№ 4824
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110137651 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.
422,ГПК , вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ******* твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника Б. Р. Б. с ЕГН ********** в качеството му на наследник на Р. Б. Б.
/ поч. на 11.02.21г./ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника Б. Р. Б., в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ
се в гр. АДРЕС, аб. № ******* топлинна енергия. Ответникът имащ качеството потребител
не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на
база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Съгласно приложимите общи
условия, в сила от 13.02.2008г., купувачът на топлинна на енергия е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който е доставена енергията. Съгласно общите условия от 10.02.2014г., в сила от
12.03.2014г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Претендира от
ответника Б. Р. Б. сумата от 316,82 лева, представляваща продажна цена на доставена, но
незаплатена топлинна енергия до топлоснабден имот в гр. АДРЕС, аб. № ******* , за
периода от м.05.2017г.- м.04.2019г., ведно със законната лихва за периода от 17.12.2020г. -
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й заплащане, сумата от
52,17 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потреблението на топлинна
енергия за периода 15.09.18г.- 04.12.2020г., сума за дялово разпределение – 13,44 лева
1
представляваща главница за периода м.11.17г.-м.04.2019г., ведно със законната лихва от
17.12.20г., до окончателното й изплащане на вземането, както и 2,73 лева – лихва върху
сумата за дялово разпределение за периода 31.12.17г.-04.12.20г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 63662/20г. на
СРС, 69-с-в .
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, на когото препис от исковата молба и
доказателствата са надлежно и редовно връчени, не подава отговор на исковата молба,
не се явява в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие.
Ответникът е редовно уведомени и за последиците по чл. 238 ГПК освен с
разпореждането по чл. 131 ГПК, и със съобщението, с което му е връчен препис от исковата
молба и определението за насрочване на делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз
основа на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
от изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може
да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
Още с исковата си молба, както и с изявление, направено от процесуалния
представител на ищеца в първото открито заседание на 28.02.23г., ищецът е направил искане
съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице както следва: ответникът не са депозирал отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща
представител в първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил
искане да се разглежда делото в негово отсъствие, ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и
доказателствата по делото – писмените такива, може да се направи извод за вероятна
основателност на предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло, ведно със
законната лихва върху главниците от датата на исковата молба до погасяване на
задължението.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
2
се присъдят направените разноски в настоящото производство, в размер общо на 125лева в
исковото производство за заплатена по делото държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, както и в размер на 37,50 лева по заповедното
производство по ч. гр. д. №63662/20г. на СРС, 69с-в .
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 ГПК ,вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ, и чл.86 ЗЗД съществуването на вземането на ищеца „ФИРМА“ЕАД, ЕИК
******* срещу ответника Б. Р. Б., с ЕГН **********, за сумата от 316,82 лева,
представляваща продажна цена на доставена, но незаплатена топлинна енергия до
топлоснабден имот в гр. АДРЕС, аб. № ******* , за периода от м.05.2017г.- м.04.2019г.,
ведно със законната лихва за периода от 17.12.2020г. - датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното й заплащане, сумата от 52,17 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за потреблението на топлинна енергия за периода 15.09.18г.-
04.12.2020г., сума за дялово разпределение – 13,44 лева представляваща главница за
периода м.11.17г.-м.04.2019г., ведно със законната лихва от 17.12.20г., до окончателното й
изплащане на вземането, както и 2,73 лева – лихва върху сумата за дялово разпределение за
периода 31.12.17г.-04.12.20г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 63662/20г. на СРС, 69-с-в .
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК Б. Р. Б., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА
„ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *******, разноски по делото в размер на 125лева в исковото
производство, и разноски в размер на 37,50лева за производството по ч. гр.д.№ 63662/20г.
на СРС, 69 с-в.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3