Р Е Ш Е Н И Е №25
гр. Шумен, 07.02.2020г.
Шуменски
окръжен съд, в закрито съдебно заседание на седми февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ:
1. З. Иванова
2. С. Стефанова
като разгледа докладваното от окръжния съдия З. Иванова
в.гр.д. № 18 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.435, ал. 2 във вр. чл. 437 от ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх. № 38652 от 27.12.2019
г., депозирана от ЗКПУ „ОРАЛО“, ЕИК , със седалище и адрес на управление: с. О.,
общ. В.П., обл. Ш...представлявано от председателя В.Б.М., чрез адв. В.Д. *** –
длъжник по изп. д. № 2019*0400956 против действията на ЧСИ *изразяващи се в
налагане на запор на банковата му сметка открита в „Банка ДСК“ ЕАД.
Жалбоподателя твърди, че запорираната сметка, е специална такава, само за
получаване на дължимите субсиидии от ДФ „Земеделие“ и наложеният запор на
паричните средства налични по банковата му сметка с № BG *се явявало
неправомерно, като противоречащо на разпоредбите на чл. 94, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДБРБ за 2019г.. Сочените правни норми забранявали насочването на принудително
изпълнение срещу средства, които били предоставени, като държавна субсидия.
Представя като доказателства удостоверение от „Банка ДСК“ ЕАД за произхода на
средствата, налични по запорираната банкова сметка, ***зводител и моли съда да
отмени наложеният запор, както и да му бъдат присъдени направените
разноски.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е
постъпило писмено становище от
взискателя „С.СС 99“ ООД, с. Д., общ. Ш., чрез адв. С.М. ***, в което е
изразено становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли.
Сочи, че сумите получавани по банковата сметка на длъжника, не са
несеквестируеми по см. на чл. 444, т. 8 от ГПК, доколкото в нито една законова
разпоредба нямало изрична правна норма в този смисъл, а по отношение на
длъжника не били налице предпоставките на чл. 94 , ал. 1 и ал. 2 от ЗДБРБ за
2019г. на които той се позовава.
Съдебният изпълнител е изложил
мотиви по атакуваното действие, по реда на чл. 436, ал.3 от ГПК, както и
становище за неоснователност на жалбата, доколкото не е налице изрична
разпоредба, предвиждаща несеквестируемост на процесните вземания, нито по
отношение на жалбоподателя е налице предпоставката на чл. 94 от ЗДБРБ, а и
жалбоподателя не е ангажирал доказателства в тази насока (да са му делегирани
по съответния ред публични функции или дейности с предоставените му средства от
ДФЗ) за да се приемело, че получените от него суми са несеквестируеми по см. на
чл. 444, т. 8 от ГПК. Отделно от това излага, че „Банка ДСК“ ЕАД е присъединен
взискател с обезпечено вземане по реда на ЗОЗ и след изтичане на срока за
доброволно изпълнение, сумите по запорираната банкова сметка, ***.
На основание чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва насочването
на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Действително с
оглед приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по
тълкувателно дело № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС насочването на
изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на
несеквестируемост на възбранено имущество за събиране на определено парично
вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е
имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са
изложени оплаквания и да се иска отменянето на някои действия – запор,
възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът
се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни
действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.
Отделно обжалване на тези действия е недопустимо. Ако приеме наличието на
несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават,
несъвместими са с несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за
това. Съдът в своите мотиви приема, че длъжникът може да обжалва насочването на
изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо и преди да му е
съобщен наложеният запор или възбрана. Преждевременната (подадена преди да
започне да тече срока) жалба е винаги допустима, тъй като длъжникът има интерес
да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта. В тази връзка, съдът
намира, че за жалбоподателя по принцип е налице правен интерес да обжалва
действията на съдебния изпълнител, които насочват изпълнението върху имущество,
което счита, че е несеквестируемо, поради което така депозираната жалба е
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по
същество, съдът намира същата за неоснователна, поради следното:
Производството по изп. д. № 2019*0400956 по описа на ЧСИ *,
с рег. № * на КЧСИ и район на действие ОС – Шумен, е образувано на 14.11.2019
г. по молба на ЕТ „С.К.“ СИМ, с ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Ш...представлявано
от С.Д.К.против ЗКПУ „ОРАЛО“, ЕИК , със седалище и адрес на управление: с. О.,
общ. В.П., обл. Ш...представлявано от председателя В.Б.М. с предмет парично
вземане, въз основа на издаден изпълнителен лист № 347 от 30.10.2019г. по ч.
гр. д. № 805/2019г. по описа на РС – В.П. за сумата от 24 000лева –
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.10.2019г. до
окончателното й изплащане, както и за сумата от 1370 лева – разноски по делото.
На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, едновременно с която е
наложен и запор на банковите му сметки, включително и на процесната открита в
„Банка ДСК“ ЕАД до размера на сумата от 30 941.51лева. В отговор на
наложения запор, „Банка ДСК“ ЕАД е уведомила ЧСИ, че върху вземанията на
длъжника по запорираната сметка с № BG *e вписан договор за особен залог в
нейна полза, вписан в ЦРОЗ на 19.03.2018г. и на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ, като
обезпечен кредитор е присъединен по право взискател, за което по делото са
представени и изискуемите за това доказателства. Междувременно в хода на
производството, е настъпило правоприемство и като взискател в производство е
конституиран „С.СС 99“ ООД, с. Д., общ. Ш., което дружество по силата на
договор за прехвърляне на търговско предприятие, е придобил първоначалния
взискател ЕТ „С.К.“ СИМ, с ЕИК .
Принципът, установен в чл.133 от ЗЗД е, че цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, като
несеквестируемостта е забрана за кредитора да се удовлетворява от точно
определени имуществени права и имуществото на длъжника и е регламентирана с
императивни правни норми.
Настоящият състав споделя
разбирането, че макар и плащанията от ДФ „Земеделие”, извършвани по посочените
схеми за подпомагане на земеделските производители от фондовете на ЕС, да са
публични /така чл. 17а от ЗПЗП/, то същите не са част от държавния бюджет на
страната ни /неговата структура е определена в чл. 42-44 от ЗПФ/. Въпреки това
обаче, изхождайки от уредбата на финансовите средства, предоставяни в
изпълнение на реализирането на общата селскостопанска политика на ЕС
/като начин на предоставяне, субекти и органи, мониторинг и контрол/ -
Регламент /ЕС/ № 1360/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.13г., следва да се
приеме, че те се подчиняват на същия режим като средствата от държавния бюджет.
Аргументите, които съдът споделя, са изложени в Решение № 143/25.10.2017г. по
гр.д. № 4666/2016г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК -
правото на финансова помощ от ЕС се предоставя с оглед качеството и личността
на земеделския производител, когато са изпълнени определени изисквания, има
предназначението да служи за реализиране целите и политиките на ЕС, за
съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите интереси на ЕС се
осъществява мониторинг и оценка, плащането се извършва в пълен размер, в
определен срок и се оповестява. Бенефициер на това плащане е земеделският
стопанин, а ДФ „Земеделие” е акредитирана разплащателна агенция. Разпоредбите
са императивни, по положителен начин овластяват бенефициера да получи пълния
размер на публичното целево финансиране /чл. 11 от Регламента/. Поради това,
като целево предоставени, те са обект на специален режим и са несеквестируеми.
От горната несеквестируемост обаче /която е относителна, а
не абсолютна/, не може да се ползва длъжникът относно вземането си, върху което
е учредил особен залог, когато взискател е заложният кредитор - по арг.
от чл. 445, ал. 1 от ГПК. Поради това и доколкото по настоящото изпълнително
дело е присъединен по право, като взискател „Банка ДСК“ ЕАД, с вписан особен
залог върху вземанията на длъжника по специалната му сметка открита в „Банка
ДСК“ ЕАД и за която длъжника твърди, че е несеквестируема, „Банка ДСК“ ЕАД има
право да получи сумите, чийто източник са субсидиите изплащани от ДФЗ на
длъжника за подпомагане дейността му като земеделски производител за погасяване на задълженията му
към банката, предвид факта, че върху тези свои вземания длъжникът сам е учредил
особен залог.
Предвид изложеното, съдът счита, че сумите постъпили по
банковата сметка на длъжника, открита в „Банка ДСК“ ЕАД са относително
секвестируеми /по отношение на кредитора, в полза на когото длъжникът е учредил
особен залог/, поради което жалбата се явява
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.
437, ал. 4 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
вх.№213/14.01.2020г. подадена от ЗКПУ
„ОРАЛО“, ЕИК , със седалище и адрес на управление: с. О., общ. В.П., обл. Ш...представлявано
от председателя В.Б.М., чрез адв. В.Д. *** – длъжник по изп. д. № 2019*0400956
против действията на ЧСИ *изразяващи се в налагане на запор на банковата сметка
на длъжника открита в „Банка ДСК“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от същото да се изпрати на ЧСИ *по горепосоченото
изпълнително дело за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.