Р
Е Ш Е
Н И Е
№
09.12.2015година
град Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На шестнадесети ноември Две хиляди и петнадесета година
В открито заседание,в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Секретар:Р.К.
Прокурор:Елеонора Иванова
Като разгледа докладваното от съдията ДЕЧЕВА
Гр.д.№604 по описа на съда за 2015год,за да се произнесе взе предвид следното:
Гр.д.№604/2015г.
по описа на ОС-Хасково е образувано след обезсилване на решение №
437/22.10.2014 г. и решение № 510/02.12.2014 г., постановени по гр.д. №
937/2013 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда и произнасяне по предявените искове.
С мотивирано искане вх. № 12384/18.12.2013 г., имащо действие на искова молба, съдът е сезиран на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД – отм.). Искът е предявен от ищеца Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), чрез председателя П.Г.Д., против ответниците Б.Ц.Т. и К.Г.К.. Предявеният иск е с цена 75 242,75 лв.
ИЩЕЦЪТ-КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО,чрез
Председателя П.Г.Д. твърди, че с решение № 142 от 29.05.2013 г. на КОНПИ на
основание чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗОПДИППД (отм.) е образувано производство за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Основание за
образуване на производството било получено в ТД Хасково на КУИППД уведомление с
изх. № 19625 от 02.08.2006 г. относно протоколно определение № 43 от 29.05.2006
г. по н.о.х.д. № 540/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив за одобрено
споразумение, по силата на което Б.Ц.Т. с ЕГН: ********** ***, е признат за
виновен за това, че през периода 28.03.2003 г. – 07.08.2003 г. в град Пловдив е
участвал в организирана престъпна група, ръководена от З.Б., създадена с цел да
върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК, съставляващо престъпление по
чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 354, ал. 2, т. 1 НК. Ответникът
също така бил признат за виновен за това, че през периода 28.03.2003 г. –
07.08.2003 г. в град Пловдив, в съучастие с П.К.М., Г.А.П. – като съизвършители
помежду си, със З.Б. и всички заедно в съучастие като извършители с боливийски
граждани с неустановена самоличност, последните действали на територията на
Република Боливия (град Санта Крус), са направили опит без надлежно
разрешително да пренесат през границата на Република България (Пристанище
Варна) високорисково наркотично вещество – кокаин три тегловни процента,
примесен с картофено пюре, с общо тегло
Ответникът Б.Т. е многократно осъждан за различни престъпления – с присъда по н.о.х.д. № 456/1974 г. по описа на Районен съд – Хасково, присъда по н.о.х.д. №450/1975 г. по описа на Районен съд – Пловдив, присъда № 1060/14.12.1978 по н.о.х.д. № 844/1978 г. по описа на Районен съд – Бургас и присъда по н.о.х.д. № 727/1975 г. по описа на Районен съд – Хасково. Б.Т. сключил граждански брак с ответницата К.К. на 28.11.1993 г., прекратен с решение № 285 от 26.10.2009 г. на Районен съд – Димитровград.
При проверка на имуществото са установени следните факти и обстоятелства от значение за исковата претенция:
На 25.10.1999 г. ответникът Т. придобил 20 дяла (по 100 лева всеки) от капитала на „ТСМ – БЦТ” ООД с ЕИК *********, и е вписан като ограничено отговорен съдружник в посоченото дружество. На 30.01.2002 г. Т. прехвърлил на Т.С.М. притежаваните от него дружествени дялове и е освободен като съдружник. Към момента на придобиване на дружествените дялове тяхната стойност е 2000 лв. За придобиване на дяловете не са установени законни източници на доходи и на основание чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.), сумата от 2000 лв. подлежала на отнемане в полза на държавата.
На 22.05.2012 г. е учредено
еднолично търговско дружество с фирма „БОБИ Б
К.Т. придобила възмездно през проверявания период по време на брака си с Б.Т. 1/3 идеална част от незастроено дворно място с площ 1680 кв.м., представляващо имот с планоснимачен № 1806, в квартал 87 по плана на гр. Димитровград, а съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри представляващ поземлен имот с идентификатор № 21052.1015.56, с адрес на имота гр. Димитровград, бул. Г.С.Раковски, с площ от 1788 кв.м., за сумата от 11200 неденоминирани лева. Имотът е придобит съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 5, том ІV, дело № 1029 от 03.06.1997 г. Към датата на придобиване пазарната стойност на 1/3 идеална част от имота съгласно оценка на вещо лице е 356 000 неденоминирани лева. Доколкото идеалните части от имота са придобити по време на брака, съответно полагащите се 1/6 идеални части, собственост на Б. и К. Тодорови, е с пазарна стойност 178 000 неденоминирани лева към 03.06.1997 г., а към настоящия момент – 5600 лв. За придобиването на имота не са установени законни доходи, поради което на основание чл. 4, ал. 1, вр. чл. 10 от ЗОПДИППД (отм.), същият подлежал на отнемане в полза на държавата.
К.Т. също така е придобила възмездно през проверявания период по време на брака си с Б.Т. ***, квартал 5 по плана на гр. Димитровград, с площ от 109,90 кв.м., ведно с мазе № 9 от 19,19 кв.м., таванско помещение №3, 1,273 % идеални части от общите части на сградата, както и ведно с 8,05 % от правото на строеж върху мястото, а съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 21052.1016.317.2.9, с адрес – гр. Димитровград, ул. „Никола Йонков Вапцаров” № 1, етаж 3, ап. 9, с площ от 109,90 кв.м., и прилежащи части: мазе № 9 с площ от 19,90 кв.м., таванско помещение № 3 и 1,273 % идеални части от общите части на сградата и 8,05% от отстъпеното право на строеж върху мястото. Имотът е придобит с нотариален акт за покупко-продажба № 150, том ІІ, рег. № 3676, дело № 457 от 30.04.1999 г. Към датата на придобиване пазарната стойност на имота, съгласно оценка на експерт – оценител, е 14 535 000 неденоминирани лева, а към настоящия момент е 61 400 лв. За придобиването на жилището не са установени законни доходи, поради което на основание чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 9 и чл. 10 от ЗОПДИППД (отм.) същият подлежал на отнемане в полза на държавата.
К.Т. придобила възмездно през проверявания период по време на брака си с Б.Т. лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с ДК № Х 8599 АР, рама № W0L000059S5143945. Автомобилът бил закупен на 22.12.2005 г. с договор за покупко – продажба на МПС и данъчна фактура № 87 от същата дата за сумата от 6229 лв. Към датата на закупуване пазарната стойност на автомобила е 6230 лв., а към настоящия момент – 1100 лв. За придобиването му не са установени законни източници на средства, поради което на основание чл. 4, ал. 1, вр. чл. 9 и чл. 10 от ЗОПДИППД (отм.), същият подлежал на отнемане в полза на държавата.
През проверявания период ответникът Б.Т. придобил лек автомобил марка и модел „Чероки Джип” с ДК № С 4341 АХ, рама № 4J4FJN8B7NL161048, придобит на 10.11.1993 г. Ищецът е установил, че на 08.03.1994 г. Б.Т. е подал заявление в РУП – Самоков, че автомобилът му е откраднат на същата дата. По случая е образувано досъдебно производство, но тъй като автомобилът не е намерен на 29.06.2011 г. наказателното производство е прекратено поради изтичане на предвидената в закона давност. Автомобилът е бил застрахован в застрахователна компания „София инс” със застраховка – пълно автокаско и по повод на извършената кражба застрахователят е изплатил на 24.10.1994 г. обезщетение на Б.Т. в размер на 1 018 339,18 неденоминирани лева, като сумата е била преведена по негова сметка в „Кредитна банка”. За придобиване на превозното средство не са установени законни източници на доходи, поради което на основание чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) сумата от 1018,33 лв., представляваща застрахователно обезщетение за откраднатия лек автомобил, подлежала на отнемане в полза на държавата.
Ответникът Т. също така придобил лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № Х
Освен гореописаните два автомобила, придобити преди брака, ответникът Т. придобил през проверявания период по време на брака си с К.Т. лек автомобил марка „Пежо”, модел „360”, с рег. № Х 6199 АХ, рама № VF37AHDY*********. Първоначалната регистрация е от 12.12.2005 г. с митническа декларация, като впоследствие е продаден с договор от 05.06.2006 г. Към датата на продажбата пазарната стойност на автомобила е 4050 лв. За придобиване на превозното средство не са установени законни източници на доходи, поради което на основание чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) сумата от 4050 лв. подлежала на отнемане.
Ищецът се позовава на банкова информация, съгласно която Б.Т. е бил титуляр на:
- спестовен влог в лева № 13456719, открит на 26.01.2007 г. в „Банка ДСК” ЕАД, с крайно салдо към 14.03.2013 г. – 4,06 лв.;
- разплащателна сметка в лева IBAN ***, открита в „Централна кооперативна банка” АД, като по сметката за периода от 21.01.2011 г. – 07.03.2013 г. са постъпвали социални помощи и пенсии общо в размер на 5183,78 лв., като наличността към 22.05.2013 г. е в размер на 7,28 лв.
За ответницата К.К. е установено, че е била титуляр на:
- разплащателна сметка IBAN ***, открита на 22.03.2005 г.
в „Централна кооперативна банка” АД. За периода 18.04.2005 г. – 07.03.2013 г.
по сметката са постъпвали социални помощи и пенсии общо в размер на 6105,41
лв., с наличност към 22.05.2013 г. в размер на 2,71 лв.
- банкова сметка *** ***, открита на 17.08.1998 г. в „Юробанк И Еф Джи България” АД – ФЦ – Димитровград. Към 05.10.2009 г. сметката е замразена с нулево салдо.
- банкова сметка *** ***, открита на 27.06.2001 г.
в „ИНГ Банк Н.В. – клон София”, закрита на 13.04.2007
г. През периода 2001 –
- разплащателна сметка IBAN ***, открита на 10.04.2008 г. в „Корпоративна търговска банка” АД – ФЦ – Хасково, закрита на 07.04.2011 г. През периода м.05.2008 г. – 10.09.2008 г. по сметката са превеждани обезщетения от БТ – Димитровград в общ размер на 267 лв.
Съгласно предоставени данни от НОИ –
ГД „Информационни системи” за периода 1997 –
За периода 2011 –
С влязло в сила на 19.11.2009 г. решение № 285/26.10.2009 г. по гр.д. № 1035/2009 г. по описа на Районен съд – Димитровград К.К. е осъдена да заплаща на Б.Т. като баща и законен представител на двете им деца месечна издръжка в размер на 150 лв. Общият размер на доходите от социални помощи, пенсии и издръжка на две деца, получени от Б.Т. през проверявани период е 10703,78 лв.
Видно от писмо изх. № 05 – 71 – 215
от 27.08.2012 г. на НОИ – ГД „Информационни системи” К.К. е осигурявана по
трудово правоотношение. Съгласно писма на НАП няма данни за подавани данъчни
декларации от К.К. за периода от м.11.1993 г. до м.10.2009 г., с изключение на
декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ за ЕТ „Деница – К.Т.”, от които е видно, че
фирмата няма дейност за периода 1995 –
Ищецът се позовава в исковата молба на данни от НСИ за минималната издръжка на едночленно, двучленно, тричленно и четиричленно домакинство за периода от 1988 г. до 2013 г. Общо разходите за издръжка на домакинството на проверяваното лице са в размер на 1119,34 МРЗ, в т.ч. преди 05.07.1999 г. – 8 137 094,58 неденоминирани лева и след 05.07.1999 г. – 113 873,76 лева.
През периода
Извършеният икономически анализ въз основа на събраните в производството данни сочи, че през проверявания период ответникът Т. и семейството му са извършили общо разходи в размер на 2175,25 МРЗ, включително преди 05.07.1999 г. – 23 529 424,58 неденоминирани лева и след 05.07.1999 г. – 146 378,36 лева. От друга страна, през проверявания период Б.Т. и К.К. са получили приходи в размер общо на 917,17 МРЗ, включително преди 05.07.1999 г. – 4 786 147,18 неденоминирани лева и след 05.07.1999 г. – 32 901,75 лева. Извършените разходи надвишават получените приходи с 1204,08 МРЗ, в т.ч. преди 05.07.1999 г. – 18 743 277,40 неденоминирани лева и след 05.07.1999 г. – 113 476,61 лева. Ръководейки се от тези данни, ищецът заключава, че няма данни за законни доходи на проверяваното лице, които да му позволяват придобиването на процесното имущество, описано по-горе. В този смисъл, за проверявания период лицето е придобило имущество на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.), за придобиването на което не е разполагало с достатъчно законни доходи и източници на средства, а установените доходи и приходи не са били достатъчни и са несъпоставими с извършените разходи, включително и за придобиването на установеното имущество.
Съвкупността на придобитото от двамата ответници имущество възлиза на 965,77 МРЗ, в т.ч. преди 05.07.1999 г. – 15 392 330 неденоминирани лева и след 05.07.1999 г. – 12 540 лева, което е на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.).
Б.Т. и К.К. са депозирали декларации
по чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от ЗОПДИППД (отм.). В декларацията си ответникът Т. не
е декларирал: придобиването на 03.06.1997 г. на 1/6 идеална част от незастроено
дворно място с площ от 1680 кв.м., имот с планоснимачен № 1806, квартал 87 по
плана на гр. Димитровград; придобиването на 30.04.1999 г. на апартамент № 9 на
ул. Н.Й.Вапцаров № 1, етаж трети, квартал 5 по плана на гр. Димитровград;
придобиването на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № Х
В декларацията си ответницата К. не е декларирала придобития лек автомобил марка „Пежо”, модел „306”, с рег. № Х 6199 АХ, регистриран на нейно име на 12.12.2005 г., както и прехвърляне собствеността на автомобила с договор за покупко-продажба от 05.06.2006 г.
Твърди се, че е налице презумпцията по чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), съгласно която имуществото е придобито от престъпна дейност, доколкото не е достатъчен установения законен източник на доходи по отношение на проверяваното лице. Стойността на имуществото, предмет на отнемане в исковото производство, е 75242,75 лв., на колкото е оценено придобитото в течение на проверявания период имущество на ответника Т..
Обосновава се, че са налице предпоставките за отнемане на имуществото – има влязъл в сила съдебен акт, с който ответникът Т. е признат за виновен по обвинение в извършване на престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 354а, ал. 1, т. 1 НК и чл. 242 НК; имуществото е със значителна материална стойност и за придобиването му няма данни за законни източници на средства; налице са предпоставките на чл. 4, ал. 1 и ал. 2, чл. 9 и чл. 10 от ЗОПДИППД (отм.).
С оглед така изложените доводи ищецът отправя искане за постановяване на решение, с което да се отнеме в полза на държавата имущество на обща стойност 75 242,75 лв., както следва:
- от Б.Т. на основание чл. 4, ал. 1
от ЗОПДИППД (отм.) – сумата от 10 лв., представляваща номинална стойност на пет
дружествени дяла от по 2 лв. всеки, от капитала на „БОБИ Б
- от Б.Т. на основание чл. 4, ал. 2
от ЗОПДИППД (отм.) – 1) сумата от
2000 лв., представляваща номиналната стойност на 20 дружествени дяла от по 100
лв. всеки от капитала на „ТСМ – БТЦ” ООД, със седалище и адрес на управление
гр. Хасково, бул. Г.С.Раковски № 13 Б – 57, ЕИК *********, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на завеждане на иска до
окончателното плащане. 2) сумата от
1018,33 лв., представляваща парични средства, получени като обезщетение от Б.Ц.Т.
за откраднат лек автомобил марка и модел „Чероки Джип” с ДК № С 4341 АХ, рама №
4J4FJN8B7NL161048
по застраховка „Автокаско” към застрахователна компания „София инс”, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от завеждане на иска до
окончателното плащане. 3) сумата от
64,42 лв., като равностойност към 31.10.2013 г. на 64420 неденоминирани лева,
получени от продажбата на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с
рег. № Х
- от Б.Т. на основание чл. 4, ал. 1 вр. чл. 9 и чл. 10 ЗОПДИППД (отм.) – 1) 1/12 (една дванадесета) идеална част от незастроено дворно място с площ 1680 кв.м., представляващо имот с планоснимачен № 1806, квартал 87 по плана на гр. Димитровград, при граници: С.В.Л., М.Р.Г. и Т.Р.Т., съгласно нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 5, том ІV, дело № 1029 от 03.06.1997 г., а съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри представляващ поземлен имот с идентификатор 21052.1015.56, с адрес на имота: гр. Димитровград, п.к. 6400, бул. Г.С.Раковски, с площ от 1788 кв.м., трайно предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – поземлен имот с недефиниран начин на трайно ползване, с номер по предходен план – 1806, квартал 87, при граници съседни поземлени имоти с идентификатори: 21052.1015.52, 21052.1015.53, 21052.1015.231, 21052.1015.57, 21052.1015.51 и 21052.1015.55. 2) 1/2 (една втора) идеална част от Апартамент № 9 на ул. Н.Й.Вапцаров № 1, етаж трети, изложение северо-запад, в квартал 5 по плана на гр. Димитровград, с площ от 109,90 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и баня, при съседи: изток – коридор, ап. 10, общинско място и север – улица, ведно с мазе № 9 от 19,19 кв.м. при съседи: изток – мазе № 1, запад – общинско място, север – коридор, и таванско помещение № 3 при граници: юг – коридор, запад – общинско място, север – улица, ведно с 1,273 % идеални части от общите части на сградата, 8.05% от правото на строеж върху мястото, съгласно нотариален акт № 150, том ІІ, рег. №3676, дело № 457 от 30.04.1999 г., а съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 21052.1016.317.2.9, с адрес на обекта гр. Димитровград, п.к. 6400, ул. Никола Йонков Вапцаров № 1, ет. 3, ап. 9, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор № 21052.1016.317, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 109,90 кв.м., и прилежащи части: мазе № 9 с площ 19,90 кв.м., таванско помещение № 3 и 1,273 % ид.части от общите части на сградата и 8.05 % от отстъпеното право на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж – 21052.1016.317.2.10, под обекта – 21052.1016.317.2.5 и над обекта – 21052.1016.317.2.13. 3) 1/2 (една втора) идеална част от лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с рег. № Х 8599 АР, рама № W0L000059S5143945, собственост на ответницата К.К..
- от Б.Т. на основание чл. 4, ал. 2 вр. чл. 9 и чл. 10 ЗОПИДППД (отм.) – сумата от 2025 лева, като 1/2 (една втора) идеална част от 4050 лева, получени от продажбата на лек автомобил марка „Пежо”, модел „306”, с рег. № Х 6199АХ, рама № VF37AHDY*********, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от завеждане на иска до окончателното плащане.
- от К.К. на основание чл. 4, ал. 1 вр. чл. 9 и чл. 10 от ЗОПДИППД (отм.) - 1) 1/12 (една дванадесета) идеална част от незастроено дворно място с площ 1680 кв.м., представляващо имот с планоснимачен № 1806, квартал 87 по плана на гр. Димитровград, при граници: С.В.Л., М.Р.Г. и Т.Р.Т., съгласно нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 5, том ІV, дело № 1029 от 03.06.1997 г., а съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри представляващ поземлен имот с идентификатор 21052.1015.56, с адрес на имота: гр. Димитровград, п.к. 6400, бул. Г.С.Раковски, с площ от 1788 кв.м., трайно предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – поземлен имот с недефиниран начин на трайно ползване, с номер по предходен план – 1806, квартал 87, при граници съседни поземлени имоти с идентификатори: 21052.1015.52, 21052.1015.53, 21052.1015.231, 21052.1015.57, 21052.1015.51 и 21052.1015.55. 2) 1/2 (една втора) идеална част от Апартамент № 9 на ул. Н.Й.Вапцаров № 1, етаж трети, изложение северо-запад, в квартал 5 по плана на гр. Димитровград, с площ от 109,90 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и баня, при съседи: изток – коридор, ап. 10, общинско място и север – улица, ведно с мазе № 9 от 19,19 кв.м. при съседи: изток – мазе № 1, запад – общинско място, север – коридор, и таванско помещение № 3 при граници: юг – коридор, запад – общинско място, север – улица, ведно с 1,273 % идеални части от общите части на сградата, 8.05% от правото на строеж върху мястото, съгласно нотариален акт № 150, том ІІ, рег. №3676, дело № 457 от 30.04.1999 г., а съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 21052.1016.317.2.9, с адрес на обекта гр. Димитровград, п.к. 6400, ул. Никола Йонков Вапцаров № 1, ет. 3, ап. 9, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор № 21052.1016.317, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 109,90 кв.м., и прилежащи части: мазе № 9 с площ 19,90 кв.м., таванско помещение № 3 и 1,273 % ид. части от общите части на сградата и 8.05 % от отстъпеното право на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж – 21052.1016.317.2.10, под обекта – 21052.1016.317.2.5 и над обекта – 21052.1016.317.2.13. 3) 1/2 (една втора) идеална част от лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с рег. № Х 8599 АР, рама № W0L000059S5143945, собственост на ответницата К.К..
- от К.К. на основание чл. 4, ал. 2 вр. чл. 9 и чл. 10 от ЗОПДИППД (отм.) - сумата от 2025 лева, като 1/2 (една втора) идеална част от 4050 лева, получени от продажбата на лек автомобил марка „Пежо”, модел „306”, с рег. № Х 6199АХ, рама № VF37AHDY*********, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от завеждане на иска до окончателното плащане.
ОТВЕТНИЦИТЕ-Б.Ц.Т. И К.Г.К. в законоустановения едномесечен срок не са депозирали отговор на исковата молба. В първото по делото заседание от 02.06.2014 г. при първоначалното разглеждане на делото процесуалният представител на ответниците намира искането за неоснователно, като се твърди, че имуществото не попада в предмета на ЗОПДИППД (отм.), както и оценките на имуществата, придобити през процесния период. Твърди се, че не е налице конкретна връзка между придобитото имущество и престъплението, за което е наложено съответното наказание. Такова оспорване се поддържа и в проведеното съдебно заседание на 16.11.2015г.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно установено ,че
с определение № 43 от 29.05.2006 г. по н.о.х.д. № 540/2015 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив е одобрено
споразумение, по силата на което ответникът Б.Ц.Т. с ЕГН: ********** ***, е
признат за виновен за това, че през периода 28.03.2003 г. – 07.08.2003 г. в
град Пловдив е участвал в организирана престъпна група, ръководена от З.Б.,
създадена с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК,
съставляващо престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1 вр.
ал. 1, вр. чл. 354, ал. 2, т. 1 НК. Ответникът е
признат за виновен и за това, че през
периода 28.03.2003 г. – 07.08.2003 г. в град Пловдив, в съучастие с П.К.М., Г.А.П.
– като съизвършители помежду си, със З.Б. и всички
заедно в съучастие като извършители с боливийски граждани с неустановена
самоличност, последните действали на територията на Република Боливия (град
Санта Крус), са направили опит без надлежно разрешително да пренесат през
границата на Република България (Пристанище Варна) високорисково наркотично
вещество – кокаин три тегловни процента, примесен с картофено пюре, с общо
тегло
Престъпленията,за които ответника Т. е осъден с влязъл в сила съдебен акт на ОС-Пловдив през 2006г. попадат в приложното поле на чл.3 ал.1 т.14 и т.21 от ЗОПДИПП/отм./
От представената по делото справка за съдимост от 24.08.2012г. на Районен съд-Кюстендил се установява,че ответникът Т. е осъждан за извършени престъпления в периода от 1974г. до 1979г.,а именно:през 1974г. за извършено престъпление на 11.05.1974г./като непълнолетен/ по чл.215 ал.1 вр. чл.63 и чл.54 от НК;през 1974г. за извършено престъпление на 11.05.1974г./като непълнолетен/ по чл.215 ал.1 вр. чл.63 от НК;през 1975г. за извършено престъпление на 26.02.1975г./като непълнолетен/ по чл.252 ал.1 вр. чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.63 ал.1 и чл.54 от НК; през 1979г. за извършено престъпление през м.август 1978г. по чл.252 ал.1 вр. чл.195 ал.1 т.5 и т.7 вр. чл.54 от НК. Т.е. ответникът Б.Т. е многократно осъждан за различни престъпления – с присъда по н.о.х.д. № 456/1974 г. по описа на Районен съд – Хасково, присъда по н.о.х.д. №450/1975 г. по описа на Районен съд – Пловдив, присъда № 1060/14.12.1978 по н.о.х.д. № 844/1978 г. по описа на Районен съд – Бургас и присъда по н.о.х.д. № 727/1975 г. по описа на Районен съд – Хасково.
Безспорно е установено,че ответникът Б.Ц. Т. е сключил граждански брак с ответницата К. Г.К. на 28.11.1993 г., прекратен с решение № 285 от 26.10.2009 г. на Районен съд – Димитровград.
От представените от ищеца писмени доказателства се установява,че в периода от 1988г. до 2013г. ответникът Б.Ц.Т. е придобил чрез възмездни сделки,в лично качество и в режим на СИО следното недвижимо имущество,а именно:
1.С нотариален акт №5,том ІV,дело №1029 от 03.06.1997г. - 1/6 идеална част от незастроено дворно място с площ 1680 кв.м., представляващо имот с планоснимачен № 1806, квартал 87 по плана на гр. Димитровград, при граници: С.В.Л., М.Р.Г. и Т.Р.Т., съгласно нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 5, том ІV, дело № 1029 от 03.06.1997 г., а съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри представляващ поземлен имот с идентификатор 21052.1015.56, с адрес на имота: гр. Димитровград, п.к. 6400, бул. Г.С.Раковски, с площ от 1788 кв.м., трайно предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – поземлен имот с недефиниран начин на трайно ползване, с номер по предходен план – 1806, квартал 87, при граници съседни поземлени имоти с идентификатори: 21052.1015.52, 21052.1015.53, 21052.1015.231, 21052.1015.57, 21052.1015.51 и 21052.1015.55.
Съгласно посочения НА №5/1997г. ответницата К.Г.Т./К./ чрез покупко-продажба закупува,заедно със сестра си А.Г.Г. 1/3 ид.част от описания недвижим имот за сумата от 11 200 неденоминирани лева.Тъй като към този момент същата е в брак с ответника Б.Ц.Т.,двамата придобиват 1/6 ид.част от описания недвижим имот в режим на СИО чрез извършената възмездна сделка. След прекратяването на брака,бездяловата съсобственост в СИО се трансформира в дялова съсобственост и всеки един от бившите съпрузи става собственик на 1/12 ид.част от недвижимия имот .
От заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза,изготвена от вещото лице Т.М. се установява,че пазарната стойност на 1/6 ид.част от имота към датата на придобиването-03.06.1997г. е 252 000 неденоминирани лева,представляващи 6,10 МРЗ,а пазарната стойност към датата на завеждане на иска-18.12.2013г. е 25 200лв.Пазарната стойност на 1/12 ид.част от имота към 18.12.2013г. е 12 600лв.
2.С нотариален акт №150,том ІІ,рег.№ 3676,дело №457 от 30.04.1999г.- 1/2 идеална част от Апартамент № 9 на ул. Н.Й.Вапцаров № 1, етаж трети, изложение северо-запад, в квартал 5 по плана на гр. Димитровград, с площ от 109,90 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и баня, при съседи: изток – коридор, ап. 10, общинско място и север – улица, ведно с мазе № 9 от 19,19 кв.м. при съседи: изток – мазе № 1, запад – общинско място, север – коридор, и таванско помещение № 3 при граници: юг – коридор, запад – общинско място, север – улица, ведно с 1,273 % идеални части от общите части на сградата, 8.05% от правото на строеж върху мястото, съгласно нотариален акт № 150, том ІІ, рег. №3676, дело № 457 от 30.04.1999 г., а съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 21052.1016.317.2.9, с адрес на обекта гр. Димитровград, п.к. 6400, ул. Никола Йонков Вапцаров № 1, ет. 3, ап. 9, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор № 21052.1016.317, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 109,90 кв.м., и прилежащи части: мазе № 9 с площ 19,90 кв.м., таванско помещение № 3 и 1,273 % ид.части от общите части на сградата и 8.05 % от отстъпеното право на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж – 21052.1016.317.2.10, под обекта – 21052.1016.317.2.5 и над обекта – 21052.1016.317.2.13.
Съгласно посочения НА №150/1999г. ответницата К.Г.Т. /К./чрез покупко-продажба закупува описания недвижим имот за сумата от 9 073 600 неденоминирани лева.Тъй като към този момент същата е в брак с ответника Б.Ц.Т.,двамата придобиват целия недвижим имот в режим на СИО чрез извършената възмездна сделка.След прекратяването на брака,бездяловата съсобственост в СИО се трансформира в дялова съсобственост и всеки един от бившите съпрузи става собственик на ½ ид.част от недвижимия имот
От заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза,изготвена от вещото лице Т.М. се установява,че пазарната стойност на имота към датата на придобиването-30.04.1999г. е 4 015 369 неденоминирани лева,представляващи 65,82 МРЗ,а пазарната стойност към датата на завеждане на иска-18.12.2013г. е 56 700,представляващи 198,06 МРЗ.Пазарната стойност на 1/2 ид.част от имота към 18.12.2013г. е 28 350лв.
Общата стойност на към датата на
придобиването на посоченото недвижимо имущество от двамата ответника възлиза на
сумата от 4 267 369лв. или 71,92
МРЗ.
Безспорно е установено по делото е също,че ответника Б.Ц.Т. е придобил чрез възмездни сделки лично и в режим на СИО,следното движимо имущество,а именно:
-20 дружествени дяла по 100лв. всеки или общо 2000лв.- 29,85 МРЗ,представляващи 40% от капитала на „ТСМ-БТЦ” ООД,внесени изцяло към момента на регистрацията-установени по Решение №25.10.1999г.,постановено по ф.д.№215/1999г. по описа на ХОС и вносни бележки на „Евробанк”АД от 20.10.1999г.;
-5 дружествени дяла по 2 лв. или общо 10лв.-0,03 МРЗ,от капитала на „Боби Б 2012”ЕООД,с едноличен собственик на капитала Б.Ц.Т.,внесени изцяло към момента на регистрацията-вносна бележка на „Банка ДСК”ЕАД и Удостоверение от 14.05.2012г.,установено при справка в ТР;
-Лек автомобил марка „Чероки Джип” с ДК № С 4341 АХ, рама № 4J4FJN8B7NL161048 ,придобит от Т. на 10.11.1993г. Пазарната стойност на автомобила към датата на закупуването е 1 018 000 неденоминирани лева-719,94 МРЗ.;
-Лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Голф”, с рег. № Х
-Лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с рег. № Х 8599 АР, рама № W0L000059S5143945, закупен от ответницата К.Г.Т./К./ на 22.12.2005г.,съгласно договор –а покупко-продажба на МПС и данъчна фактура №********** от 22.12.2005г. за сумата от 6 229лв. Пазарната стойност на автомобила към датата на закупуване е 6 230лв.-41,53 МРЗ.Пазарната стойност на автомобила към 18.12.2013г. е 320лв.-1,03 МРЗ.
-Лек автомобил марка „Пежо”, модел „306”, с рег. № Х 6199АХ, рама № VF37AHDY*********, ,регистриран на името на К.Г.Т./К./ на 12.12.2005г.,съгласно митническа декларация,продаден д договор за покупко-продажба на 05.06.2006г. Пазарната стойност на автомобила към датата на придобиване е 4 300лв.-28,67 МРЗ.Пазарната стойност на автомобила към датата на продажбата е 4050лв.-25,31 МРЗ.
Пазарните стойности на описаните автомобили се установяват от заключението на съдебно-автотехническата експертиза,изготвена от вещото лице Н.А.А..
Общата стойност на установеното движимо имущество към датата на придобиване е общо в размер на 925,55 МРЗ,от които дружествени дялове в размер на 29,88 МРЗ и 895,67 МРЗ-моторни превозни средства.
От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза,изготвена от вещото лице К.В.Р.,се установява,че ответникът Б.Т. и дъщеря му Д.Б.Т. са осъществили общо 39 задгранични пътувания за периода от 2001г. до 2011г.,за които са били осъществени разходи в размер на 21 825,39лв.-95,34 МРЗ .
Видно от писмо изх.№05-71-215 от 27.08.2012г. на НОИ-ГД”Информационни системи” е,че за периода 1997-2012г. липсва информация в регистъра на трудовите договори за ответника Б.Т..Съгласно писмо изх.№ВХК-5339-1/07.07.2008г. на НАП-ТД-Хасково и писмо изх.№ВХК-2983-1/27.06.2013г. на НАП-ТД-Хасково относно предоставянето на данъчно-осигурителна информация за ответника Т. е,че същият няма подавани данъчни декларации по чл.41 от ЗОДФЛ в ТД на НАП-гр.Хасково за периода 1983-2008г.,както и че няма данни за подавани ГДД,отчети и ревизионни документи.
От представените по делото банкови документи се установява,че за периода от 2011г. до 2013г. по банкова сметка *** „ЦКБ” на ответника Т. са били превеждани социални помощи и пенсии в размер на общо 5 183,78лв.-19,17 МРЗ.
От Решение №285/26.10.2009г.,постановено по гр.д.№1035/2009г. по описа на РС-Димитровград ,влязло в законна сила на 19.11.2009г. се установява,че брака на ответниците е прекратен,а ответницата К.Г.Т./К./ е осъдена да заплаща на другия ответник,като баща и законен представител на двете им деца месечна издръжка в размер на 150лв.
Общо доходите от социални помощи,пенсии и издръжка за двете деца през проверявания период възлизат на сумата от 10 703,78лв.-40,51 МРЗ.
Видно от писмо изх.№05-71-215 от 27.08.2012г. на НОИ-ГД”Информационни системи”е ,че ответницата К.Г.Т./К./ е осигурявана по трудово правоотношение за периода от 1998г.-2003г.,за 2005г. и за 2009г.
Съгласно писма изх.№ВХК-6360-1/02.08.2007г. на НАП-ТД-Хасково и изх.№ВХК-3291-2/03.09.2012г. на НАП-ТД-Хасково е,че за периода м.11.1993г. до м.10.2009г. няма подавани данъчни декларации от К.Г.Т./К./,с изключение на декларация по чл.41 от ЗОДФЛ,че от 1995г. до 1999г. ЕТ”Деница-К.Т.” няма дейност.
Видно от приложените по делото банкови документи е,че от „М.Тел Трейдинг”ЕАД,социални плащания от НОИ и ДСП по сметки на ответницата К.К. са преминали следните суми,а именно: за 1998г. :1 497,511 неденоминирани лева-34,86 МРЗ;за 1999г.: преди деноминацията 2 200 686 неденоминирани лева-36,08МРЗ и след 01.07.1999г.-2 335,55лв.-34,86 МРЗ или общо 70,94 МРЗ;за 2000г.: 2 157,61 лв.-28,34 МРЗ; за 2001г.: 1 155,15лв.-13,24 МРЗ;за 2002г.-5 012,47лв.-50,12 МРЗ;за 2003г.: 2 521,70лв. -22,92 МРЗ; за 2005г.-288,58лв.-1,92 МРЗ;за 2006г.-437,29лв.-2,73 МРЗ и за 2007г.-211,17лв. -1,17 МРЗ.
Общо доходите от трудови правоотношения и социални помощи,издръжка на две деца на ответниците са в размер на 283,20 МРЗ,от които за ответницата К.-242,69 МРЗ и за ответника Т.-40,51 МРЗ.
Ответниците са реализирали и приходи от продажбата на лек автомобил в размер на 112,96 МРЗ и от изплатено застрахователно обезщетение в размер на 575,01 МРЗ.
В декларациите по чл.17 от ЗОПДИППИД/отм./ ответниците са посочили други източници на средства,за които по делото не са ангажирани доказателства
От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза,изготвена от вещото лице Н.Г.Л. се установява размера на обичайните разходи на база потребителски паричен разход по данни на НСИ,необходими за издръжка за периода от 01.01.1988г. до 30.10.2013г. и брой лица в домакинството,който е в размер на 4 617 131,93лв.-906,43 МРЗ.
При така установената фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:
Проверката срещу проверяваните лица-ответници в настоящето производство е започнала през 2007г. при действието на ЗОПДИПП/отм./ и е приключила с Решение №142/29.05.2013г. на КОНПИ при действието на ЗОПДНПИ в сила от 19.11.2012г. за установяване на имущество от престъпна дейност на основание чл.13 ал.1 т.1 от ЗОПДИПП/отм./ във вр. §5 от ПЗР на ЗОПДНПИ.Съгласно посочения §5 действието на отменения ЗОПДИППД е продължено по отношение на неприключили проверки и производства за отнемане на имущество,придобито от престъпна дейност.Както отменения,така и действащия закон уреждат двуфазно производство,включващо проверка и образуване на производство с решение на комисията.Двете фази на производството са свързани и тъй като проверката е започнала при действието на отменения ЗОПДИППД производството следва да продължи при условията и по реда на същия закон.
В този ред на мисли съдът счита,че предявеният иск е по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./,същият е допустим по отношение на двамата ответника и следва да се разгледа по същество.Искът е насочен срещу ответника Б.Ц.Т.,което е лице,за което са налице предпоставките на чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД/отм./.Като ответник по делото участва и бившата съпруга на ответника Т.-ответницата К.Г.К./Тодорова/,тъй като по отношение на нея са налице предпоставките на чл.9 от ЗОПДИППД/отм./. Налице са и условията на чл.10 от същия закон,тъй като недвижимите имоти и леките автомобили и друго движимо имущество,предмет на отнемане са придобити по време на брака на двамата ответника и са станали СИО.
За да се уважи иска по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ следва да са налице следните комулативно дадени предпоставки, а именно:лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл.3 ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ или да е налице условие по чл.3 ал.2 от ЗОПДИППД/отм./;да е придобило имущество на значителна стойност по смисъла на §1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./ ,въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение,че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпна дейност,доколкото не е установен законен източник.Предположението се изключва,когато се установи законен източник за придобиване на имущество,а когато не е установен законен източник се изследва налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите послужили за придобиване на имущество .
По делото е безспорно установено,че с
определение № 43 от 29.05.2006 г. по н.о.х.д. № 540/2015 г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив е одобрено споразумение,
по силата на което ответникът Б.Ц.Т. с ЕГН: ********** ***, е признат за
виновен за това, че през периода 28.03.2003 г. – 07.08.2003 г. в град Пловдив е
участвал в организирана престъпна група, ръководена от З.Б., създадена с цел да
върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК, съставляващо престъпление по
чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 354, ал. 2, т. 1 НК. Ответникът е признат за
виновен и за това, че през периода
28.03.2003 г. – 07.08.2003 г. в град Пловдив, в съучастие с П.К.М., Г.А.П. –
като съизвършители помежду си, със З.Б. и всички
заедно в съучастие като извършители с боливийски граждани с неустановена
самоличност, последните действали на територията на Република Боливия (град
Санта Крус), са направили опит без надлежно разрешително да пренесат през
границата на Република България (Пристанище Варна) високорисково наркотично
вещество – кокаин три тегловни процента, примесен с картофено пюре, с общо
тегло
Установено по делото е,че за периода от 1988г. до 2013г. ответникът Б.Ц.Т. е придобил имущество на значителна стойност по смисъла на §1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм/,тъй като стойността му надхвърля 60 000лв.,която към момента на влизане на закона в сила се равнява на 400 МРЗ.
Като обективен критерий за определяне съответствието на реализираните доходи с направените разходи за придобиване на процесното имущество следва да се използват МРЗ,тъй като проверявания период обхваща и времето преди деноминацията на лева/05.07.1999г./,характеризиращ се с висока инфлация.Не е уточнен момента,към който следва да бъде определена стойността на имуществата,но съобразно практиката на ВКС,за да е налице „значителна стойност” на имуществото,то следва да надвишава 60 000лв.,определена като пазарна стойност на имуществата притежавани от ответниците към момента на влизане в сила на ЗОПДИППД/отм/.Видно от представените като доказателства експертизи от ищеца и назначените такива по делото,стойността на притежаваното от ответника Б.Ц.Т. имущество надхвърля сумата от 60 000лв. към момента на влизане на закона в сила.
Стойността на процесното имущество следва да се определи по действително платената цена за придобиването му.Понятието „значителна стойност” по §1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм/. следва да се тълкува не като пазарна стойност на една вещ изобщо,а обхваща разходите,които са направени за нейното придобиване.Този извод се налага от нормата на чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД/отм/.,според която отнемането се допуска само ако ответникът не докаже,че средствата за придобиването имат законен източник.За това във всеки конкретен случай следва да се установят действително направените от проверяваното лице разходи за придобиване на имуществото.
Като диспозитивен документ договорът доказва,че волеизявлението с определено съдържание е направено от неговия автор,в което се изразява неговата формална доказателствена сила.Поради това,докато не бъде опровергано неговото съдържание,т.е. докато не се докаже,че материализираното в него изявление не отговаря на действителната воля на лицето,което го е направило,съдът е обвързан от постигнатата между страните уговорка относно покупната цена.За доказване привидността на изявлението Комисията като трето лице може да използва всички допустими от закона доказателствени средства-писмени доказателства,веществени доказателства,включително свидетелски показания-чл.165 ал.2 изр.2-ро от ГПК.В случая Комисията се стреми да докаже,че волеизявлениета на страните по сключените с ответниците Б. Т. и К.Г.Т./К./ придобивни сделки са симулативни в частта досежно цената,като в тази връзка се позовава на заключенията на оценителните експертизи на недвижимите имоти и леките автомобили,според които пазарната стойност на недвижимите имоти и леките автомобили към момента на придобиването им е значително голяма.При определяне на действително уговорената покупна цена следва да се държи сметка на закрепената в чл.9 от ЗЗД свобода на договаряне,а от друга на установената в гражданския оборот практика с цел избягване на такси и данъци в договорите да се сочат цени,съотвестващи на данъчните оценки на недвижимите имоти и застрахователните стойности на леките автомобили,които са неколкократно по-ниски от пазарните,при които реално се сключват сделките.Принципите на действителната стойност на вещта,предмет на отнемане се съдържа и в разпоредбата на чл.4 ал.2 от ЗОПДИППД/отм/.,според която,когато имуществото по ал.1 е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин,като е заплатена изцяло действителната стойност на придобиването,на отнемане подлежи само полученото от лицето по ал.1.
В този ред на мисли по отношение на недвижимите имоти,предмет на мотивирането искане в настоящето производство,съдът възприема заключението на оценителната експертиза,изготвено от вещото лице Т.М.М.,съгласно което се установява,че пазарната стойност на придобитата от ответниците в режим на СИО 1/6 ид.част от незастроено дворно място към датата на придобиването-03.06.1997г. е 252 000 неденоминирани лева,представляващи 6,10 МРЗ,а пазарната стойност към датата на завеждане на иска-18.12.2013г. е 25 200лв.Пазарната стойност на 1/12 ид.част от имота към 18.12.2013г. е 12 600лв. Пазарната стойност на апартамента към датата на придобиването-30.04.1999г. е 4 015 369 неденоминирани лева,представляващи 65,82 МРЗ,а пазарната стойност към датата на завеждане на иска-18.12.2013г. е 56 700,представляващи 198,06 МРЗ.Пазарната стойност на 1/2 ид.част от имота към 18.12.2013г. е 28 350лв.
При съпоставка на посочената в
нотариалните актове придобивна цена на имотите- 1/6 ид.част от незастроено дворно място -5 600
неденоминирани лева/половината от посочената в НА цена 11 200
неденоминирани лева за 1/3 ид.част от имота/ и
апартамент- 9 073 600 неденоминирани лева,е видно,че посочените в
нотариалните актове цени значително се различават от пазарните стойности на имотите,при
които реално се сключват сделките,поради което не следва да се приеме,за
действително уговорена.Съглашението между страните в тази част е симулативно и прикрива действително уговорената и платена
цена,за която следва да се приеме определената от вещото лице Т.М. пазарна
стойност на имотите.Т.е. пазарната стойност на двата имота към момента на
придобиването е 4 267 369 неденоминирани лева/ 4015 360+ 252 000
неденоминирани лева/ или 71,92 МРЗ.
По отношение на леките автомобили,предмет на мотивираното искане в настоящето производство съдът възприема заключението на съдебно-автотехническата експертиза,изготвено от вещото лице Н.А.А.,съгласно което се установява,че пазарната стойност на придобитите от ответниците в режим на СИО и на лично основание леки автомобили е следната:
-Лек автомобил марка „Чероки Джип” с ДК № С 4341 АХ, рама № 4J4FJN8B7NL161048 ,придобит от Т. на 10.11.1993г. Пазарната стойност на автомобила към датата на закупуването е 1 018 000 неденоминирани лева-719,94 МРЗ.;
-Лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Голф”, с рег. № Х
-Лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с рег. № Х 8599 АР, рама № W0L000059S5143945, закупен от ответницата К.Г.Т./К./ на 22.12.2005г.,съгласно договор –а покупко-продажба на МПС и данъчна фактура №********** от 22.12.2005г. за сумата от 6 229лв. Пазарната стойност на автомобила към датата на закупуване е 6 230лв.-41,53 МРЗ.Пазарната стойност на автомобила към 18.12.2013г. е 320лв.-1,03 МРЗ.
-Лек автомобил марка „Пежо”, модел „306”, с рег. № Х 6199АХ, рама № VF37AHDY*********, ,регистриран на името на К.Г.Т. на 12.12.2005г.,съгласно митническа декларация,продаден д договор за покупко-продажба на 05.06.2006г..Пазарната стойност на автомобила към датата на придобиване е 4 300лв.-28,67 МРЗ.Пазарната стойност на автомобила към датата на продажбата е 4050лв.-25,31 МРЗ.
Общата стойност на леките автомобили към датата на придобиването им възлиза на 895,67 МРЗ /1 018 000 неденоминирани лева+65 430 неденоминирани лева+6 230лв.+4 300лв./.
От писмените доказателства приложени по делото се установява ответникът Т. е придобил през проверявания период 20 дружествени дяла по 100лв. всеки или общо 2000лв.-29,85 МРЗ от капитала на „ТСМ-БТЦ”ООД и 5 дружествени дяла по 2лв. или общо 10лв.-0,03 МРЗ от капитала на „Боби Б 2012”ЕООД.Т.е. изразходвани са 2010лв.-29,88 МРЗ.
От заключенията на експертите относно пазарната стойност на недвижимите имоти и движимото имущество,както и от писмените документи по делото,които не са оспорени се установява,че придобитото от ответника Т. лично и в режим на СИО движимо и недвижимо имущество е в размер на 997,47 МРЗ/71,92 МРЗ за недвижимо имущество;29,88 МРЗ за дружествени дялове и 895,67 МРЗ за моторни превозни средства/.
За
реализирани от ответниците приходи в проверявания период съдът счита,че
се установяват получени парични суми от продажба на автомобили в размер на
112,96 МРЗ,получено застрахователно обезщетение в размер на 575,01 МРЗ и доходи
от трудови правоотношения ,социални помощи и издръжка за две деца в размер на
283,20 МРЗ.Т.е. доходите с посочените източници са в размер на 991,17 МРЗ.
Обичайните потребителски разходи са определени от заключението на вещото лице Н. Г.Л..Следва да се отбележи,че тези разходи са различни и се променят с годините с промяната на имущественото състояние,възрастта и др.,поради което е невъзможно практическото им доказване.Поради това за установяването им следва да се използва методологията на НСИ,която определя средностатистическите разходи за живот по наблюдаваният от НСИ показател потребителски паричен разход ,който включва направените от лицето за съответния период разходи за :храна и безалкохолни напитки,алкохолни напитки и тютюневи изделия,облекло и обувки,жилища,вода,електроенергия и горива,жилищно обзавеждане и поддържане на дома,здравеопазване,транспорт,съобщения,свободно време,културен отдих и образование и разнообразни стоки и услуги.В този смисъл от заключението на вещото лице Н.Г.Л.,неоспорено от страните,което съдът възприема,се установява,че размера на обичайните разходи на база потребителски паричен разход по данни на НСИ,необходими за издръжка за периода от 01.01.1988г. до 31.10.2013г. и конкретния брой лица за всеки период от заключението е в размер на 4 617131,93лв.-906,43 МРЗ.
Извън потребителските разходи са
данъците,инвестиционните разходи за покупка,строеж и основен ремонт на
жилище,платените глоби,лични осигуровки и др. ,които нямат характер на
потребителски разход.Към непотребителските разходи следва да се включат и
направените разходи за задгранични пътувания за проверявания период,установени
от заключението на вещото лице К.В.Р.,които са в размер на 21 825,39лв.-95,34 МРЗ.
При тези данни по делото съдът счита,че от ангажираните от комисията доказателства се установява,че ответниците за периода от 1988г. до 2013г. са реализирали общо доходи от трудови правоотношения,социални помощи и издръжка на две деца;от продажба на автомобили и от изплатено застрахователно обезщетение,които доходи са от законен източник в размер на 991,17 МРЗ.Извършените от тях разходи са общо в размер на 1 999,24 МРЗ,от които :71,92 МРЗ -за придобиване на недвижими имоти;895,67 МРЗ-за придобиване на МПС;29,88 МРЗ-за придобиване на дружествени дялове;906,43 МРЗ-за осъществени обичайни разходи за издръжка на домакинството и 95,34 МРЗ-за извънредни разходи за осъществени задгранични пътувания.Налице е отрицателна разлика от 1008,07 МРЗ,която представлява значителна стойност по смисъла на §1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм/.
По отношение на проверявания период следва да се посочи,че съгласно чл.17 ал.6 от ЗОПДИППД/отм/. същият се определя от КОНПИ,без да са посочени в нормативния акт критерии,по които се извършва това.Ищецът е възприел следния метод за определяне на проверявания период,а именно:същия да бъде не по-дълъг от 25 години,считано от започване на проверката,тъй като вземанията по този закон се погасяват с изтичането на 25 годишна давност.Освен това,доколкото началната дата на погасителната давност е обвързана с момента на придобиване на имуществото,следва лицето да е имало юридическата способност да придобива имущество чрез лични правни действия,т.е. да е било пълнолетно.По тези съображения комисията е определила проверявания период от 1988г. до 2013г. ,през който ответниците са придобили чрез възмездни сделки,в лично качество и в режим на СИО недвижимо и недвижимо имущество .
Ответниците не оспорват придобиването на описаното в мотивираното искане имущество,но поддържат,че придобиването на същото не се намира в причинна връзка с престъпленията,за които първия ответник е признат и осъден с влязла в сила присъда/споразумение/.Въз основа на доказателствата по делото обаче съдът счита,че се формира основателно предположение,че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност,доколкото не е установен законен източник на средства за придобиването му.Тъй като по делото не е установен законен източник на средства за придобиването на процесното имущество следва да се прецени налице ли и връзка между престъпната дейност и доходите послужили за придобиване на имуществото.
Съгласно ТР №7 от 30.06.2014г. на ВКС по т.д.№7/2013г. на ОСГК е необходимо да има връзка/пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл.3 ал.1 от ЗОПДИППД/отм/ и придобиването на имуществото.Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически,с оглед обстоятелствата по делото,както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото,за да бъде то отнето по реда на чл.28 от ЗОПДИППД/отм/.Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата,от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото,са тези,които определят релевантния период във всеки конкретен случай,който трябва да е в рамките на чл.11 от ЗОПДИППД/отм/.
В настоящият случай недвижимото имущество е придобито през 1997г. и 1999г.Леките автомобили са придобити през 1991г.,1993 и 2005г.,дружествените дялове са придобити съответно през 1999г. и 2002г.Т.е. част от имущество,предмет на отнемане в настоящето производство е придобито преди извършването на престъпленията от ответника Б.Ц.Т. по чл.321 ал.3 пр.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл.354а ал.2 т.1 от НК и по чл.242 ал.4 вр. ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 от НК,а друга след извършването на тези престъпления.Установено е също,че за придобиването на процесното имущество ответниците не установяват законен източник на доходи/освен посочените по-горе-трудови възнаграждения,социални помощи,издръжки,получени суми от продажба на МПС и получено застрахователно обезщетение,/ които да им позволят да придобият това имущество .Не е установен и принос на ответницатаКремена Г.К. като законен източник на доход,който да й позволи да придобие имуществото,като се има предвид обстоятелството,че приноса следва да има паричен еквивалент и не е приноса по смисъла на СК,който включва грижи за децата и домакинството на семейството .
Придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е както пряко,така и косвено от престъпната дейност,но във всички случаи тази връзка трябва да бъде установена,или да може да се направи предположение за съществуването й.В случая съдът счита,че предположението е достатъчно за целите на закона да обосноват основателност на мотивираното искане на Комисията,тъй като не е установен законен източник в придобиването на имуществото.
Предположението е вероятност,възможност,при които от дадена причина се следва определен резултат,последица,а в хипотезите на закона,от конкретното престъпление-имуществена облага.Предположението в случая е основателно,тъй като от твърдените от Комисията факти,с оглед сочената връзка между тях,по правилата на логиката,науката и опита,може да се направи заключение за връзката между причината и следствието.В случая с оглед вида и характера на престъпленията-участие в организирана престъпна група,създадена с цел да върши престъпления по чл.354а ал.1 и ал.2 от НК,както и съучастие в контрабанда на високорискови наркотични вещества,като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък ,преустановена във фазата на опита,продължителността на престъпленията- от 28.03.2003г. до 07.08.2003г.,придобивния способ на имуществото-покупко-продажба,високата обществена опасност на престъпленията и обстоятелството,че този вид престъпления генерират значителни парични доходи налага извода за наличие на връзка между престъпното деяние по чл.3 ал.1 от ЗОПДИППД/отм/ и имуществото,чието отнемане се иска.В случая неустановяването на законен източник за придобиване на имуществото,не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност,а само освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин.Ето защо Комисията не се е ограничила до проверка само на имуществото,правното основание за придобиването му,неговата стойност и трансформация,доходите на проверяваното лице,съответно разходите му,но е проверила и всички други обстоятелства,които имат значение за изясняване на произхода на имуществото и начина на придобиването .В случая от значение е и обстоятелството,че ответникът Т. е многократно осъждан,както и че същият се движи в среди на криминалния контингент като демонстрира скъп начин на живот,както се установява от Характеристична справка от 01.08.2007г. на РУ на МВР-Димитровград.В този смисъл съдът счита,че е налице основателно предположение,че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на ответника Т.,доколкото не е установен законен източник на средствата за придобиването му.В подкрепа на този извод на съда е и недекларирането на част от имуществото в Декларацията по чл.17 ал.1 от ЗОПДИППД/отм/ -от страна и на двамата ответника,а именно:ответника Б.Т. не е декларирал 1/6 ид.част от недвижимия имот,представляващ незастроено дворно място придобит в режим на СИО през 1997г.,апартамента в гр.Димитровград придобит в режим на СИО през 1999г.,лек автомобил Фолсфаген „Голф”,придобити дялове от капитала на „ТСМ-БТЦ”ООД,а ответницата К.К. не е декларирала лек автомобил „Пежо”.Съгласно чл.17 ал.5 от ЗОПДИППД/отм/ ако проверяваното лице не представи декларация или подаде непълна декларация,или откаже да подаде декларация,до доказване на противното се предполага,че имуществото,което не е декларирано е придобито от престъпна дейност.Ответниците не са оборили законовата презумпция,поради което следва да се приеме,че недекларираното от тях имущество е придобито от престъпна дейност.
Следва да се отбележи също,че по делото има достатъчно данни, от които да се установи,че ответникът Б.Т. се е занимавал с престъпна дейност преди 2003г.,поради което може да се направи обосновано предположение,че за този период е придобил имущество от престъпна дейност.В тази връзка законодателят в чл.11 от ЗОПДИППД/отм./ фиксира началото на периода,в който се изследва имущественото състояние на проверяваното лице от датата на придобиване на имуществото ,без да обвързва този момент с датата или периода на извършване на престъпленията по чл.3 ал.1 т.1 от закона.Единственото ограничение на правата на държавата за отнемане на имуществото е изтичане на 25 годишната давност от придобиването му.По настоящето дело искът е предявен в рамките на периода,предвиден в закона и няма основание за изключване на имуществото,придобито преди 2003г. от обследване дали е придобито със средства от законен източник.Същото се отнася и за имуществото ,предмет на настоящето производство,придобито от ответниците след 2003г.Когато данните по делото дават възможност да се направи основателно предположение,че и преди осъждането си през 2006г. за извършени престъпления през 2003г. ответникът Б.Т. е придобил имущество със средства,произхождащи от престъпна дейност,те подлежат на отнемане в полза на Държавата.В конкретния случай съдът намира,че такова предположение може да бъде направено,тъй като към момента на придобиване на имуществото от ответника Б.Т. не се установява той да е имал законен доход,надхвърлящ разходите му.
За неоснователен съдът намира довода на ответниците,че по делото липсват данни,въз основа на които да се обоснове категоричен извод за липса на принос на бившата съпруга-ответницата К.К. за придобиване на недвижимите имоти и МПС.В случая съдът намира ,че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.10 от ЗОПДИППД/отм./,която предвижда,че на отнемане подлежи и имуществото придобито в режим на СИО,но със средства придобити от единия съпруг чрез престъпна дейност.За оборване на законовата презумпция по чл.9 от ЗОПДИППД/отм./,съпруга,срещу когото не е осъществено наказателно преследване,следва да установи свой принос в придобиването на посоченото имущество,изразяващ се в предоставяне от него на средства от законен източник,като приносът на този съпруг в придобиването на имуществото не може да се изрази чрез личен труд,грижи за децата или работа в домакинството.В конкретния случай такова оборване не е направено и на отнемане подлежи и имуществото придобито в режим на СИО.В подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството,че реализираните от ответницата К.К. доходи от трудова дейност към момента на закупуването на недвижимите имоти и МПС са недостатъчни като размер предвид тяхната пазарна стойност към момента на придобиването,установена по делото от заключенията на назначените оценителни експертизи.
Не без значение е и обстоятелството,че след като ответниците твърдят,че придобитото имущество няма връзка с осъждането на ответника Б.Т. за престъпленията -участие в организирана престъпна група и съучастие в опит за контрабанда на високорисково наркотично вещество-кокаин,същите не ангажират никакви доказателства във връзка с доходите,от които е придобито процесното имущество,различни от тези които са установени от Комисията с ангажираните по делото доказателства.
Предвид изложеното съдът счита,че ищецът в настоящето производство при условията на пълно и главно доказване е установил по несъмнен начин наличието на всички комулативно дадени от законодателя предпоставки на чл.28 от ЗОПДИППД/отм/ за уважаване на исковата му претенция в пълния предявен размер, а именно:осъждане на ответника Б.Ц.Т. за престъпление от кръга на посочените в чл.3 ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ ;придобиването на имущество на значителна стойност по смисъла на §1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./ ;въз основа на доказателствата по делото е формирано основателно предположение,че придобитото от ответниците имущество е свързано с престъпната дейност,за която ответникът Б.Ц.Т. е осъден с влязла в сила присъда,доколкото не е установен законен източник.Предположението не е изключено,тъй като по делото не е установен законен източник за придобиване на имущество, налице е връзка между престъпната дейност на ответника Б.Ц.Т. и доходите послужили за придобиване на имущество .
Изложените по-горе съображения мотивират съда да уважи предявения иск,като отнеме в полза на държавата имуществото,описано в мотивираното искане на КОНПИ.С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ОС-Хасково държавна такса,изчислена върху стойността на отнетото в полза на държавата имущество ,както следва ,а именно: Ответникът Б.Ц.Т. на основание чл.4 ал.2 от ЗОПДИППД/отм./ ; чл.4 ал.1 вр. чл.9 и чл.10 от ЗОПДИППД/отм./ и чл.4 ал.2 вр. чл.9 и чл.10 от ЗОПДИППД/отм./ ще следва да заплати ДТ 1849,11лв.,а ответницата К.Г.К. на основание чл.4 ал.1 вр. чл.9 и чл.10 от ЗОПДИППД/отм./ и чл.4 ал.2 вр. чл.9 и чл.10 от ЗОПДИППД/отм./ ще следва да заплати ДТ в размер на 1 725,40лв.Предвид основателността на исковата претенция ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на КОНПИ направените по делото разноски в размер на 9 494,84лв.,съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното,съдът
Р
Е Ш И :
По предявения от КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, БУЛСТАТ *********,с адрес за призоваване:гр.Хасково,ул.”Сан Стефано” №3 ет.4 срещу Б.Ц.Т., ЕГН ********** с адрес за призоваване:гр.Димитровград,област Хасково,бул.”Н.Й.Вапцаров” №1 ет.3 ап.9 и К.Г.К., ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД/отм./:
ОТНЕМА в полза на ДЪРЖАВАТА от Б.Ц.Т., ЕГН ********** с адрес за призоваване:гр.Димитровград,област Хасково,бул.”Н.Й.Вапцаров” №1 ет.3 ап.9 на основание чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) :
– сумата от 10 лв., представляваща номинална стойност на пет дружествени дяла
от по 2 лв. всеки, от капитала на „БОБИ Б
ОТНЕМА в полза на ДЪРЖАВАТА от Б.Ц.Т., ЕГН ********** с адрес за призоваване:гр.Димитровград,област Хасково, бул.”Н.Й.Вапцаров” №1 ет.3 ап.9 ,на основание чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) :
-сумата от 2000 лв., представляваща номиналната стойност на 20 дружествени дяла от по 100 лв. всеки от капитала на „ТСМ – БТЦ” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. Г.С.Раковски № 13 Б – 57, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното плащане;
- сумата от 1018,33 лв., представляваща парични средства, получени като обезщетение от Б.Ц.Т. за откраднат лек автомобил марка и модел „Чероки Джип” с ДК № С 4341 АХ, рама № 4J4FJN8B7NL161048 по застраховка „Автокаско” към застрахователна компания „София инс”, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от завеждане на иска до окончателното плащане;
- сумата от 64,42 лв., като равностойност към 31.10.2013 г. на 64420
неденоминирани лева, получени от продажбата на лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № Х
ОТНЕМА в полза на ДЪРЖАВАТА от Б.Ц.Т., ЕГН ********** с адрес за призоваване:гр.Димитровград,област Хасково, бул.”Н.Й.Вапцаров” №1 ет.3 ап.9 , на основание чл. 4, ал. 1 вр. чл. 9 и чл. 10 ЗОПДИППД (отм.) :
- 1/12 (една дванадесета) идеална част от незастроено дворно място с площ 1680 кв.м., представляващо имот с планоснимачен № 1806, квартал 87 по плана на гр. Димитровград, при граници: С.В.Л., М.Р.Г. и Т.Р.Т., съгласно нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 5, том ІV, дело № 1029 от 03.06.1997 г., а съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри представляващ поземлен имот с идентификатор 21052.1015.56, с адрес на имота: гр. Димитровград, п.к. 6400, бул. Г.С.Раковски, с площ от 1788 кв.м., трайно предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – поземлен имот с недефиниран начин на трайно ползване, с номер по предходен план – 1806, квартал 87, при граници съседни поземлени имоти с идентификатори: 21052.1015.52, 21052.1015.53, 21052.1015.231, 21052.1015.57, 21052.1015.51 и 21052.1015.55;
- 1/2 (една втора) идеална част от Апартамент № 9 на ул. Н.Й.Вапцаров № 1, етаж трети, изложение северо-запад, в квартал 5 по плана на гр. Димитровград, с площ от 109,90 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и баня, при съседи: изток – коридор, ап. 10, общинско място и север – улица, ведно с мазе № 9 от 19,19 кв.м. при съседи: изток – мазе № 1, запад – общинско място, север – коридор, и таванско помещение № 3 при граници: юг – коридор, запад – общинско място, север – улица, ведно с 1,273 % идеални части от общите части на сградата, 8.05% от правото на строеж върху мястото, съгласно нотариален акт № 150, том ІІ, рег. №3676, дело № 457 от 30.04.1999 г., а съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 21052.1016.317.2.9, с адрес на обекта гр. Димитровград, п.к. 6400, ул. Никола Йонков Вапцаров № 1, ет. 3, ап. 9, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор № 21052.1016.317, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 109,90 кв.м., и прилежащи части: мазе № 9 с площ 19,90 кв.м., таванско помещение № 3 и 1,273 % ид.части от общите части на сградата и 8.05 % от отстъпеното право на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж – 21052.1016.317.2.10, под обекта – 21052.1016.317.2.5 и над обекта – 21052.1016.317.2.13;
- 1/2 (една втора) идеална част от лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с рег. № Х 8599 АР, рама № W0L000059S5143945, собственост на ответницата К.К..
ОТНЕМА в полза на ДЪРЖАВАТА от Б.Ц.Т., ЕГН ********** с адрес за призоваване:гр.Димитровград,област Хасково, бул.”Н.Й.Вапцаров” №1 ет.3 ап.9 ,на основание чл. 4, ал. 2 вр. чл. 9 и чл. 10 ЗОПИДППД (отм.) :
-сумата от 2025 лева, като 1/2 (една втора) идеална част от 4050 лева, получени от продажбата на лек автомобил марка „Пежо”, модел „306”, с рег. № Х 6199АХ, рама № VF37AHDY*********, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от завеждане на иска до окончателното плащане.
ОТНЕМА в полза на ДЪРЖАВАТА от К.Г.К., ЕГН ********** с адрес *** , на основание чл. 4, ал. 1 вр. чл. 9 и чл. 10 от ЗОПДИППД (отм.) :
- 1/12 (една дванадесета) идеална част от незастроено дворно място с площ 1680 кв.м., представляващо имот с планоснимачен № 1806, квартал 87 по плана на гр. Димитровград, при граници: С.В.Л., М.Р.Г. и Т.Р.Т., съгласно нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 5, том ІV, дело № 1029 от 03.06.1997 г., а съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри представляващ поземлен имот с идентификатор 21052.1015.56, с адрес на имота: гр. Димитровград, п.к. 6400, бул. Г.С.Раковски, с площ от 1788 кв.м., трайно предназначение – урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – поземлен имот с недефиниран начин на трайно ползване, с номер по предходен план – 1806, квартал 87, при граници съседни поземлени имоти с идентификатори: 21052.1015.52, 21052.1015.53, 21052.1015.231, 21052.1015.57, 21052.1015.51 и 21052.1015.55;
- 1/2 (една втора) идеална част от Апартамент № 9 на ул. Н.Й.Вапцаров № 1, етаж трети, изложение северо-запад, в квартал 5 по плана на гр. Димитровград, с площ от 109,90 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и баня, при съседи: изток – коридор, ап. 10, общинско място и север – улица, ведно с мазе № 9 от 19,19 кв.м. при съседи: изток – мазе № 1, запад – общинско място, север – коридор, и таванско помещение № 3 при граници: юг – коридор, запад – общинско място, север – улица, ведно с 1,273 % идеални части от общите части на сградата, 8.05% от правото на строеж върху мястото, съгласно нотариален акт № 150, том ІІ, рег. №3676, дело № 457 от 30.04.1999 г., а съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 21052.1016.317.2.9, с адрес на обекта гр. Димитровград, п.к. 6400, ул. Никола Йонков Вапцаров № 1, ет. 3, ап. 9, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор № 21052.1016.317, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 109,90 кв.м., и прилежащи части: мазе № 9 с площ 19,90 кв.м., таванско помещение № 3 и 1,273 % ид. части от общите части на сградата и 8.05 % от отстъпеното право на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж – 21052.1016.317.2.10, под обекта – 21052.1016.317.2.5 и над обекта – 21052.1016.317.2.13;
-1/2 (една втора) идеална част от лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с рег. № Х 8599 АР, рама № W0L000059S5143945, собственост на ответницата К.К..
ОТНЕМА в полза на ДЪРЖАВАТА от К.Г.К., ЕГН ********** с адрес *** , на основание чл. 4, ал. 1 вр. чл. 9 и чл. 10 от ЗОПДИППД (отм.) , на основание чл. 4, ал. 2 вр. чл. 9 и чл. 10 от ЗОПДИППД (отм.) :
-сумата от 2025 лева, като 1/2 (една втора) идеална част от 4050 лева, получени от продажбата на лек автомобил марка „Пежо”, модел „306”, с рег. № Х 6199АХ, рама № VF37AHDY*********, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от завеждане на иска до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Б.Ц.Т., ЕГН ********** с адрес за призоваване:гр.Димитровград,област Хасково,бул.”Н.Й.Вапцаров” №1 ет.3 ап.9 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ОС-Хасково държавна такса,изчислена върху стойността на отнетото в полза на държавата имущество в размер на 1849,11лв.
ОСЪЖДА К.Г.К., ЕГН ********** с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ОС-Хасково държавна такса в размер на 1725,40лв.
ОСЪЖДА Б.Ц.Т., ЕГН ********** с адрес за призоваване:гр.Димитровград,област Хасково,бул.”Н.Й.Вапцаров” №1 ет.3 ап.9 и К.Г.К., ЕГН ********** с адрес *** да заплатят на КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО, БУЛСТАТ *********,с адрес за призоваване:гр.Хасково,ул.”Сан Стефано” №3 ет.4 направените по делото разноски в общ размер на 9 496,84лв.,съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: