Решение по дело №405/2011 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 март 2012 г.
Съдия: Петър Пандев
Дело: 20111200600405
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 август 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 8612

Номер

8612

Година

11.12.2014 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

12.11

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Георги Янев

дело

номер

20141210201071

по описа за

2014

година

Въз основа на Закона и доказателствата, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА обвиняемия Д. Т., [дата на раждане] в [населено място], А., постоянно пребиваващ в България, гражданин на ЕС удостоверение №[ЕИК] изд. на 15.06.2012 г. от МВР – Б., ЛНЧ [ЕГН] с адрес [населено място] ЗА ВИНОВЕН, в това, че като представител и управител на [фирма] – [населено място], ЕИК[ЕИК], регистрирано с Решение № 1088/05.04.2004 г., на Благоевградски окръжен съд по фирмено дело № 576/2004 г., след като е изпаднал в неплатежоспособност на 31.05.2012 г., и в 30 дневен срок /01.07.2012 г./ от спиране на плащанията по публични вземания в размер на 1 234 000 лева /един милион двеста тридесет и четири хиляди лева/, установени със справки- декларации за ДДС за периода от месец октомври 2010 год. до месец април 2012година и декларация образец №6 за дължимите осигурителни и данъчни задължения за периода месец декември 2009 год. до месец май 2012 год., не е заявил това обстоятелство пред Окръжен съд - Благоевград за откриване на производство по несъстоятелност - престъпление по чл.227б, ал.2 вр.ал.1 от НК,поради което и на основание чл.227б, ал.2, вр. чл. 78а НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание “глоба” в размер на 1000.00 лева.

ОСЪЖДА обвиняемия Д. Т., със снета по делото самоличност да заплати по сметка на Районен съд – Благоевград сумата от 328 лева, представляваща сторените по делото разноски, както и 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок, считано от днес пред Окръжен съд - Благоевград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ:

Производството по делото е образувано по предложение на Районна прокуратура – Б., с което се иска обвиняемият Д. Т., [дата на раждане] в [населено място], А., постоянно пребиваващ в България, гражданин на ЕС удостоверение №[ЕИК] изд. на 15.06.2012 г. от МВР – Б., ЛНЧ [ЕГН] с адрес [населено място], ул. „Ц.“ № 14, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, за това, че в качеството му на управител и представляващ търговско дружество [фирма], със седалище [населено място] в 30-дневен срок от спиране на плащанията на 07.06.2012 г. не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност - престъпление по 227б, ал.2 от НК

Районна прокуратура не изпраща представител, не са изразили становище по същество на делото.

Обвиняемият се явява в съдебно заседание лично и с упълномощен защитник, не се признава за виновен. Защитникът му изразява становище, че производството по несъстоятелност не е в компепентността на управителя, а на общото събрание на дружеството.

СЪДЪТ след като разгледа делото в рамките на фактическите положения изложени в постановлението, събраните доказателства и съобрази доводите на страните,намира за установено следното:

С Удостоверение изх. № 20140106093418/06.01.2014г. Агенция по вписванията удостоверява, че в търговския регистър по партида [фирма] са вписани обстоятелства и са обявени актове, като е посочен общия статус, адрес за кореспонденция, предмета на дейност и управители, както и обявените актове /л.115, 122 том 1/. От Решение № 1088/05.04.2004 г. на БОС става ясно, че е вписано дружество с ограничена отговорност с фирма „Б. Прогрес ООД“ със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „Ц.“ 70 с предмет на дейност – производство и търговия с текстилни изделия в страната и чужбина, както и всякаква друга търговска дейност не забранена от закона. Става ясно че дружеството се управлява от Д. Т. от Франция, а В. А. представлява дружеството само с другия управител Т. или с прокуриста В.Б..

На 19.06.2014 г.с постановление за привличане е привлечен като обвиняем Д. Т. [дата на раждане] в [населено място], А., постоянно пребиваващ в България, гражданин на ЕС удостоверение №[ЕИК] изд. на 15.06.2012 г. от МВР – Б., ЛНЧ [ЕГН] с адрес [населено място], ул. „Ц.“ № 14 в извършване на престъпление:

Затова, че като представител и управител на [фирма] – [населено място], ЕИК[ЕИК], регистрирано с Решение № 1088/05.04.2004 г., на Благоевградски окръжен съд по фирмено дело № 576/2004 г., след като е изпаднал в неплатежоспособност на 31.05.2012 г., и в 30 дневен срок /01.07.2012 г./ от спиране на плащанията по публични вземания в размер на 1 234 000 лева /един милион двеста тридесет и четири хиляди лева/, установени със справки- декларации за ДДС за периода от месец октомври 2010 год. до месец април 2012година и декларация образец №6 за дължимите осигурителни и данъчни задължения за периода месец декември 2009 год. до месец май 2012 год., не е заявил това обстоятелство пред Окръжен съд - Благоевград за откриване на производство по несъстоятелност - престъпление по чл.227б, ал.2 вр.ал.1 от НК.

В. А. посочва че от м. май 2010 г. е безработна. Била е изпълнителен директор на [фирма] – [населено място]. От 2004 г. до м. март 2009г. е била управител на „Б. Прогрес ООД“, тъй като в онзи момент е била и изпълнителен директор на [фирма], като представител на съдружника й [фирма], фирмата им имала участие в „Б. Прогрес ООД“. „Б. прогрес ООД“ се представлявала от Т. и прокуриста Б.. Предмета на дейност на „Б. прогрес ООД“ бил производство и търговия на трикотажни изделия в страната и чужбина. Дейността на свидетеля се свеждала основно до връзката между двете дружества и административната дейност. Твърди че не е имала право да подписва платежни документи на „Б. Прогрес ООД“. Не знае какво е било финансовото състояние на дружеството, но според нея то нямало финансови задължения към бюджета или към други контрагенти. Тя не е осъществявала търговска дейност в „Б. прогрес ООД“, включващо преговори и договори с фирми. След 2009 г. не знае кой е управител на фирмата, тъй като не подържа контакти. Като управител е подписвала документи свързани с дейността на дружеството заедно с другия управител. Докато е работила са били извършвани данъчни ревизии, но не помни конкретни констатации.

В РП – Б. е постъпил сигнал от [фирма] със седалище [населено място], представлявано от управителите А. Т. Д. и Ц. С. Т. срещу Т. и Й. Д. в качеството им на настоящ и бивш управител на [фирма]. В сигнала е посочено, че [фирма] има непогасени парични задължения в размер на 4 530,77 лева. В тази връзка са разпитани свидетелите както следва:

От разпита на свидетеля Ц.Т. става ясно, че е управител на [фирма] със седалище [населено място],[жк], ул. „Т.“, която е с предмет на дейност спедиция и логистика на товари. Отношенията от представляваното от него дружество и [фирма] се изразяват най общо в транспорт на стоки по релация България- Франция и обратно, за което последната фирма е трябвало да заплати фактури с № [ЕГН] на стойност 3 120 лева и № [ЕГН] на стойност 1 536 лева или на обща стойност 4 656 лева, контакта е бил осъществен между оперативен спедитор от дружеството му и такъв респективно от страна на [фирма]. Посочва, че непогасените задължения на [фирма] към дружеството му са 4 656 лева главница; 300,44 лева за забава; 1899,90 лева неустойка; 387,85 лева деловодни разноски. За същата сума посочва че е имало дело в РС – Петрич по което е постановено решение, на база на решението е възложено събирането на ЧСИ с район на действие [населено място] и било образувано изпълнително дело № 494/2010 г. с което са възникнали допълнителни разноски в размер на 850 лева и други за такси. В резултат на заведеното изпълнително дело от длъжника постъпило доброволно плащане, като били осъществени четири частични плащания в общ размер на 1 747,52 лева, като последното било извършено на 07.06.2012 г. и след това дружеството спряло плащанията. Свидетелят предоставя документи от значение за твърдението му и споделеното от него в протокола за разпит приложени на л.71-88., между които са приложени на л.76-77 двете фактури. Приложено е копие от покана до „Б. прогрес“ за погасяване на паричните им задължения в размер на 5 544,50 лева, както и заповед за изпълнение на парично задължение № 1021/02.07.2010 г., изпълнителен лист от 21.07.2010 г. по дело № 1004 по описа за 2010 г. [населено място].

Св. А. Д. е управител на [фирма] от 1994 г., като също посочва, че дружеството извършва спедиторска и логистична дейност. Имал е търговски взаимоотношение с „Б. прогрес“ от 2009 г. свързани с извършване транспорт от страна на дружеството. През м. ноември 2009 г. [фирма] извършило два транспорта по поръчка на „Б. прогрес“ като във връзка с едната поръчка са контактували с Д. А. и К. Д.. По повод транспорта и той посочва че са издавани фактурите с № [ЕГН]/11.11.2009 г. и № [ЕГН]/27.11.2009 г. Обяснява че принципно на възложителя фактурите се изпращали с обратна разписка, и двете фактури не са изплатени в срок, а задължението от страна на дружеството във връзка с транспорта му са изпълнени. Многократно са правени опити да се свържат с представител на [фирма]. Твърди че поканата за доброволно плащане е получена от Т., била е изпратена и втора на 24.06.2010 г. като на разписка е имало отбелязване че е получена но не се чете от кого. Впоследствие е заведено гр. дело в хода на воденото изпълнително дело са преведени на дружеството от ЧСИ сумата от 1747,52 лева, като остатъчна дължима сума е в размер на 4 000 лева без лихвите. Този свидетел предоставя копия на две потвърждения на заявка за транспорт, както и копия на посочените по горе фактури приложени на /л.107-111, том1/.

В хода на досъдебното производство ТД на НАП – София офис Б. с изх. Вх.16292#1/09.01.2014 г., уведомяват че за фирма [фирма] с ЕИК[ЕИК] има данни за извършени две ревизии приключили с издаването на: РА № 100514/13.04.2006 г., влязло в сила на 28.04.2006 г;

РА № 1763/20.02.2007 г. без данни за връчване и за влизане в сила – няма. Няма образувани изпълнителни дела за събиране на задължения. Фирмата е регистрирана по ЗДДС на 19.06.2006 г. и дерегистрирана на 03.07.2013 г. като данъчното досие се съхранява в ТД на НАП – София, офис Б. - л.186, том1. Община П. с изх. № 24.00.1/16.01.2014 г. изпращат 1 бр. удостоверение за декларирани данни по ЗМДТ на [фирма] [населено място], ул. „Ц.“ № 70 /л.188-189, том.1/. От протокол № 2419#2/01.04.2014 г. на ТД на НАП – София, офис Б. става ясно, че за данъчен период м. юни 2011 г. [фирма] има подадени 2 справки декларации за ДДС, първата е подадена на 12.07.2011 г. заведена с вх. № 22250964081, видно от тази справка декларация дружеството има ДДС за възстановяване в размер на 113,96 лева, втората справка декларация подадена на 14.07.2011 г., заведена с вх. № 22250964081 и има ДДС за внасяне в размер на 32 371,14 лева, тъй като всяка следваща декларация се явява коригираща и заличава предходната то втората СД за ДДС остава актуална и е осчетоводена/ л.201 от ДП, том І/.

От показанията на св. И. С. става се установява, че същият е управител на [фирма] със седалище [населено място]. Работил е в дружеството на Д. Т., бил е счетоводител на дружеството. Задълженията му били подаване на ДДС декларации по ЗДДС, подаване на декларация образец 1 и 6 свързани с подаване на данни от осигурителите за осигурените лица, както и други текущи дейности. До момента на неговото напускане към 20.06.2012 г. дружеството имало финансови задължения към доставчици и държавния бюджет, но на база получените и изпълнявани поръчки покривало част от тях а други разсрочвало и се опитвало да погаси в бъдещ период. Спомня си, че на 21.06.2012 г. е видял за последен път Т., като собственика на дружеството станал Й. Д. от Гърция.

От назначената в хода на досъдебното производство съдебно- счетоводна експертиза са установява следното:

Възникналите публични задължения на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище [населено място] са към НАП като орган по приходите на Републиканския Бюджет.

Изискуемите и ликвидни публични задължения на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище [населено място] са установени със следните актове:СД за ДДС за периода месец октомври 2010 г. до месец април 2012 г., като актовете са влезли в законна сила от 15-то число на месеца, следващ отчетния период; Декларация образец № 6 за дължимите осигурителни и данъчни задължения за периода месец декември 2009 г. до месец май 2012 г.; Няма данни за извършено последно плащане на публично задължение от страна [фирма], [населено място]. Към 31.05.2012 г. дружеството е в неплатежоспособност. След установяване на изискуемите и ликвидни публични задължения на [фирма] няма данни за извършвани плащания от страна на дружеството. Към 31.05.2012 г. (датата на изпадане в неплатежоспособност) [фирма] има задължения в размер на 1 234 х. лв., от които краткосрочни - 1 118 х.лв. и дългосрочни - 116 х.лв. /към финансови предприятия, към доставчици, персонала, данъчни, осигурителни и други/; Към 31.05.2012 г. (датата на изпадане в неплатежоспособност) [фирма] се представлява от управителя Д. Т., Франция и от прокуриста В. Б., поотделно, а управителя В. А. представлява дружеството само заедно с другия управител или с прокурист.

След изпадане на [фирма], [населено място] в неплатежоспособност няма данни за извършвана дейност. След май 2012 г. няма подавани справки-декларации по ДДС и затова е дерегистрирана на 03.07.2013г. [фирма], [населено място] разполага със следните активи към 31.12.2011 г: Парични средства в размер на 9 хил.лв.

Вземания в размер на 259 хил. лв. Материални запаси в размер на 458 хил.лв., като тези краткотрайни активи не са достатъчни да се погасят задълженията на дружеството.

Гореизложената фактическа обстановка, съдът приема за установена от писмените доказателства събрани в хода на ДП и приобщени към доказателствения материал чрез прочита им в съдебно заседание и преценени от съда по реда на чл.378 ал.2 от НПК. Установените по този начин фактически положения не се оспорват и от обвиняемия, не е съгласен само с факта, че той като управител не е имал правомощия за откриване на производство по несъстоятелност. По делото няма доказателства противни на така възприетата фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК, защото, след като е изпаднал в неплатежоспособност на 31.05.12г., в 30 -дневен срок от спиране на плащанията, не е поискал от Благоевградски окръжен съд да открие производство по несъстоятелност. Съставът на чл.227б ал.2 вр. ал.1 от НК, действал по време на горепосоченото деяние предвижда наказателна отговорност за лицата, които управляват и представляват търговско дружество, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност. Следователно съставът на посоченото престъпление е формален и се осъществява с бездействие. От обективна страна са релевантни два вида бездействие на дееца, едното е спиране на плащанията на безспорни и изискуеми парични задължения, а второто е необявяването на това обстоятелство /спиране на плащанията/ във визирания от Закона срок пред компетентния съд.

Задължение на управителя на ООД за заявяване произтича непосредствено от закона и е свързано с качеството му на управител и представител на неизправното търговско дружество. От самото заявяване не следва автоматично обявяване в несъстоятелност, нито дори откриване на производство по несъстоятелност, защото всички тези въпроси са включени в правомощията на съда. Точно съдът е органът, които може да решава дали затрудненията на длъжника са временни или длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията без опасност за интересите на кредиторите.

Подаването на молба в ОС - Благоевград за обявяване на въпросното дружество в несъстоятелност не е обвързано непременно с прекратяване на същото и което да налага изрично упълномощаване на обвиняемия от Общото събрание на дружеството. В случая съдът приема, че задължение за обявяване на факта на настъпилата неплатежоспособност носи именно управителят на търговското дружество - в случая обвиняемият. В Окръжен съд Благоевград обвиняемият не е заявил изпадане в неплатежоспособност съгласно изискванията на чл.626, ал.1 от ТЗ. Следователно, налице е бездействие, чрез което е осъществен и формалният състав на престъплението по чл.227б, ал.2 от НК, а именно това, че като управител на [фирма] - [населено място] изпаднало в неплатежоспособност, считано от 31.05.12г., когато дружеството е спряло плащанията и 30-дневен срок от спиране на плащанията, на 01.07.2012 г., не е сторил това пред Окръжен съд Благоевград. Съгласно чл.608, ал.1 и ал.2 от Търговския закон търговецът изпада в неплатежоспособност, ако не е в състояние да изпълни изискуемо публично правно задължение или задължение по търговска сделка. При спиране на плащанията неплатежоспособността се предполага, но при евентуално наказателно производство следва да се установи, че това спиране на плащанията се дължи именно на изпадане в неплатежоспособност, а не на други причини. Съгласно чл.608 от Търговския закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията си. В случая горепосоченото дружество е изпаднало в неплатежоспособност, тъй като при предприетите действия по събиране на публичното вземане е установено, че не би могло да покрие или обезпечи установените публичноправнозадължения, считано от 31.05.12 г. В случая, обвиняемият е управител на въпросното дружество и след като е знаел, че е налице спиране на плащанията по установени задължения към държавата, то е следвало да поиска от съда по регистрация на дружеството- БОС, да бъде открито производство по несъстоятелност в предвидения от закона срок, което на практика не е реализирано. Управителят и представителят на търговско дружество или кооперация е самостоятелен субект на престъплението по чл.227б, ал.2 от НК и следва да носи наказателна отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поиска от съда да открие производство по несъстоятелност. За изпълнението на това задължение не е необходимо да има изрично възлагане от колективен орган на управление, в каквато насока е и ТР №5/14г. на ВКС. От обективна страна, виняемият като лице, управител и представляващ търговското дружество е следвало да заяви горепосоченото обстоятелство като уведоми компетентния съд по регистрацията на Дружеството за изпадането в неплатежоспособност в 30-дневен /към датата на процесното деяние/ срок от спиране на плащанията и да поиска съдът даоткрие производство по несъстоятелност. Неизпълнението на това задължение е обявено за престъпление, ето защо следва да понесе съответната отговорност.

От субективна страна, деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, като обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговитеобщественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. На този извод навежда обстоятелството, че задължението на обвиняемия да предприеме действия по подаване на заявление за откриване на производство по несъстоятелност произтича от закона и от качеството му на лице, което управлява и представлява процесното дружество, т.е. същият не би могъл да се позовава на непознаване на закона, тъй като основен принцип в правото е, че незнанието на закона не е извинение. Инкриминираното деяние е от категорията на т.нар. формални престъпления, което означава, че от него не са причинени имуществени вреди, още по – малко съставомерни такива, които да подлежат на възстановяване.

Вид и размер на наказанието:

За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба до 5000 лева. Обвиняемият е пълнолетно лице, не е осъждан за престъпления от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК, липсват причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, поради което са налице предпоставките на чл.78А ал.1 от НК за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия за извършено престъпление по чл.227б ал.2 вр. ал.1 от НК и налагане на административно наказание глоба. Разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК е приложима както понастоящем, така и към датата на процесното деяние. При определяне размера на наказанието съдът съобрази тежестта на деянието, степента на обществена опасност на дееца, смекчаващите вината обстоятелства - чисто съдебно минало; семейното и имотно състояние това. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице. Предвид горните обстоятелства, съдът на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК освободи от наказателна отговорност обвиняемия за извършеното и посочено по – горе престъпление и му наложи наказание в размер на минималния предвиден в чл.78а ал.1 от НК вр. чл.2 ал.2 от НК, а именно глоба 1000.00 лева.

Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: