О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Варна, 25.06.2020
г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в закрито
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
като разгледа гр.д.
№ 12855 по описа за 2019 г., намира следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Бор
– 2016“ ЕООД, ЕИК *********, срещу „Е.С.“ АД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сумата от 7035.70
лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя стойност на електроенергия за периода от 17.04.2019 г. до
15.07.2019 г. за обект, находящ се в гр. Варна, вилна зона, к. к. „Св. Св.
Константин и Елена“, клиентски № **********, абонатен № 1572010, за която сума
е издадена фактура № **********/19.07.2019 г.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата
молба ответното дружество „Е.С.“ АД е направило възражение, че спорът е
неподведомствен на съда, тъй като в заявление за достъп и пренос през
електроразпределителната мрежа, подадено от ищеца, както и в сключения между
страните Договор за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа на „Е.С.“
АД, е включена арбитражна клауза, съгласно която всички спорове, възникнали в
отношенията между страните се отнасят за решаване пред Арбитражен съд – Варна
при Сдружение „ППМ“ съобразно негови правилник.
При
извършване на служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът
констатира следното:
Възражението за неподведомственост на спора е направено в
преклузивния срок по чл. 8, ал. 1 ЗМТА.
На стр. 2 от представеното по делото заявление № 4195200/22.06.2016
г. /л. 114-115/, действително е включена уговорка споровете между клиента и
ответното дружество да бъдат решавани от Арбитражен съд – Варна при Сдружение
„ППМ“. Същото е предвидено и в чл. 5 от Договор № 4195200/04.07.2016 г. /л.
116-118/. И двата документа са подписани за „Бор – 2016“ ЕООД от надлежно
упълномощен представител, видно от приложеното към отговора пълномощно /л.
119-124/. В този смисъл е неоснователно възражението на ищеца, че управителят
на дружеството не е знаел, че има
арбитражна клауза.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК е допустимо
страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде
решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или
владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или
е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. В случая се
касае именно за имуществен спор. Не е налице и някое от визираните от
процесуалния закон изключения, доколкото потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП може да бъде само физическо лице, а в случая ищецът е търговско
дружество.
Поради така изложените съображения съдът намира, че не е
компетентен да разгледа производството, тъй като същото не му е подведомствено.
Поради това същото следва да бъде прекратено.
По
разноските:
Съобразно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на
разноски при прекратяване на делото. С отговора на исковата молба ответното
дружество е направило искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. От
приложените писмени доказателства се установява, че уговореното от ответното
дружество адвокатско възнаграждение възлиза на 1632 лева. Видно от
представеното платежно нареждане, същото е заплатено на процесуалния представител
на страната по банков път.
Своевременно в процеса е отправено възражение от ищцовата
страна за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение. На първо място следва да се отбележи, че при преценка
основателността на това възражение следва да бъде взета предвид редакцията на Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действала към
датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 13.11.2019 г.
Предвид изложеното и след като съдът съобрази, че делото не се отличава с
правна и фактическа сложност, достигна до извод, че следва да бъде определен
размер на адвокатското възнаграждение от 818.14 лева с ДДС съобразно минималния
еднократен такъв по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/2004 г.
Воден от горното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.
№ 12855 по описа за 2019 г. на Варненски районен съд, 47 състав.
ОСЪЖДА „Бор – 2016“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.С.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** Тауърс-Е,
СУМАТА ОТ 818.14 лева /осемстотин и
осемнадесет лева и четиринадесет стотинки/ представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му с частна жалба пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: