Р Е Ш Е Н И Е
№ 279
гр. Габрово, 27.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, в публично съдебно заседание на тридесети юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря
ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 477
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на “ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, предявена срещу И.В.К., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата
849.40 лева - главница по сключен договор за потребителски кредит № **********
от 22.04.2016 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението до изплащане на вземането, сумата 241.09
лева, представляваща неизплатено договорно възнаграждение по договора за
кредит, сумата 500 лева – възнаграждение за закупен пакет услуги, както и за
направените по делото разноски - държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч. гр. дело №
1848/2019 г. по описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение. В срока по
чл. 414 ГПК ответникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което и в
законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване
със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените
суми.
Ищецът излага, че на 22.04.2016 г.
между “ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, като заемодател и И.В.К., като
заемополучател е сключен договор за потребителски кредит № **********,
неразделна част, от който са общите условия на заемодателя. Излага, че „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД превело на 25.04.2016 г. по посочената от ответника
банкова сметка ***. От своя страна ответникът поел задължение да погаси
предоставения заем и възнаградителна лихва на равни месечни вноски, в размер и
срокове, според погасителния план неразделна част от договора. На следващо
място, сочи, че ответникът подписал споразумение за предоставяне на пакет
допълнителни услуги, по силата на което длъжникът дължи възнаграждение, което е
предварително определено и се изплаща като част от погасителния план. Ищецът
твърди, че ответникът не е изпълнил поетите договорни задължения и към
настоящия момент са направени само 15 пълни погасителни вноски в общ размер на
2926.50 лева. Претендира направените разноски по делото.
В законоустановения срок, предвиден в
чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В подаденото
срещу издадената заповед за изпълнение възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК е оспорил претенциите касаещи заплащането на допълнителни възнаграждения.
Твърди, че е изплатил изцяло предоставения му кредит и не е изпаднал в забава.
В съдебно заседание оспорва претенцията касаеща допълнителния пакет услуги и
договорното възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Страните не спорят и от представените
договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ********** от
22.04.2016 г. и погасителен план към него, подписани от ответника се
установява, че „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД се задължило да предостави на И.В.К.
сума в размер на 2000 лева, която кредитополучателят се задължила да върне,
заедно с уговорената възнаградителна лихва, на 24 месечни погасителни вноски,
всяка с размер от 123.64 лева, с падеж 25-то число на съответния месец, като
последната погасителна вноска е с падеж 25.04.2018 г.. Уговорен е годишен
лихвен процент - 41.17 %, ГПР – 49.89 %,
като общата сума за плащане е 2967.36 лева. В договора е уговорено още, че по
избран и закупен пакет от допълнителни услуги от кредитополучателя е дължимо и
възнаграждение от 1500 лв., платимо на разсрочено плащане заедно с всяка от
погасителните вноски, като към всяка от вноските се добавя сумата в размер на
62.50 лева, или общото задължение по
кредита и по пакета за допълнителни услуги е в размер на 4467.36 лв., а месечната погасителна вноска е в размер на
186.14 лв..
Съгласно анекс № 1 от 26.08.2016 г.
към договор за потребителски кредит № ********** страните са се съгласили да
бъдат отложени погасителни вноски 4, 5 и 6, като са подписали коригиран
погасителен план неразделна част от сключения анекс.
Представено е и искане за отпускане на
потребителски кредит Профи кредит Стандарт, Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити и допълнителна
преддоговорна информация, и общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
към договор за потребителски кредит, подписани от ответника И.В.К. и служител
на кредитора.
Страните не спорят и от приложеното по
делото преводно нареждане от 25.04.2016 г. е видно, че „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД е извършило паричен
превод по посочената банковата сметка на ответника И.В.К. на сума в размер на
2000 лева. Като основание за превода е посочен номера на договора – **********.
Между страните е сключено споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, изразяващи се в: приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на падеж; улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Съгласно споразумението кредиторът
предоставя на клиента правото да се възползват от всяка една от посочените
услуги при изпълнение на специфичните условия за всяка една от тях, съгласно
уговореното в Общите условия срещу задължението на клиента да заплати на
кредитора възнаграждение за предоставянето (респективно възможността за
предоставянето) не тези услуги. В споразумението е посочено също, че клиентът е
уведомен и разбира, че сключването на настоящото споразумение за предоставяне
на допълнителни услуги не е условие за сключването на договора за потребителски
кредит или за получаването му при предлаганите условия.
Страните не спорят и от представеното
извлечение по сметка по договора за кредит се установява, че по договора
извънсъдебно са извършени погасителни плащания в общ размер на 2926.50 лева.
От приложеното за послужване частно
гражданско дело № 1848 по описа за 2019 г. на РС Габрово, се установява, че
ищецът “ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД се снабдил със заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК за процесните суми.
По отношение на
установителните искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК.
На първо място, следва да се посочи,
че предявените установителни искове са допустими, тъй като в производство по
чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми,
поради което разполага с изпълнително основание. При подадено възражение срещу
издадената заповед, заявителят следва да предяви иск за установяване на
вземането си в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на
съда, който срок в случая е спазен.
Основателността на предявен установителен иск
при квалификацията на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало
между страните правоотношение по договор за заем (потребителски кредит),
елемент от съдържанието на което е задължението на кредитополучателя да върне
сумата, предмет на договора, заедно със съответната договорна лихва и процент
разходи и релевирано от задълженото лице неизпълнение.
За установяване на валидно
правоотношение между страните с типичното за заема за потребление съдържание,
следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е
винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните,
припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът, по аргумент от
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от волята на
страните може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая, предаването
на сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а съставлява
изпълнение на вече възникналото за кредитодателя правно задължение, което сочи,
че сключеният договор за потребителски кредит, е консенсуален и пораждането
на задължението на потребителя за
връщане на сумата чрез внасяне на уговорените погасителни вноски не се обуславя
от факта на предаване на предмета му на заемателя.
Следователно, договорът от 22.04.2016
г. е породил валидна облигационна връзка между “ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД, от една страна и ответника, от друга. Изпълнението на поетото от
заемодателя задължение да предостави паричната сума не е спорно между страните.
Ето защо, в правната сфера на ответника е възникнало задължение за връщане на
предоставената му парична сума.
В договора е предвидено задължението
на ответника за погасяване на предоставената в заем сума, заедно със
съответната договорна лихва и процент разходи, да бъде изпълнено на части – на
24 месечни вноски, всяка с падеж на определен ден, уговорен в погасителния
план. Следователно, с настъпване на падежа на съответната вноска, заемателят е
изпадал в забава, без да е било необходимо осъществяването на допълнителни
юридически факти (покана на кредитора, например). По отношение на всяко от
месечните задължения падежите са настъпили преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
С оглед изложеното съдът намира, че в
правната сфера на ответника е възникнало задължение да престира главницата
заедно със съответната договорна лихва по кредита, която е с настъпил падеж.
При определяне на размера на дължимата сума съдът следва да съобрази изричното
признание на ищеца, че е получено частично изпълнение по договора за заем в
размер на 2926.50 лева, с която сума е погасил съответна част от главницата,
договорно възнаграждение, закупен пакет от допълнителни услуги и обезщетение за
забава в размер на 49.63 лева. Затова
определянето на размера на главното вземане ще се извърши след преценка
съществуват ли вземанията, с които ищецът твърди да е прихванал изпълнението.
По претенцията за
сумата от 500 лева – възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги:
Отпуснатият на И.В.К. като физическо
лице заем представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла
на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и същата има
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този закон, според
който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност.
В Закона за защита на потребителите и
по-конкретно в разпоредбата на чл. 143 е дадено определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, а именно -
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на
неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в посочената разпоредба.
Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако не са уговорени индивидуално, а такива са тези, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Това
разрешение съответства и на възприетото в Директива 93/13/ЕИО. Според чл. 3 от
последната, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да
влияе на нейното съдържание.
Възнаграждението за закупен пакет от
допълнителни услуги, които имат за предмет правни способи за изменение
съдържанието на договорната връзка, което обичайно изисква само съгласието на
страните по договора, в никакъв случай не може да поражда вземане за
допълнително възнаграждение и само на това основание клаузата следва да бъде
преценена като неравноправна.
От друга страна, тази клауза не
отговаря и на изискванията на ЗПК. В договора
не е формирана цена за всяка от услугите по отделно, съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК, която разпоредба
императивно изисква „видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит." В настоящия случай в договора за потребителски
кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират
съответните такси, формиращи възнаграждението. В сключеното между страните
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са изброени вида
на услугите, които може да ползва потребителят, но възнаграждението, дължимо за
всяка една от тях не е индивидуализирано в рамките на общата цена от 1500 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК,
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Съдът намира, че т. нар.
"допълнителен пакет услуги", за който се дължи възнаграждение в
размер почти равен на този на предоставения заем, не попада в приложното поле
на цитираната разпоредба. Срещу тази такса (възнаграждение) не се дължи никакво
поведение от страна на кредитора – видно е, че сумата се дължи за предоставените
допълнителни възможности на потребителя да управлява кредита, като би могъл да
променя условията по погасителния си план, както и да получава допълнителни
заеми при облекчени условия. В този аспект това вземане няма характер на такса,
тъй като не се дължи заради извършени разходи, нито заради определени действия,
предприети от кредитора – арг. чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето" на въпросните допълнителни услуги и е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде или е била реално ползвана по време
на действието на сключения между страните договор. Следва да се има предвид, че
принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не
за хипотетично предоставената му възможност такава услуга да се ползва в
неопределен бъдещ момент.
Наименованието на допълнителния пакет
услуги прикрива истинската цел на клаузата да служи за увеличение на
възнаграждението на кредитора за предоставения заем, което от своя страна води
до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Добавено към
уговореното възнаграждение по договора, възнаграждението за допълнителния пакет
услуги надхвърля размера на предоставената главница по договора, т. е.
несъмнено води до многократно превишаване тавана на ГПР, което от своя страна
обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл.
19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане. В допълнение,
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично забранява на кредитора да събира от
потребителя такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
какъвто именно е характерът на предоставения допълнителен пакет услуги, поради
което и на това основание уговорката се явява нищожна. Нищожността на клаузата
за заплащане на възнаграждение за допълнителен пакет услуги, за която съдът
следи служебно, изключва възникването на претендираното въз основа на нея вземане
в размер на 1500 лв., поради което предявеният установителен иск за
непогасената част от него в размер на 500 лв. се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Ето защо плащането от заемателя на
сумата от 2926.50 лева, е произвело погасителен ефект по отношение на
съответната част от уговорената възнаградителна лихва и главница и в никакъв
случай плащанията не е следвало да бъдат отнасяни от заемодателя в погасяване
на нищожното задължение за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
което е несъществуващо. В тази връзка не е налице основание за удържане от
кредитора и на лихва за забава, доколкото при плащане на вноските длъжникът не
е бил в забава, като с ежемесечно платените суми от по 186.14 лв. той е
погасявал главница и възнаградителна лихва в общ размер от 123.64 лв. и е
надплащал 62.50 лв. (отнасяни към недължимото възнаграждение за допълнителния
пакет услуги), с която сума на практика е погасявал предсрочно дължима
възнаградителна лихва, респ. главница по следващата погасителна вноска. В този
смисъл при извършеното ответникът не е бил в забава, тъй като с надплатените
суми от предходните месеци той вече е бил погасил главницата и
възнаградителната лихва по падежиралите вноски и изключва наличието на
основание за начисляване на мораторно обезщетение в размер на 49.63 лева, което
да се погасява с извършените от ответника
плащания.
С оглед на изложеното, получената от
кредитора сума за възнаграждение по споразумение за допълнителен пакет услуги и
лихва за забава (каквито задължения в тежест на ответника не са съществували
към момента на плащане поради нищожността на посочената договорна клауза и
липсата на настъпила забава) в общ размер от 2926.50 лв. следва да бъде
отнесена към погасяване на задълженията на И.В.К. за главница и възнаградителна
лихва (по арг. от чл. 19, ал. 6 ЗПК). Съобразявайки разпоредбата на чл. 76, ал.
2 ЗЗД и уговорените в договора падежи е видно, че с платената от ответника сума
в общ размер 2926.50 лева е била погасена изцяло възнаградителната лихва в
размер на 967.36 лв., както и част от главницата в общ размер от 1959.14 лева,
като е останала непогасена част от главницата в общ размер от 40.86 лева. Ето
защо, предявеният иск по чл. 240, ал. 2 ЗЗД за непогасена част от
възнаградителната лихва в размер на 241.09 лева е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. Искът за главница по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и
чл. 9 ЗПК следва да бъде уважен за сумата от 40.86 лева, а за разликата до
пълния предявен размер от 849.40 лева се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Приетата за дължима от ответника сума 40.86 лева, следва да се
заплати заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по повод на което е било
образувано ч. гр. дело № 1848/2019 год. по описа на РС-Габрово – 26.09.2019
год. до окончателното изплащане – аргумент от чл.422, ал.1 ГПК.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на
ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
С оглед изхода на спора, всяка от
страните има право на разноски, пропорционално на уважената, респ. отхвърлената
част от исковете.
Ищецът е доказал извършени в заповедното производство разноски в размер на
81.81 лева (31.81 лева – внесена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба
за заплащането на правната помощ ), от която сума, следва да му се присъдят
2.10 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
За настоящото производство на ищеца
следва да бъде присъдена сумата 3.39 лева – разноски за исковото производство,
формирани от заплатената държавна такса (31.81 лева) и юрисконсулско
възнаграждение (100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25
от Наредба за заплащането на правната помощ), пропорционално на уважената част
от исковете.
Ответникът И.В.К. не претендира
разноски и съответно такива не следва да й се присъждат.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по предявения
от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53 Е, вх. В,
установителен иск, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, че И.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, му
дължи сумата 40.86 лева /четиридесет лева и осемдесет и шест стотинки/ -
главница по договор за потребителски кредит № ********** от 22.04.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
по чл.410 ГПК – 26.09.2019 г. до
окончателното й плащане, за което вземане в производството по ч. гр. д. №
1848/2019 г. на РС - Габрово, е издадена заповед за изпълнение, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата
над сумата от 40.86 лева до пълния предявен размер от 849.40 лева, както и исковете,
с правна квалификация чл. 422 ГПК вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и
чл. 9 и чл. 10а ЗПК за сумата от 241.40 лв., представляваща неизплатено
договорно възнаграждение по договора за кредит (възнаградителна лихва по
договора) за периода 25.11.2017 г. – 25.07.2018 г., както и за сумата от 500 лева,
непогасена част от възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
ОСЪЖДА И.В.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
"България" № 49, бл. 53 Е, вх. В, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от лева 2.10 лева /два лева и десет стотинки/ – разноски за заповедното
производството и сумата 3.39 лева /три
лева и тридесет и девет стотинки/ – разноски за исковото производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: