№ 107
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20211110217108 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на единадесет октомври през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.
и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията
1
НАХД № 17108 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 21-4332-022588 от
08.11.2021 г., издадено от началника на група на Отдел „Пътна полиция” при
СДВР, с което срещу В. Т. Н. е постановено следното:
1. наложена й е глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2,
вр. чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП);
2. наложена й е глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП;
3. наложена й е глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП;
4. наложена й е глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 1, вр. чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП;
5. наложена й е глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 2, вр. чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП.
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление (НП), с оглед на което
се иска отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител поддържа жалбата със същите съображения и
искания.
Административнонаказващият орган (АНО), редовно призован, не се
явява, не се представлява и не изразява становище по делото.
Съдът, като установи събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 22.10.2021 г. на жалбоподателката е съставен акт за установяване на
2
административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата, около 20:00
часа, в гр. София, по бул. Д-р Петър Дертлиев, управлява лек автомобил
Джип Гранд Чероки с рег. № ВН 1727 АК, с посока на движение от
Околовръстен път към ул. Индира Ганди и срещу блок 552, поради
несъобразена скорост, с интензивността на движението и състоянието на пътя
реализира ПТП в паркирания от дясната й страна лек автомобил Опел с рег.
№ СА *** КС – нарушение на чл. 20, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП.
На жалбоподателката е вменено и нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за това че на същото време и място след
извършване на ПТП, не спира и не установява последиците от ПТП, като
продължава движението си по бул. Д-р Петър Дертлиев до блок 730.
На жалбоподателката е вменено и нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
за това че при извършената проверка на същото време и място (на бул. Д-р
Петър Дертлиев пред бл. 730) е отказала проверка с техническо средство за
установяване на алкохол в кръвта и при издаден талон за медицинско
изследване не е изпълнила предписанията му да се изследва за установяване
на концентрация на алкохол в кръвта.
На жалбоподателката е вменено и нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, за това че на същото време и място при
извършената проверка от полицейските служители не е носила и не е
представила контролен талон към СУМПС.
На жалбоподателката е вменено и нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, за това че на същото време и място при
извършената проверка от полицейските служители не е носила и не е
представила СРМПС.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 47 и чл. 53 от
ЗАНН срещу жалбоподателката е постановено следното:
1. наложена й е глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2,
вр. чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП);
2. наложена й е глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1, вр.
3
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП;
3. наложена й е глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП;
4. наложена й е глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 1, вр. чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП;
5. наложена й е глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 2, вр. чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото. От показанията на свидетеля
К. С. (л. 49 от делото), както и от писмените доказателства на л. 13-18 от
делото, се установява, че на процесните време и място жалбоподателката е
управлявала лек автомобил, извършила е ПТП с него, след което е напуснала
мястото на ПТП, била е последвана от свидетелите-очевидци, които са я
задържали на място до пристигане на контролните органи, след което
жалбоподателката е отказала да се тества с техническо средство за алкохол в
кръвта, не е изпълнила предписанието да даде кръвна проба, а освен това при
проверката е било констатирано, че не носи в себе си контролен талон към
СУМПС и СРМПС за управлявания от нея лек автомобил. Обсъдените
доказателствени източници са еднопосочни, непротиворечиви и
кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира като
достоверни.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и
НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочената в АУАН и НП дата жалбоподателката е
управлявала МПС, поради несъобразена скорост, с интензивността на
движението и състоянието на пътя реализира ПТП в паркирания от дясната й
4
страна лек автомобил, като по този начин е извършила нарушение на чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП. Нарушението е извършено с форма на
вината небрежност – деецът не е предвиждал общественоопасните последици
(настъпването на ПТП), но е могъл и е бил длъжен да го направи.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място,
жалбоподателката е извършила, както от обективна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1, вр. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като е
напуснал мястото на ПТП без да спре и да установи какви са последиците от
ПТП и по този начин е нарушила задълженията са участник в ПТП. От
субективна страна това нарушение е било извършено при форма на вината
пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието си
и е искал неговото извършване. С оглед на това, че нарушението е
„формално“ (на просто извършване) не е необходимо наличието на представи
за общественоопасните последици на деянието.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателката е извършила, както от обективна, така и от
субективна страна, нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като е отказала
проверка с техническо средство за установяване на алкохол в кръвта и при
издаден талон за медицинско изследване не е изпълнила предписанията му да
се изследва за установяване на алкохол в кръвта му. Нарушението е било
извършено с форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и е искал неговото извършване. С
оглед на това, че нарушението е „формално” („на просто извършване”) не е
необходимо наличието на представи в съзнанието на дееца, относно
общественоопасните му последици.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, вр. чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП,
като при извършената проверка от полицейските служители не е носила и не е
представила контролен талон към СУМПС. Нарушението е било извършено с
форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния
5
характер на деянието и е искал неговото извършване. С оглед на това, че
нарушението е „формално” („на просто извършване”) не е необходимо
наличието на представи в съзнанието на дееца, относно общественоопасните
му последици.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2, вр. чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП,
като при извършената проверка от полицейските служители не е носила и не е
представила СРМПС. Нарушението е било извършено с форма на вината пряк
умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е
искал неговото извършване. С оглед на това, че нарушението е „формално”
(„на просто извършване”) не е необходимо наличието на представи в
съзнанието на дееца, относно общественоопасните му последици.
Съдът намира за неоснователно възражението на защитата, че
жалбоподателката е загубила качеството си на водач, след като не е била
проверена веднага след шофирането, а е минал известен период от време до
пристигането на полицейските служители на място. Подобно възражение, не
намира опора в действащото позитивно право, поради което и не може да
бъде възприето. Цитираната съдебна практика от жалбоподателя, не само че
не е задължителна за настоящия съдебен състав, а в част от решенията
конкретиката на разглежданите случаи в основните си части решително се
различават от установената по настоящото дело. От доказателствата по
делото се установи по несъмнен и категоричен начин, че именно
жалбоподателката е управлявала процесния лек автомобил, същата е била
проследена от свидетелите-очевидци, които след като тя е слязла от
автомобила са повикали контролните органи, които са дошли на място и са
установили самоличността й. След като е управлявала автомобила, то тя е
водач по смисъла на параграф 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Никъде в действащото
позитивно право не се съдържа ограничение, колко време след като тя спре да
управлява автомобила престава да бъде водач, в това число подобно
ограничение не се съдържа и в Наредба 1 за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества
или техни аналози. В цитираната наредба единствено са определени срокове,
в които водача следва да си направи медицински изследвания, но не и колко
6
време след спирането на автомобила престава да бъде водач. Впрочем
подобни срокове не е и необходимо да бъдат определяни, тъй като от гледна
точка на формалната логика, след като лицето престане да оперира с уредите
и приборите за привеждане в движение на автомобила, той престава да бъде
водач. Но последиците от неговото поведение и задълженията му като водач с
това не отпадат автоматично и това е така, защото със слизането му от
автомобила, обществените отношения не се погасяват автоматично. Да се
приеме противното, означава приложното поле на разпоредбата на чл. 174, ал.
3 от ЗДвП, да се сведе до едни абсурдни граници – ако се сподели
предложеното от защитата разбиране, то би следвало водачите да могат да се
тестват с алкохол от органите на МВР, само и единствено докато управляват
автомобил. Поради тези съображения настоящата инстанция намира
възраженията в обратен смисъл за неоснователни. Освен това, следва да се
подчертае, че в случая, изводимо от доказателствата по делото, не са налице
никакви съмнения, че именно жалбоподателката е управлявала лекия
автомобил по време на ПТП, поради което от гледна точка на доказателствата
по делото, този въпрос се разрешава по несъмнен и категоричен начин. В
случая връзката между управлението на автомобила и проверката на
жалбоподателката като водач, не е била разкъсана и не са налице никакви
съмнения, че тя се е отдала на ежедневни дейности, при които е употребявала
алкохол. В случая тя е останала на място до пристигането на контролните
органи и е отказала да се тества. А щом това е така, то тя се явява водач, за
който възникват редица задължения, в това число и да се тества за наличие на
алкохол в кръвта, и като не е изпълнила това си задължение, то правилно е
била ангажирана и нейната отговорност.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, за
нарушенията по т. 1, 3, 4 и 5, АНО е наложил наказания, които са с абсолютно
определени размери, поради което и същите не могат да бъдат намалявани. За
нарушението по т. 2, АНО е определил лишаването от правоуправление около
средния размер, а глобата в максимален размер, разбира се без да изложи
каквито и да било съображения за това. Подобно процедиране на може да
бъде подкрепено, тъй като същото е несъобразено с обществената опасност на
деянието и на дееца. В случая, от справката за нарушения на водача, се
установява, че жалбоподателката не е била санкционирана преди това за
нарушения на ЗДвП. В същото време обаче, с поведението си на процесните
7
време и място е извършила 5 нарушения на ЗДвП, което сочи на висока
степен на обществена опасност на нарушителя в конкретния случай, а освен
това от поведението й са били засегнати и правата на други участници в
движението. При това положение съдът намира, че наказанието е следвало да
бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства около средния предвиден в закона размер. Съобразявайки
изложените до тук съображения, съдът намира, че глобата за нарушението по
т. 2 (наложена на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП), следва да бъде
намалена от 200 лева на 100 лева. Наказанието лишаване от право да
управлява МПС е определено справедливо и при отчитане на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, би могло да постигне целите на
административното наказване, поради което това наказание не следва да се
ревизира.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушенията и на нарушителя
(жалбоподателката не е била санкционирана преди този случай за нарушения
на ЗДвП, но в конкретния случай е извършила пет нарушения на ЗДвП, като
от едното е бил засегнат и друг участник в движението), както и от другите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива
нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление, в частта му по т. 2, следва да бъде изменено, като се намали
глобата от 200 лева на 100 лева, а в останалата му част следва да бъде
потвърдено като – законосъобразно и обосновано.
При този изход на делото сторените от страните разноски следва да
останат за тяхна сметка, така като са били направени.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
8
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 21-4332-022588 от
08.11.2021 г., издадено от началника на група на Отдел „Пътна полиция” при
СДВР срещу В. Т. Н. В ЧАСТТА МУ , с която на В. Т. Н. и е наложена глоба
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1, вр. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП,
като НАМАЛЯВА ГЛОБАТА ОТ ДВЕСТА НА СТО ЛЕВА.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9