Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.03.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесет и трети
март през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 2822 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 237345 от 08.10.2019 г. СРС, 78 с-в, по
гр.д.№ 68098/2018 г. е признал за установено на основание чл.415, ал.1 ГПК, че Н.К.Ж.
дължи 4/6 на „Т.С.“ ЕАД от следните суми: 1 127,53 лв.-стойността на
потребена от ответника топлинна енергия за периода 23.03.2015 г.-април 2017 г.,
74,73 лв.-обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 23.03.2015
г.-13.03.2018 г., като е отхвърлил иска по чл.415, ал.1 ГПК в частта за
признаване за установено, че Н.К.Ж. дължи 4/6 на „Т.С.“ ЕАД от сума в размер
над 1 127,53 лв. до пълния предявен размер от 4/6 от 1 503,38 лв.-цена
за ползвана топлоенергия и в частта за признаване за установено, че Н.К.Ж.
дължи 4/6 на „Т.С.“ ЕАД от сума в размер над 74,73 лв. до пълния предявен
размер от 4/6 от 146,62 лв.-лихва за забава върху главницата, със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата; признал е за
установено на основание чл.415, ал.1 ГПК, че Н.К.Ж. дължи 4/6 на „Т.С.“ ЕАД от
следните суми: 58,01 лв.-стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за
периода 23.03.2015 г.-април 2017 г., 8,05 лв.-обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода 23.03.2015 г.-13.03.2018 г., като е отхвърлил иска по
чл.415, ал.1 ГПК в частта за признаване за установено, че Н.К.Ж. дължи 4/6 на „Т.С.“
ЕАД от сума в размер над 58,01 лв. до пълния предявен размер от 4/6 от 77,35
лв.-цена за ползвана топлоенергия и в частта за признаване за установено, че Н.К.Ж.
дължи 4/6 на „Т.С.“ ЕАД сумата над 8,05 лв. до пълния предявен размер от 15,82
лв.-лихва за забава ведно със законната лихва за забава върху главницата, със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата; признал
е за установено на основание чл.415, ал.1 ГПК, че Й.И.Ж. и В.И.Ж. дължат по 1/6
на „Т.С.“ ЕАД от следните суми: 1 127,53 лв.-стойността на потребена от
ответника топлинна енергия за периода 23.03.2015 г.-април 2017 г., 74,73
лв.-обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 23.03.2015
г.-13.03.2018 г., като е отхвърлил иска по чл.415, ал.1 ГПК в частта за
признаване за установено, че Й.И.Ж. и В.И.Ж. дължат по 4/6 на „Т.С.“ ЕАД от
сума в размер над 1 127,53 лв. до пълния предявен размер от по 1/6 от по 1 503,38
лв.-цена за ползвана топлоенергия и в частта за признаване за установено, че Й.И.Ж.
и В.И.Ж. дължат по 1/6 на „Т.С.“ ЕАД от сума в размер над 74,73 лв. до пълния
предявен размер от по 1/6 от 146,62 лв.-лихва за забава върху главницата, със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата; признал
е за установено, че на основание чл.415, ал.1 ГПК, че Й.И.Ж. и В.И.Ж. дължат по
1/6 на „Т.С.“ ЕАД от следните суми: 58,01 лв.-стойността на доставена услуга
„дялово разпределение“ за периода 23.03.2015 г.-април 2017 г., 8,05
лв.-обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 23.03.2015
г.-13.03.2018 г., като е отхвърлил иска по чл.415, ал.1 ГПК в частта за
признаване за установено, че Й.И.Ж. и В.И.Ж. дължат по 1/6 на „Т.С.“ ЕАД от
сума в размер над 58,01 лв. до пълния предявен размер от по 1/6 от 77,35 лв. и
за сумата над 8,05 лв. до пълния предявен размер от по 1/6 от 15,82 лв.-лихва
за забава ведно със законната лихва за забава върху главницата, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
С определение № 29206 от 31.01.2020 г. СРС, 78 с-в е
отхвърлил молбата по чл.248 ГПК, обективирана във въззивната жалба на
ответниците вх. № 5187370/14.11.2019 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба ищеца-„Т.С.“
ЕАД в частта, с която са отхвърлени исковете срещу ответниците с оплаквания, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че за периода 01.05.2014
г.-30.04.2015 г. задълженията по обща фактура с № **********/31.07.2015 г., са
погасени по давност.Твърди, че съгласно Общите условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на потребители за битови нужди в
гр.София Съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия в сила от 2008 г.
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, след което същите
изпадат в забава, а съгласно ОУ в сила
от 2014 г. купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача.Общата фактура за отоплителен сезон 2014-2015 г. е публикувана на
15.08.2015 г., за което са издадени констативни протоколи на основание чл.593 ГПК на съответните дати и падежът й е настъпил на 15.09.2015 г.На 23.03.2018 г.
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, с което
давността е прекъсната.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
уважи исковете.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответниците по въззивната жалба на ищеца- В.И.Ж., Й.И.Ж.
и Н.К.Ж. оспорват същата.Излагат доводи, че тригодишният срок по чл.111, б. „в“ ЗЗД, с изтичане на който вземанията се погасяват, започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо.Вземането е срочно, тъй като съгласно ОУ
месечните дължими суми се изплащат 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който са отчетени, т.е. вземането за цена за потребената енергия за текущия
месец става изискуемо от първо число на втория месец, следващ.Твърдят, че вземането
за обезщетение за забава е акцесорно и се погасява при погасяване на главното
вземане.Оспорва тълкуванията на въззивника-ищец относно функцията на общата
фактура.Молят съда да потвърди решението в обжалваната от ищеца част.
Постъпила е въззивна жалба и от ответниците-В.И.Ж., Й.И.Ж.
и Н.К.Ж. срещу решението на СРС в частта, с която са уважени исковете срещу тях
с оплаквания, че в посочената част същото е неправилно, тъй като
първоинстанционният съд необосновано е приел, че процесното количество топлинна
енергия е доставено реално на абоната.Липсват и доказателства за пасивната
легитимация на ответниците В.Ж. и Й.Ж..Излагат оплаквания, че съдът не е
съобразил извършени плащания, отразени в приетата ССЕ за доставената услуга
„дялово разпределение“ и лихва.Твърдят, че ищецът не е ангажирал доказателства
за връчване на покана за заплащане на услугата за „дялово разпределение“,
поради което същите не са изпаднали в забава.Молят съда да отмени решението в
обжалваната от тях част и да отхвърли исковете.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че на 23.03.2018 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н.К.Ж., Й.И.Ж.
и В.И.Ж. за сумата от 1 503,38
лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода
01.05.2014 г.-30.04.2017 г., отразена в общи фактури № **********/31.07.2015
г., № **********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017 г.; 146,62 лв.-лихва за забава от 16.09.2015
г. до 13.03.2018 г.; 77,35 лв.-главница
за услугата „дялово разпределение“ за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г. и
15,82 лв.-лихва върху главницата
за дялово разпределение със законната лихва върху главниците от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумите.Ищецът твърди, че ответниците са подали възражение по
чл.414 ГПК срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 19526/2018 г. на СРС, 78 с-в и
на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на
вземането.Твърди, че съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ ответниците са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди за следния топлоснабден имот- апартамент № 145
в гр.София, жк „*******“, бл. *******, аб.№ 077321.Твърди, че съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР, с които се
регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и
дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
изпълнение на задълженията и др.Ответниците не са упражнили правата си по
чл.150, ал.3 3Е и спрямо тях са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение
№ ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във в. „Дневник“ на 14.01.2008 г.
в сила от 13.02.2008 г. и ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014
г. на ДКЕВР, публикувани във в. „24 часа“ и в. „19 минути“, в сила от 14.03.2014
г.В чл.32, ал.1 от ОУ от 2008 г., съответно чл.33 от ОУ от 2014 г., са
определени редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните дължими суми- в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, съответно в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача /ОУ от 2014 г./.Съгласно ОУ от 2014 г. „Т.С.“
ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по съответните изравнителни сметки.В сградата-ЕС, в която се
намира процесният имот, извършването на услугата „дялово разпределение“ на
топлинната енергия се предоставя от „Т.С.“ ЕАД.Ищецът моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че му
дължат при разделна отговорност следните суми: Й.И.Ж. и В.И.Ж.-по 1/6 част или
сумата от 250,56 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2014 г.-30.04.2017 г., отразена в общи фактури №
**********/31.07.2015 г., № **********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017
г.; по 24,43 лв.-лихва за забава
от 16.09.2015 г. до 13.03.2018 г.; по 12,89 лв.-главница за услугата „дялово
разпределение“ за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г. и по 2,63 лв.-лихва
върху главницата за дялово разпределение със законната лихва върху главниците
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумите, а Н.К.Ж.-4/6 или сумата от 1 002,24
лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2014 г.-30.04.2017 г., отразена в общи фактури №
**********/31.07.2015 г., № **********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017
г.; 97,72 лв.-лихва за забава от
16.09.2015 г. до 13.03.2018 г.; 51,56 лв.-главница
за услугата „дялово разпределение“ за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г. и
10,52 лв.-лихва върху главницата
за дялово разпределение със законната лихва върху главниците от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумите.
Ответниците- Н.К.Ж., Й.И.Ж. и В.И.Ж. чрез назначения им
особен представител са оспорили предявените искове с доводи, че не са пасивно
легитимирани, оспорили са доставянето на топлинна енергия до процесния имот,
съответно количеството на същата, както и дължимостта на мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение, направили и възражение за изтекла
погасителна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД за вземанията за периода до м.03.2015
г., включително отразените в общите фактури.
Със заявление вх.№ 3027194/23.03.2018 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н.К.Ж., Й.И.Ж. и В.И.Ж. за процесните суми.На 03.01.2018 г. СРС, 151
с-в, по ч.гр.д.№ 83846/17 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми при разделна
отговорност, както следва: 4/6-за Н.Ж. и по 1/6-за Й.Ж. и В.Ж..Ответниците са уведомени
за издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 28.03.2018 г. по ч.гр.д.№
19526/2018 г. по реда на чл.47, ал.5 ГПК.Съобщението за възможността за
предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 25.09.2018 г.Исковата
молба е подадена на 23.10.2018 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
С нотариален акт № 105 по
н.д.№ 20583/93 г. е оформен договор, с който С.Г.К.и В. Х.К.са продали на И.Й.Ж.
апартамент № 145 в гр.София, жк „**********
С нотариален акт № 68 по
н.д.№ 26918/93 г. за обезпечаване на отпуснат банков кредит И.Й.Ж. и Н.К.Ж.
като негова съпруга са учредили в полза на ТБ „Средец“ АД договорна ипотека
върху свой собствен недвижим имот, представляващ апартамент № 145 в гр.София,
жк „**********
С нотариален акт № 90 по н.д.№ 4267/98 г. И.Й.Ж. и Н.К.Ж.
са учредили в полза на ДСК договорна ипотека върху същия имот за обезпечаване
на вземане по отпуснат кредит за текущо потребление.
Видно от удостоверение
изх.№ 68-00-1142/2/24.09.2012 г. на ГИС-София стар адрес-жк „*****и стара
адрес-жк „***************е идентичен с настоящ адрес-***, Б, В, Г, Д, Е и Ж.
Представени са констативни
протоколи на основание чл.593 ГПК за публикуване на фактури на случаен принцип
на абонатни номера, сред които не фигурира процесния.
От заключението на
техническата експертиза на в.л.В.В.е установено, че през исковия период в процесния
имот е имало 4 бр. неработещи радиатори, в мокрото помещение има монтирана
щранг лира, а топлинната енергия за БГВ е отчитана с два водомера за топла
вода.Дяловото разпределение е извършвано от „Холидей и Райзен“ ЕООД.Сумата за
потребена топлинна енергия възлиза на 1 651,17 лв., в която не са включени
предишни просрочени или неплатени сметки, изравнявания извън процесния период и
лихви.Сумата е начислена в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката.Монтираният в АС топломер е проверяван на 18.11.2013
г. и на 14.10.2014 г. със заключение за съответствие.
От заключението на ССЕ на вещото лице В.С.е установено,
че в счетоводството на ищеца са отразени плащания за процесния период, като
непогасеният размер главница за топлинна енергия е 1 503,38 лв., а за
дялово разпределение-77,35 лв.Размерът на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия от датата на изпадане на ответника в забава до 25.07.2017 г.
възлиза на 99,64 лв., а върху главницата за дялово разпределение-на 10,74 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав счита, че в частта, с която първоинстанционният
съд е уважил исковете за главница и лихва за забава за дялово разпределение за
периода 23.03.2015 г.-м.04.2015 г. решението е недопустимо като постановено
свръхпетитум, а производството в тази част да се прекрати като недопустимо, тъй
като видно от петитума на исковата молба ищецът претендира главница за услугата
за дялово разпределение за периода м.05.2015 г.-м.04.2017 г.
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжниците са уведомени
за издадената заповед за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ
от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача.Според нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ
потребителите на ТЕ в сграда-ЕС заплащат консумираната топлинна енергия на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ е предвидено, че топлинната енергия за
отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не
са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането
им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат
специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.
Настоящият съдебен състав счита, че ищецът не е
провел пълно доказване на твърденията, че ответниците В.Ж. и Й.Ж. са
потребители на топлинна енергия за исковия период за процесния топлоснабден
имот.По делото липсват доказателства същите да са собственици на имота, респ. в
тяхна полза да е учредно вещно право на ползване.Налице е само индиция, че
същите са наследници на един от съсобствениците- И. Ж. /с оглед съвпадението на
фамилиите/, но при липса на представено
удостоверение за наследници и при изрично оспорване качеството на потребители
не може да се приеме за установено, че съсобственикът И. Ж. е починал,
съответно кога е открито наследството, както и че посочените ответници са
негови наследници по закон и при какви квоти.
Поради изложените съображения исковете срещу В.Ж.
и Й.Ж. следва да се отхвърлят като неоснователни.
От събраните по делото доказателства се
установи, че ответницата Н.Ж. е била съсобственик през исковия период на
процесния топлоснабден имот, като същият е бил придобит при условията на
съпружеска имуществена общност.Липсват данни тя да е възразила срещу клаузите в
ОУ в предвидения срок.Поради изложеното възражението, че няма качеството на
потребител, и че не е доказано наличието на облигационно отношение с ищеца, е
неоснователно.От заключението на техническата експертиза е установен размера на
реално доставеното количество топлинна енергия.Неоснователно е оплакването на въззивницата-ответник, че
първоинстанционният съд не е съобразил извършените частични плащания, тъй като
видно от мотивите на решението съдът е приел за доказан размер на потребена
топлинна енергия, съответстващ на установения от ССЕ след приспадане на
погасените суми /1 503,86 лв./.
Неоснователно е възражението на въззивника-ищец, че
задълженията по процесната фактура са станали изискуеми след публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон.Предмет на настоящото
производство е дължимостта на сумите за реално потребената топлинна енергия за
процесния период, а не за предходен такъв и датата на издаване,
респ. на публикуване на общата фактура и посоченият в нея срок за плащане не се
отразяват върху дължимостта на ползваната услуга и върху момента на
изискуемостта на вземанията.
Съгласно разпоредбата на чл.111, б. „в“ ЗЗД периодичните плащания се
погасяват с изтичането на 3-годишна давност.Съгласно разясненията, дадени с ТР
№ 3/18.05.2012 г. по т.д.№ 3/2011 г. на ОСГК на ВКС задълженията за заплащане
на топлинна енергия са такива за периодични плащания.Съгласно клаузата на
чл.33, ал.1 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а в чл.33, ал.2 е
предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в
30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача,
каквито доказателства по делото не са представени.При липса на договорен падеж
и изискуемост на вземането след покана съгласно чл.114, ал.2 ЗЗД /каквато по
делото не е представена/, погасителната давност е започнала да тече от датата
на възникване на задължението или от първия ден след изтичане на месеца, за
който е осъществена доставката на топлинната енергия.Поради изложеното за м.
02.2015 г. тригодишната погасителна давност е започнала да тече на 01.03.2015
г. и е изтекла на 01.03.2018 г., за м.03.2015 г. 3-годишната погасителна
давност е започнала да тече на 01.04.2015 г. и е изтекла на 01.04.2018 г.-преди
датата на подаване на заявлението /23.03.2018 г./.Поради изложеното вземанията
за главница за топлинна енергия за м.05.2014 г.-м.02.2015 г. са погасени по
давност.За периода -01.-23.03.2015 г. размерът на топлинната енергия, изчислен
по реда на чл.162 ГПК въз основа на
данните от приетата ТЕ, възлиза на 70,54 лв. или за 4/6-47,02 лв.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“ от потребителя на
продавача е предвидена в чл.61 от Наредба № 16-334/2007 г. /отм./ и чл.36 от ОУ
от 2016 г. Условие за заплащане на цената за
дялово разпределение от потребителя е да е извършена такава услуга.От приетата
техническа експертиза се установи, че ФДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки
отоплителен сезон, като изчисленията са съгласно Методиката за дялово
разпределение към действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.От
приетата ССЕ е видно, че за периода м.05.2015 г.-м.04.2017 г. /който не е
обхванат от погасителна давност/ размерът на сумата за дялово разпределение
възлиза на 77,35 лв. /или 51,56 лв. за 4/6/, поради което искът за главница за
дялово разпределение срещу Н.Ж. е основателен за сумата от 51,56 лв.
Частично основателни са оплакванията на въззивницата-ответник Н.Ж., че не
дължи суми за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия.За
вземанията за главница за периода м.03.2015 г.-м.07.2016 г. са приложими ОУ от
2014 г. /в сила от 12.03.2014 г./, за които ответницата не е изпаднала в забава, тъй като по
делото не са представени доказателства за публикуване на фактурите на сайта на
ищеца, нито за отправена покана за изпълнение на задълженията за топлинна
енергия.Представените констативни протоколи не касаят процесния абонатен номер,
поради което за ответницата не е възникнало задължение за заплащане на
мораторна лихва върху претендираната сума за главница.
От 11.08.2016 г. са влезли в сила ОУ от
2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в.
„Монитор" от 11.07.2016 г. и с оглед клаузата на чл.33, ал.2 и 4 от
цитираните ОУ срокът за заплащане на сумата, отразена в общата фактура от
31.07.2017 г., изтича на 14.09.2017 г. /за вземанията, за които са приложими
ОУ от 2016 г./.За периода 15.09.2017 г.-13.03.2018 г. размерът на мораторната
лихва върху вземанията, за които са приложими ОУ от 2016 г., изчислен по реда
на чл.162 ГПК, възлиза на 28,80 лв. /за
4/6-на 19,20 лв./.
Ответницата не дължи мораторна лихва върху
претенцията за дялово разпределение, тъй като в ОУ не е предвиден срок за
плащането й и с оглед разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД за изпадането на
потребителя в забава е било необходимо отправянето на покана, каквато по делото
не е представена.
Поради частично разминаване на крайните
изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с
която са уважени исковете на „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Й.И.Ж. и В.И.Ж. за по 1/6 всеки от тях
от сумата 1 127,53 лв. /т.е. за по 187,92 лв./-стойност на потребена
топлинна енергия за периода 23.03.2015 г.-м.04.2017 г., по 1/6 част от 74,73
лв. /т.е. за по 12,46 лв./-обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 23.03.2015 г.-13.03.2018 г., по 1/6 част от 58,01 лв. /т.е. за по 9,67 лв./-стойност на услуга „дялово
разпределение“ за периода м.05.2015 г.-м.04.2017 г. и по 1/6 част от сумата от
8,05 лв. /т.е. за по 2,68 лв./-обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 01.05.2015 г.-13.03.2018 г. и ответниците са осъдени да заплатят разноски в полза на
ищеца, като вместо това се постанови решение, с което исковете срещу тези
ответници се отхвърлят като неоснователни; в частта, с която е отхвърлен иска
на „Т.С.“ ЕАД срещу Н.К.Ж. за главница за топлинна енергия за периода
01.03.2015 г.-23.03.2015 г. за сумата 47,02 лв.; в частта, с която е отхвърлен
иска срещу посочената ответница за главница за услугата за дялово разпределение
за сумата над 4/6 от 58,01 лв. до 4/6 от 77,35 лв. /или за сумата от 12,89 лв.,
представляваща разликата над уважения размер от 38,67 лв. до дължимия от 51,56 лв./, както и в частта, с която Н.Ж. е осъдена да заплати разноски на
ищеца над 424,68 лв. до 694,61 лв. /представляваща 4/6 от 1 041,92 лв./-разноски
за първоинстанционното производство и над 25,16 лв. до 41,16 лв.
/представляващи 4/6 от 61,74 лв./, като вместо това се постанови решение, с което исковете
за главници за топлинна енергия и за дялово разпределение се уважат и за
посочените периоди и размери.В частта, с която е уважен искът за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за сумата над 19,20 лв. и за периода 23.03.2015 г.-14.09.2017
г., както и в частта, с която е уважен иска за мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за 4/6 от 8,05 лв. за периода 01.05.2015 г.-13.03.2018
г. /или за сумата от 5,37 лв./, като вместо това се постанови решение, с което
исковете в посочената част се отхвърлят като неоснователни.В останалата част решението следва да се
потвърди.
С оглед изхода на спора въззивницата-ответник Н.Ж. следва да бъде осъдена
да заплати разноски в полза на въззивника-ищец на основание чл.78, ал.1 ГПК в
размер на 55 лв., а на СГС-сумата 25 лв.-държавна такса.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 237345
от 08.10.2019 г. на СРС, 78 с-в, по гр.д.№ 68098/2018 г. в частта, с която са
уважени исковете на „Т.С.“ ЕАД с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Н.К.Ж., Й.И.Ж. и В.И.Ж. за главница за дялово разпределение за периода 23.03.2015 г.-м.04.2015 г. и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част, като недопустимо.
ОТМЕНЯ решението в частта, с която са отхвърлени исковете на „Т.С.“ ЕАД срещу Н.К.Ж.
с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за главница за топлинна енергия за
периода 01.03.2015 г.-23.03.2015 г. за сумата 47,02 лв. и с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за главница за услугата за дялово разпределение за сумата
12,89 лв.; в частта, с която са уважени исковете на „Т.С.“ ЕАД срещу Н.Ж. с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за сумата над 19,20 лв. и за периода 23.03.2015
г.-14.09.2017 г., както и за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за 4/6 от 8,05 лв. за периода 01.05.2015 г.-13.03.2018 г. /или за
сумата от 5,37 лв./, както и в частта, с която Н.К.Ж. е осъдена да
заплати на ищеца разноски за първата инстанция над 424,68 лв. до 694,61 лв. /представляваща 4/6 от
1 041,92 лв./, както и разноски за заповедното производство над 25,16 лв.
до 41,16 лв. /представляваща 4/6 от 61,74 лв./; в частта, с която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Й.И.Ж. и В.И.Ж. и посочените ответници са осъдени да
заплатят разноски в полза на ищеца по 1/6 всеки от тях от сумата 1 127,53
лв. /т.е. за по 187,92 лв./-стойност на потребена топлинна енергия за периода
23.03.2015 г.-м.04.2017 г., по 1/6 част от 74,73 лв. /т.е. за по 12,46 лв./-обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода 23.03.2015 г.-13.03.2018 г., по 1/6 част от 58,01 лв. /т.е. за по 9,67 лв./-стойност
на услуга „дялово разпределение“ за периода м.05.2015 г.-м.04.2017 г. и по 1/6
част от сумата от 8,05 лв. /т.е. за по 2,68 лв./-обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 01.05.2015 г.-13.03.2018 г. и Й.И.Ж. и В.И.Ж. са осъдени да
заплатят на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в полза на ищеца в размер на по
1/6 от 1 041,92 лв.-разноски за първоинстанционното производство и на по
1/6 от 61,74 лв.-разноски за заповедното производство, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, предявен от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК*********и със
седалище и адрес на управление:*** срещу Н.К.Ж. с ЕГН ********** и с адрес: ***,
че Н.К.Ж. дължи на „Т.С.“ ЕАД и сумата
от 47,02 лв.- главница
за топлинна енергия за периода 01.03.2015 г.-23.03.2015 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, жк „*******“, бл.*********,
за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 28.03.2018 г. на
СРС, 78 с-в, ч.гр.д.№ 19526/2018 г. със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението-23.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 12,89
лв., представляваща главница за
услугата за дялово разпределение за периода м.05.2015 г.-м.04.2017 г. със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението-23.03.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК*********и със
седалище и адрес на управление:*** искове срещу Н.К.Ж. с ЕГН ********** и с
адрес: *** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за сумата над 19,20 лв. и за периода 23.03.2015 г.-14.09.2017
г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
сумата от 5,37 лв. /представляваща 4/6 от 8,05 лв./ за периода 01.05.2015
г.-13.03.2018 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“
ЕАД с ЕИК*********и със седалище и адрес на управление:*** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Й.И.Ж. с ЕГН ********** и В.И.Ж. с ЕГН **********, и
двамата с адрес: *** за признаване за установено, че ответниците дължат на
ищеца по 1/6 от следните суми: 1 127,53 лв.-стойността на потребена от
ответника топлинна енергия за периода 23.03.2015 г.-м.април 2017 г., 74,73
лв.-обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 23.03.2015
г.-13.03.2018 г., 58,01 лв.-стойността на доставена услуга „дялово
разпределение“ за периода м.05.2015 г.-м.април 2017 г., 8,05 лв.-обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 01.05.2015 г.-13.03.2018 г., както и
в частта, с която Й.И.Ж. и В.И.Ж. са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД разноски
в размер на по 1/6 от 1 041,92 лв.-разноски по исковото производство и в размер
на по 1/6 от сумата от 61,74 лв.-разноски по заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
ОСЪЖДА Н.К.Ж. с ЕГН **********
и с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК*********и със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 55 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.К.Ж. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати
сумата 25 лв. по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.