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени. Съгласно ал. 3 на същия член поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 96 от НРВПО. Моли касационната инстанция да остави без уважение твърдението на наказаното дружество, че няма извършено нарушение на разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от Наредбата. Счита, че правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН/, в законоустановените граници - 1500 до 15 000лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 1500 лв., който е минималният установен в закона, предвид цялостните параметри, като несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, отчел е тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Излага съображения, че фактическите констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Описаното деяние в съставения против дружеството АУАН и възпроизведени в атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществяват, както от субективна, така и от обективна страна състава на административно нарушение по чл. 9а, ал. 2 от Наредбата. Счита, че извършеното нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин, извършено е виновно от сочения за нарушител едноличен търговец и е обявено за наказуемо с административно наказание „имуществена санкция“ по реда и условията на чл. 414, ал. 1 от КТ. Моли касационната инстанция да постанови решение, с което отмени спорното въззивно решение, като постанови друго такова, с което да потвърди изцяло издаденото от Директора на Дирекция „ИТ“ - Монтана Наказателно постановление № 12-2300007 от 08.02.2023 г. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В с.з., редовно призован, касаторът чрез процесуалния си представител юрк. Кръстева поддържа касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба „А*** С*** “ ЕООД, представлявано от управителя М.Й.Т., не взема становище по касационната жалба. В с.з., редовно призовани, г-жа Т., оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.  

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Лом правилно и законосъобразно. В хода на проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които нарушават правото на защита на наказаното лице. Извършената проверка е непълна, поради което на наказаното лице е вменено нарушение, което не е доказано, че е извършило. Счита, че това прави издаденото НП незаконосъобразно и същото правилно е отменено от районния съд. Решението на районния съд счита за обосновано и мотивирано и предлага да бъде потвърдено.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

 Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна, против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество. 

За да отмени издаденото от Директора на ДИТ – гр. Монтана Наказателно постановление № № 12-2300007 от 08.02.2023 г. въззивният съд приема, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към момента на извършване на проверката по спазване на трудовото законодателство от „А*** С*** “ ЕООД – Лом в обект „Охрана на МБАЛ - гр. Лом“ на 17.01.2023 г. – 10:30 ч. от проверяващите органи на Дирекция „ИТ“ – гр. Монтана е констатирано, че на работа е лицето Г*** Б*** , който съгласно утвърдения поименен график за м. януари 2023 г. следва да бъде почивка. От събраните по делото гласни доказателства въззивният съд възприема, че Г*** Г*** , който е трябвало да бъде на работа в деня на проверката за времето от 7 ч. до 23 ч., получил обаждане от съпругата си, която не се чувствала добре, което обстоятелство наложило същият да напусне работното си място със знанието и съгласието на отговорника на обекта – Г*** Б*** . По-късно същият ден Г*** подал молба до управителя на дружеството, в която го уведомил, че по лични причини ще отсъства на 17.01.2023 г. от работа. На 19.01.2023 г. при извършената документална проверка на проверяващите бил представен същият утвърден поименен график за м. януари 2023 г. без изменения в него. От представеният в с.з. утвърден поименен график за м. януари 2023 г., районният съд е установил, че са направени съответните изменения и от 23.01. до края на месеца е включен нов, четвърти служител. Графикът е променен и досежно датата на извършване на проверката 17.01., като е отразено, че Г*** Г*** и бил почивка, а установеният на работа Г*** Б*** е бил първа смяна. В случая административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за нарушение на нормата на чл. 9а, ал. 2 от НРВПО, съгласно която през периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени. Развити са мотиви, че действително съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. второ от КТ, редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното, предвид което констатациите, съдържащи се в редовно съставения АУАН имат обвързваща съда материална доказателствена сила. В конкретният случай от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства - показания на разпитаните свидетели Г*** Б*** и Г*** Г*** , както и представеният променен и утвърден поименен график за м. януари 2023 г., съдът е възприел, че не може да се направи извод, че дружеството в качеството на работодател е извършило нарушението на чл. 9а, ал. 2 от НРВПО. Видно от представеният в с.з. поименен график до края на м. 01.2023 г. са направени съответните промени, свързани с промяна на обстоятелствата и промяна числеността на работниците, и същия е утвърден. По разбиране на районния съд извършената документална проверка на 19.01.23 г. е прибързана и е следвало да бъде извършена след изтичане на м. 01.2023 г., за който важи изготвения поименен график.

Предмет на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.

Настоящата касационна инстанция намира, че решението на въззивния съд е валидно и допустимо, постановено при правилно  прилагане на закона, макар и не поради сочените съображения. Не са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, които да обуславят отмяна на постановеното решение в цялост. Фактическата обстановка е изцяло изяснена.

Основателно в жалбата се поддържа, че административнонаказаното дружество в качеството си на работодател е извършило нарушение на чл. 9а, ал. 2 от НРВПО. В тази връзка, въпреки че цитираната норма не предвижда срок, то същият се извежда имплицитно от нейното съдържание. Текстът на чл. 9а, ал. 2 от НРВПО гласи, че през периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени. Същевременно второто изречение на чл. 9а, ал. 1 от същата Наредба гласи, че работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. При тази нормативна уредба се следва логичния и обоснован извод, че и промяната в графиците следва да бъде извършена своевременно и при настъпване промяна на обстоятелствата, при които същите са утвърдени, както и за това да бъдат запознати работниците.

Въпреки това видно от представения пред въззивната инстанция утвърден поименен график за м. 01.2023 г. са направени съответните промени относно числеността и работните и почивни дни на наетите лица, т.е. безспорно се установява, че административнонаказаното дружество е изпълнило задължението си да измени утвърдения поименен график за м. януари 2023 г., в който смисъл е разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от НРВПО.

 

  С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Монтана.

 

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от № 68 от 05.05.2023 г. по АНД № 103/2023 г. по описа на Районен съд – Лом, с което е отменено Наказателно постановление № 12-2300007 от 08.02.2023 г. на Директора на ДИТ – Монтана.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: