ПРОТОКОЛ
№ 7766
гр. София, 13.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на прокурора Яв. Г. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Частно
наказателно дело № 20221110205926 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ, като взе предвид становището на
страните и съобразявайки наличните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл.64, ал.3 НПК.
Инициирано е с искане на СРП за вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ спрямо АКР. М. ОСМ. - обвиняем по ДП №
677/2022 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. №12396/2022 г. по описа на СРП.
За да се постанови най-тежката МНО „Задържане под стража“,
съобразно разпоредбата чл.63, ал.1 от НПК, следва да са налице кумулативно
предвидените предпоставки, а именно: да е налице обосновано
предположение обвиняемият да е извършил престъпление, което се наказва с
„Лишаване от свобода“ или друго по-тежко наказание.
С постановление от 11.05.2022 г. за привличане на обвиняем,
обв.АКР. М. ОСМ. е привлечен към наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК.
В случая на първо място съдът, следва да отбележи, че настоящото
1
производство е образувано във връзка с горепосоченото искане, като в него се
обсъжда въпросът за вземане за МНО или не, като в тази връзка съдът намира
за необходимо да посочи, че в това производството не се обсъжда въпроса за
вината на подсъдимия, поради което в настоящия случай съдът не обсъжда
доводите на защитника - бил ли е налице умисъл у обвиненото лице или не.
На следващо място, съдът намира, че от събраните към този момент
на ДП доказателства и доказателствени средства и способи на доказване,
може да се направи обосновано предположение за съпричастност на
обвиняемото лице към инкриминираната дейност. Този извод съдът прави въз
основа на показанията на свидетеля ***********, протокол за оглед, както и
протокол за следствен експеримент. При съпоставка на тези доказателства
става ясно, че при извършване на следствен експеримент от сградата на 03
РУ-СДВР в присъствие на свидетелите ************* обвиняемият при
посочен от него маршрут е отвел полицейските органи до процесния
автомобил и лично той е посочил местонахождението му.
Съдът намира за необходимо да посочи, че изводите си за
обосновано предположение не гради на показанията на свидетеля полицейски
служител Д**********, доколкото същите възпроизвеждат извънпроцесуални
изявления на обвиняемия, включващи самопризнания дадени към момент, в
който същият не е имал качеството на обвиняем, с оглед на което и към този
момент не са били гарантирани процесуалните му права предвидени в НПК, в
т.ч. правото му да не дава обяснения и да има защитник от една страна, но от
друга страна, следва да се посочи, че и самите полицейски служители към
този момент не са имали задължения да му разясняват тези права.
Позоваването на такъв доказателствен материал, събран при такива
обстоятелства, е в противоречие със стандартите на справедлив съдебен
процес по смисъла на чл. 6 ЕКПЧ.
След направената бележка, все пак съдът намира, с оглед
гореизложеното, че към този начален етап на наказателното производство е
налице обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към
инкриминираната дейност, доколкото събраните доказателства са достатъчни
за целите на настоящото производство.
На следващо място, видно от разпоредбата на чл. 346, ал. 1, за
инкриминираното с постановлението за привличане деяние, е предвидено
2
наказание „Лишаване от свобода“ от една до осем години, поради което съдът
намира, че са налице двете кумулативно предвидени предпоставки за взимане
на най-тежката МНО „Задържане под стража“.
За да се вземе най-тежката МНО на следващо място, следва да е
налице и една от двете алтернативно предвидени предпоставки в
разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК, а именно - реална опасност обвиняемият да
се укрие или да извърши престъпление.
При преглед материалите по делото съдът намира, че в случая е
налице реална опасност обвиняемият да се укрие. Този извод съдът прави
независимо от изложеното от страните, че същия има постоянен адрес,
доколкото видно от разпита на обвиняемия на ДП, същият е заявил, че води
скитнически начин на живот, отвреме-навреме преспива на адрес –
гр.С***********
С оглед на изложеното и доколкото по делото не са представени
никакви доказателства, от които да се установява трайна обвързаност на
лицето с някакъв адрес, на който да бъде установено, съдът намира, че е
налице реална опасност същият да се укрие. От друга страна не са
представени никакви доказателства за осъществяване на трудови
ангажименти от страна на обвиняемия и евентуално същия да бъде
установява чрез работодател.
В отлика от изложеното от защитата, съдът намира, че целта на
мерките за неотклонение е предвидена в закона чл. 57, като една от тях е
именно да се препятства обвиняемото лице да се укрие, а не както заяви
защитата да се осигури възпрепятствено провеждане на наказателно
производство.
На следващо място, съдът намира, че към настоящия момент, с оглед
събраните по делото доказателства, не би могъл да бъде направен обоснован
извод за реална опасност обвиняемият да извърши престъпление. В тази
връзка съдът намира позоваването на прокурора на справката за съдимост на
обвиняемия за неправилно, доколкото видно от самата справка предходните
деяния осъществени от обвиняемия са с голяма давност, като при
съобразяване тълкувателно решение №54/1961 г. по наказателно дело
№34/1961 г. на ОСНК на ВС и преценявайки, че всички предходни
престъпления са извършени в условията на реална съвкупност, съобразно
3
разпоредбата на чл. 86 от НК към момента на извършване на настоящото
деяние е настъпила реабилитация по право по отношение на обвиняемия,
поради което и не могат да се правят неблагоприятни изводи за обвиняемия
въз основа на съдебното му минало. От друга страна позоваването на
прокурора на друго висящо производство със сходен предмет с настоящото,
не дава основание да се приеме извод за наличие на реална опасност,
доколкото не е налице влязъл в сила на лице съдебен акт, с който
обвиняемият да бъде признат за виновен.
Независимо от изложеното, доколкото съдът посочи, че е налице
реална опасност от укриване от обвиняемия, то са налице визираните в закона
предпоставки за вземане на най-тежката МНО, а именно: „Задържане под
стража“. Съдът намира, че именно посочената мярка в най-пълна степен би
допринесла за постигане на целите, визирани в разпоредбата на чл. 57 от НПК
и същата се явява пропорционална намеса в правата на обвиняемото лице.
По тези съображения и на основание чл.64 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по
отношение на АКР. М. ОСМ., ЕГН: **********, обвиняем по досъдебно
производство № 677/2022 г. по описа на 03 РУ - СДВР, пр. пр. № 12396/2022
г. по описа на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда може да се обжалва и протестира в
тридневен срок от днес пред СГС.
В случай на жалба и протест съдът насрочва делото пред въззивната
инстанция за 19.05.2022 г. от 10.00 часа, за която дата и час обвиняемият и
служебният защитник - уведомени от днес.
Да се уведоми началникът на Следствения арест за определението на
съда, включително с оглед евентуално осигуряване на обвиняемия пред
въззивния съд.
4
Препис от протокола да се издаде на служебния защитник.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5