МОТИВИ:Производството
по делото е образувано по внесено постановление на РП - Ловеч
от 11.06.2015г., с което прокурор Цецо
Рабаджиев е направил мотивирано предложение на основание чл.375 и сл. от НПК до
Ловешкия Районен съд да се произнесе с решение по реда на чл. 378 от НПК, с
което да бъде освободен от наказателна отговорност по чл. 78а от НК К.М.Р. ***, ЕГН: ********** за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, за
което е образувано ДП №100/2015 г. по описа на
РУ на МВР - Ловеч.
По внесеното
постановление е образувано НАХД №511/2015г. по описа на
Ловешкия Районен съд. С разпореждане от 11.06.2015г. е насрочено
делото при условията на чл. 376 от НПК.
Обвиняемият К.М.Р., редовно призован не се явява в
с.з.
За
РП-Ловеч, редовно призована се явява прокурор Рабаджиев, който счита, че от
доказателствата по делото безспорно е доказано, че Р. е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, налице са условията по
чл.78а от НК, като моли съда да признае Р. за виновен, да го освободи от
наказателна отговорност и да му наложи административно наказание глоба в
минималния размер от 1000 лева.
В хода на
разследването е установено следното:
С
постановление от 20.02.2015 г. е образувано досъдебно производство №100/2015 г.
по описа на РУ на МВР гр.Ловеч срещу К.М.Р. ***, ЕГН: **********, за това, че
на 05.12.2011 г. в гр.Ловеч потвърдил неистина-че свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е откраднато в Германия на 14.11.2011
г. в писмена декларация, която по силата на закон-чл.160,ал.1 от ЗДвП,
чл.8,ал.2 от ЗБЛД и чл.17,ал.1 от ПИБЛД/приет с ПМС № 13 от 08.02.2010
г.,обн.ДВ,бр.12 от 12.02.2010 г./, се дава пред орган на властта – МВР, за
удостоверяване истинността на това обстоятелство-престъпление по чл.313,ал.1 от НК.
В хода
на досъдебното производство е привлечен като обвиняем К.М.Р. ***, ЕГН:**********
за извършено престъпление по чл.313,ал.1 от НК.
Обв.Р.
*** бил безработен. Притежавал СУМПС №
*********, издадено от МВР-Ловеч на 03.07.2009 г., категория „В” и „М”.
На
30.10.2011 г. пътувал в Грмания с автомобил. Там за управление на МПС след
употреба на алкохол бил наказан със забрана да управлява МПС на територията на
Федерална Република Германия и му било отнето свидетелството за управление на
моторно превозно средство № *********.
На
05.12.2011 г. обвиняемият отишъл в гр.Ловеч , застанал на гието за подаване на
документи и заявил на Радославка Христова Иванова - служител в сектор „ПП” към
ОД на МВР-Ловеч, че свидетелството му за управление на МПС е откраднато.
В
такива случаи, съгласно чл.8,ал.2 от ЗБЛД „При изгубване, кражба,повреждане или
унищожаване на български личен документ, лицето е длъжно в срок до три дни да
декларира това в най-близкото структурно звено на МВР или в дипломатическите
или консулските представителства на Република България в чужбина, а в случаите
по 39а – в Министерство на отбраната или в дипломатическите и консулските
представителства на Република България в чужбина”, чл.160, ал.1 от ЗДвП –
„Дубликат на свидетелството за управление или на контролен талон към него се
издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат,
повреден или унищожен, за което лицето подписва декларация” и чл.17 от ПИБЛД –
„В случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен
документ,лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация образец
съгласно приложение №6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР,
СДВР/ОДМВР, ДБДС-МВР, ДМ-МВР, или в звената „Миграция” при СДВР/ОДМВР”.
К.М.Р.
подал заявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно
средство и заедно с него подал съставената от него декларация, в която
декларирал, че „откраднаха ми документите-шофьорска книжка в Германия
14.11.2011 г.”
По-късно
отнетото му свидетелство за управление на МПС № ********* било изпратено от
Германия в МВР - София, а от там препратено в ОД на МВР-Ловеч.
Видно
от заключението на назначената съдебно-почеркова експертиза, ръкописният текст
в декларацията от 05.12.2011 г. е изписан от К.М.Р. ***, ЕГН: **********.
Подписът след „Декларатор” в декларацията от 05.12.2011 г. е положен от К.М.Р. ***, ЕГН: **********.
Разпитан
като обвиняем К.М.Р. се е възползвал от правото си да не дава обяснения.
Прокурорът
е приел,че по така описания начин с деянието си обвиняемият К.М.Р.
е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл.313, ал.1 от НК, като на 05.12.2011
г. в гр.Ловеч потвърдил неистина-че свидетелството му за управление на моторно
превозно средство е откраднато в Германия на 14.11.2011 г. в писмена
декларация, която по силата на закон-чл.160,ал.1 от ЗДвП/Закон за движението по
пътищага/, чл.8,ал.2 от ЗБЛД/Закон за българските лични документи/ и чл.17,ал.1
от ПИБЛД/Правилник за издаване на българските лични документи/ приет с ПМС № 13
от 08.02.2010 г.,обн.ДВ,бр.12 от 12.02.2010 г., се дава пред орган на властта –
МВР, за удостоверяване истинността на това обстоятелство.
От така
изяснената фактическа обстановка съдът приема,че деецът К.
Млчев Р. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл.313, ал.1 от НК, като на 05.12.2011
г. в гр.Ловеч потвърдил неистина-че свидетелството му за управление на моторно
превозно средство е откраднато в Германия на 14.11.2011 г. в писмена
декларация, която по силата на закон-чл.160,ал.1 от ЗДвП/Закон за движението по
пътищага/, чл.8,ал.2 от ЗБЛД/Закон за българските лични документи/ и чл.17,ал.1
от ПИБЛД/Правилник за издаване на българските лични документи/ приет с ПМС № 13
от 08.02.2010 г.,обн.ДВ,бр.12 от 12.02.2010 г., се дава пред орган на властта.
От обективна страна деецът
е извършил престъплението,като на 05.12.2011 год. в
сектор „ПП” към ОД на МВР-Ловеч съзнателно потвърдил неистина в писмена декларация, която
по силата на закон - чл.160,ал.1 от ЗДвП/Закон за движението по пътищага/,
чл.8,ал.2 от ЗБЛД/Закон за българските лични документи/ и чл.17,ал.1 от
ПИБЛД/Правилник за издаване на българските лични документи/ приет с ПМС № 13 от
08.02.2010 г.,обн.ДВ,бр.12 от 12.02.2010 г., се дава пред орган на властта, че
свидетелството му за управление на МПС е откраднато. Доказателства в тази
връзка са свидетелските показания, писмо от 11.10.2012 г. на ГД „Национална
полиция” и приложенията към него, както и заключението по съдебно-почерковата
експертиза.
От субективна страна деянието е
извършено от дееца виновно, при пряк умисъл като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване.
С постановлението Районна прокуратура
– град Ловеч правилно е приела,че деецът не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел
четвърти, глава осма от НК, както и че
се касае за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода
до три години или глоба и от него няма причинени имуществени вреди, поради
което са налице условията на чл.78а от НК и деецът следва да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Съдът като взе предвид фактическите
обстоятелства по постановлението на Районна прокуратура – град Ловеч, обстоятелствата, при които е извършено
престъплението, данните за личността на извършителя, чисто съдебно минало, ниска
обществена опасност на деянието и на дееца, както и че за престъплението е
предвидено наказание – до три години лишаване от
свобода или глоба, както и че с деянието не са причинени имуществени
вреди, подлежащи на възстановяване, прие, че са налице условията на чл.78а от НК.
Извършителят на престъплението към
момента на извършване на деянието е бил с постоянно местоживеене, не е осъждан
за престъпление от общ характер,не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл.78а, поради което следва да
се приеме, че едно административно наказание спрямо него ще действа
предупредително и възпиращо и ще се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.
Поради
тези съображения, съдът на основание чл.78а от НК във вр. с чл.313, ал.1 от НК,
освободи обвиняемият К.М.Р. от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на
1000 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на държавата по сметка
бюджета на съдебната власт. Съдът
определи наказанието в минимален размер, като съобрази като
смекчаващи вината обстоятелства личността на дееца,семейното и имотното му
състояние, както и че ще се постигнат целите на наказанието.
При този изход на процеса осъди деецът К.М.Р. да заплати на ОД на МВР - Ловеч сумата от 76,10 лева разноски по делото.
На основание чл.24, ал.1, т.8 от НПК съдът
прекрати наказателното производство по досъдебно производство № 100/2015 год. по описа на РУ
“Полиция”- гр.Ловеч.
Водим от гореизложеното съдът постанови
решението си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: